На разходка, палатка или пътешествие с велосипед?

[Valenti]

Тоз малкия как изкочи от храстите 

Не беше малкият,а малката! И не тя,ами тази след нея, която умишлено премахнах от клипа...защото , се ,,набучи" на предната гума на байка!   

[Valenti]

Ко54, да отговоря и на теб.  Ами ние караме със специални клинчета ,които са ,,обзаведени" със памперс бре! 
За това задниците ни бяха сухи, но отвън- бая кални!

[ko54]

Ко54, да отговоря и на теб.  Ами ние караме със специални клинчета ,които са ,,обзаведени" със памперс бре! 
За това задниците ни бяха сухи, но отвън- бая кални!

Знаех си аз, че съм изостанал драстично от съвременните тенденции... 

[ziasko]

Има и алтернатива за хората без специален екип, като мен например  Вчера се заех специално с този ъпгрейд по байка, който ще видите в първата ми компилация подбрани моменти вдъхновена от клиповете на valenti  Приятно гледане

http://vbox7.com/play:dfa5868ef9

пп. СъдърДжа непоказвани кадри
пп. 2 Ако една и съща работа може да бъде свършена от предпазни средства, които се монтират на "байка" или такива които се носят от самия колоездач предпочитам първия вариант . Вие как мислите 

[ziasko]

Здравейте бандата!
  От два дни се опитвам да си направя разходка до кичево, но уви. Вчера потеглям и още в квартала нещо взе да хрущи

и да вибрира и опала къде къде - в най-близкия вело сервиз.След като излезе от бокса вече беше тъмно студено и

духаше силно. Как не го хвана духова болест тоя вятър не знам.И ето ме днес отново екипиран нагласен готов за

приключения. За съмишленици и дума не може да става тъй като от както накупихме коли всички хвърхихме колелата на

мишките, кой в гараж, кой в маза, а друг направо на дъжда под открито небе.И ето ме отново яхнал железния кон катеря

баира свиркам си и снимам. За снимките няма да издавам само ще разкажа моментите, които нямаше как да заснема.
  Карам си аз , вятър, баири коли хвъркат по завоите като врабчета и едно голямо сънено куче надига мързеливо глава

и ме посочва с нос. приближавам а то почва да ми се кара на кучешки някаквии приказки " тии какво правиш тука, няма

да те пусна да минеш, къде ми е паржолата? Заеш ли приличаш ми на ходещ бургер".Решавам да постъпя като " говорещия

с кучета" нали го знаете оня с брадичката от телевизора .. Да точно тозии И културно минах на отсрещния банкет. А

кучето като истински буржоаз се зае със предишното си занимание - следобедна дрямка под морното слънце.
   Продължавам да катеря аз, а баирите се позаравниха . Оха викам си Кичево е близо. Даже видях двама представители

на ромската общност да наобикалят нерегламентирано сметище непосредствено до главния път. Започва да става все по

населено. Първо изкача бизнес сграда, зад нея механа. Беше сас звучно име , не помня точно ама нещо катоо " при

веселата биричка". Е как да не му се допие на човек. Наближавам я а в далечината чувам нещо от което изтръпвам.

Кучешки лай ама нее като невинните улични малки кученца, а много сериозен дълбок, като на охранен домашен пес...
 - А той бил зад оградата! няма страшмо продължавам по пътя си, а подире му изкочи втори . Двете огромни кучета

ме лаеха бясно, но ни делеше ограда и всичко беше наред или поне така си мислех. Хоп единия мина през някаква дупка,

хоп и другия изкочи извън оградата.
  В главата ми изникна образа на онова човече от предаването " минута е много" ии изкрещя с цяло гърло " ами сега".

Следващия образ беше вестник със снимка на велосипед, една обувка до него и заглавие " колоездач намерен в канавка

нахапан от кучета ... точка" Само толкова ли? А как се е борил не казват. ААА няма да стане тая . Колкото може да е

враг , баира може да бъде помощник в такива моменти. Кръгом и газ до дупка.Куетата остана някъде в далечината, но

километража безмилостно отброяваше, 30 ,40 50 ,55 опааа аде да не се убиваме по пътя а?. Да достатъчно е 50 е добре

кучетата ги мързи да бягат толкова бързо, нали? Един час и 12 минути бях качвал този баир да го спуснах за около 20

минути. колко несправедливо. А бях толкова близо до кичево.Е хайде, може да направя трети опит.Стига съм ви дрънкал

глупос. По добре да ви покажа кадрите:

http://vbox7.com/play:1d5478c2b2

До нови срещи 

[Valenti]

Eха! Зиаско, направо ми напълни душата, с последният клип!  И най-вече, с музиката, добре че си взел ,,поука" от ,,забележката" за онази,
  ,,другата"  дето става само за ...всичко друго,но не и за клипове от такова естество! Браво! От мен (++++++) ,започна да се издигаш в моите очи!

Но, за едно нещо от разказа ти,не съм съгласен! Въобще даже! А то е: -,, За съмишленици и дума не може да става тъй като от както накупихме коли всички хвърхихме колелата на

мишките, кой в гараж, кой в маза, а друг направо на дъжда под открито небе"

Показах ти къде пишем и се уговаряме! Групата е твърде голяма, разнообразна и почти всички са големи пичове и любители(да не кажа маниаци) на планинското и шосейно колоездене!
Надявам се скоро да се запознаем на живо, ще се убедиш че казвам истината...и само истината! 

[ziasko]

Речено сторено.
  Днешното каране мина под наслов запознанство. Какво му трябва на човек. Едно колело, добра компания и.... аа ииии чудо на инженерната мисъл сътворено с подръчни средства вероятно в някой гараж , което Валенти нарича със скромното име спиртник. Да! Уникално творение. Чудя се какво ли още крие в торбата. Може би самоделен цифров телевизор. Е ще поживеем и ше видим . А до тогава да позяпкаме кадри от днешното приключение

http://vbox7.com/play:c6cdc4274e

[Valenti]

Еее, Зиаско! Вече трябва да си смениш ника с Павел-Джордж Лукас! 
Невероятно си се справил, браво! Ама видя ли че не съм толкова страшен  , надявам се! Ще се радвам,ако ти е харесала скромната компания от днес, по-късно се събрахме доста хора и карахме до сега! 

[ziasko]

Само мога да съжалявам, за това че съм пропуснал  лошо е когато времето притиска. Компанията беше супер в градски условия.Представям си какво ще е на пътешествие. Дано скоро направиме някое крос кънтри на някое екзотично място. Само една молба имам , по каманации по бавно , че ..... ако мина с твойта скорост и мойто колело най-много да седна на земята 

[Valenti]

Нема се пУашиш  ! Днес ,,врътках" съвсем бавно, да не те ,,стресирам'' !    Нали споменах че когато сме в група, най-бавният води!
Надявам се скоро да направим, моят стил- ВХС (бушкрафт-крос -кънтри)  ,което на български звучи: каране,посядване(хапване) и пак каране!

[ziasko]

