Бушкрафт България
Бушкрафт => Походи, разходки, сбирки, туристически обекти, тракове => Темата е започната от: BazilVenceslas в 12 Март 2012, 19:22:17 pm
-
Аз и един мой верен приятел турист потеглихме заранта от Студентски град с автобус 69 за село Бистрица. Утрото беше прохладно и облачно. ;D Автобусът дойде с малко закъснение в 9:15. Вътре беше доста пълен, но се вместихме в тълпата. Повечето бяха пенсионери с големи бохчи, ходили на пазаря, но имаше им няколко възрастни туристи (познаваха се по лицата и излъчването им, но при по-обстоен преглед и по екипировката. Раници със самар или брезентови, и обувки "Младост"/и аз имам такива ;D/или маратонки от пазара. На такива хора, истински и туристи-ветерани съм се нагледал в моето ТД. Да са живи и здрави! ;)), но имаше и скиори и сноубордисти, мой набори или по-големи. Полашкахме се на завоите и слезнахме на центъра на селото-вилна зона.
Тръгнахме нагоре по улицата с бяло-зелено-бяло маркировката! Нашият план беше да се качим до х.Алеко и от там да се спуснем по коловата маркировка и да посетим връх Орлово гнездно, като се отбием без път, само с моята карта и компас, ако има нужда де.
Вървяхме по маркировката, но по-едно време малко се отплеснахме (защото си лафихме стабилно) и излязохме от селото и почнахме да вървим по един як баир нагоре , без пътека, газейки яко в снега. Разбрахме, че сме на грешен път, извадих картата и компаса и определих, че трябва да въврвим на запад, а ния вървяхме на югозапад. Върнахме се и продължихме по маркировката. Вече по отъпканата пътека извън селото видяхме една връщаща се баба туристка.
И както весело си вървим и що да видим? :o Едно малко дървено мостче, цялото зарито със сняг до парапетите (около 1м.). Брей, викаме си, яко сняг тука. А и ми беше направило впечътление, че имаше следи от малки женски маратонки в посока надолу. И аз нали съм си следотърсач (наблюдението на стъпките ме беше спасило от загубване на 7те езера, писал съм пътепис ;D), веднага се сетих, че това са на бабата. Уплашила се жената... Ама ние дай, ко толкова. И още след мостчето като нагазихме в дълбокият сняг, леле мале, потъване, падане, търкаляне ставане... Но ние си продължаваме бодро напред.
(http://store.picbg.net/pubpic/47/34/b433a888ce844734.jpg)
Ето това е през Бистришката река, имаше период през, който вървяхме само през нея.
(http://store.picbg.net/pubpic/88/C4/6f8e4f2bac2088c4.jpg)
След 5миин. твърдо разбрахме, че ние ще сме първите, които правят пъртина. ;D ;D Огромна чест ни се оказа, особенно на мене, защото аз бях водача на скромната ни група - с една дума, че аз разтъпквах, а моят приятел стъпваше в стъпките ми. Това е като при разузнавачите, да не разбере врага колко сме! ;D ;D ;D ;D ;D ;D
(http://store.picbg.net/pubpic/98/F7/6a75700fcb3c98f7.jpg)
Гледаме табела 3ч. до х.Алеко, а вече стана 12ч. - време за обяд(към 10ч. бяхме тръгнали от Бистрицъ). Очаквах да стигнем до един заслон, който според картата трябва да е наблизо но го нямаше (и въобще не се появи), затова седнах на дървения парапет на моста и хапнах сандивичи и ги прокарах с гола вода. Моя приятел също носеше сандивичи и вафли и така задружно похрупнахме.
(http://store.picbg.net/pubpic/BD/1B/d738ab89b007bd1b.jpg)
По едно време, съвсем се скапах да правя партина, да ми затъва крака до над коляното и прочее ;D и изпроводих другарят ми отпреде. Когато вървиш в следите на другия по се ядва, въпреки че пак се затъва яката. Моят приятел вървеше в почти заличените стъпки на някой преди нас, на това аз не обръщах внимание, защото си гледах в краката, а и не следях и маркировката. И по едно време чувам "А, няма стъпки вече!". А казвам "Красота, гледай за маркировка.". Гледаме ама не се види... Викам му "Браво бе човек, се къде се забутахме на майната си, за кво гледаш на тоя бунак къде е ходил...?" Вкрайна сметка видяхме в делечината маркировка на едно дърво и цепихме в сняг до кръста до там. 8) ???
