Автор Тема: Как печете червените чушки, бушкрафтъри?  (Прочетена 5083 пъти)

Mavrud

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 570
Re: Как печете червените чушки, бушкрафтъри?
« Отговор #15 -: 08 Ноември 2013, 20:05:12 pm »
Колега Jordanov, ние използваме БГ соц. тройка чушкопек. Пространството вътре се разделя на 3 с ламарина "мерцедес". Да се пекат 3 чушки едновременно е трудничко. Става само, когато чушките са дребни или са дълги и прави, като сорт "Сиврия".  Чушките се пекат от едната страна. Иска се вадене и завъртане, което си е кофти работа - трудно се нагласят отново.
Ако махнем ламарината, става за 2 чушки едновременно.   За улеснение използвам за разделител на 2 чушки ламарина с ширина вътрешния диаметър на отвора на чушкопека. Пак иска вадене и завъртане. Понякога махам и тази ламарина. Печем също и камби вътре.
Струва ми се, че предимствата на тройния чушкопек са най-вече в печенето на патладжан и на много големи чушки. Мисля единичния за по-ефективен и смятам да сменям, ако намеря БГ производство, така че, ако имаш, моля прати на ЛС координатите на производителя.

П.С.
Нашия семеен чушкопек е единичен, соц производство, не знам коя година, но безотказен, загрее ли веднъж, нема лабаво. Аз работя на него с две ръце, ако имам помощник при тенджерата, развивам много прилична производителност.
Не ти трябва помощник. Помисли за нещо с краката. Един педал като на барабанистите, свързан по подходящ начин с капака (с макара и/или с полиспаст ;D) ще свърши работа. Може и нещо подобно на кош за боклук с педал. ;)
Не се взимай толкова на сериозно.

jordanov

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 283
Re: Как печете червените чушки, бушкрафтъри?
« Отговор #16 -: 11 Ноември 2013, 14:48:34 pm »

Не ти трябва помощник. Помисли за нещо с краката. Един педал като на барабанистите, свързан по подходящ начин с капака (с макара и/или с полиспаст ;D) ще свърши работа. Може и нещо подобно на кош за боклук с педал. ;)

Колега Mavrud, идеята ти за  полиспаста е въодушевяваща и, да си призная, от снощи не ми дава мира. Няма как да се съглася обаче че не ми трябва помощник, неговата роля е екзистенциална и някак си незаменима. Представи си само - правя му сериозен инструктаж, все пак трябва да се изпълнява такава отговорна задача, после му мърморя с каква скорост и под какъв ъгъл трябва да се отваря тенджерата и нали съм си доказан експерт през цялото време провеждам и един вид обучение в тази специфична материя. И като влезе машината в работен режим и долу горе за времето колкото е един епизод на "Оцеляване на предела" и вече му се вижда края. Така се чупят рекорди... А пък край ламарината е лесно, там мога и сам, и даже е и приятно да си гледам огънчето и да слушам как припукват чушчиците. Между другото един зевзек от оня форум за който споменах си представя идеалния пекар седнал на въртящ се стол, но не пред троен чушкопек, а пред тройка единични чушкопеци :o На това му се казва мащабно мислене 8)

За другото ти пращам ЛС.