Бушкрафт България
Бушкрафт => Походи, разходки, сбирки, туристически обекти, тракове => Темата е започната от: Ийон Тихи в 13 Март 2011, 09:22:52 am
-
Мераклии за КЕ ли? :)
И на какви условия трябва да отговарят :D
-
КЕ - главното условие - мерак. Има национален, обаче там е група от 50човека, записването става трудно. Задължителна строева подготовка, тъй като е национален се ходи много яко - по 80км на ден се минават. Ходи се от тъмно до тъмно от типа на: ходиш и гледаш задника на първия и крачиш ли крачиш като робот. Втория начин е на малки групи, като трябва да има поне един ориентиран и минавал го, тъй като маркировката е стара и доста често се губи , както и пътеката е обрасла и тя се губи, общо взето добре е да има някой знаещ да няма лутане из горите. Който не е ходил на непознат терен и не е абсолютен гуру в компаса и разчитането на туристически карти с особено голям мащаб знае. Обесненията от хората обикновено са от типа вожд към индианец - ми тръгваш от тук вървиш по тая пътека 3 часа, стигаш чешмата, после след три дни в ляво. Аз съм на принципа от малкото към голямото. За сравнение, ако искате да разберете малка част от ходенето пробвайте следното: тръгване от Калофер/ Калофер не Паниците/, хижа Рай, вр. Ботев, Параджика, обратно в Калофер. Ако го направиш за около 10ч. и все още имаш мерак за ходене, то ти евентуално си готов. ;)
-
тва мога да го направя без багаж...оба4е мъкна една торба към 90 литра...на4и тряа съм баси терминатора по твоите думи...а как го правят разни пенсове...на гъби ли на бомбони ли?
;D ;D
-
тва мога да го направя без багаж...оба4е мъкна една торба към 90 литра...на4и тряа съм баси терминатора по твоите думи...а как го правят разни пенсове...на гъби ли на бомбони ли?
;D ;D
Колега просто не "млатят" с 90 кг багаж, а с малка раница пит стоповете (спиранията на контролни пунктове)са така организирани, че хапването става на подбрани места.
-
да бе про4етох го ама след като бях писал ве4е
;D
4ук4а писател...
ако съм в бг тогава ще взема да ида на това ходене...по такива места се срещат 4итави хора
-
@kol4o Обади се, ако ще ходиш. Може и аз да дойда.
-
ако колегата LIC каже то4на дата ще е добре и някви координати също така...просто работата ми е такава 4е незнам кога съм в бг. ако съм тук ще се обадя.ще се радвам да се запозная с хора от сайта ли4но
-
Колегата LIC ми каза, че той няма да има възможност тази година. Така че дотук сме двама. Ще ни трябва водач ;D
-
Въх момци вие се явявате некакви хардлайнери, ази с пенсийката ше си трайкам. ;D Ама ако решите да се борите с КЕ ще ми е много интересно да споделяте по отношение на подготовката и дай боже и реализацията на това начинание.
ПП Хобо и Кент също може да са ви полезни по тази тема.
-
Аз опитах да мина прехода Ком - Емине пеша през лятото на 2009г. За съжаление се контузих още на х.Пробойница. То се оказа скрита травма, но там се прояви. Едвам се добрах до гара Лакатник и безславно свих байрака. Последва една година болки и накрая операция от която и сега не съм се оправил понеже се получи рецидив.
Та от скромния ми опит бих казал, че човек има нужда най-вече от мотивация. Без нея няма да се мине. Физическата подготовка е в пряка зависимост от свободното време и финансовата обезпеченост. Ако човек има 30 дена на разположение и поне 600лв в джоба, с които да си плати спането и храната в хижите по пътя, може да се мине с около 5-6кг багаж ако не и с по-малко и къси дневни преходи. Тогава кой знае каква предварителна подготовка едва ли трябва.
За тези с малка отпуска и без пари нещата стоят сложно. На тях ще им се налага да правят дълги уморителни преходи и да носят тежки раници с бивачна екипировка и храна. Дори и да има достатъчно средства за храна от хижите, при малко налично свободно време човек трябва да си носи палатка, шалте и спален чувал. Иначе се губи много време защото не винаги се стига до хижа точно вечер по здрач. Или трябва да се спре за деня и да се пропуснат часове възможен ход, или да се спи на палатка където свари нощта. Предварителната физическа подготовка при тези варианти е абсолютно необходима и ако човек я пренебрегне може да заплати скъпо. Само раницата ще е над 20кг. Да не говорим за 14 часа ход всеки ден!
Другото много важно нещо е хората в групата да са психологически съвместими. Тоест да си пасват като характери. Точно поради това не е добра идея да се тръгва с непознати хора. Трябва поне няколко едно, дву и няколко дневни похода да са направили предварително заедно всички от предполагаемата група, за да не се изпокарат по пътя. Щото си е тегаво. Отначало е ентусиазма и няма проблем. После идва умората, а накрая и онова чувство, когато на човек му омръзва монотонието и еднообразието на колектива и се дразни от всички и всичко. Това ще е някъде към края на похода и е най-трудния момент.
Идеалната група според мен е 3-5 човека. Двама си омръзват много бързо и трябва наистина да са проверени от времето другари, за да издържат до края без кавги и дразги. С 3-5 човека докато се изпокара човек с всички то прехода минал. Това последното е полушега, полуистина. По-голяма група от 5-6 човека трудно се синхронизира и сработва. Вечно има лагери и отбори и въобще е добре да се избягва. Бих казал по-добре двама, отколкото повече от 5-6 човека.
Като време за такъв поход е най-добре да се тръгне в края на Юли или в началото на Август. Задължително след организираната група на БТС. Тогава времето е най-стабилно с най-малко лоши дни, а голямата организирана група е отъпкала добре пътеката и тя лесно се следи дори и без маркировка. Ако планирате да се храните в хижите то най-добре да се тръгне една седмица след организираната група. Хем времето е хубаво, не напразно хората с опит от БТС избират този период за този преход. Хем са утъпкали пътеката, а за една седмица хижите са презаредили продукти, защото голямата организирана група изяжда всичко. Като скакалци са.
Аз имам желание да опитам отново, защото с всяка изминала година усещам как силите ме напускат и ако не го направя сега, може да ми остане само една незбъдната мечта. За съжаление не знам как ще се развият нещата с крака ми.
-
@Hobo Много ти благодаря за пространното обяснение. Наистина е важно човек с опит да те открехне на някои неща. При мен се получава точно така, че мотивацията е водеща, а останалото /информация, физическа подготовка, планиране и т.н./ не са на високо ниво /поне към днешна дата/. Ааа, освен това имам време и финансови възможности, макар че не ми се иска да минава прехода за цели 30 дни ;D. Ако решиш да минаваш КЕ тази година, обади се. Както препоръча, можем в такъв случай да направим и няколко 2-3 дневни опознавателни прехода.
