Пътешествие с елементи на умиране

[vanjo]

Прогнозата за неделя 20 януари беше стабилно и слънчево време. Имах нужда да се измъкна за малко от големия град, поразмислих и се обадих на Митака и готово , място на срещата неделя под часовника на Централна Гара- посока гара Лакатник Искърско дефиле. Билети, лафче между вагоните и след час и кусур ето ни на гара Лакатник, закуска лафче с познати и продължаваме към пещера Темната Дупка. Времето е наистина страхотно а гледката както винаги изумителна. Не усетно стигнахме до пешерата и хайде в нея идеята аз да покажа на мой познат едни местенца за проверка , да щракна някоя друга снимка и после лежерна разходка из района. С Митето вадим осветление и нахълтваме след 3 минути намираме нашите познати следва едно "разбуждане" разбираме се да ги изчакаме близо до мястото където ще се "ръчка", всичко се нарежда прекрасно, малко лафче, а аз лениво дъвча едно парче домашна баница. Нашите хора се появят уточняваме кое е как и Тонката се запътва към местенцето. Намъквам си пещеризона и се качвам след него във вертикалната цепнатина, уви не намираме това което търсим и преустановяваме "мисията" аз се изнизвам надолу и стъпван на равното връщам каската на Коста и в следващия миг усещам чудовищна болка, някакси успях да им кажа, че ми е много зле и трябва да седна защото почвам да губя координация и най-вероятно ще загубя съзнание. Коста и Митака реагират светкавично и успяват да ме подхванат точно преди да се сгромолясъм върху камънаците, усещам милостивата загуба на съзнание миг или минута не знам. Следващото "усещане" е звуково чувам гласове някъде от далеч, гнусната болка и ужасяващо трудното поемане на въздух се завръщат в комбинация със студена лепкава пот. Успях да мерна физиономиите на моите спътници силно разтревожени и тръгваме да излизаме на вън на открито и чист въздух, успявам с огромно усилие да измина около 20-30 метра и спирам няма сили, воля и болката е разтърсващо нетърпима. Митко и Коста, някак си ме удържат, срещаме още хора това е курса на ПК Академик и някак си различавам гласа на още един познат, броя на придружителите нараства и с много усилия къде влачен, къде подпиран изминаваме 50-те метра до изхода. Навън успявам да измънкам на Митко да вземе моя телефон и да се обади на познат лекар за консултация, Коста се обажда на 112 и се започна, линейката от Своге е на адрес, Сашо предлага да ме закара, трескаво се стъкмява носилка от подръчни материали, която след малко е сменена с друга истинска, чудодейно предоставена от едно момче- благодаря ти , както и на всички останали за почти невъзможните усилия да ме свалите до пътя. При мен всичко е на приливи и отливи, ту чувам и виждам ясно, ту всичко ми се размива. В колата съм и внимателно напредваме към Своге намираме болницата и там ме поемат фелдшер и лекар виждам как панически ми забиват едни инжекции, ЕКГ, мерене кръвно и лекаря казва момче заминаваш си правиш масивен инфаркт- сега ме прехвърлят на Линейка вече ми преливат някакви неща, студено-топло, студено-топло в София съм, болница шум народ, чувам една докторка да казва този първи и ме сочи не знаех, че има опашка за инфаркти, пак ме преместват на друга носилка, мяркат се асансьор, още хора светлини, една докторка ми тика химикалка и казва трябва да подпишеш, подписвам вече съм разсъблечен и окичен с жици  и тръбички. Отново потеглям на някъде, всъщност среща с високите технологии на кардиохирургията, минава известно време и почти тичешком ме връщат в интензивното, по пътя зървам Митко и моята жена видимо притеснени, разговарят с една много симпатична лекарка, а аз съм спокоен болката я няма, някакси инстиктнивно знам ,че страшното е отминало и всичко ще е наред.Така завърши моето пътешествие до царството на Хадес, и Олимпийските богове(това в резултат на обилните дози лидокаин и обратно до земята. Защо ви разказвам всичко това, ами причини бол.
Ваш пътеписец Vanjo

[meco puh]

"Гечмиш олсун" Ваньо. Така казваме на турски. Добре си стискал си зъбите. Поздравления за приятелите ти, за доктори и сестри. Може би трябва да ти кажем "добре дошъл" между нас. Дълго ще живееш, щото веднаж си прескочил трапа.

