Автор Тема: Спомени от Ком-Емине 1987  (Прочетена 21248 пъти)

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #15 -: 02 Юли 2011, 19:30:07 pm »
   Спомени от Ком-Емине  1987 г.
      Ден седми
  Събудих се от шумолене в стаята. Погледнах, орфи беше се облякал, готов за път. Не ме принуди да го питам и на висок глас рече:
 Днес ще командвам аз. От сега нататък, който стане най-рано, той ще командва.
Не се наложи да ги събудим останалите. Даже в оная стая, арпито беше станала. Часът беше 05,10. Закусхме с бобена чорба и тръгнахме в 06,30 часа. Пепа и Николай ни изпратиха до Желязна врата ( Демир капия ) и ни пожелаха, „на добър час“. Набързо стигнахме до Карчов преслап. От тук започва Троянска Стара планина. Малко след това подсякохме вр.Ушите от южната страна. След като преминахме разклонението за х.Васильов почувствахме, как се увеличи силата на вятъра. Спряхме за няколко минути за да се облечем. Пътеката ясно очертана, минавайки все по тясно било ни изведе на х. Козя стена. От Ехо до тук орфито не спря да приказва, пускаше шеги, ако нямаше, пееше. Изобщо вървяхме веселейки се и не усетихме студа Пихме по един чай и орфи извика:
 Хеей, ставайте път ни чака.
 Орфи, къде ще обядваме?
 Де да знам аз бе, ти ще кажеш. Не не, аз където огладнея, поправи се набързо.
 Преминахме покрай паметника на хижара загинал от лавина, Боба връх, вр.Козя стена и се озовахме на прохода Троян- Кърнаре. Тук се разделихме на две групи, взехме им раниците на моя човек и Васко, които отидоха в ресторанта за цигари на пушачите. Ние продължихме с по две раници, нагоре към арката на свободата. Тук отряда на ген.Карцов е преминал Троянския проход. Настигнаха ни на заслон Орлово гнездо. Изпили са и по биричка, разбира се, не са забравили и нас. Изпихме ги на заслона. Пущове, пак ни изхитриха. Пиха още по една с нас. След едночасово вървене по широк път и пътека сме на хижа Дерменка. Който не е огладнял да ме гледа като ям, заяви орфито, седна, и започна да яде. Наистина беше време за обяд, но в хижата нямаше нищо. Отново от  раниците. Свършихме бързо, тъй като от изток много бързо ни нападнаха черни облаци. Ставайте, нареди командира. Скочихме като ожилени. За 15-ина минути излязохме на моето поле, разберете, Мечо поле.



Минахме покрай паметник на загинла планинарка, разклона за х, Незабравка, Черни връх, вр.Добрила и сме в старата хижа Добрила. Старата, тъй като се строи нова, голяма, но за съжаление голямата сграда станала хотел. Избягахме от дъжда, по-точно ние тръгнахме срещу дъжда, но добре че не валя. Днешния ден бе много лек, благодарение шегите на орфито.Тук, в тая неуютна хижа щем-не щем ще нощуваме.