-
Както може би сте забелязали, хвърлям се малко с рогата напред. Но съм установявал неведнъж, че принципът "Първо действай, после - ще видим" в много случаи е давал добри резултати ;D Най-вече заради това, че те лишава от възможността да се разколебаеш.
-
При нашата подготовка се постарах да изуча колкото може повече опита на вече успелите да преминат Ком - Емине. Последно прехода трябваше да бъде минат за 24 дни, като в тях имаше планирани 2 дена официална почивка. Понеже в 2009г имах всичкото време на света си имах едно на ум до 30 дена, тоест да не се гърчим ако времето се скапе, а кротко да изчакваме. Ежедневните ни преходи бяха планирани с разчет от малко към много. Бях забелязал, че това е основната грешка на повечето. Отначало бодри и ентусиазирани хукват на дълги дневни преходи, а после ближат рани до края. Та затова отначало къси преходи за адаптация и леко полеко се удължават. Ако не съм изхвърлил листа с планировката мога да постна тук как съм го мислил.
Това с преходите се оказа много правилна тактика, но и ние допуснахме доста грешки и съм почти сигурен, че дори да не беше контузията пак нямаше да стигнем до края, освен ако не зарежехме половината багаж някъде по пътя, защото се оказа абсолютно излишен и смазващо тежък.
Мислех да напиша нещо като разказ, но нямам снимки. Снимахме с лентов апарат на който лентата още е в него недоизснимана. Та изчаквах да ги извадя и сканирам, но може би ще е полезно да опиша подготовката и екипировката, както и емоциите от макар и малкото, което преминахме. А снимки да добавя след това. Ако видя, че има интерес към темата може и да се хвана за клавиатурата. Иначе на конкретни въпроси винаги ще отговоря, стига да им знам отговора.
-
...
Та затова отначало къси преходи за адаптация и леко полеко се удължават. Ако не съм изхвърлил листа с планировката мога да постна тук как съм го мислил.
...
Хобич, направо го публикувай тук. Ще бъде нещо като template за всички желаещи, които досега не са правили толкова дълги преходи.
-
Подкрепям напълно Zoso.
-
Хубаво е човек да направи няколко пробни преходчета, или поне някаква част от КЕ, за да си прецени възможностите! Примерно Ком-Ботев е 10тина дни, по-хубавата част от прехода за мен. Хубаво е да се тръгне, да се походи така поне по 8-10 часа на ден. Като минат 3-4 дни, човек се усеща накъде отиват нещата ;D
-
Ами трябва ми съмишленик и спътник в такива преходчета. Аз съм малко начинаещ, така да се каже.
-
Те лудите са на изчезване. За съжаление младите хора не са вече по пътеките. Докъдето стига лифта е пълно с хора, където лифт няма, няма и жива душа! Все пвоече хората ги мързи да се вдигнат в гората, камо ли да навиеш някой с приказката - ай 10 дни на палатки за по 300км в гората!
-
еххх и на мен ми е мечта ама кога ще стане. познавам хора които са го минавали и ме е яд само като стане въпрос ;D (че не съм от тях де) иначе кофтито е че за хора бачкатори като мен цял месец като не ходиш на работа и харчиш готови пари,после цял месец трябва да работиш до другата заплата :(
аз съм на мнение че е по-добре да се мине за по-голям период от време
примерно ако го минеш за 9-10 дни както беше писано ще си запомниш само умората,бързането и болката
а ако си го минеш за 25-30 дена си остава и спомена от "разходката" и си ставаш с усмивка сутрин готов за още един ден по маршрута
-
и аз съм на мнение 4е трябва да се мине поне за 15-20 дни...ама като се знам колко ям и се 4удя колко храна трябва да мъкна...има ли села по пътя дето може да се презарежда, 4е само на фафли и щоколад и ядки и луканка...малко горно ще ми дойде.хората от ходенето ги страх мен от глад...ама метаболизма ми такъф...ина4е смятам да го минавам КЕ с жената и палатка...а тва дето го разправят за август 4е е най уда4но-аз друго съм 4увал...може да те тресне гръмотевица като стой та гледай...но ще поживеем ще видим
-
Викам да обявим началото на записване за КЕ. Пък докъдето стигнем ;D
-
казах ве4е не мога да се записвам щото може да ме няма тука тогава
;D баси изре4ението
-
А, за гръмотевицата...тя жената по-висока ;D
-
Когато се подготвях за похода доста неща изчетох, но най-синтезирано всичко е събрано в сайта за Е-3 "ОТ ВРЪХ КОМ ДО НОС ЕМИНЕ" (http://hermes.superhosting.bg/~planini/Mejdunarodni_marshruti/Kom_Emine/index_Kom_Emine.htm). Има и примерен графих за дневни преходи съставен от Красимир Новаков. Него съм използвал и аз с малки вариации касаещи избягване на нощувка в неработещи тогава хижи. Ако някой реши да тръгне, ще ги изкоментираме тези неща, както и новите места за спане, които са отворени като например на Ришкия проход. Важно е да си отбележат на картата безводните участъци. Не са много, но пък са дълги.
Тази година няколко момчета преминаха прехода с велосипеди и някои от тях написаха подробни пътеписи откъдето може да се почерпи свежа информация. Има ги във велосипедния форум mtb-bg.com (http://www.mtb-bg.com/forum). Повечето са в темата Ком - Емине (http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=24313&sid=5a63f2b8ea13152e5a173375b07c97d7), но има и още един интересен пътепис от Rayko в темата КОМ-ЕМИНЕ - по ръба на Балкана с колелото (http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=81295).
-
Аз за съжаление нямам много спомени, т.к.събитието беше преди близо 26 години. Имахме съпровождащ автомобил /проявата беше национална/ с храна и част от палатките и спалните чували. Това беше една линейка от варненската психолечебница /просто такава кола бяха намерили от Академик-София, не друго/. Шофьора бая си пийваше и един-два пъти май, че забрави да пресрещне групата /уговорката беше на удобните хижи с път до тях/. Аз и един приятел пътувахме с тая кошница първо от Варна до Берковица на 2-ри август в тропическа практически жега. После една седмица миришех на гранясало масло и развален салам, щото нямаше място и се бяхме изтегнали върху торбите с манджите. Помня , че някъде покрай Ябланица почивахме и шофЕра ходи да се къпе при свой познат милиционер, а ние с Радо лапахме въздуха заровени от торби лук и развалящи се салами и паниращ се кашкавал /забрави да ни отвори задната врата, само тя се отваряше и то с чалъм/. Тъй, че в Берковица пристигнахме бая посмачкани. После на хижа Ком - запознаване с групата и водачите, походче до връх Ком и на другия ден газ на изток.
Следва продължение ако някой се пак се интересува.