[ko54]

Стискам палци за скорошно възстановяване!

[emil]

Дано скоро оздравееш! Слава Богу, че е имало хора до теб в този момент! Нямаше ли някакви предварителни симптоми, високо кръвно или нещо от сорта?

[Demonizer]

Да се възстановяваш бързо и скоро пак да си по пътеките и да им се наслаждаваш!

[cat]

Ваньо бързо възтановяване и май от тука нататък ще трябва да внимаваш .

[vanjo]

Благодаря за хубавите думи.

Дано скоро оздравееш! Слава Богу, че е имало хора до теб в този момент! Нямаше ли някакви предварителни симптоми, високо кръвно или нещо от сорта?

Най-странното е, че нямам отклонения от нормалните здравни показатели. За сега всичко е нормално и се надявам да си остане така.

[Phoenix]

Пожелавам ти бързо оздравяване.Добре, че е имало кой да ти помогне.

[Valenti]

Ванка, кво стана бе братче? Сега видях темата ти и седнах да прочета ,един от страхотните пътеписи които споделяш... а то.. още от първите редове започна да ми избива студена пот! Добре че всичко се е разминало. Възстановявай се бързо!

[Kent]

ванка видя ли нещо "там". пещерен човек си ти

[hr.zlatarev]

Ванка,
Изписване, почивка, възстановяване и пак в Буша ти желая. Ама от тук нататък винаги с компания, че да не запецне карачката пак. Интересно ми е това за силната болка - така ли става при инфаркт или при тебе така се е случило? Чувал съм за симптоми като схващане на ръка /лявата май/, тъпа болка в областа на гърдите ама за такава силна болка като при тебе не съм чувал. Я подай малко повече информация пък и докторите от форума да споделят знание, че то на всеки може да му дойде до главата /сърцето де / това чудо.
Още веднъж бързо възстановяване ти желая

[vanjo]

Ванка,
Изписване, почивка, възстановяване и пак в Буша ти желая. Ама от тук нататък винаги с компания, че да не запецне карачката пак. Интересно ми е това за силната болка - така ли става при инфаркт или при тебе така се е случило? Чувал съм за симптоми като схващане на ръка /лявата май/, тъпа болка в областа на гърдите ама за такава силна болка като при тебе не съм чувал. Я подай малко повече информация пък и докторите от форума да споделят знание, че то на всеки може да му дойде до главата /сърцето де / това чудо.
Още веднъж бързо възстановяване ти желая

Благодаря вече съм си в къщи. По въпроса за болката и аз си мислех, че не боли ама останах изненадан  . То при мен май всичко е наопаки, според изследванията няма причина, но факт разминах се с байпас-а само стенд ми имплантираха.

ванка видя ли нещо "там". пещерен човек си ти

Какво да ти кажа точно дето ми се случи случката преди години един приятел видя "дявола" и не не беше пиян или друсан нито "шубелия". Таман преди две вечери на 18 януари я разправях тази история на едни приятели. Е аз не го видях, но Митака и Коста ми беха по-черни и от дявола 

[Kent]

обикновенно боли, с елементи на изпотяване и смъртен страх. това за излъчването на болката е вариабилно. диабетиците рядко ги боли също поради как да кажа.... някой промени в анатомичните им структири също. може да се маскира и като коремна болка. може без болка само общо неразположение. гадна работа.
ванка тая тахипнея /участено дишане при елементарно натоварване/ дето говорихме на калето с борината лятото, мисля също си изигра черната роля /у каждой машины бывает предел и время его изтекло/.  но това са догадки. нека не хипохондрясваме се пак.

[Hunter]

Абе то на тая изкуствена светлина в пещерата като стана на бяло платно не дявола видях ами и баба му, ама нейсе после си стана пак на цветен телевизор  . Важното е , че вече си ОК, и се надявам да можем след години , примерно след 60-тина, да се смеем на тази случка над шише ракия, и да въртиме мръвки на скарата  ." Всичко е добре, когато свършва добре" ... имаше една мъдра мисъл такава   

[Hobo]

Скорошно възстановяване, Vanjo! Дано пак можеш да скиториш. Искрено ти го желая!