Бушкрафт България
Сред Природата => Воден туризъм => Темата е започната от: tiver в 23 Септември 2013, 23:01:01 pm
-
Ако си от онези хора, които никога не са мечтали за самотен остров с девствен плаж, този пътепис не е за теб. Ако си от онези хора, които никога не са мечтали да гледат залеза с пурпурното му зарево, отразено във водата, спри да четеш по-нататък. Ако си от онези хора, които жадуват за шумния и голям град, ставай и се гмуркай в тълпата и не си губи времето с това четиво.
Ако обаче си от другите, мечтателите, авантюристите, които цял живот копнеят за приключения, които се впускат в приключения и вечно търсят предизвикателства, имай търпение да прочетеш този разказ до край, най-малкото, защото ще разбереш, за още едно невероятно кътче на красивата ни България:
https://sites.google.com/site/prikluceniatanatihomirradev/ptepisi/kak-rekata-me-pregrna
-
Страхотен пътепис! Четох го два пъти,на различни места, напълни ми душата! Браво!
П.П. Ти не си ли........ познах те! ;)
-
Минал съм този маршрут със сал. Преживях отново всичко. Благодаря ти за пътеписа!
-
Hobo, имам питанка относно плаването със сал по река - Както е известно, за да се управлява каквото и да е, е необходимо да има движение. Кажи ми как седи въпроса със сала. Ако той се спуска със скоростта на водата не би трябвало да е управляем, т.е. трябва да се гребе, да има двигател или ветрила. Разкажи за това как беше решен при теб този проблем. Колко време отнема едно такова плаване? Ако имаш снимки ще съм ти благодарен да ги пуснеш. Питам защото ми се върти една такава идея за догодина пак по Дунав с екологична насоченост.
-
Въпроса с управлението на сала е точно както го казваш. Сала, с който направихме пътешествието, беше доста солидно съоръжение. Еволюция от пет поредни водни похода по река Дунав организирани от нашето туристическо дружество. Аз участвах в петото, последно, издание с маршрут с. Ново Село, Видин, Силистра, Констанца и от там по Черно море през Варна до Бургас където акустирахме и разглобихме сала.
Сала беше катамаран с площ на палубата 72 квадратни метра. На палубата имаше изградена каюта, която комфортно събираше екипажа от 16-18 човека. Имаше мачта с платно, което хващаше вятър само ако той е строго от към кърмата. При друга посока на вятъра платното беше неизползваемо и тогава ползвахме двигател с вътрешно горене от трактор. Имам снимки, но са на хартия. Ако някога ги сканирам ще напиша кратък пътепис.
-
ЕЕЕ това е много яко!!! Напиши го, сканирай снимките и ги пусни моля те!
-
Подобно пътуване правят през 70-те Мария Паспалева и Таньо Мичев. Приключението е описано в книгата "Бабуш слиза по Дунава" и е подпалило не една авантюристична чивия. Аз до ден днешен мечтая за нещо подобно.
-
Аз също съм от тия мечтатели, без да съм стъпвал на сал досега. Обаче защо да не може да се управлява щом има течение? Хората преди нас хилядолетия са разчитали само на водните и въздушните течения. И по въпросите за салджийството май пак трябва да четем руснаците. Например тука http://www.bushcraftbg.com/forum/index.php?topic=78.msg1186#msg1186 Хобо ни е насочил към една енциклопедия където има много инфо.
Пътеписа след малко ще го чета с чаша малко туламорче до мен и после ще коментирам 8)
-
Браво, Тихомире! Поздравления за приключението и това, че го сподели с нас. Все едно си писал за мен, няма как да обясня на хората, какво е усещането, когато пътешестваш сам! За това не се и опитвам, вече. Това е нещо лично!
-
jordanov, аз мисля, че когато се спускаш по река, ако не прилагаш някаква сила спрямо плавателното средство то се носи със водата. Неговата скорост спрямо брега е в най добрия случай колкото скоростта на течението, но скоростта му спрямо водата е нула. От тук идва и проблема с управлението. Все едно да въртиш волана на спрян автомобил и да очакваш той да се премества нанякъде. От друга страна един сал няма добра обтекаемост, т.е. водата би трябвало по бързо да се движи от него. Това означава, че практически той с малка скорост се движи назад спрямо водата, но дали това е достатъчно за да се управлява. Прав си, че хората от векове го правят, но как? При каяка със сигурност не се получава. В по бързи води лодката се носи като парче дърво и докато не започна да греба колкото и да въртя руля резултат няма. Споменах , че спускането със сала за догодина има екологична насоченост и за това умувам за платно. Добре, но трябва да зная какво правя ако вятърът не е в нужната посока. Все едни такива умнотии ми се въртят в кухата тиква и за това търся отговори.
Ще прегледам книжките и благодаря на всички за рецензиите за пътеписа!
-
Tiver, знаеш ли, че Jordanov е прав. Ние с теб стъпваме на опита ни с общоприетото за рул - една къса плоскост, която се мести в ляво и в дясно и така сала (лодката, каяка) се управлява. Действително при такъв рул се иска скорост. Ако, обаче, вместо това се ползва гребло разположено от към кърмата нещата би трябвало да са по друг начин защото с греблото, освен да се използва като класически рул, може и да се гребе на ляво и на дясно и тогава сала ще се управлява и то ефективно. Нямам опит с управление по този начин. Сигурно ще иска известно обучение и най-вече да се свикне с това, че ако сала се задвижва само от течението то всяка маневра ще е бавна и трябва да се започне навреме.
Не знам как си с руския, но хвърли едно око на тази глава от книгата, за която съветва да почерпим опит от руснаците Jordanov. Там освен за управлението е отделено внимание и на ветрилата:
http://www.outdoors.ru/book/obruchev/cp/cp_kr_8.php
-
Значи примерът с колата не е съвсем точен. По скоро - кола без двигател по заледен наклон /или шейна/ - посоката е ясна, управление с кормило и спирачка и най-важно е задкормилното устройство 8). Ясно е че за сала трябва някакво котвено устройство и поне двама опитни рулеви според мен. Само теоритизирам, за съжаление. Миналия месец като минаха от ТИДа, ходих да ги гледам на брега, навътре имаше и един сал/катамаран, но не знам дали си имаше двигател, а и снимки не правих. Преди години пък минаха някакви запорожки казаци с доста голям сал, но за там не си спомням дали бяха моторизирани. Несамоходните шлепове и сега си правят маневри по няколко десетки до стотина метра надолу по течението само на котва и с руля, пък са по 1000-2000 тона. Иначе течението пролетно време /черешовата вода/ си е много прилично. Към книгите също и Тур Хейердал, наскоро пак четох Кон-тики :)
Пътеписът е страхотен, както и другите, само дето за такъв маршрут времето е много свито... Описанието на бурята ме изкефи, натуралистично и някак си, свежо 8)
-
едно клипче за пътешествие със сал по река Енисей
http://www.youtube.com/watch?v=_9vxeluH31c
-
Ами ще пробвам. С такова гребло управлявахме импровизирания катамаран, който бях направил пролетта, след като се оказа, че руля му е малък и не върши работа. Лесно и надеждно е управлението с гребло https://plus.google.com/photos/116906871403529547656/albums/5871602382872878241/5871607814656214754?banner=pwa&pid=5871607814656214754&oid=116906871403529547656
-
Поздравления tiver, нямам думи.. само мога да завиждам