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #16 -: 04 Юли 2011, 14:48:25 pm »
         Спомени от Ком-Емине  1987 г.
   Ден осми
  Орфи отново ни изпревари. Събуди ни в 05,30 часа и каза, че днес пак е командир. Отговорих   
Орфи, не сме в казарма, че да си командир. Ще казваш, аз съм водач на похода.
Добре, слушайте, казвам го. Станах най-рано, аз съм водач на похода.
 Закусихме и тръгнахме в 06,40 часа. Духа студен вятър, ръми дъжд, много гъста мъгла. Водача обърка пътеката, поведе ни към х.Амбарица. Моя човек разбра за грешката и се върнахме. Тъй като атмосферните условия бяха много лоши, решихме да не минаваме по билото, а да слезем на х.Васил Левски и от там да се качим на вр.Ботев.
Аз нея пътека не я знам, който иска да води, заяви орфи.
 Когато наближихме гората преди х.Левски, моя човек се подхлъзна, и започна да куца от силни болки в мускула над коляното. Усъмнихме се за разтегнато сухожилие. В началото на гората се изнизаха пред нас, от съвсем близко разстояние, девет броя диви прасета.
Ех, пушката ако беше в мене, щях да натръшкам най- малко двечки, каза орфито.
Че ти ловец ли си бе орфи,  запита моя човек.
Не, аз и пушка нямам, ама за да ги уплаша прасетата.
Лъжльо, обади се арпито.
Това се казва благородна лъжа, спасявам живота на всички ви.
 Мъглата малко се разреди, вятъра понамаля, даже преди гората успяхме да видим билото с Купена, Малък и Голям Кръстец.На х.Левски стигнахме в 10,40 часа. Почивахме заради крака на моя човек, пихме по нещо и тръгнахме нагоре през гората по стръмната пътека. Много трудно се изкачвахме нагоре, тъй като стръмната пътека беше и кална. Не зная от къде му хрумна на Васко,  но заяви, че утре ще почиваме. Изглежда , му се пиеше коняк. Не можех да се съглася с това предложение, тъй като нямаше да ни стигнат дните. Наистина имахме един ден в повече, но беше за авариен случай. Иначе, рискувахме ходенето на събора на Леденика. Той бе упорит в предложението си. Излязохме от гората и при овчарската кошара почивахме. Мъглата се сгъсти. По тревистите полянки трудно намирахме пътеката. Много бързо стигнахме до кръстовището-петолъчката. От тук се отделят пътеки за билото (вр. Жълтец), за вр.Ботев, за х Рай, масива Равнец, и х.Левски. Пътеката за заслон Ботев криволичи по дълбоките улеи, и се движим  на североизток, а след това се обръщаме на югоизток. След третото обръщане пътеката изравни и след като минахме покрай огромна скала се оказахме пред заслон Ботев. Намаляха болките на        моя човек.  Това ме радваше, тъй като без него похода щеше да по-труден. С  двама водачи по-лесно се върви. По кабелното трасе бързо, за 33 минути се изкачихме на вр.Ботев. Нямаше никъде човек или ние не можахме да ги намерим. Сигурен съм, че във военната и метеорологичната станция имаше хора. Обядвахме зад втората станция и поехме към х.Тъжа. Сложихме няколко цветчета (толкова успяхме да намерим) на паметника на тримата алпинисти, които на първи Януари в гъста мъгла се заблудили и останали завинаги тук. Слязохме в заслон Маринка, постояхме само 5 минутки и тръгнахме. Подсякохме вр.Ушите и вр Параджика. Бяхме стигнали Пилешкия полог, мъглата изведнаж се разсея, започна да святка и да гърми. Стори ми се, че небето се е свлякло на 30 см. над главата ми. Сега разбирах за онова чудо, което ми беше разказал бай Митьо,лека му пръст, на слизане към х.Плевен. Аз и тогава му повярвах, но при тия тътени истината бе друга. Какво ни докара оня топлик от 39 градуса. На никого не го пожелавм. При всеки тътен подскачах неволно, може би от инстинкт за самосъхранение. Арпито и Стефан, почти едновременно, предложиха да се скрием. Само запитах на много висок  глас: Кажете къде?  Нямаше ни дърво, ни камък, само 40 см клек. След втория или третия тътен заваля пороен дъжд. Подсякохме вр.Юрушка грамада и тръгнахме по пътя, който щеше да ни изведе горе, на Табите. По пътеката се слиза в хижа Тъжа, а ние искахме при нашите хора-Ицо и Цура. Водите от билото прииждаха. Дъждобраните от вятъра станаха на късчета найлони. Бог да ми е свидетел, като пиша тези редове, тръпки ме лазят. Хотел-ресторант Табите ни посрещна  като майчин дом. Нямаше никакви хора, само нашите приятели домакини. Настаниха ни в приемната за гости на хотела. Преоблякохме се и хайде долу в ресторанта. Най-доволен бе Васко. Сутринта когато станах, вятъра и дъжда бушуваха. Поразходих се долу до ресторанта, без да изляза навън, видях лошото време и без да ме усети никой отново влязох в леглото. В 09,00 часа Васко стана, наблюдавах го леко, под одеалото. Погледна през прозореца и извика: Станах най-рано, днес аз командвам. Всеки да прави, каквото си пожелае. Обявявам почивен ден. Правих се, че не съм чул.
Хееей мечо, аз на кого казвах, че на Табите ще има почивен ден. Оня горе ме чува.
Е, да ама вчера от Юрушка грамада през Русалийски гробища до Табите не се чуваше,
беше прегракнал. Всички в ресторанта.
Пихме по един коняк на няколко пъти и тъкмо да обядваме, в ресторанта влязоха двама. Няма нищо чудно в това, но чудното е, че единият от тях ми беше познат, даже приятел. Каква изненада!
Люси, здравей!
Здравей мечо! Добре дошли.
Добре заварили, но какво правиш тук бе човеко?
  Знаех, че Людмил не е турист, син на културно-масовика на комбината Стоян Великов, който също, много помогна при тръгването ни на Ком-Емине. Масата сега вече стана голяма. Окачиха ямурлуците на закачалката и седнаха. Запитах, какво ще пият, отговори:
Вие сте ни гости, черпим ние.
 Черпиха, черпихме и ние, но без да кажат довиждане, изчезнаха. Но не задълго, След около два часа отново седнаха при нас. Людмил Стоянов оставил хубавата си работа в Разград, за много пари станал овчар в Априлци, и сега при тоя дъжд, овцете са в кошарата срещу хижа Тъжа. Приказвахме доста, привечер запитах нашата домакиня:
Цуро, имали нещо за ядене?
Има Мечо, агнето се пече.
 Оказа се, че ще ядем агне. Людмил и колегата му са ичезнали, за да заколят агне, да ни посрещнат. Днешният ден отначало докрай пълен с изненади. След това подразбирате какво се прави. Правихме, струвахме и не знам в колко легнахме да спим.
      Лека нощ, мили деца, приятни сънища.