-
В началото както писах в чата, всички участници бяха скромни :) плахо се запознаваха един с друг, бъзикаха се внимателно, тихо си говореха първите дни преди заспиване вечерта по хижите, преобличаха се скришом и ходеха по нужда встрани от пътеката в храстите. Помня, че някъде покрай Мургаш здраво се загубихме и вместо 12 часа ги направихме 16 - поредния преход, че заблудихме и някакви странични туристи които тръгнаха след нас /после ни обсипаха с огън и жупел, вербална/. В последващата седмица последва деликатно оскотяване на групата. По хижите всеки гледаше да докопа най-готиното легло, символично миене, баните - манна небесна, но не се държеше на тях. После си пълниш търбуха като свиня и се трупясваш. Имаше един дето ходеше нон стоп бос и постоянно търсеше да гази в кравешки лайна по възвожност пресни, понеже му действали като балсам на болежките по понарязаните крака /съответно оцветени и мирищеши от седмия ден някъде нататък/ и никой не щеше да спи до него на легло понеже му се насълзяваха очите. На Лескова помня, че требеше да бъдем по петнайсетина човека в една стая и аз си взех одеяло и влъзглавка и спах в близките до хижата храсти, а не бях гнуслив и тогава. Какво още... Линейката ни чакаше през две три хижи, да допълни храната ни и за сухите пакети /но и не на всяка хижа имаше готвено/, и по местата избрани за палаткуване. Имаше две каки от ВИФ, гимнастички, които бяха дошли да отърват студентска бригада, явно са мислели че екскурзионно лесно е това с малко ходене и пое..не чат-пат и на 10-я ден се прокълнаваха страшно вече.
-
Още! Още! Публиката скандира! ;D ;D ;D
-
Да отбележа нещо. Целия поход - 24 дни /плюс два почивни/ го преминах,с верно по-високи, но градски зимно-есенни обувки на завод "Пирин". Естествено, че ми излязоха страшни пришки към 5-я ден, но аз тогава си бях говедо, с нещо ги мазах, миех си редовно краката и към 15-я вече бяха спомен. Имаше една кака дето беше млада майка /май беше оставил у дома си осем месечно бейби/ измаршерува цялото разстояние с китайски кецове от високите /те тогава бяха яки кецове/ но втората седмица се съдраха, първо над петата, после почти целите и накрая заприличаха на грозни, мръсни сандалети. Тя имаше и копринена синя рокла с много дълбоко имащозащо да е дълбоко деколте за тържествени случаи /почивките ни водеха на заведение със скара-бира/ и с нея и цръвулките представляваше поразителна и незабравима картина. Една от участниците беше състезателка по ориентиране май от жени- елит /имаше такава категория/ и все ходеше с овесена "Силва" на врата. На Беклемето се напи по време на скара-бирата и се загуби в горичката до палатковия ни лагер. Рева като ранена в сърцето пантера и бая зор видяха докато я намерят в тъмното останалите не много трезви батковци. И какички. Към Бузлуджа едни от подводачите /имаше главна водачка и помощници/ изпревари групата и гледаме след един завой - няма го, изчезнал. А, той се качил на върха на едно дърво барабар с раницата /макар баяпълничък беше/ и трепери. Чул в далечината бензинопили и ги помислил за рев на диви мечки....после го страх да слезе....
-
То дървото няма да го спаси от мечките, ако баба меца реши да го захапе за д...то. Не е ли знаел този ПОДВОДАЧ, че мечките са отлични катерачи ;D
-
Йион аз не казах ли, че възприемането на сигнали от оклония свят по средата на маршрута вече беше доста хахахахахахха алтернативно. :)
Той си беше иначе добър подводач, знаещ и спокоен ама нещо му беше скръцнало в тоя момент явно.
Та така нататък. На Агликина поляна двете гимнастички искаха да спат при нас с Радо в палатката, аз нямах нищо против, ама Радо се направи на сърдит бастун и не ги пусна та спаха под линейката май на сушина щото ръмеше. После едната беше дамгосана половин ден с машинно масло по сурата... Около Разбойна, помня че изпреварих доста групата /поне с половин час/ и изпих литър и половина вода от едно шише поставено под чучура на доста слабо течаща чушма. Изпих ги на екс. Групата после чакаше по две-три минути за пълна чаша от същата чушма. Лош, лош Васко... В Котел спахме в хотела на "Балкантурист", до хотела тогава имаше някакво сметище май или разрушена къща и цяла нощ котки или чакалчета сатанински виеха от там. Като, че някой осакатеваше бебета, ама много. На Дъскотна ядохме някакви кебапчета и накрая цялата група се посра на финала. Шарехме покрай пътеката из тръните като партизаните на Тито ибаси.
На Емине се изкъпах с дрехите и бях един от малкото които влязоха в Морето. На останалите им беше безразлично като, че ли. Искаха по бързо да свърши тва преживяване. Ами това е. Админа ако иска да обедени мненията.
-
И сега сериозно. Голям шанс за успех при прехода би имало участниците ако са двама-трима, преди това са ходили поне година-две, през месец по 10-12 часа дневно за по три-четери дни. Демек свикнали с диалектите си, настроенията си, честотата на акане ако щете ;D и миризмата на чорапите. И да си вярват. Другия вариант е в голяма група, където си практически анонимен. Но това си е мое мнение.
-
Браво, Kent. Беше много интересно. Поздравления. Е, следвайки съвета ти, търся мераклия за съекипник (или съекипници) за сработване за бъдещо минаване на КЕ ;D
-
брат ми само не разбрах защо не си го изцибал ония босия в храстите еми си отишъл ти ;D
аз така бих направил било то и не анонимно
-
Ми щот е бил на 14 години, а оня дърт пиргиш! А и интереса му е бил повече в пазвите на каките, макар и със сълзящи от миризливи крака очи. А истината е една:
"Меракът е по-силен от тока!"
-
Бе с добър другар и на край света се отива. Аз миналата година си намерих моите хора. И изненада - водача ни е жена. Ма е по-мъж от много други. С нея се чувствам сигурно. Знам, че ако завали град, сняг, висулки, гръмотевици и камъни и има още 6 часа до хижата няма да има драми и трагедии а ще се върви стегнато без охкания и пъшкания. Шегата настрана, ма мацката е пич. Ако щете Рамбо. Пък и някак си е по-приятно ако следваш малко дупе в клин, отколкото пърдящ задник на дрът пергиш. Иначе като за жена се ориентира перфектно. И мохабета ни е готин. Бе да ти е кеф в балкан да си с нея. Но... /винаги има но/ се ожени, страх я от змии и не обича да спи на палатка ;D
-
Когато се подготвях за похода доста неща изчетох, но най-синтезирано всичко е събрано в сайта за Е-3 "ОТ ВРЪХ КОМ ДО НОС ЕМИНЕ" (http://hermes.superhosting.bg/~planini/Mejdunarodni_marshruti/Kom_Emine/index_Kom_Emine.htm). Има и примерен графих за дневни преходи съставен от Красимир Новаков. Него съм използвал и аз с малки вариации касаещи избягване на нощувка в неработещи тогава хижи. Ако някой реши да тръгне, ще ги изкоментираме тези неща, както и новите места за спане, които са отворени като например на Ришкия проход. Важно е да си отбележат на картата безводните участъци. Не са много, но пък са дълги.
Тази година няколко момчета преминаха прехода с велосипеди и някои от тях написаха подробни пътеписи откъдето може да се почерпи свежа информация. Има ги във велосипедния форум mtb-bg.com (http://www.mtb-bg.com/forum). Повечето са в темата Ком - Емине (http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=24313&sid=5a63f2b8ea13152e5a173375b07c97d7), но има и още един интересен пътепис от Rayko в темата КОМ-ЕМИНЕ - по ръба на Балкана с колелото (http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=81295).
Благодаря, Hobo :)
-
брат ми само не разбрах защо не си го изцибал ония босия в храстите еми си отишъл ти ;D
аз така бих направил било то и не анонимно
Щото бяхме екип, макар и голям. Не исках, а и досега избягвам да изцибвам. Освен в краен случай де, ама няма вече да е изцибване ми смъртоубийство. Обикновено при мммм... неразбории и скандали аз се изтеглям и отстъпвам.
На сянка като Ам-Гъл и дебна и запомням за да ви забавлявам със спомени после.
п.п. Бобър в храстите през август в Балкана, нависочко дето нема комари си е направо лукс. За къф да го дишам в спалното.
-
кент твоя разказ ме нави майна...при първа възможност ще го направя КЕ.не съм се смял така отдавна.благодаря.
-
Гората вади истината в хората. Много бързо в един такъв преход се вижда кой за какво става!
-
Комай единствената ми снимка от проявата. На Агликина поляна май, около 20-я ден. Така си го и минах, почти само с тези дрехи, запирах ги чат-пат на части да не ходя целия мокър. Панталоните най-бързо изсъхваха. ;D Май имах и някаква фланела и дъждобран и това е. Е гащи там и чорапи малко.
п.п. АЗ съм този с лице ;D
(http://img849.imageshack.us/img849/5364/p1090922.jpg)
-
;D шегаджия
-
Ново, във форума на Стоян май ти беше дал линк за разказа на едни юнаци с цървули по КЕ. Можеш ли да го пуснеш пак мноого се кефя на таквиз истории. Аз за съжаление повече от три дена- абсурд- ама който има време и го държат краката на лято трябва да се пробва, макар и частично. Пък после да споделя ;)
-
Вярно, че бях пуснал линк. Ама окепазиха темата тогава. Историята с цървулите започна с мой разказ, който може да е полезен и в тази тема за Ком -Емине. Един мой приятел, турист с много опит, ми разказа как са качили като ученици връх Ботев в късна пролет. Имало е още сняг от х. Левски нагоре. Заразпитвах го как са били екипирани по онова време и много се изненадах, когато стигнахме до обувките и той ми каза: "Ами бяхме с гумени цървули, то друго тогава нямаше! С тях ходехме на училище и пак с тях катерехме върховете.".
И аз ентусиазирано споделих разказа с цел да покажа, че работата не е до скъпата найлонова екипировка, която се предлага днес в туристическите магазини и се насажда мнение, че без нея не може. Обаче се започнаха едни нападки и отричания, че това е невъзможно. Тогава показах две автентични снимки на едни юнаци, които са преминали маршрута от Емине до Ком и после са участвали в световния младежки фестивал проведен през 1968г в София. Тоест било е в чест на фестивала. Ето цялата история разказана от ст.н.с. д-р инж. Владимир Витков: "Емине - Ком през 1968г". (http://www.forum.bgjourney.com/viewtopic.php?f=62&t=184&st=0&sk=t&sd=a&sid=e1431a869d0a38b851103b0a3d0ed367)
А това са двете снимки, които бях пуснал да se види, че може и с гумени цървули. Стига желание да има за скитане, а не само да се оцелява виртуално в задния двор:
(http://i664.photobucket.com/albums/vv10/velioadmin/Emine%20Kom%20%20%20Kotel%201007/151A103.jpg)
(http://i664.photobucket.com/albums/vv10/velioadmin/Emine%20%20Kom%2005%2007%201968/151A092.jpg)
//offtopic
Стоян тогава още не беше се определил за бушкрафтър, а беше много ентусиазиран и запален оцеляващ. Обличаше се като Беър Грил (даже ръкавичките и раничката бяха същите), снимаше се копирайки стойките на Беъра и Рей Миърс и яростно ме заклеймяваше, защото защитавах предимствата на естетствените материи и му казвах, че е найлонко. Стоян пък истерично защитаваше найлона, че бил по-добрият и прогресивен продукт, а самият той бил опортюнист и не искал да ходи облечен с вълна и памук като хайдутин в гората. Цялата работа беше голям сеир за съфорумниците, но покрай нея доста теми и мнения се окепазиха до неузнаваемост след неговата редакция или въобще не се появиха след смяната на софтуера на форума му.
-
хахаха ти не знаеш ли 4е стоян4о е измислил планините...ся и топла вода щял да пуска...страхотни снимки баце.
и сз съм на мнение 4е тия "отцеляващи" с една кола пособия за по 200 долара всяко са просто нелепи...затуй и стоян4о ме трие постоянно в неговата страни4ка...ве4е и не пиша там де ;D
-
на втората снимка, освен гумените цървулки, май се виждат и едни реплики на много популярните малко по-късно, китайски гуменки. спомних си, че през 70-те години точно същите гуменки ми бяха любимите за ходене. проблеми имаше само при изкачването на поляни трева. много се пързаляха :D а пък този вариант на гумените цървулки що тичане са отднесли - не е истина. раздаваха ни ги от спорното училище специално за правене на кросове през зимата. ееех младост!
-
Бях си купил гуменки на Мания - не обърнах много внимание, когато ги купувах. На пръв поглед обикновена гуменка. Като ги поносих малко забелязах две интересни неща - подметка от вулканизиран каучук и силиконова стелка около 6мм дебела. Това ми се случи една от най-удобните обувки. Лятото си обикалях много балкана с тях в сухо време. Голям зор беше докато си намеря втори чифт такива.
-
НОВО, по-яко ще е с кожени цървули ;D то гумата кат найлона, иначе и аз съм за естествените материи
в стояновия форум последно бях пуснал снимки на една туника(как топли тва нещо) от войнищко одеало а от изреските си направих
навои(също мнного полезни в студено време и сняг) но не качих снимки тук защото знам че четете и форума на стоян и не ми се занимаваше.
пс. всички сме с една идея и разбиране за света. и без тва не сме много, не мисля че трябват караници и сръдни.
верно е че първоначалната идея на стоян беше друга(и той си го е признавал) и след това се "прифилира"
но сте големи хора и си мисля че ще се разберете по мъжки,щото наистина е малко "грозно" да се подмятат разни....
