Още отдавна мечта ми беше да скоча с бънджи. Винаги съм искал да разбера какво е чувството. И така докато един ден не видях по телевизията скок с бънджи и казах искам и аз да го направя. Беше ми отговорено направи 18 години пък тогава прави каквото искаш. След време обаче пак стана въпрос за бънджи скокове и ми беше казано : Защо не каза по – рано имаше оферта за ваучери за скачане от Стамболовия мост но свършиха. Аз доста се зачудих каква е тази промяна но пък беше добре за мен.
Така беше до преди около месец. Един ден майка ми ми каза има ваучери за скачане с бънджи. Аз доста се позачудих после видях че имам 24 часа да помисля. Доста мислих, чудих се, питах за мнения но накрая реших : Искам го .Ваучера беше взет и имаше срок до другия ден да отида и да внеса парите за закупуване на ваучера иначе няма скок. Отидох на другия ден в банката внесох парите и трябваше да се пише и – мейл за записване на час и това дали ще скачам в рамките на рекорд за Гинес . И – мейла беше изпратен за рамките на рекорда и ми беше отговорено, че ще скачам от 17 до 18 часа на 24 март. Така започна всичко.
А сега към същинската част. Отидох на мястото за провеждане на бънджи скоковете, а там трябваше да се подпише една декларация, че има съгласие на родител (това е защото нямам 18) и че клуб Адреналин, който провежда скоковете не носи отговорност за мен. След документалната част се започна едно доста дълго чакане ,защото скоковете се провеждаха с голямо закъснение спрямо списъците. Хората, които осигуряваха скачачите бяха големи майтапчии. Казаха на един мъж преди мен веднага след като скочи Чакай! На друг пък след като вързаха въжето с което дърпат обратно на моста му казаха Почакай малко отивам за по една бира и веднага се връщам. И така дойде и моят ред да скоча. Влязох зад заграждението а там тъкмо пускаха един човек надолу. Сложиха ми сбруята и започна чакане , защото човекът преди мен беше решил да изпълни всичките си полагаеми 6 скока. След като го откачиха вързаха мен казаха ми какво да правя и когато съм готов да скачам. Точно в този момент в мен се сбъскаха инстинктите ми и желанието да скоча. За момент просто изключих мисленето си направих лек подскок напред и започнах да падам. Понеже беше тъмно не се виждаше добре какво се случва само чувствах как падам а отвсякъде беше пълна тъмнина. Инстиктивно се бях стегнал и бях спрял дишането. Падането надолу първия път ми се стори сякаш продъжи безкрайно. По едно време почувствах съвсем леко подръпване нагоре. Това беше бънджи въжето. Дърпането нагоре ставаше все по - силно и по – силно, докато въжето не започна да ме изтрелва нагоре. Тогава имах чувството, че ще си ударя главата в дъговидната колона, държаща моста. В следващия момент осетих как започвам да падам надолу. Чувствах как отивам до клоните на една върба и почти да опра в нея и въжето ме опъва нагоре. Следващите няколко пъти нагоре – надолу не бяха толкова интересни като първите. Беше ми спуснато въже с карабинер отгоре, което трябваше да закача за сбруята. Чух глас отгоре когато си готов разпери ръце настрани. Заклатиха ми въжето, за да го хвана, хванах го закачих се с карабинера завих му гайката и разперих ръце. Тогава ме издърпаха с една лебедка с двигател до моста. Когато се приближих до него ми казаха да се отблъсквам. Хванах се за парапета, прескочих и когато стъпах чувствах как краката ми треперят. Тогава ме попитаха искаш ли пак? Аз отговорих не искам, защото се чувствах толкова изморен, че все едно бях пробягал километри. Откачиха ме от бънджи въжето, смъкнаха ми сбруята и ме изпратиха поживо поздраво. Така приключи моят първи скок с бънджи. Надявам се разказа да ви е харесал.
Ето и една снимка след скока:
