Автор Тема: Спомени от Ком-Емине 1987  (Прочетена 21249 пъти)

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #30 -: 11 Юли 2011, 19:01:04 pm »
ko54 и vanjo, благодаря ви за добрите думи. Прашни тефтери не зная, но ще има съвсем пресни, ако успея с това Ком -Емине след седмица. Настъпи моят велик ден. Но, да видим. Ну, погоди заец.

vanjo

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 854
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #31 -: 11 Юли 2011, 19:15:06 pm »
То и мене ме чака след съвсем малко време .

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #32 -: 16 Юли 2011, 22:59:26 pm »
Малко офф топик  . Чета чета и все за часове ,графици и тям подобни се говори . На работа ми е омръзнало да ги слушам . Тръгваш и докъдето стигнеш важното е участието , до където, докато и долкото можеш и ти доставя удоволствие  от там нататък е мъчение .
Разбирам те но и ти ме разбери. Пренасям те в тая тема, за да ти покажа примерно, целта на занятието. Ние в този поход не бяхме на състезание, но имахме една цел. Достигане до Ком-Емине, и то точно до 01 07 1987 г. Ето как похода се превръща, въпреки нежеланието, в състезание с времето.

                На 2 и 3 Юли имаше туристически събор на  Леденика – Врачанско и от „Буйна Гора“ ни запазиха места в автобуса. Тръгването щеше да бъде на 14 Юни, на 30 Юни трябваше да сме отново в Раград. Като сложим и един ден за връщане от нос Емине, оставаха ни 16 дни за похода. Направих Точен график, Който трябваше да спазваме много стриктно. Не предвидих почивен ден умишлено, но вярвах че той , този ден щеше да дойде от само себе си – контузия, болест и т. н. Дали щяхме да успеем за толкова малко време....
 
Винаги има причина, която те кара да съставиш план, график и т. н.

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #33 -: 20 Юли 2011, 19:20:53 pm »
След Ком-Емине 2011 ще направим справка за грешките в двата похода. Тогава ще е ясно какво да направи всеки мераклия на Ком-Емине. Разбира се , ако не успея, ще разберем причината за неуспеха, за да не я допуснат други като мен.

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #34 -: 06 Юли 2013, 15:01:09 pm »
         Спомени от Ком-Емине   1987 г.
      Ден десети
  Събудих се рано, може би от мерак, да видя в какво състояние са краката на орфито. Никак не ми се ставаше. Не ме усетиха или се направиха, че не са, за да се излежават.  Събудих ги. Пръв стана орфито. Запитах го.
   Орфи, накъде ще вървим – Към Емине или към Разград?
   Ти какво сега, минал съм повече от половината път, ще ме откажеш ли? Продължавам разбира се. Краката по-малко ме болят.
  Наистина щеше да е жалко за момчето, да не завърши след толкова извървян път. Според мен решението му беше правилно. Винаги може да се откаже. Още повече, слеващата ни хижа щеше да е на Предела. До там все някак шяхме да го закараме, а там отново можеше да вземе решение -   напред или надолу. Тръгнахме петимата през паркинга на Бузлуджа.    Половин час след тръгването подсякохме вр.Атово падало, Голям Бедек и малък Бедек. А по-късно вр.Българка и вр.Столница. Хижа Българка беше заключена, отбихме се на любимото място на Иван Вазов, виканата скала. От Бузлуджа до тук минахме покрай 3 или 4 чешми. Отбихме се на трите хижи Армеец, Планинец и Ивайло, като пихме чай в х.Армеец. Хижара беше гостоприемен, поприкзвахме си. Видяхме рудник Лев, където са добити първите въглища в България. От там до гара Кръстец е съвсем малко, около 15-20 минути. Обядвахме при бюфетчика Пенев, който се оказа приказлив Разградчанин. По неговия телефон орфи се обади на началника си, да му удължи отпуската. След гара Кръстец, вървяхме по път, който е богат на вода за разлика от Тръстена-Мургаш. Минахме покрай 5 или 6 кошари и заради тях направени и толкова чешми.Слязохме до река Габращица и след като се изкачихме горе за по малко от 2 часа стигнахме до х.Грамадлива, намираща се на запад от вр.Грамадлива. Останахме тук, тъй като не знаехме дали х.Предела ще е отворена, а хижа Буковец или Чумерна много далеч. Щяхме да хвърлим напълно вчерашната умора. Впрочем следобяд орфито почти не куцаше.
      До утре.

Мисля да поема по оная пътека, която ми е много любима, а същевременно е много пъти е по-трудна от замислянето. Едва ли ще успея, но ще се боря до последно.
Накарах ви да прочетете стари спомени за втори път. Да, обаче какво да сторя, като не мога да ги забравя. Имахме два пикови момента, две кулминации на Ком Емине 1987г. А този беше първия.
Ех, колко беше трудно тогава да вървиш и да водиш! Няма телефон, GSM или GPS. Една карта с огромен мащаб. Спомени, спомени...
Дали ще има такива след месец, когато завърша(ако мога), бъдещия поход?

Gergoff

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 104
Re: Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #35 -: 07 Юли 2013, 01:53:51 am »
Мечо, желая ти успех в новото предизвикателство. С интерес прочетох пътеписа. Хубави снимки! Гледайки ги, какви левенти сте, си спомних нещо, за което не се бях замислял отдавна; едно време почти нямаше дебели хора. Имаше, но бяха малко, а аз, като дете, свързвах дебелия човек с някакъв началник. А и в книгите, като се заговореше за солиден мъж, като канара, винаги тежеше 100 килограма.  :)
Блажен да е този, който няма какво да каже, но въпреки това мълчи!