и в двата форума
PEACE :)
-
А ето как е започнало всичко: Книгата на Павел Делирадев за първото преминаване на Ком - Емине през 1933г "От Ком до Емине (http://mountain.bajhui.org/pictures/Ot_Kom_do_Emine_PAVEL_DELIRADEV.pdf). Приятно четене!
-
Още две книги, които със сигурност ще са полезни за мераклиите да минат Ком -Емине:
1. Книгата на Борис Никленов „С пределни сили от Ком до Емине – подвигът на десет перничани” (http://knightofjustice.files.wordpress.com/2011/03/d181-d0bfd180d0b5d0b4d0b5d0bbd0bdd0b8-d181d0b8d0bbd0b8-d0bed182-d0bad0bed0bc-d0b4d0be-d0b5d0bcd0b8d0bdd0b5.pdf), в която се разказва за десет перничани, които са преминаи маршрута за единадесет дни с тежки, от 20 до 27кг, раници на гърба. Без никаква логистика като снабдяване, комуникация и др.
2. "Пътеводител Стара планина" (http://mountain.bajhui.org/pictures/Stara_planina_Patevoditel_1958_%5BDanov_Betovski_Raykov%5D.pdf) от Данов, Бетовски, Райков - 1958г В книгата са описани доста старопанински еднодневни маршрути и цялостно маршрута Ком - Емине. Макар информацията да е стара, доста голяма част от нея е актуална и днес. Също така е интересно тези, които са минали вече маршрута, или тепърва ще го минат, да сравнят пеизажите от 1958г и сега.
-
Да спомена още няколко пътеписа за прехода Ком - Емине. Аз се запалих когато прочетох какво беше написал Ясен десет години след като са преминали "чистилището" с група състуденти и приятели. Случайно попаднах на пътеписа преди години докато търсех нещо за армейските кубинки в Гугъл. Вдъхновиха ме кубинките и самарите с които са били. Нищо специално като екипировка, но компенсирано с дух и много мерак. За мен всичко започна от този пътепис:
Ком - Емине 1995 г. ч.1 (дни 1 - 10) (http://oreliak.org/index.php?item=article&action=view&article_id=116)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (http://oreliak.org/index.php?item=article&action=view&article_id=117)
Когато тръгнахме с по 30кг раници на гръб и с голяма мъка на гара Лакатних разбрахме и си признахме, че тук е края на нашия Ком - Емине сина ми каза "И Гьоко не е успял с 30кг на гърба, а той е машина, човече!" Вярно е машина. Знам колко трудно е в момента когато се взема решение за прекратяване на похода. То е все едно капитулация, но Гьоко успешно преминава целия маршрут следващата година заедно със своя приятел Васко. Ето го и пътеписа на Гьоко:
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 1 (Дни 1-6) (http://oreliak.org/index.php?item=article&action=view&article_id=146)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (http://oreliak.org/index.php?item=article&action=view&article_id=147)
А това е неговия разказ за първия неуспешен опит, който са направии с Ирина. . Макар и неуспешен от този поход могат да се извлекат безценни поуки:
Поход в Западна Стара планина или как не успяхме за изминем прехода Ком - Емине (http://moiteplanini.com/story/pohod_v_zapadna_stara_planina_ili_kak_ne.html)
Днес прочетох и пътеписа на Валентин Киров. който през лятото на 2010г заедно със сина си (13 г) и племеника си (15 г) успяват да преминат по маршрута за 12 дена. Ето ПЪРВА ЧАСТ (http://www.moiteplanini.com/story/kom-emine_2010.html) и ВТОРА ЧАСТ на пътеписа. (http://www.moiteplanini.com/story/kom-emine_2010_2_chast_.html). За пореден път се убеждавам, че Ком - Емине не е само път. То е пречистване и помъдряване. Ето какво казва Валентин Киров на финала:
"Дадох си сметка,че 13 дни не се бях бръснал, не бях карал кола, не бях говорил по GSM и в никакъв случай не се чувствах зле. Човек осъзнава, как в начина си на урбанизиран живот свикваме с неща,които не са абсолютно необходими за съществуването ни. Даже бих казал, пагубни за душевността ни. И как губим радостта от малкото ,което притежаваме. И тук по тези баири моите деца разбраха, колко струва сухата филия хляб, падналото парче сирене на земята и разтопеното масалце. Тези неща са безценни, когато човек ги няма. Научиха се да ценят незначителните на пръв поглед неща. Оцениха, какво значи да имаш всяка вечер топла завивка и мека възглавница! Защото, когато всяка вечер заспиваш в тях, ти ги възприемаш,като някаква даденост . Но когато спиш дни наред по поляните, разбираш че тези ни удобства в крайна сметка са ни даденост от горе, и че не всички хора ги притежават."
А това са крака изминали 720км по билото на Стара Планина:
(http://media.snimka.bg/8151/022557568.jpg)
-
Ми жалко, че ми няма снимката на мазола след маратона Алеко, кървав мазол в мазола
(http://media.snimka.bg/8285/022825983.jpg?r=0)
Ето това е малкия мазол на петата, а това е оказване на първа до лекарска помощ за голям мазол на ходило
(http://media.snimka.bg/8285/022825981.jpg?r=0)
Тук не знам защо решиха да пришият кожата обратно към ходилото. Крайния резултата - завърши маратона.
-
Hobo, невероятен си. Благодаря ти още веднъж за безценните материали.
Убеждавам се, че Ком - Емине е нашият Ел Камино.
-
Аве Hobo, с тия пътеписи спрях да си гледам работата :-[ Някои от участниците в първия разказ си ги спомням по физиономия - завършил съм две-три години преди тях :( Споменатия Цанко ни водеше из планините надлъж и нашир, закачих и от ски училищата на хижа Плевен..Айде да бягам че ще се кара началника ;D
-
Всеки турист тръгвайки нагоре си казва:Дано не срещна баба Меца.А най-вече аз,дядо ви
мечо пух.Претеглих цял живот с баба ви Меца,и винаги когато съм на планина исках да
срещна адаша,а колегите ми казваха,че ще напълня потурите.Е,по-добре адаша,отколко
то баба ви Меца(винаги с главна буква).Срещнах я преди да тръгна на похода Ком-Емине
през лятото на 1987 година.Та мога да ви разкажа за баба ви Меца и Ком-Емине. ::)
-
Каня се да мина Ком - Емине. Тук чета за 6 кг. раница. Как?
Палалатка - 2 кг.
Чувал - 1,8 кг.
Вода - 2 кг.
Самата раница - 2 кг.
Друго нищо ли да не нося? Ами храна, дрехи, дъждобран, телефони, GPS, шаалте, резервни обувки, карти, и т. н.
Къде бихте спали без бивачни съоръжения след х. Паскал , на Вратник, наРиш?