Беше мрачна утрин.Черни талази се втичаха по небето от север, и бавно надвисквайки над града плашеха бедните колелисти. Във въздуха се носеше усещането за тягностност и тежест, когато внезапно един светъл лъч , проби небето и даде първата капчица на надеждата- надеждата да се завърти някое кръгче с бандата.
   И ето ни час по-късно, бойно екипирани Валенти и аз на крачка от дома се каним да потеглим към северния бряг, който светеше в близката далечина, И тогава кап , кап ни заваля . А де. Минал съм цели 50 метра. Стигнах до тук ще стигна и до златните  Мрачно ,тъмно ВАЛИ, а двама побъркани колоездачи си карат.
   Тъкмо се засилиш и оп баир. Тамън ти стане кеф и оп трябва да въртиш и прахтих като стар парен локомотив.  Неоценени са мъките на колоездача. Хората си хвъркат безболезнено, кой с кола , кой с мотор. Тъкмо борейки се за глътка въздух едно колело ме задминава. Ама това е Валенти  .... пуснал темпомата за него няма баир, няма равно. Върти бодро сякаш е на разходка в парка.
  И нейсе потънал в размишления за кризата, за горивата и колелата, за хората и извънземните ето ,че пристигнахме. Ех блаженство . Какво по хубаво от това да положиш морни кокали на топло, да си гледаш моренцето и да си пиеш биричката.Работа град проблеми всичко остава някъде на заден план.
  На връщане минахме през една малка невзрачна пресечка, обрасла цялата в треволяци. И точно зад ъгъла ООО НЕБЕСА  . Чисто нов асвалт.Пътна маркировка , знаци.... ЧИСТОО. Хммм кога минахме границата, без да разбера и навлязохме в европа? Не разбрах как се казва тази местност за туй за напред ще я наричам " оазис". В чест на онезии изпъкващи кътчета в пустинята , гостоприемно настроени към клетника дръзнал да покорява суровата и шир.
  Денят завърши с кафенце. На същото местенце  ( я как се получи). Започвам да си мисля, че мястото е ритуално в края на всеки вело поход. Разбира се и днес не се размина със много снимки, които могат да се видят тук:

http://vbox7.com/play:0a069c0603

[Valenti]

Ето и контра-репликата от карането до ,,Айфеловата Кула"  , със Павката!

Моята версия:   http://www.youtube.com/watch?v=v6ECeBYiW1U   

[voinyt]