Hobo

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 820
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #17 -: 04 Юли 2011, 15:31:33 pm »
Мечо, нагази лука с това агне. Сега очаквай да се появят привържениците на триците и да те отлюспят от планинарското войнство. 8) Преди време и аз споменах в един форум за сланина по време на поход. Една мома ме направи на мат и маскара. Пък за сланината да не ти разправям кви ги нафърля. Карала на овесени ядки. После разузнаването донесе, че и мръвки здраво си похапва. Не че не и личеше. И трътката, и бузките едни такива пържолени... Пази се от псевдо вегетарианците и продължавай да ни радваш с разказите. С нетърпение очаквам продължението.
Горд съм, че служих на Родината в редовете на БНА!

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #18 -: 04 Юли 2011, 17:52:55 pm »
 :D Hobo, какво трябваше да направя, да не ям от агнето ли, щяха да ме изкарат смахнат >:( Или като пиша сега да излъжа , че не съм ял. :P Нито Люсито съм поръчал, нито агнето, но дойдоха като дар божи и елексир след тътена и дъжда. :-*
  А пък лука го нагазих още като бях ученик в Перник и под ръководството на моя учител по физ. възпитание се изкачих до х.Селимица и х.Острица.

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #19 -: 04 Юли 2011, 23:03:42 pm »
         Спомени от Ком-Емине  1987 г.
      Ден девети
Следваше най-дългия преход от похода. Приблизително 13 часа, ние го взехме за16 часа, с    обедната и вечерната почивка на Шипченския проход. Станах най-рано за да съм водач. Тръгнахме в 07,00 часа за х.Мазалат. Имаше гъста мъгла и ръмеше все още дъжд.За половин час бяхме на местността Смесите. Минахме през Гърмящата гора. Защо ли се казва гърмяща. Ние си казахме, че някой като минавал от тук, имало тътени и нарекал гората гърмяща. Наистина има много повалени и изгорли дървета. Добре, че не гърми и днес.Преминахме през пасище Пашовица, Жабата, Гроба. Тук е загинал Фильо Миленковски, бунтовник от с.Кръвеник, има паметник. Следват вр.Росоватец, Пеещите скали, вр.Вълчата глава(Курт кая), от където слязохме в хижа Мазалат. На Росоватец видяхме агне, завързано за клек, а след стотина метра змия, която без страх я хвана Стефан. Не бях виждал пепелянка. Казаха, че такава била. Пихме по един чай за 10-15 минути и станахме. Още не бяхме се отдалечили от хижата, орфито пропя. Не е по голям певец от мен, но не се притеснява, весели групата. Бяхме весели, ама с мокри крака. Дъжда спря, но тревата беше мокра, съответно краката.Аз, моя човек, Стефан и арпито сменихме обувките. Подсякохме вр.Бухала, вр.Корита, Мезева локва и слязохме на Ясенския проход. Пътеката минава пред хижа Партизанска песен, х.Девети март, подсича вр.Черни връх и се спуска на Узанската поляна. Поляната е голяма и има много ведомствени хижи, туристическа хижа Узана  и  хотел-ресторант Узана. От Узана следва леко изкачвне, слизане в местноста Шадраваните, с чешмичка. Следва късо но стръмно изкачване на терасите. От тези тераси имах спомен. На един поход след почивка на първа тераса си оставих фотоапарата и си заминах. На следващия ден валя голям сняг. В събота, на почивния ден  в дълбок сняг, минах от Узана до Шипка и въпреки 40-50 сантиметровия сняг, се завърнах с фотоапарата. След терасите за час и половина покрай вр.Малуша слязохме на паркинга и от там покрай централната и кръгла батареи, на Шипченския проход. От х.Мазалат до пр.Шипка малко поисъхнаха обувки и дрехи, но в това състояние не бяхме за ресторант. Малко се поиздокарахме и влязохме в ресторанта. Какво пък, не са ли виждали туристи-Ком Еминци, на самоиздръжка, без обоз след тях. Апиритивче, храна, по биричка. Ами, добри хора, нахраниха ни, за добри пари и тръгнахме нагоре към вр. Бузлуджа. След малко щеше да се спусне вечерният мрак. Единодушно решихме да вървим по асфалта. Орфито куцаше стабилно. Дори се чудеше, дали да не остане в хотела на Шипка. После, поради високите цени на хотела, реши да нощува в х.Бузлуджа, сутринта да се върне на Шипка и с първия автобус в Габрово. Отново се спусна мъгла, но не беше страшно, вървяхме по асфалт. Да ама, не. В тая мъгла и мрак едва намерихме хижата. Джобните фенерчета отдавна бяха останали без батерии. Все пак в 22,50 часа се добрахме до хижата. Настанихме се и се захванахме с раните на орфито. С мокрите обувки до Бузлуджа беше направил две пришки на единия и една на другия крак. С кой крак да върви момчето? Не съм лекар, дори не съм фелдшер, но от опит знам някои неща. На похода Разград-Желява, за който вече знаете, един от тогавашните добри маратонци, Георги Сергиев бе с нас. Едно от момичетата направи пришки между В.Търново и Севлиево. Сергиев ги разцепи с бръснарско ножче и ги напълни с някакъв мехлем, като името на мехлема скри. След завършването на похода каза, че този „мехлем“ се казва краве масло. Човека в една кутия сложил краве масло и си го носи в раницата.
 Оказа се,че операцията ще е тежка. Двама държаха орфито, аз разцепих пришките и ги напълних с краве масло. Тук за нас денят завърши, утре може би ще останем 5 човека.
   Лека нощ, орфи.

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #20 -: 05 Юли 2011, 11:18:23 am »
         Спомени от Ком-Емине   1987 г.
      Ден десети
  Събудих се рано, може би от мерак, да видя в какво състояние са краката на орфито. Никак не ми се ставаше. Не ме усетиха или се направиха, че не са, за да се излежават.  Събудих ги. Пръв стана орфито. Запитах го.
   Орфи, накъде ще вървим – Към Емине или към Разград?
   Ти какво сега, минал съм повече от половината път, ще ме откажеш ли? Продължавам разбира се. Краката по-малко ме болят.
  Наистина щеше да е жалко за момчето, да не завърши след толкова извървян път. Според мен решението му беше правилно. Винаги може да се откаже. Още повече, слеващата ни хижа щеше да е на Предела. До там все някак шяхме да го закараме, а там отново можеше да вземе решение -   напред или надолу. Тръгнахме петимата през паркинга на Бузлуджа.    Половин час след тръгването подсякохме вр.Атово падало, Голям Бедек и малък Бедек. А по-късно вр.Българка и вр.Столница. Хижа Българка беше заключена, отбихме се на любимото място на Иван Вазов, виканата скала. От Бузлуджа до тук минахме покрай 3 или 4 чешми. Отбихме се на трите хижи Армеец, Планинец и Ивайло, като пихме чай в х.Армеец. Хижара беше гостоприемен, поприкзвахме си. Видяхме рудник Лев, където са добити първите въглища в България. От там до гара Кръстец е съвсем малко, около 15-20 минути. Обядвахме при бюфетчика Пенев, който се оказа приказлив Разградчанин. По неговия телефон орфи се обади на началника си, да му удължи отпуската. След гара Кръстец, вървяхме по път, който е богат на вода за разлика от Тръстена-Мургаш. Минахме покрай 5 или 6 кошари и заради тях направени и толкова чешми.Слязохме до река Габращица и след като се изкачихме горе за по малко от 2 часа стигнахме до х.Грамадлива, намираща се на запад от вр.Грамадлива. Останахме тук, тъй като не знаехме дали х.Предела ще е отворена, а хижа Буковец или Чумерна много далеч. Щяхме да хвърлим напълно вчерашната умора. Впрочем следобяд орфито почти не куцаше.
      До утре.

