Отново през красавеца Равнец.
Този поход трябваше да го проведа преди две седмици, но дъждовете ме спряха. Ето, че му дойде времето. Подготвих се набързо, тъй като отново настъпи промяна. За неделя – 24 Юни прогнозите са за дъжд, затова вместо от 23 до 25 Юни го изтеглих на 22 – 24 Юни. В отлично настроение тръгнах рано сутринта в петък. До влака половин час пътуване с кола, и в 7,00 ч. вече потеглих към гр.Карлово. Приятно е да се пътува с влак. Минавайки през гара Кръстец се отдадох на спомени. Многопъти сме тръгвали от тая гара на походи на изток или запад, с групи от по 20-30 туристи. Бяха весели години. На гарата очаквайки влака, група ученици от преминаващия насрещен влак прекръстиха нашия Андрей „шопа“ в „дънди крокодила“ заради брадата и мексиканското сомбреро.
Наближавайки гара Калофер, забелязах двама – мъж и жена с раници в нашия влак. Помислих си, че ще слязат и ще тръгнат за х.Рай. Не познах. Значи ще слязат на гара Карлово и ще тръгнем заедно. Пак не познах. Слязоха на гара Карлово, поздравих ги и запитах за къде са. Били за вр.Ботев през х.Равнец, а аз през х.Левски. Тръгнахме заедно към центъра на града, питаха дали знам откъде започва пътеката за х.Равнец. Веднаж минах през Равнец, но тогава ме изкараха с кола до края на града. От интернет знаех, че двете пътеки се разделят при туристическия информационен център. Продължихме заедно. Обадих се на Томанов и му казах къде сме. Исках да знае, че тръгвам нагоре. Не съм му обяснил правилно, но той ни намери само за няколко минути. Видяхме се и тръгнахме, тъй като бързахме, пък и на него предстоеше да върви на работа. Каза да продължим през центъра и срещу инф.център е пътеката за х.Равнец. Направих нова промяна. Ще тръгна с тях, въпреки че пътеката е по-стръмна, открита и ще се върви повече на слънце, но пък красотите нямат край. Цялото централно било ще се открива пред нас. След като започнахме изкачването в края на града се получи малко объркване. Оправихме се бързо, намерихме ново маркираната пътека и продължихме нагоре. Карлово вече се вижда в ниското.
Трудно, но постепенно се издигаме нагоре. Навлязохме и в гората, но слънцето продължава да ни изкарва водата през носа. Ето ги моите спътници, които често ме питат : Оня баир утре ще го изкачваме нали?
Само кимвам, но не смея да им кажа, че след малко ще го подхванем и него.Опреснената маркировка. Заслужават похвала, ние им благодарим
По пътеката имаше доста пълен ручей, дали тая година е пресъхнал? Защо не открихме поне коритото? Започнах и аз да се питам. Но, всичко се дължи на тежкото време, бързаме да открием вода. Накрая стигаме до ручея. Не е пресъхнал, но едва сълзи, достатъчно вода, да си налеем живителна течност, но не и да се измием. Ако я размътим, може да не се избистри за следващите туристи, ако има такива след нас.
Една снимка за спомен.
Появиха се и полянки, значи хижата е наблизо. Ето я и нея, хижата.
Добре дошли. Е, не бяхме много добре, но вече сме.
Миналото лято спахме тук само една вечер, но не можах да забравя хубавите супи, които ядох тук. Посрещна ни хижаря Митьо, той също не ме забравил, дори името ми запомнил. За жалост, няма я добрата готвачка, майка му. Била неразположена. Тук бяха една малка групичка млади момчета от Карлово. Драго ми е да виждам млади хора на планина. Не са тези на снимката, те бяха на друга маса. Този излегналия е хижаря Митьо
Гледах първото полувреме на мача за Евро 2012 и ги оставих да го изгледат. Аз отидох да почивам, тъй като щях да ставам рано сутринта. Спътниците ми отдавна вече почиваха.
На планина винаги ставам рано, така че и днес не направих изключение. Закусих, приготвих се и тръгнахме с моите спътници към вр. Ботев в 06,40 часа. Първите 20-30 минути са леки, за загрявка с леко изкачване. От там нататък започва тежко, продължително вървене. За мое успокоение има какво да ме ободрява.
Трудно се постига такава градина в града в гората от блокове, съчетана и от паваж.
Това интересно дърво си е показало силата разцепвайки големия камък на две.
След час и половина изкачване, първата награда:
Връх Амбарица (Левски). Много пъти съм гледал Масива Равнец от централното било на Балкана. Винаги съм си казвал, че ще се опитам някой ден да гледам билото на Балкана от масива Равнец. Гледам го за втори път, но колкото и да го гледам, винаги ще имам желанието за още веднаж
Обърнете се, още една красота, красотата наречена Карлово.
Малко по малко, не бързайте, напредвате и ви се откриват от хубави по-хубави неща. Ето я величествената пирамида Купена, с братчето си, Малкия Купен.
