Бушкрафт България

Бушкрафт => Походи, разходки, сбирки, туристически обекти, тракове => Темата е започната от: Kent в 17 Април 2012, 17:19:55 pm

Титла: Двата скока на морската пехота.
Публикувано от: Kent в 17 Април 2012, 17:19:55 pm
Отпуската си тече и всяка секунда е ценна. Оня ден вечерта решаваме на бърз семеен съвет да посетим екопътеката край село Веселиново /на около 110 км. от Варна/ и вчера в девет сутринта вече купувам две бирички и няколко вафли от бакалницата в Янково. Ние това сме - аз, Ирена, Радко и чичо Владко. Морската пехота хахахаха...

До началото на екопътеката води неасфалтиран, но читав черен път. Отбивката е на стотина метра наляво от края на Веселиново. Лангър-лангър и стигаме до удобно за спиране уширение. Има пътечка с парапет към водопада Големия скок. Покрай първите снимки там някъде остава калъфа на статива. Статива е на зетя, калъфа също, тъй че после на връщане съм леко вкиснат. Обаче сега, щом пред нас се открива първия по -голям водопад, настроението е съвсем друго, само гледаме зяпнали и цъкаме с език...


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924455.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924464.jpg)



Голяма искрена радост обладава част от пехотата... Мястото си е култово и на мене също ми иде да крещя и да скачам.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924476.jpg)



След кратък пазарлък Радко получава разрешение да нагази във водата бос. Луд умора няма ... нито страх от простуда.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924489.jpg)





След като се нагледваме, решаваме да цепим направо през гората отсреща за наобратно. И на четиримата не ни е  интересно да се връщаме по същата удобна пътечка с парапетчетата нагоре. Зад нас остава дупка с дървена стълба под нея, която така и не посмявам да яхна /след като изчовърквам няколко тресчици/ и анализа показва че помощното съоръжение е акран на Ноевия ковчег.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924508.jpg)


В гората. Няма чак толкова драки и е харно, дори приятно.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924527.jpg)


Горе при излизането от дерето малко изплезваме езиците...

(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924550.jpg)


На Владко не му пречи умората да грабне един чепат чвор за "украса, съзерцание и благовидие в личното дворно място".


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924568.jpg)


Чвора си почива, а ние изясняваме по-сетнешната посока.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924583.jpg)


Там някъде са къщите на Веселиново.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924592.jpg)


Следва излизане пак на черния път над Големия скок. След кратък размисъл се насочваме към Пещерата.


От  нея очаквам да е плитка ниша пълна с бълхи и оставам много приятно изненадан, че си е дупчица харна дори накрая с образуванийца.

Тримата ми спътници играят в театъра на сенките пред входа...

(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924597.jpg)


...докато аз гледам навътре.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924606.jpg)


Има какво да се види.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924613.jpg)


Радко се е насладил и пълзи наобратно.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924617.jpg)


Още.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924622.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924627.jpg)


До тук бях...


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924634.jpg)


Реката над Пещерата.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924640.jpg)


Следва началото на водопада /съвсем близо до пътя е/. Точно от зад Радко водата полетява надолу.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924650.jpg)



Гледката надолу е впечатляваща.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924676.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924684.jpg)



Поседяваме тук за някой снимка, после се връщаме при колата да турим мужду зъбите някой залък. Аз загарям една супа /на Владко горелката е много турбо/, която ще изям чак утре докрая:lol:


Следва "Софрата". Това е една плоска скала в гората с видимо технически издълбачини по нея. Цялото място е с неясно предназначение. За всеки случай е определено като древно светилище в достъпната ми литература. Светилищата са всеупотребяем термин тук както е известно.:grin: а наблизо под него точно до пътя има светилище от съвременноста - с маси, пейки, граждани насядали на тях и под тях, барбекю, чалга и няколко автомобила с шуменска регистрация.

Древното светилище...


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924690.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924704.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924748.jpg)

Докато с Ирена и Владо правим различни домисли, малкия се бори с гравитацията.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924726.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924731.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924741.jpg)



Гъбки по пътеката.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924752.jpg)



След това мистично място се връщаме назад към Малкия скок. Той е горе-долу голям колкото Големия, но водата верно е е по-малко.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924758.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924824.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924832.jpg)


Зад водната завеса. Не знам дали личи, че съм в къщичка, а фронталната стена е от н2о:blink:


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924899.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924865.jpg)


И така. Следващата цел са Орлиците. Това е след Риш, а ние малко изнагляваме, понеже времето е напреднало па сме и поизморени... Ама за проба пари не вземат. До черния път за един от подстъпите смущаваме къпещ се дъждовник.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924913.jpg)


Толкоз ли сме страшне вееее:shocked:


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924924.jpg)



Сетне следва як бурелом с поляни с гигантска по размери и количество левурда.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924939.jpg)


Листата са големи дори по сравенине с прословутите ми ... обущета.:grin:


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924954.jpg)


Когато издухани пристигаме под една от Орлиците се оказва, че трябва да се връщаме ако искаме да пристигнем във Варна по светло.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924984.jpg)


Радко стиска бъдещата салата.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026925006.jpg)


...а Владко - неизвестно и прекрасно разтварящо се цвете.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026925011.jpg)


Толкоз.:-)
Титла: Re:Двата скока на морската пехота.
Публикувано от: Kent в 17 Април 2012, 22:11:22 pm
кротко допълнение.




(http://media.snimka.bg/s1/0344/026931264.jpg)



морааааааааааааааааа


(http://media.snimka.bg/s1/0344/026931268.jpg)


дали ще литна от светилището.:lol:


(http://media.snimka.bg/s1/0344/026931290.jpg)
Титла: Re:Двата скока на морската пехота.
Публикувано от: meco puh в 17 Април 2012, 22:30:58 pm
Kent, хвала за разходката и снимките. Предполагам, че става дума за с. Веселиново обл.Шумен, а не обл.Ямбол, след като километрите са 110. Ще се опитам да посетя тая пещера това лято, при посещението ми на Върбишката планина. Още една похвала затова, че си успял да запалиш и Радко.
Титла: Re: Двата скока на морската пехота.
Публикувано от: gavra74 в 02 Август 2015, 08:43:31 am
Страхотно сте си изкарали. Не ми излязоха снимките, но съм бил там и няма как да е друго яче. Хубаво е мястото да се посещава когато са пълноводни реките... Едно време беше рано на пролет, а сега... Един господ знае
Титла: Re: Двата скока на морската пехота.
Публикувано от: Павлина Петрова в 25 Януари 2020, 07:54:28 am
Отпуската си тече и всяка секунда е ценна. Оня ден вечерта решаваме на бърз семеен съвет да посетим екопътеката край село Веселиново /на около 110 км. от Варна/ и вчера в девет сутринта вече купувам две бирички и няколко вафли от бакалницата в Янково. Ние това сме - аз, Ирена, Радко и чичо Владко. Морската пехота хахахаха...

До началото на екопътеката води неасфалтиран, но читав черен път. Отбивката е на стотина метра наляво от края на Веселиново. Лангър-лангър и стигаме до удобно за спиране уширение. Има пътечка с парапет към водопада Големия скок. Покрай първите снимки там някъде остава калъфа на статива. Статива е на зетя, калъфа също, тъй че после на връщане съм леко вкиснат. Обаче сега, щом пред нас се открива първия по -голям водопад, настроението е съвсем друго, само гледаме зяпнали и цъкаме с език...

Здравейте! Имате вид на образован човек. Възможно ли е да не сте разбрали, че скалната тераса, известна като Софрата е древен паметник? Как допускате детето Ви да се катери по изкуствено изсечената склана форма? Моля, имайте предвид, че този паметник е стигнал до нас от преди 3 хилядолетия. Редно е да го пази и нашето поколение. Повече информация за паметника можете да намерите на адрес https://trakiiskosvetiliste.blogspot.com/
(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924455.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924464.jpg)



Голяма искрена радост обладава част от пехотата... Мястото си е култово и на мене също ми иде да крещя и да скачам.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924476.jpg)



След кратък пазарлък Радко получава разрешение да нагази във водата бос. Луд умора няма ... нито страх от простуда.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924489.jpg)





След като се нагледваме, решаваме да цепим направо през гората отсреща за наобратно. И на четиримата не ни е  интересно да се връщаме по същата удобна пътечка с парапетчетата нагоре. Зад нас остава дупка с дървена стълба под нея, която така и не посмявам да яхна /след като изчовърквам няколко тресчици/ и анализа показва че помощното съоръжение е акран на Ноевия ковчег.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924508.jpg)


В гората. Няма чак толкова драки и е харно, дори приятно.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924527.jpg)


Горе при излизането от дерето малко изплезваме езиците...

(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924550.jpg)


На Владко не му пречи умората да грабне един чепат чвор за "украса, съзерцание и благовидие в личното дворно място".


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924568.jpg)


Чвора си почива, а ние изясняваме по-сетнешната посока.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924583.jpg)


Там някъде са къщите на Веселиново.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924592.jpg)


Следва излизане пак на черния път над Големия скок. След кратък размисъл се насочваме към Пещерата.


От  нея очаквам да е плитка ниша пълна с бълхи и оставам много приятно изненадан, че си е дупчица харна дори накрая с образуванийца.

Тримата ми спътници играят в театъра на сенките пред входа...

(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924597.jpg)


...докато аз гледам навътре.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924606.jpg)


Има какво да се види.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924613.jpg)


Радко се е насладил и пълзи наобратно.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924617.jpg)


Още.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924622.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924627.jpg)


До тук бях...


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924634.jpg)


Реката над Пещерата.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924640.jpg)


Следва началото на водопада /съвсем близо до пътя е/. Точно от зад Радко водата полетява надолу.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924650.jpg)



Гледката надолу е впечатляваща.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924676.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924684.jpg)



Поседяваме тук за някой снимка, после се връщаме при колата да турим мужду зъбите някой залък. Аз загарям една супа /на Владко горелката е много турбо/, която ще изям чак утре докрая:lol:


Следва "Софрата". Това е една плоска скала в гората с видимо технически издълбачини по нея. Цялото място е с неясно предназначение. За всеки случай е определено като древно светилище в достъпната ми литература. Светилищата са всеупотребяем термин тук както е известно.:grin: а наблизо под него точно до пътя има светилище от съвременноста - с маси, пейки, граждани насядали на тях и под тях, барбекю, чалга и няколко автомобила с шуменска регистрация.

Древното светилище...


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924690.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924704.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924748.jpg)

Докато с Ирена и Владо правим различни домисли, малкия се бори с гравитацията.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924726.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924731.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924741.jpg)



Гъбки по пътеката.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924752.jpg)



След това мистично място се връщаме назад към Малкия скок. Той е горе-долу голям колкото Големия, но водата верно е е по-малко.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924758.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924824.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924832.jpg)


Зад водната завеса. Не знам дали личи, че съм в къщичка, а фронталната стена е от н2о:blink:


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924899.jpg)


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924865.jpg)


И така. Следващата цел са Орлиците. Това е след Риш, а ние малко изнагляваме, понеже времето е напреднало па сме и поизморени... Ама за проба пари не вземат. До черния път за един от подстъпите смущаваме къпещ се дъждовник.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924913.jpg)


Толкоз ли сме страшне вееее:shocked:


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924924.jpg)



Сетне следва як бурелом с поляни с гигантска по размери и количество левурда.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924939.jpg)


Листата са големи дори по сравенине с прословутите ми ... обущета.:grin:


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924954.jpg)


Когато издухани пристигаме под една от Орлиците се оказва, че трябва да се връщаме ако искаме да пристигнем във Варна по светло.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026924984.jpg)


Радко стиска бъдещата салата.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026925006.jpg)


...а Владко - неизвестно и прекрасно разтварящо се цвете.


(http://media.snimka.bg/s1/0340/026925011.jpg)


Толкоз.:-)