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #21 -: 05 Юли 2011, 23:14:37 pm »
            Спомени от Ком-Емине  1987 г.
         Ден единадесети
  Много добро посрещане от страна на хижарите. Станахме в 05,15 часа, и след закуска и дълго приготвяне тръгнахме в 06,20 часа. Минахме покрай х.Химик и за 25 минути слязохме на проход Предела. Пътеката изведнаж, след пресичане на асфалтовия път, става стръмна. На късо разстояние се преодолява доста голяма положителна денивелация. След като се изравни пътеката става широк камионен път. Подсякохме вр.Бита ела, а след малко и вр. Божура, като вървяхме все по равно. След късо изкачване се видя и хижа Бутора. Хижара бай Христо беше приятен човек, докато почивахме, ни разказа интересна случка, станала в близкото дере. Колко е истина, не зная, ето както я разказа той:
  Срещнали се на тесен мост, ловеца и баба меца. Ловеца изплашен, разтреперeн не успял да вдигне пушката, замръзнал на средата на моста. Приближила се баба меца, изправила се на задни лапи, грабнала ловеца, изместила го от другата страна на моста и продължила своя път. Ловеца и той продължил. Орфито не повярва, възрази:
   Айде бе.
   Който иска да вярва, ама да не го срещне и него, отговори бай Христо. Не вярвам някой да е повярвал, но никой не възрази, само орфи. Докато усетим се оказахме пред много стръмно изкачване.Предстоеше изкачването на вр. Буторски чукар и вр.Гръматливия рът. Стръмно и дълго. След тях вървяхме по равно през гора, минахме през м. Жълтата локва и стигнахме на заслон Караиваново хорище. Беше много хубав заслон, стените красиво изписани, с хубава камина, по наровете даже имаше постели. Чисто и уютно. Личеше, че грижлива ръка пипа тук. Малко отклонение. Преди 2 месеца отново бях в заслона. Разликата е огромна. Изписаните надписи по стените избелели, прозорците обковани с дъски, като в горния край има отвори 10 см. широки,  вратата не се затваря. Цяла нощ, през 15-20 минути слагах дърва на камината. В студен зимен ден едва ли може да се прекара една вечер.
  В заслона обядвахме. Имаше сол, кибрит и още някои неща, които сега не мога да си спомня. Ние оставихме няколко консерви, за да не ги носим следващия ден до Котел, от където щяхме да се заредим.Заваля дъжд, изчакахме около 40 мин. да спре. От Заслона до х.Буковец вървяхме по път, като на няколко места скъсявахме завоите на пътя , минавайки по преки пътеки. Минахме покрай вр. Каменска могила, подсякохме вр. Буковец и се оказахме зад х. Буковец. Пихме набързо по един чай и тъкмо да тръгваме за х.Чумерна, заваля силен дъжд. Чакахме около час и половина, но не спря и тръгнахме с дъждобраните. Като наближихме х.Чумерна дъжда спря. Добре, че не беше съпроводен от силен вятър, щеше да ни скъса и резервните дъждобрани. Хижата е много хубава, добре заредена, имаше и бира даже. Най-важното, културно обслужване. Благодарихме на хижара и легнахме в 22,30 часа. Прехода от Тъжа до Бузлуджа беше дълъг, разбрахме, че утрешния е много по-дълъг. Първия го даваха по картите на к. г. н. Тодор Ненов-12 часа, а утрешния до Котел-15,10 часа.
      Лека нощ на всички

