Моите две стинки по въпроса:
Първо за
овчарските кучета. Става дума за ходенето на сам човек(човек и жена
, човек и дете..., защото в група(3-4 човека) проблемът е никакъв. В група нямам никакви притеснения.
За 5-6 години ходене по планините десетки пъти са ме атакували големи като телета каракачанки и няколко пъти си беше на косъм, защото имах само едни голи м. за защита и нищо друго.
Последният ми експеримент в борбата с баскервилските кучета се оказа на 100% успешен. 2015г направих ком емине и знаейки какво ме чака взех маркови кучешки бисквити с формата на кокалче.Леки са и не се развалят. Петнайсетина бройки за 3 лв. Винаги в левия ми джоб имаше по две три кокалчета. Първия път като ме атакуваха хвърлих бисквитата все едно камък и колкото се можах по-далеч, ама песа не само не я видя, но и помисли че го замяргам и се озлоби още повече. Втората бисквитка му я размахах пред очите леко приклекнал и като се убедих че я вижда му я метнах леко пред него.Кучагата я излапа и само дето после не си счупи опашката да маха за още.
И така чак до морето всеки път това си действаше.
Конете ги заобикаляте или ако са на пътеката като викате отдалеч сами ще избягат, но в мъгла като не знаят къде се намирате и стават плашливи и имат гадния навик да се втурват в галоп по пътеката и ако не отскочите встрани ще ви стъпчат. Някои са питомни до степен да се доближите и да ги нахраните, но има доста откачени и по-добре ги заобикаляйте, а като не ви виждат подсвирквайте и подвиквайте, иначе стават неспокойни и се втурват като побъркани и хич не гледат къде тичат.
Миналата година за пръв път видях толкова много
бикове.Цяло стадо само бикове, а преди това и самички бикове с крави. Тоя дето се въртеше на Беклемето с кравите като взех да ги разгонвам от пътеката и затича успоредно на пътеката гледайки право в мен. На това голо поле нямах никакви шансове ако беше решил да атакува. После преди Тъжа цяло стадо с бикове на пътеката, а отстрани не можех да мина. Хвойна ли е или нещо друго, но беше по метър и щеше да е зор да заобикалям и щях да си издера и изпочупя краката ако напуснех пътеката и само с псувни и ръкомахане успях да ги изгоня, но всеки момент очаквах да ме погнат.Десетина бика бяха. Бях обаче жаден и гладен и ме боляха краката и леко бях побеснял и затова много не ми пукаше.
С две думи за бикове рецепта как да се държим с тях, нямам.Овни и то такива дето да атакуват никога не съм виждал в никоя планина, а съм срещал десетки ако не и стотици стада.
Мечки. Викането на Ехото помага особено в гъсти гори и в близост до река където от шума на водата мецана няма да ви чуе лесно, но не и ако мечката е глуха или темерут като тази дето я видях между Дерменка и Добрила. Лежи си пущината и диша тежко и само ме погледна за момент, но не се мръдна от пътеката. Аз се върнах няколкостотин метра назад.След двайсетина минути пак тръгнах и виках Ехото като ненормален като се надявах, че този път ще ме е чула, но пак никакъв ефект.Чак като свирнах със свирката, което ми се стори голяма глупост меца си извъртя рязко главата и ме погледна по втренчено и добре че имах запек. Този път се върнах окончателно. Майтапа е че бях си продал спрея само седмица преди това защото тежи и не ми се мъкнеше. Първата ми работа беше да поръчам нов спрей, но и него не нося че тежи. Викането, пеенето говоренето....помагат в повечето случаи.Дивото животно няма никакво желание да ви среща и като ви усети бяга, но има и изключения изглежда.
