Е, тези дни имахме годишнина от сватбата ни. Вече 15 години - лоялноста, общите хобита и дори децата
крепят крехкия ни брак. Крехкия, понеже и двамата сме с тежки характери, ама много.
Естествено, че на село изкарахме чудните 8 и 9 юни.
На осми решихме да подготвяме Радко за
Купа България и в най-голямата жега преминахме по екопътеката Барите-Батаклията-Барите / Барите е до Чернево/ за два часа без малко /нормално е три часа и нещо/. Изводи.
-Ставаме за горски маратонци . Аз и Ирена обаче. Йоана е започнала да се задъхва, а Радко го презорихме от бягане и на после дори повръща.
- бягане-вървене е по-гадно от бягане само
- 500 мл. вода ни оправят напълно за налудничево търчене по пресечена местност за два часа / 500 за тримата общо, дори артиса/.
- събота и неделя никой не ходи по гората в жегите. Хората предпочитат мазните салати и лютите ракии от околноста явно. И ку може на климатик.
-кърлежи нема. един верно ми се залепи, но се отрови от промилите в кръвта ми от предната вечер -изохка, отлепи се и даде фира към кърлежовия рай.
Снимки вкл. и от Градината ни.
Жажда...
Приземяване.
Паяк албинос.
Звезди в гората.
На другия ден - самия 15 годишен юбилей. Сяка година си правим по една снимка заедно. Още от обредния дом, като бехме двама само в екипажа.
9 юни е известен ден.
1923 година. В България на военните им прикипява и става една... /къде са сега тея военни
/.
1774 година. Суворов и Каменски оставят лош, ама много лош спомен на османската войска точно до Козлуджа /днешно Суворово/.
1998 година. Аз се женя за жена ми и, тя се омъжва за мене съответно. Бива засега...
Еми това е.