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #22 -: 06 Юли 2011, 22:23:41 pm »
            Спомени от Ком-Емине  1987 г.
         Ден дванадесети
Дали защото усещахме набижаването към Емине, но започнахме да се събуждаме по-рано. Не се налагаше вече да ги събуждам. Бързо се приготвихме, и тръгнахме рано, към най-високия връх на изток от х.Чумерна, а именно вр.Чумерна, висок 1536,1 м. Малко преди най-високата точка, маркировката сочи отклонение на северозапад. Навлязохме в Темната гора.Излязохме на шосе свързващо селата от северна и южна Бългрия. Вървим по шосето, срещу течението на Крива река. Преминаваме покрай вр.Червената пръст, вр. Говежда поляна, вр, Трите гроба и достигаме Агликина поляна, която е свързана с имената на Жельо войвода, Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър. Малко на изток се намира и заслон Вратник, Близо до който са изворите на река Камчия, които посетихме. На Агликина поляна има паметник, въпоминателна плоча. От прохода Вратник започва Котленска планина. От тук започват и нашите трудни 3 дни. Маркировката от тук до Ришкия проход е толкова зле, че ние идвайки без грешки до тук, в тая част допуснахме две много големи грешки, които ни струваха часове, а по-важното, ценни сили. От Вратник до Котел не допуснахме грешка, но това беше благодарение на много търсене на маркировката. На места шестимата вървяхме не един след друг, ами разпръснати по ширина, докато намерим маркировка. Като че ли, сравнена с Централна Стара планина, тая не бе Стара планина, а някаква друга. По пътеката има паметник на Иларион Драгостинов, паметни плочи на Ради Мухтаров, Георги Обретенов. От плочата на Дели ради се отделя пътека, която излиза на пътя Кипилово-Котел, но ние продължихме по главното било. Минахме близо до върховете Гредата, Осенишки връх, малкото Връхче, Куплото. Започна да вали. Изчакахме да спре, уви. В 19,00 часа започнахме изкачване на високия вр.Разбойна-1128 м.под дъжда. Слизането се оказа по-трудно от изкачването, тъй като се стъмни и нищо не се виждаше. На всичкото отгоре, арпито се разболя и много трудно се движеше. По всичко личеше , че тя няма да може да продължи, а ни оставаха, по предварителни сметки 4 дни до нос Емине. Минахме вилната зона на Котел и влязохме в града. От Лакатник насам, първото населено място. В с.Лескова не сме влезли, а гара Кръстец не го броя за населено място, тъй като трима на едно място не видях.  Настанихме се в турстическата спалня. С уравителката на  спалнята се разбрахме да си оставим излишния багаж с раниците там и като завършим похода да дойдем да ги приберем. Разград-Котел е 100 км. И така минахме и най- дългия преход, който можеше да се раздели на две, но поради лошите условия на спалнята на Вратник, предпочетохме да вървим до Котел и дадохме една жертва. Дано да няма втора или повече, тъй като следващите два прехода съвсем не са безобидни. Със съжаление си казахме,
      Лека нощ.

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #23 -: 06 Юли 2011, 22:48:30 pm »
Тая снимка не помня къде е направена, но по облеклото и терена около хижата(щом има куче, ще е направена близо до хижа), разбирам, че е направена между хижите Вежен и Мазалат, но до коя? Може някой да познае и кучето. Очаквам някой правилно да отговори.


meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #24 -: 07 Юли 2011, 23:14:41 pm »
            Спомени от Ком-Емине  1987 г.
         Ден тринадесети
  И днес ако тръгна от Котел за Върбишки проход, се чудя дали ще мога да стигна до х.Върбишки проход, без да се объркам. За пръв път го минах през 1987 година. Това лято минах в обратна посока, за да видя, къде сме се объркали през 1987 година. Разбрах това, но сега всичко толкова по-объркано стана, че като тръгна на Ком-Емине след 15 тина дни, ако съм без GPS, пак ще се объркам.
     Стана доста късно, около 09,00часа, докато тръгнем от Котел, тъй като изпратихме арпито. Излязохме извън града, отбихме се от асфалта през мост, след около 5 минути пресякохме реката през брод,  От тук нагоре се движихме по едни широки поляни с колова маркировка, но толкова са раздалечени (сега и отрязани от дъно), че трудно се оправихме при ясно, слънчево време. Пътеката през ливадите не личеше, тъй като животните не разбират от маркировка, и са направили стотици пътеки и станал прекрасен лабиринт-загатка. Движихме се по интуиция, а когато стигнхме до гората въздъхнахме. Тук вече пътеката личеше, но не искам и сега да си спомням за тези два часа. След излизане от гората се появи нова гатанка. Разклон с четири пътеки, на никъде маркировка. Хвърлихме жребий, падна ни се дългата клечка. Добре, че се надянахме на дългата, че късата къде щеше да ни отведе не се знае. Излязохме на път, който от къде идва , накъде отива, един бог знае. Вървяхме около 2 часа, за наше и ваше учудване, появи се маркировка. Убедихме се, че сме на верния път. Вече трябваше да изоставим пътя. Отново навлизаме в доста дълъг лабиринт-загадка, но този път от пътища, а не от пътеки. Изпуснали сме отклонението към река Герила и сме тръгнали по билото, където също има маркировка, и то каква...! Все още не е грешка, по тая пътека също можели сме да излезем на х.Върбишки проход, ама нали щяхме да казваме, минахме Ком-Емине без грешка. Няма такъв филм, и да има у нас има забрана за прожектирането му. Малко след изкачване и слизане от връх Черния нос (най-черния, който съм виждал), вече сме направили стабилна грешка. Тая грешка няма грешка. Преди Трънливия връх сме хванали пътя за с.Садово, на много на юг от билото. Осъзнахме се, когато пътя се разклони. На юг към с.Садово, а на север към прохода. Чухме шум на минаваща кола през прохода, тръгнахме в нея посока, без път и пътека. Със сто зора излязохме на пътя, на около 5 км на юг от кота 1008. Един час нагоре до кота 1008 и три часа надолу до курорта, благополучно в 22,30 часа сме пред профсъюзния почивен дом. А х.Върбишки проход все още бил в строеж, научихме от управителя на почивния дом, който и да е бил, му бяхме благодарни, че ни приюти. Преди да си легнем започна една дискусия за следващия ден.бяхме много уморени, но почивката я консумирахме на Тъжа. Четиримата предложиха да хванем автобуса Върбица – Риш. Отказах категорично. Но четиримата бяха единодушни и настоятелни. Не можах да ги склоня, но намерих като изход да им предложа, да отидат с автобус, а аз по пътеката, като обещах, че затова няма да научи никой, Легнахме без да решим проблема, дори ми се стори, че ми се разсърдиха. Но аз не можех да се съглася, три кръга преди края на първенството, някой да ме измести от първото място. Така мисли всеки отбор, понататък зависи и от шанса. Заспаха. Не зная още колко съм  разсъждавал преди да заспя, но този случай ме успокоява, че съм вечната опозиция в живота и не се предавам как да е. Преди да заспя им казах на ум, лека нощ приятели, извинете ме, че ви предадох, налага се.