-
Днес попаднах на следната обява (http://ruen.webnode.com/news/pokhod-kom-jeminje-2011/) от 19.01.2011г:
Поход Ком - Емине 2011
От 15 юли 2011 г. ще се проведе за втори път походът вр. Ком - н. Емине на БТС, съвместно организиран с ТД „Руен" Пловдив. Както и миналата година ръководител на похода ще бъде Здравко Дошков - тел. 0882 966 398 График на похода Ком - Емине 2011 (46 kB) (http://files.ruen.webnode.com/200000072-b859bb952f/Национале...doc)
-
Hobo, не смяташ ли, че поход с толкова участници е за силни такива? Ако не си силен няма начин да не изостанеш, а това значи, или да те шкартират (извинете за думата), или да те сложат в микробусчето. А това означава, край на илюзията Ком-Емине.
-
Живко и Станимир, туристи от Туристическо дружество "Сърнена гора", Стара Загора, тръгнаха по маршрута Ком - Емине на 1-ви Юли. Днес почиват в Котел. Актуална информация как върви техния поход може да се прочете във форума на дружеството в темата Ком-Емине 2011-Живко и Станимир от ТД "Сърнена гора" (http://tdsrgora.com/forum/viewtopic.php?f=5&t=260).
-
Малко офф топик . Чета чета и все за часове ,графици и тям подобни се говори . На работа ми е омръзнало да ги слушам . Тръгваш и докъдето стигнеш важното е участието , до където, докато и долкото можеш и ти доставя удоволствие от там нататък е мъчение .
-
Аз също не съм привърженик на състезателния елемент в туризма, но за един дълъг преход като Ком - Емине за повечето хора доброто планиране и стриктното спазване на графика е задължително, ако искат да стигнат до морето. Това е свързано със свободното време. Малко са щастливците, които не си гледат часовника. Повечето имат преброени дни отпуск и толкова. А ако човек не се стреми да стигне Емине, тогава не тръгва по маршрута Ком - Емине, а на няколкодневно шматкане по билото на Стара панина. ;D
Иначе и аз не разбирам тези, които се надбягват едни други и чупят рекорди за преминаване на маршрута, вместо да се насладят на изгледи и Природа, но пък щом това им харесва, защо да не го правят? Нали това е идеята. Да се вземе максималното удоволствие от прехода, а как, всеки знае сам за себе си! За мен, например, ще е щастие ако успея да мина по целия маршрут, пък ако ще да е на части.
p.s. Като говорим за Емине. Днес там е измерен температурен рекорд +34.4С
-
Малко офф топик . Чета чета и все за часове ,графици и тям подобни се говори . На работа ми е омръзнало да ги слушам . Тръгваш и докъдето стигнеш важното е участието , до където, докато и долкото можеш и ти доставя удоволствие от там нататък е мъчение .
Cat, съгласен съм с теб, но хубав отговор имаш от Hobo:
Аз също не съм привърженик на състезателния елемент в туризма, но за един дълъг преход като Ком - Емине за повечето хора доброто планиране и стриктното спазване на графика е задължително, ако искат да стигнат до морето. Това е свързано със свободното време. Малко са щастливците, които не си гледат часовника. Повечето имат преброени дни отпуск и толкова. А ако човек не се стреми да стигне Емине, тогава не тръгва по маршрута Ком - Емине, а на няколкодневно шматкане по билото на Стара панина.
НЕ тръгвам на състезание, а за удоволствие, Да се видя що за стока съм. Сам да се докажа. Но в никакъв случай не мога без график, определено време за всеки преход и най важното, без цел, достигане на нос Емине. Иначе става както каза Hobo, безцелно шматкане.
-
Каня се да мина Ком - Емине. Тук чета за 6 кг. раница. Как?
Палалатка - 2 кг.
Чувал - 1,8 кг.
Вода - 2 кг.
Самата раница - 2 кг.
Друго нищо ли да не нося? Ами храна, дрехи, дъждобран, телефони, GPS, шаалте, резервни обувки, карти, и т. н.
Къде бихте спали без бивачни съоръжения след х. Паскал , на Вратник, наРиш?
Мечо, предполагам вече си готов със списъка с екипировка, която ще носиш. Би ли го публикувал тук? Хем ще е от полза за някой, хем ще го изкоментираме. Хубаво ще е ако направо копираш листчето с целия списък, позиция по позиция.
-
Списъка ми е готов, но в раницата не съм сложил нищо. Всичко стои натрупано на камара в стаята ми. Ще ги сложа 4-5 часа преди тръгването, а коментара ще направим като се върна. Няма значение дали ще е успешен или неуспешен поход.
-
Мечо, безаварийно пътешествие и с кеф да стигнеш до дет ше стигнеш :)
-
Здравейте!
Случайно попаднах на темата. Много забавно ми стана когато видях моя снимка. :D
Ето това е малкия мазол на петата, а това е оказване на първа до лекарска помощ за голям мазол на ходило
(http://media.snimka.bg/8285/022825981.jpg?r=0)
Тук не знам защо решиха да пришият кожата обратно към ходилото. Крайния резултата - завърши маратона.
Първо по снимката (аз съм този със зеленото яке :) ). Кожата не се пришива обратно към ходилото, пробива се само с иглата за да може да изтече гнойта. Ако е по голям мазола се остава конец за да служи като дренаж. След което се слага лепенка с марля отгоре за да поеме ако изтече още нещо и отгоре се лепва с анкерпласт. До 30тина минути след това сте като нови. :) До сега не съм виждал някой да изкара Ком-Емине без мазоли, така че този номер е задължителен ако искате да минете маршрута и да продължите да си ползвате краката за нещо след това. (като например ходене!!)
Така, да мина към самия маршрут. Лично съм минавал маршрута 3 пъти с глупата организирана от БФТ ( http://www.bftourism.net/ ). Похода се прави за 16 дни. Препоръчвам ги, защото ако сте начинаещи те поемат разнасянето на основния ви багаж, а вие се мотате с малка раничка с основните неща за 1 ден. Също така не трябва да носите храна за целия поход. Поръчва се при човека който ви носи багажа от хижа на хижа и той ви купува каквото ви е нужно. Водача на групата е минавал маршрута на 50 пъти и го минава всяко лято по 2 пъти. Веднъж с групата и веднъж преди това, за да види как е теренът и какви проблеми може да излязат.
1. Най важното условие на което трябва да отговаряте е да не ви пука какви са метеорологичните условия. Първата година когато участвах беше неописуема жега 16 дни. По билото няма никаква сянка и е ад за ходене между 13 и 17ч. Втората година ни валя 5 дни подред (+ гръмотевици и мъгли .. абе всички екстри). Да ходиш 6 дена мокър без да имаш реално къде да се изсушиш си е предизвикателство. Тази година когато ходихме пак дъжд но този път с бонус - 45 мин. градушка преди Витиня. Много е неприятно особено когато нямаш къде да се скриеш.