За моя изненада, както вървим и чувам едно "Оп-оп" :o И гледам и сноубордист засвяткан се спуска между дурветата, при което аз възкликнах само "А" и преди да кажа друго той замина надолу. ;D Неочаквана среща. Не мислих, че ще срещнем человеци.
И вървене, говорене от време не време когато е равно, затъване, ставане, стигнахме до един голям сипей с един мост. Толкова сняг имаше, че морените, които трябваше да са на мястото на снега бяха изчезнали, а какво остава и за моста. Там спряхме, опънах картата и разбрахме, че сме на прав път. Стана без малко фал. Както вече сгънах картата и нарамих раницата и стъпвам, крака ми пропадна до бедрото в снега! А под снега, се беше наврял между две греди на моста, по-точно има липсваща греда! Не ме заболя, но не можех да се измъкна, защото се бях проснал и шишето ми беше фръкнало даже на 2м. напреде ;D Така че, много внимавайте къде стъпвате и аз внимавах, ама не се знае!
Та така с доста пот, най-накрая се добрахме до х.Алеко в 15:10ч. и пихме по един чай, хапнахме и се преоблякохме.
И за край на похода направихме лек спринт до хотел-ресторант "Морени" и хванахме автобус 266, заминаващ в 16:05ч.
Сега ще кача снимки на моя милост и екипировката ми: ;D ;) 8)
1. Шуба с подлата БА (сегашен камуфлаж)
2. Клин с подплата БА (сегашен камуфлаж)
3. Армейски полеви кубинки БА (не са от старите, но след обущар са екстра)
4. Вода 1.5л. ФФ вкус ;D, че не успях да намеря шише в квартирата (само ракиени и винени има! ех ех ;D ;D) Не е лоша, тя е Горна баня, просто е бутилирана и е за Фантастикото. Беше 35ст.
5. Два потника
6. Вълнени шушони
7. Една памучна фанелка
8. Подкрепителен пакет :)
9. Карта 1:25 000
10. Фенерче
Моят приятел няма раница тук в София, а и неговата е много голяма Ташевка и не му се мъкне до СФ, така че му зачислих моята противогазна торба, която винаги я нося с раницата ми. В торбата той пробра, 5 сандвича, 1.5л. вода ФФ ;D, потник и блуза. Мисля, че само това беше зел, може би и чорапи. Торбата е много удобна, хубава, не спарва гърба (особенно през лятото) и побира супер много неща, стига да ги подреждаш и сгъваш по определен начин.
(http://store.picbg.net/pubpic/03/49/2299e7a0c6940349.jpg)
(http://store.picbg.net/pubpic/09/A7/ec6593894ec809a7.jpg)
(http://store.picbg.net/pubpic/89/BC/cdb7f0317a0189bc.jpg)
(http://store.picbg.net/pubpic/37/FB/0678bf3d145e37fb.jpg)
-
Относно как се чувствах с шубата:
Шубата и клинът са много комфортни.
Топлят, не запарват и даже когато си потен, продължават да топлят.
Не ограничават движението на ръце и крака.
Не се усещат да тежът.
Много топлят и не пропускат вода.
С цялото ми пропадане в дупки и прески, не ми влезе никакъв сняг или лед между кубинката и крачола. Просто добре ги затегнах.
Дънките на моят приятел бяха замръзнали, почти до коляното, но при мене не замръзна клина и не се намокри.
Извод:
За разлика от лятната униформа, която е яко найлонена, зимната е направо идеална! Нямам никакви забележки!
(http://store.picbg.net/pubpic/65/0D/acb1f58c4115650d.jpg)
;D 8)
-
Интересно!
С нетърпение очаквам следващите репортажи с подобен богат снимков материал!
От мене + 100
(http://s15.rimg.info/f424bbadf5cc6434898ae06d59ee8867.gif) (http://smayliki.ru/smilie-888685575.html)
-
Приятен и увлекателен разказ. Интересни снимки.
Абе BazilVenceslas знам си аз, че се подготвяш - тази година Витоша, догодина Алпите, а по следващата Тибет и Хималаите.
-
Пролича, че си добър разузнавач, щом не сте казали като бабата, "кръгом и пак напред". Ще ме водиш ти някъде на разузнаване, ама да видим къде и кога.