   Здравейте хора.
   Поинтересувах се по темата за ремаркета за колело и реших да се поразровя в нета. Чудех се дали ново или самоделка, намерих няколко доста добри предложения за нови в ибей, обаче когато потърсих в чичо "как да си направим ремарке за колело" не ми изкочи практически нищо...освен тази тема.  Зачетох се, пък реших да споделя едно мое пътуване, както и да задам няколко въпроса към края, а дотогава- малко предистория.
   Живея в Испания от близо 9 години. Преди време, в България, по едно или друго време съм имал "Балкан". Голямо колело, не мога да не го призная. След време навлязоха планинските бегачи, но не можех да си ги позволя. По късно, пристигайки в Испания, успях да си купя едно Бианчи, втора ръка, успях да му навъртя около 6/7 хиляди километра следващата година /малко работа и прекалено много свободно време/ и се наложи да го захвърля заради счупена вилка. Беше някакъв нестандартен размер и трудна за намиране, следователно скъпа.  Купих после чисто ново колело с преден и заден амортисьор, но месец/два след това го откраднаха.
   И така до декември 2012 бях без колело. изкарах книжка, купих си кола, хвърлих я, изкарах за мотор, той пък се повреди...и на една разпродажба попаднах на сносно колело с преден и заден амортисьор. Колелото е от евтините, така че амортисьорите са повече за външен вид /и тежест/ колкото от полза. А и първата ми работа беше да сменя врътките на скоростите с такива с палчета. Както и да е. Веднага се обадих на приятел да проверя на работа ли е /инструктора по кормуване на мотора, полигона е на 10тина км от магазина/ и му казах, че ще дойда да му се похваля с нещо. Със срам признавам, че тези десет километра ми отнеха над час...а аз си мислех, че след като преди 4/5 години съм правил по 100км на ден нямам проблеми. Но така малко по малко започнах да го карам всеки ден /работата ми е основно лятото, така че време бол/ докато не се оказа, че правех без проблеми по 70+ км на ден.
   Нормално живея в Малага, но последните две години, лятото, работя в Алмерия, град на 220/230км по магистралата /в последствие, според чичо, се оказа че съм въртял около 250км/. Лека по лека започна да се мярка в ума ми една мисъл...ами ако тръгна  с колелото натам.. Основният ми проблем беше собствената неувереност, недоверието в колелото- което си е супер евтино и като качество, както и липсата на багажник. А не можех да си позволя да дам 25/30 евро за такъв.
   Споделих идеята си с даскала. Между другото той ми подари каска и чантичка под седалката, защото си има нови и не му трябват. Аз лично никога не съм мислил да си взема, глезотии все пак...Е убедих се в удобството от наличието им. Как да е, та той ми предложи да ми услужи със собственият си багажник. Замислих се минута/две, неудобно ми беше малко, и приех. Речено сторено, 4 дни по- късно, събота по обяд, бях натоварил палатка, спален чувал и трипод /за фотоапарата/ върху багажника.
   Пропуснах да спомена- преди да взема багажника от него бях решил да пробвам да нося палатката и спалният чувал в раницата, което се ока невъзможно. Двете заедно тежат около 6 килограма, а чувала е доста обемист, към него върви надуваема постелка, та просто няма как.
   Отделно си наготвих храна за няколко дни, бях пресметнал, че поне за 3 ще стигна, замразих я, за да издържи повечко време. Взех и някои други нещица, част от които се оказаха излишни. Освен екипа, с които карах, носех дънки и 4 тениски за преобличане вечер, в крайна сметка една беше супер достатъчна. Както и най необходимото естествено- инструменти, фенерче, комплект тенджерка с чинийка за салата и ядене /между другото към тенджерката върви и малка пласмасова дръжка/ щипка, за ползване при готвене/ и не помня какво още, но носех близо 15кг на гърба си. В последствие част от храната се оказа абсолютно излишна, както ще разберете. Мислейки относно тази тема, се сещам за думите на един приятел, който обиколи света с мотор- на път се срещат само хубави хора и ако не очакваш лошото- то няма да дойде /да де, не бяха точно това сумите му, но горе долу това е смисъла/.
   Та в този ред на мисли, пътем трябваше да мина през приятел да му върна таблета, който той ми даде за да му инсталирам малко игри за внучката. Оказа се, че ще работи в един малък цех за приготвяне на месото за дюнери. Докато разбера какво става- колегата му ми напълни една торбичка с поне един килограм вкусно месо...как да върне човек такъв подарък.
   Та потеглих. Тръгнах с мисълта, че няма да успея, но поне ще опитам, а ако се наложи все има кой да ме прибере. Имах палатка и чувал, но чисто нови. Поледно бях спал в палатка като дете, по комунистическите къмпинги. А на планина /за по ден/ не бях ходил от може би 10 години. Не знаех къде ще спя, защото в Испания закона забранява свободното къмпингуване, задължитено трябва да е на къмпинг, т.е. срещу заплащане, а аз тръгнах с 25 евро в джоба. Спането в крайната точка не ме тревожеше, имам приятели при които да остана за ден/ два, преди да поема обратно. Страховете бяха доста но преди да се усетя вече бях минал 35км и спрях да пия кафе в бара, отвъд който никога не бях стигал. Човека си мислеше че се шегувам с него, докато не видя натовареното колело, а после ми пожела успех. Оттам следваха няколко изморителни и супер приятни часа въртене на педали.
   Към края на деня вече се оглеждах къде да спя. Въпреки ограниченият си бюджет реших да се пробвам с къмпинг, защото района е силно туристически и трудно се намира скътано място. От друга страна знаех, че повечето са на цени около 7 евро, т.е. можех да си го позволя. Е изненадаха ме с почти двойна цена, но вече беше късно, аз бях уморен след 80км и реших да остана.
   Да си на къмпинг си има ред предимства, едно от което са топлите душове. Няма нищо по прекрасно за един уморен човек в края на деня, вярвам ме разбирате много добре.