2. Второто много важно условие е да знаеш че нещо ще те боли. Дали ще са краката от ходене (или мазоли), дали ще са раменете и ръцете от раницата. Винаги има нещо което те боли. Чак към края вече когато организма ти започне да се нагажда към тормоза, започва да ти минава всичко. Моите 3 опита са били с всичкия ми багаж на гърбът и колкото и лека да ти е раницата след 5-6 дни раменете ти стават на нищо.
3. Трябва ви невероятен инат и да се подготвите за доста стабилно физическо натоварване. Групата на БФТ не се движи много бързо но след 5-10 дни на недоспиване и ходене по 10-12 часа на ден си оказват доста влияние на организма. Но за да не ви плаша толкова много за 3те минавания съм виждал хора които не са стъпвали в планина да минават маршрута. Даже миналата година в групата имаше една 70 годишна баба която го завърши. (друг е въпроса че въпросната бабка ходи от 50 години в планините, но това не оказва толкова голямо значение :) ). Така, че моето лично мнение е стискате зъби и ходите, това е единствения вариант.
Една препоръка от мен относно обувките. Високи обувки не ви трябват. Едни хубави планински сандали са най доброто решение. И като резервна обувка някаква лека маратонка предвидена за чакъл и камъни. (сиреч с подходящата подметка)
Относно хората които искат да го минат с целия си багаж. ОБМИСЛЕТЕ ДОБРЕ ОТ КАКВО РЕАЛНО ИМАТЕ НУЖДА! Установил съм, че на човек му трябва доста малко багаж за 16 дни :) . Ето списък на нещата които аз носех:
1. Палатка - Въпреки че повечето време спях на открито само с шалте и спален чувал. Добре е палатката да е двупластова и да държи на силен вятър. В стара планина има изобилие и от двете. Особено ако случите на приятно време.
2. Шалте - Тази година бях с еднопластово. Не намерих никаква разлика с двупластовото така че го препоръчвам. Пък и заема по малко място.
3. Спален чувал
4. Обувки - едни сандали и едни маратонки
5. Челник
6. Дрехи - 1 дълъг панталон, 2 боя къси, 4-5 тениски
7. Чорапи - Един приятел веднъж ми каза "За К-Е ти трябват 2 чифта чорапи. Един за първия ден и още един за останалите 15". :) Според мен 4-5 чифта са достатъчни. Едни да спите с тях и другите ако ви се наложи да носите маратонките.
8. Дъждобран - ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН моите наблюдения на тях са че на Ферино са най добри. Бих ви препоръчал да не си взимате дъждобран за 10тина лева. Тези на ферино са ~70. Аз тази година бях с един на Camp (водят го най високия им клас) но при по продължителен дъжд пропуска.
9. Нож
10. Аптечка
11. Игла и конци - За шиене на мазоли :)
12. Вода и храна - на място :)
Може и да изпускам нещо. :)
Хубаво е да е максимално олекотена екипировката. Пак ще ви заболят раменете след 5-10 дни, но ще е по търпимо. Аз миналата година бях с доста тежка раница и 5тия ден ми се обринаха раменете, после този обрив се превърна в рани. НЕ Е ПРИЯТНО.
Въпреки всичко, маршрута си заслужава да се мине на 100%. Според мен е по добре в по-голяма група. Може да има повече проблеми с голямата група но пък е по забавно. :) Пък и не случайно му казват маршрута на дружбата.
-
Хех, колко малък е света. Добре, че LIC пусна тази снимка та да се запознаем макар и задочно. Респект за Ком-Емине. Можеш ли да допишеш и връхните дрехи, които си носил с теб?
По-напред в темата писах колко безславно приключи нашия опит. Напълно споделям съвета за багажа. Уверено мога да кажа, че колкото по-рядко излиза човек, толкова повече ненужни неща носи с идеята да има, защото може да се наложи. За следващия ми опит ще си приготвя багажа поне един месец по-рано и с него ще си шматкам дори при еднодневните ми излизания до Витоша. Хем да свиквам, хем да отсея едно по едно всичко ненужно. Например предния път носехме 4кг лук! Не, не беше нарочно, а поради лоша координация. Всеки мъкне лук, пъшка и си трае. :D Видяхме го чак като се прибрахме. >:(
Напрактика се получава така, че при планирани сериозни дневни преходи по маршрута човек или ходи, или почива и освен дрехите и храна нищо друго не му трябва. Нека се върне и Мечо Пух, който в момента е по маршрута и със съвместни усилия може да съставим един типов списък на нужния багаж за прехода Ком-Емине.
-
Знаех си че съм забравил нещо. Еми връхните ми бяха един тънък полар и една ветровка. За трите ми ходения мисля, че вече съм отсял на максимум багажа. Просто не виждам какво мога да махна от тези неща. :)
-
Hobo, беше ме запитал, какво съм сложил в раницата.
М.Сергиев, с този отговор ще се помъча да ти отговоря и на теб.
Първо да кажа каква е палатката ми. Обикновенна китайска, от 34 лева. Тя ми е лятна, да пази колкото може от вятъра и донякъде от дъжд. Повечето спах по хижите, но я ползвах и нея, по разказа можете да разберете колко. Палатката е една от най-леките, затова я избрах.
Храна - Сух горнооряховски суджук - 4 чатала и още 4 чатала домашно приготвен, 1кг вакумиран кашкавал, Кутия кафе 3 във 1, сирене вакумирано 0,500кг. Суха телешка супа Maggi 15 броя, 4 бурканчета смес, мед със смлени фъстъчени ядки, 2 бурканчета фъстъчено масло. Останалото кебабчета, кюфтета и супи от хижите. Ще запитате знам, а колко хляб? Хляб не носих. Хляб ако има ям 1-2 филийки, като няма, ям същата храна без хляб. Обикновенно ям много малко хляб. Последните 5-6 месеца преди похода, хляб почти не съм консумирал. Ракия 0,500 литра, крайно недостатъчна, но какво да се прави, много тежи пуста и течност. На Беклемето и в Котел още по половин литър. С това отговорих и на mikesli, който се интересуваше колко ракия съм носил.
Дрехи - Ризи къс ръкав 4 броя. Чорапи - найлонови 2-3 чифта, вълнени купени(тънки)2 чифта, вълнени дебели,плетени на ръка 2 чифта (съхнат трудно), анцузи 2 комплекта-горнище и долнище, якета зимно и лятно, калци, наколенки (не се наложи да ги ползвам), гети(не ги ползвах), шапка(не я ползвах, на Беклемето я изпратих в къщи заедно с калците и гетите). 2 чифта очила(за близко и за далече) и два чифта за резервни, че без тях има умиране. Маратонки два чифта - леки и тежки. Скъсаха се и на Беклемето и в Котел получих още два чифта.
Телефони 3 броя, по един от всеки оператор. Ако сте трима носете по един, но от различни оператори.