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #25 -: 08 Юли 2011, 19:02:31 pm »
            Спомени от Ком-Емине  1987 г.
         Ден четиринадесети
  Станах много рано. Предстоеше ми дълъг път. Другите, мислех да не ги събудя, но нали и те имаха път до Върбица, после и от с.Риш до прохода. Не се наложи да ги събудя. Моя човек ме запита:
   Мечо къде?
   Ами, тръгвам. Имам десет часа път.
   Чакай, и ние ще дойдем.
 Станаха всички и тръгнахме. От вчерашното разколебание нямаше помен. Всички бяха весели, най-вече орфито. Отначало по асфалт, после чакълест път, накрая по чер път. Изкачвахме се нагоре доста време, но плавно изкачване. Следва движение по равно и накрая едночасово слизане по стръмен склон до река Елешница. До реката са сградите на Горско стопанство Елешница. Няма никой в сградите. Почивахме десетина минути. Наблизо пресякохме десен приток на  река Елешница, и започнахме плавно изкачване към Голямата нива. Отново почивка и поемаме по стръмно изкачване по пътека на север към билото. Това изкачване ни измори, тъй като беше дълго и стръмно. Тръгнахме по билото, с леки изкачвания и слизания. Вървеше се много трудно, с малки грешки от по 5-10 минути, кото поправяхме с връщане назад. Много лоша маркировка и капинак, дребни храсти, висока трева , още какво ли не. Всичко ни се изпречваше на пътя. Започнахме слизане. Подсякохме връх Байряка и почивахме до една чешмичка.Без да видим една табела, сме поели отново в грешна посока. След около час и половина разбрахме за грешката, не можехме да вървим напред, и се върнахме при чешмичката. Загубихме 3 часа. Продължихме през вр.Голям Дебелец и Малък Дебелец и слязохме на Ришкия проход. Но тук не ни завърши прехода, трябваше да намерим, някъде да спим. Знаехме, че има Бургаски пионерски лагер, но къде е?
Ето, това е предимството на Ком-Еминци, които минават похода, организирани от различни дружества или от БТС. Носят им багажа, носят им палатките, на проходите ги возят до мястото на бивака и т.н. Ние губим излишни нерви, като няма къде да спим, губим излишни сили като минаваме излишни километри, да тъсим място за спане. Доста на юг намерихме лагера, но не искат да ни настанят. След големи молби се съгласиха. Леглата нямаха одеала и чаршафи, но за нас това беше без значение, че ония тътени от Юрушка грамада започваха. Да ама ние сме в стая, кой като нас. Пристигнахме в 22,10 часа и легнахме с тюфлек отдолу и тюфлек отгоре, в 23,00ч. Хайде лека нощ, нов ден, нова грешка.