   Опънах палатката, изкъпах се и се почувствах почти човек. Отскочих до бара за студена бира и набързо приготвих вечерята- салата и гореспоменатото месо с бира. намерих си удобен камък и се настаних. 2/3 мин. по- късно чувам английска реч- "извинете, може би така ще ви е по- удобно"- обръщам се, а зад мен англичанин пристъпва с един сгъваем стол с подлакътници. Върха! Твърдо съм решил да си купя един за следващият път, само не знам колко тежи, може би килограм и половина...
   Сутринта станах рано и продължих. Знаех, че ме чака най- трудната част от пътя, а именно около 100км стръмни изкачвания /слава богу и спускания/,. Знаех, че се справям сносно на равен терен, но самият аз не бях достатъчно издържлив за баири, а и самите предавки не бяха много за изкачвания. тръгнах с песен на уста, буквално. излизайки от къмпинга започнах да изкачвам. Пътя върви през цялото време високо над морето и гледките бяха прекрасни, но след 5км изкачвания и поредният завой видях как продължава да се вие нагоре и нагоре и нагоре...а аз не бях пил дори кафе! Така че срам не срам- слезнах и започнах да бутам. В интерес на истината половината разстояние минах вероятно бутайки. На едно от надолнищата километража отчете рекордна скорост- 73км/ч..не можех да повярвам...Точно на тази отсечка се срещнах с изкачващи се колоездачи /с шосейки.../ и навярно ме помислиха за луд. Бях изпаднал в някакво състояние на еуфория, пеех песни на висок глас и се смеех, профучавайки на завоя покрай тях. Усещането за свобода, което изпитвах в този момент беше велико.
   Бутайки и карайки постепенно покривах разстоянието. На 40км се наложи да прескоча един канал, не е лесно, когато задницата на колелото тежи толкова, та едни туристи ми помогнаха. за съжаление при прехвърлянето бутнах километража и падна във водата, а течението го отнесе много бързо. После ми беше адски криво...не знаех какво разстояние изминавам, нито скорост...Криво...
   Може би десетина км по- нататък минавайки през едно градче, реших да пия отново кафе /правех си почивки средно на 20/30км./ Намерих един малък бар и се настаних. Един от клиентите се оказа словак и веднага ме заговори- приличал съм бил на руснак, а той от години не говорел руски. Не го разочаровах много,  макар познанията ми по руски да са доста смътни. От дума на дума се запознах с бармана, както и с един възрастен клиент, оказа се колоездач.  Бармана много се зарадва, че съм българин и се ентусиазира страшно, като му казах какво правя, и че го правя просто а удоволствие. Веднага ме попита дали нямам български пари, правел си колекция, а наши нямал. Обещах му, ако някой ден мина отново оттам задължително да му занеса. А той- "Много ще съм ти благодарен, а ти когато можеш мини- дори да не носиш бг пари в себе си спри да биеш едно кафе, аз черпя". Такива думи карат човек да се почувства..не знам, много добре. Починах си, метнах раницата на гръб, а той вика - "Добре де, защо толкова тежка раница за колело"...и му викам, основни неща, малко дрехи, малко храна за няколко дни...А той вика храна ли? Обичаш ли хамон серано? /Jamon Serano е сурово сушен свински бут, супер вкусен е, има доста варианти според това как се суши и вида на прасето. Яде се нарзяано на тънко на мезе в повечето случаи и е скъпо, най- евтиното, свястно,е поне по 10-15 евро килото/ Викам обичам да, а той- стой тук и след малко се появява с едно голямо парче около кило, вакумирано...вземи за из път... Казвам му- човек недей, вече ме черпи кафе, ядене си имам, не върви. А той- не вземи, нека, радвам се на това, което правиш, вземи го. Е..не можах да откажа. Те затова половината храна ми артиса.
   Така вместо раницата да олеква, продължи да си тежи. Карах почти до смрачаване практически без почивка докато не намерих една красива поляна, огромна тераса издадена над морето, на около 10м под нивото на пътя. Спокойно място, където полицаите нямаше как да ме видят. Докато опъвах палатката около мен се разбягаха поне 20тина заека, а въздуха миришеше на мащерката, покрила цялата поляна. Залеза /в последствие и изгрева/ беше великолепен.
   В последствие проверих в гоогле мапс и се оказа, че вторият ден съм минал 90км /-/+/ заедно с всичките баири и бутане. На следващият ден станах и вече до обяд стигнах целта си. няма много за разказване през този ден, повечето време карах между парници- прав път, изпънат като конец и супер скучен. Стигайки до къщата на моите приятели още не можех да повярвам, че съм там, те пък още по- малко.
   В последствие останах цели 3 дни, защото дойдоха и други познати, направихме си барбекю, изкарахме си страхотно. На следващият ден прогнозата беше обнадеждаваща, тка че натоварих колелото и потеглих. след първите няколко километра ме посрещна зверска насрещен вятър. Познавах зоната и знаех, че след около 20км вече няма да го има, затова реших да бутам колелото. За съжаление не успях, минавайки около 15 км видях как насреща се задава страшен дъжд, обърнах колелото, качих се и газ назад. Всъщност не ми се наложи да въртя педали, вятъра бе толкова силен, че изминах почти цялото разстояние само бутан от него. Тук открих колко е добре да имаш каска. По едно време духна толкова силно, че ме изхвърли от пътя, а аз се приземих на лице върху асфалта..Ако не беше каската не ми се мисли, така се отървах само с малко ожулено по челото и задължителното- зверски обелено коляно. В крайна сметка лошото време се задържа и два дни по- късно се прибрах с кола на познати, пътуващи в необходимата ми посока. Добре поне имаха някой български лев, та ги помолих да спрем пред бара за да ги дам на човека. Викаше ни да пием кафе, но нямахме време.
   Та така, беше едно незабравимо пътуване. Има и снимки, но честно- не ми се занимава да ги качвам тук, затова ще ви дам линк към галерията си във фейсбук, снимките са свободни за всички, така че не би трябвало да има проблем. Ако не- ще ги кача другаде, само помолете.

