Скарата за мен е лигавщина. Истинският бушкрафтър пече на шиш
Иначе като стана дума за две огнища, едно време, като бяхме млади, решихме да отидем на палатка из нашия балкан, само дето бяхме 5 човека с двуместна палатка, тръгнахме в 18:30 вечерта и не бяхме много наясно къде точно отиваме. След около час преход, катерене на сипеи и прескачане на свачища решихме да лагеруваме на върха на въпросния сипей. Не че много ни хареса мястото, но хубавото време беше съпроводено с черни облаци, които ни застигаха. Та ... запалихме огън, опънахме палатката и ни запука доста силен дъжд. На 10-тата минута единия от всичките 5 в двуместната палатка реши, че не може да диша и отиде да поддържа огъня. Самият огън беше между две скали и взе, че не загасна въпреки проливния дъжд. Та след потопа решихме да преместим огъня, на място по-удобно за печене на месо. Така и ние имахме две огнища - едно за източник на жар и едно за печенето на фуража