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #26 -: 10 Юли 2011, 10:47:49 am »
            Спомени от Ком-Емине  1987 г.
         Ден петнадесети
  Станахме в 05,30 часа и се приготвихме много бързо. Вече всички бяха убедени в успеха. Даже казваха, че усещали миризмата на морето. Аз познавах миризмата на морето не по-лошо от тях, но не я усещах. Стрхувах се от тяхната убеденост. Тръгнахме в 06,05 часа. Движим се с доста бързо темпо. Минахме през връх Голям карък, стигнахме Предела и се спуснахме в с.Рупча.

При спускане към селото, почивахме при красива чешма десетина минути. Навлязохме в населени места близо до морето. Рупча е в Бургаска област. Не можахме да видим селото. Много бързат, върви им се на тези хора.През с.Планиница на обяд пристигнахме в с.Дъскотна. Тук обядвахме в кръчмата и Само след 40 минути с обяда, тръгнахме към морето. Подсякохме вр.Сиврията, минахме под далекопровод.

В 18,00 часа пристигнахме в с. Топчийско, минавайки южно от с. Снягово, през с.Добра поляна и с.Средна махала. Ресторанта затворен,  ще сме на суха храна.Хижата е на север от селото. В 19,00 часа бяхме в хижа Народен юмрук.

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #27 -: 11 Юли 2011, 18:09:13 pm »
            Спомени от Ком-Емине  1987 г.
         Ден шестнадесети – последен
    Имах намерение да не ставам, докато видя поведението им. Не мина много време, обади се Стефко:
    -Мечо, няма ли да тръгваме?
   -Не е ли рано?
  Орфито не закъсня
   -Ами да има време да се къпим в това пусто море.
Станахме в 05,30часа, тръгнахме в 06,00 часа.Дойде предложение от Васко, подкрепено от Стефко, да вървим по асфалта, вместо по пътеката. Препоръчвам, никой да не прави това. До село Сини рид, не зная километрите, но го изминахме за 3 часа и половина. Много завои до с.Подгорец


На обяд пристигнахме в с.Козичино. Обядвахме в кръчмата с консерви, сервираха ни топли, вкиснали бири. Премълчахме, изпихме ги и тръгнахме. За два часа стигнахме на връх Погледец, където има телевизионна кула

 На автомагистрала Варна-Бургас стигнахме в 18,30 часа. Повървяхме по асфалта, после по черно и малко преди нос Емине, видяхме купища сено. Бяхме съвсем близо до носа, но за да е по-официално, печатите ги оставихме за сутринта. Изпихме бутилките коняк, в чест на завъшилия поход Ком- Емине, и всеки легна в една купа сено (да не ме чуе собственика). Сутринта сложихме печатите и решихме да си тръгваме към гр. Обзор. Отказаха категорично да вървят пеша. И така стояхме час и половина, чудейки се какво да правим. Видяхме един джип, от ония, руските, с бризентово покривало. Когато наближи към нас, отидохме при човека. Каза, че бил от местните овчари. Помолихме го да ни закара до Обзор. Малко се усука, но после се съгласи. Не разговаряхме за цената. Щяхме да дадем колкото поиска. Е не ни оскуба човека, по три лева на глава от населението. Платихме му и замина обратно, а ние към плажа. Тъкмо плажа беше се освободил, нямаше да ни видят мръсотиите. На плаж бяхме до 16,00 часа. В17,45 часа автобус Обзор-Варна, в 20,45 влака Варна-Попово. Автобус Попово-Разград в 02,00 часа и си пожелахме, лека нощ.







ko54

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1656
  • Водолей
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #28 -: 11 Юли 2011, 18:35:11 pm »
Супер, meco puh !!! Жалко, че свърши. Надявам се, че в старите тефтери пазиш и други подобни интересни спомени.
Огънят грее и свети, а телевизорът само свети и то само от едната страна.          

vanjo

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 854
Re:Спомени от Ком-Емине 1987
« Отговор #29 -: 11 Юли 2011, 18:40:13 pm »
Супер, meco puh !!! Жалко, че свърши. Надявам се, че в старите тефтери пазиш и други подобни интересни спомени.

Подкрепям колегата ко54 с две ръце  :). Пък дано и Kent ровне из прашасалите тефтери и сподели някоя друга история.