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.4264814099347.2143016.1255830702&type=3

Въпросите ще си оставя а утре, че трябва да се пооформят малко в главата. Но един от тях още сега- valenti681 имаш ли снимки от процеса на изработването на ремаркето? Също така как му е връзката към колелото?
Иначе съм се спрял основно на два варианта /няма да ги купувам скоро, преди края на лятото няма да мръдна никъде, така или иначе/:

http://www.ebay.co.uk/itm/NEW-ANY-BIKE-CARGO-BICYCLE-BIKE-TRAILER-BLACK-RED-PICKUP-SPECIAL-/330741723626?pt=UK_SportGoods_CyclAcces_RL&hash=item4d01be31ea

http://www.ebay.co.uk/itm/Bike-Cargo-Trailer-Bicycle-Pannier-Storage-Bag-Single-16-Wheel-Colour-Choice-/330738101535?pt=UK_Sports_Leisure_Cycling_Bags_Panniers_SR&var=&hash=item4d0186ed1f

Следващият ми план е да мина El Camino de Santiago с колело по целият, 823км, маршрут. Но кога ще мога- не се знае.

[ziasko]

Лелееееееееее страхотен разказ. Зема ми акъла . Такъв голям преход си направил ЕВАЛА.  А снимкитее са много интереснии включително и маршрута в гугъл мапс  . Валенти ще ти отговори на въпросите , които имаш. Той ги разбира нещата от него може много да се научи. До скоро брат, очаквам с нетърпение следващия преход 823км 

[Hobo]

Voinyt, удоволствие е човек да отвори форума и първото, което прочете е един такъв разказ като твоя. Благодаря ти за настроението, което ми създаде днес. От сърце ти пожелавам да минеш и El Camino de Santiago.