И ето го това централно било, което всяка година привлича толкова много туристи. Защо ли? Всеки има свой отговор. Ще ви кажа моя. Обичам да се качвам на централното било на Балкана, защото от там при хубаво време и добра видимост съм виждал от белия Дунав до Боздаг в Гърция. Когато казвам това, някои ми се усмихват, но е истина, а как да им го докажа. Най-лесно: Трябва да се качат много пъти и веднаж в живота си може и да улучат това, което улучих аз. А защо обичам да го гледам от вр. Равнец? Защото много е красиво да го видиш това чудо отстрани, в цялото му величие.
Гледайки, снимайки пристигаме на Петолъчката. Отдалеч забелязах хора, които идваха от х.Левски и хващаха пътеката към вр. Ботев през улеите. Минахме покрай кошарата, където сега пасяха стадо биволи, за разлика от миналото лято, когато пасяха крави.(мястото където е нощувал Ваньо). Докато чаках моите спътници, минаха мъж и жена, идващи от х.Хубавец. Ще ме извините, ще включа една снимка от миналото лято, за да ви покажа Петолъчката, за тези които не са минавали от там.
От тук нататък до заслон Ботев започва едно монотонно слизане и качване по трите улея. Първия най дълбок, втория среден, а третия най-плитък. Като преминаваме през улеите, всъщност подсичаме върховете Жълтец, Млечния чал и Безименния връх. Трите улея са между ридовете на тези върхове. Още при изкачването на първия улей забелязах, че моят спътник изостава и не бърза. Той имаше едно изкачване на вр.Ботев и двучасово слизане до хижа Рай. За разлика от него аз исках да сляза на х.Тъжа. А това са приблизително 4 часа след вр.Ботев. Изоставих ги, като виждах, че няма да имат проблем. Пътеката бе осеяна от туристи идващи от Левски и Рай. Планувах да обядвам на заслон Ботев стабилно, да почивам до 14 часа, да се изкача на вр.Ботев и до 18 часа да сляза на х. Тъжа. В 11,45 бях на заслона
Обядвах в заслона. Имаше три вида супи, храна и няколко марки бира. Заслон Ботев е най-голямата придобивка на централен Балкан по време на демокрацията. Може да го оцени само този, който е виждал заслона като руина преди 1990 година. Не почивах повече, тъй като в 13,05 часа започна да гърми. Трябваше да се изкача горе на върха и да се помоля да ме приютят за една вечер метеоролозите. Такава препоръка имах от Митьо, хижаря на х.Равнец. Приближавайки върха, облаците се изнизаха към Средна Гора
На върха срещнах турист, който каза, че ме познава. Като каза, че ме видял на х.Партизанска песен миналата година се сетих, че седяхме там на една маса, при голямата буря. Почерпи ме с сушени плодове и ми каза да поздравя Чочо, от Жак от Габрово. Жак, ако четеш разказа ми, да ти предам, наказан си. Това са думите на Чочо, аз не зная защо.Не потърсих метеоролозите, тръгнах за х.Тъжа. Показа се слънцето. Минах покрай паметника на тримата алпинисти, останали тук на Малкия Юмрук завинаги. Казах си, Бог да ги прости, и продължих, пак започна да се заоблачава.
Налях си вода от извора на заслон Маринка. Този заслон става за крайна нужда. Започнал е да се руши. Малко след заслона ме застигна вело-турист от Русе. Минах покрай заслона, откъдето се отклонява пътека към Рудината и Паниците.
Когато наближих Пилешкия полог, започна да гърми. Това ми се случва отново след толкова години. Бяхме на Ком Емине, на същото място започна да гърми. Къде ли да се скриеш, никъде. Заваля, като из ведро, 28 часа не можахме да мръднем от хотел-ресторант Табите. И сега ли щеше да е така. Пилешкия полог ли е виновен или аз. Нямах избор, продължих към връх Юрушка грамада по коловата зимна маркировка. Когато гръмотевиците ме застигнаха, оставих раницата, слзох около 200 метра надолу и седнах под дъждобрана. Много гърмя, но дъжд нямаше, съвсем слаб. Отново тръгнах. Успокоих се, когато влязох в гората след Русалийските гробища.В 17,05 часа бях в х.Тъжа.
Чочо каза, че ще ми намери едно място, всъщност имаше около 30 туристи.Бях много уморен. Легнах отново рано. В 01,00 часа заваля силен дъжд с гръмотевична буря.
Прогнозата за днес бе „облачно с дъжд“. Излязох пред хижата с тревога, но се оказа напразно. Облаци имаше, но не валеше. Приготвих се и тръгнах надолу към смесите на река Тъжа. Още не бях решил дали да поема нагоре към масива на Триглав или надолу към х.Русалка. Когато стигнах до моста на смесите, реших да не рискувам, облаците се увеличаваха. Отклоних се по пътя на юг. След около час бях на Кадемлийското пръскало.
Продължих надолу, минах покрай х.Русалка, не се отбих, в далечината (от запад) започнаха да се надигат черни, гъсти облаци. Ускорих крачката. Минах по пътеката, пресичайки завоите на пътя към с.Тъжа. В11,30 часа бях на края на селото, където си смених дрехите. Започна много силно да гърми и да святка. Добре съм направил, като съм поел надолу. На бегом стигнах до центъра на селото. Само след 5 минути се изля пороен дъжд.
Масива на Триглав остана за края на Юли или началото на Август.