GPS Garmin nuvi 250w- навигатор, акумулатор-0,600 kg. като външен източник за GPS. Зарядни за трите телефона, за GPSa и допълнително зарядно за акумулатора-0,300 кг. Компас, 7те карти Ком Емине на к.г.н.Тодор Ненов, карта на България. Тубичка за вода от 1 литър, плюс още една от 0,500 литра. Хапчета – артростоп 60 бр(не ги ползвах), Диклак 10 броя(ползвах само 3 броя), Пиратки от малките-20 броя, големи тройни-10 броя. Челник и допълнително две малки прожекторчета(купих ги от гара Лакатник).
Палатка, спален чувал(на Беклемето го изпратих за в къщи), Шалте от леките-дебел 1 см.
Нож, запалка и кибрит. Простирно въже(аз носих 15 м. сезал, тъй като е по-лек). Малко звънче.
Ако нямате снабдяване на Беклемето, увеличете храната, че да стигнете до гр.Котел. На изток от Котел можете да пазарувате на доста места, Котел, Рупча, Планиница, Дъскотна, Снягово, Топчийско, Сини рид и Козичино.
-
мечо може ли по-подробно за акумулатора на навигацията, че на нащо нуви същото му изфиряса батерията и докато имам под ръка електроинжинер у дома да му измисля захранване.
-
Кажи речи това кеото бих взел и аз, може би храната щеше да е друга, но като екипирвока ще да е това. Обикновено залагам на по-тънки и леки якета и сериозните блузи. Разказите ти ме палят все повече и ще пробвам другия сезон, живот и здраве и аз този маршрут. Да му направя сефтето 8)
-
Земи си и сублимирана кайма ;D жена ми се чуди що сички четем па само ние черпим опит. Леко, вкусно. От Четери кила първоначална кайма /стига за 20 дневен преход/около кило сублимат ще остане след сублимацията, след приготовлението. И трае. Поздрави.
п.п. ъпгрейтваме си уменията по сублимация и даваме съвети. и приемаме. ако ни ги поискат или ако ни ги дадът. :)
п.п. от април месец отрекох белия хляб, а земам някъв на блокчета пълнозърнест ли...черен с две думи. първо - компактен, второ вкусен, трето...пробвайте.
-
И това лято отмина. От форумите знам, че доста хора тръгнаха по маршрута Ком-Емине. Някои пеша, други с велосипеди. Някои успяха, друге не. Сега чакаме техните пътеписи. Засега Мечо Пух подробно и емоционално описа премеждията си в нашия форум. Предполагам всичките сме го прочели, но за пълнота на темата ето линк към неговия пътепис:
Ком-Емине 2011 - дързост и премеждия (http://www.bushcraftbg.com/forum/index.php?topic=369.0)
Стефан Рутев и Стамен Василев от Пирдоп успешно са преминали маршрута с велосипеди за 9 дни. В момента пишат своя пътепис. Местната преса е отразила техния велопоход по билото на Стара планина. Докато чакаме пътеписа нека прочетем историята както е видяна през очите на журналиста от Вестник Регион (http://vestnik-region.com):
ПИРДОПЧАНИ Минаха с велосипеди от Ком до Емине (http://vestnik-region.com/post.php?postid=722)
Райко Стефанов подобри рекорда за преминаване на Ком-Емине (http://www.bushcraftbg.com/forum/index.php?topic=320.0). Райко освен блестящ велосипедист е и голям сладкодумец. С нетърпение чакаме и неговият пътепис за тазгодишното приключение завършило с рекорд за скоростно преминаване на маршрута Ком - Емине.
-
...Райко Стефанов подобри рекорда за преминаване на Ком-Емине[/color][/b][/u][/url]. Райко освен блестящ велосипедист е и голям сладкодумец. С нетърпение чакаме и неговият пътепис за тазгодишното приключение завършило с рекорд за скоростно преминаване на маршрута Ком - Емине.
Райко Стефанов е рекордьор за преминаване на Ком Емине. Както казваш Райко е и сладкодумец. Уверих се в това, на 5 Септември 2012 г. на хижа Върбишки проход, по време на колективния маратон. Райко Стефанов е отличен организатор. Организира първия колективен маратон на Ком Емине и го завърши на морето - нос Емине. Но без помоща на своята госпожа в живота не би успял, да осъществи големия маратон.
-
В темата за моя пътепис ме попитаха за мнение относно препоръки около К-Е за това ще ги систематизирам тук. Няма да се впускам в детайли, защото тях съм ги описал най-подробно в пътеписа, само ще нахвърлям основните неща.
- време за тръгване - края на юли. Тук разбира се всичко зависи от времето, но чисто статистически това е времето от лятото с най-стабилно време и все пак достатъчно дълъг ден.
- багаж - не повече от 15-16кг за пешеходец и то в началото на прехода.
- щеки - нямам навика да ходя с щеки, но за такива дълги преходи с толкова тежка раница са невероятен помощник на краката и гърба. Не бих тръгнал на по-дълъг преход с тежка раница без тях.
- два чифта леки обувки - дори туристически сандали
- храна за не повече от 2-3 дни напред - минават се много населени места и хижи, където може да набавя, дори и да нямата изградена логистична мрежа като моята за прехода ми :) Като жокер бих вметнал и енергийните гелове на несмката фирма Squeezy, за които се осведомих от участници в СтаРа планина 100х24. Не са скъпи и са неоценим помощник при липса на храна или апетит.
- челник - дава по-голяма независимост от деня. Аз дори имах вариант ако видя зор с жегите да спирам следобедите и да лягам да спя под някоя дебела сянка и да наваксвам нощем, но не се стигна до подобни ексцесии.
- медикаменти - с две ръце за Упсарин! Вечер задължително пиех поне по един, понякога по два ако съм много изморен. Понякога пиех и през деня. Много тонизира, отпуска мускулите и спомага за въстановяването на организма през нощта. Носех и разтворими витамини с минерали Суправит, не мога да кажа колко са помогнали, но със сигурност не са навредили. За всякакви кожни проблеми като рани, пришки и възпаления по раменете от презрамките на раницата най-добрият лек е уникалният крем Здраве. Без него да не се тръгва! Друго много полезно са прахчетата Смекта за стомашно разстройство. Това е всичко, на което разчитах.
- GPS е много ценен помощник, но не е задължителен както знаем. Аз лично винаги ходя с GPS в планината, не толкова, че имам проблеми с ориентировката, даже напротив, а по-скоро за запис на трака и последващ анализ.
Попитаха ме и за финансовата страна на нещата. Имах някои непредвидени ситуации, които ми породиха допълнителни разходи като например още две нощувки на Добрила, но за нощувки и храна за всичките 20 дни (14 нощувки в хижи/стаи за гости и 5 на открито с чувал) ми отидоха към 400лв.
-
Полезна информация даваш, Тито. Ако си пазиш списъка с нещата в раницата и го споделиш с нас ще е също много интересно и полезно. Дали и другите минали по маршрута могат да напишат накратко за финансовата страна? Колко пари, ако не точно то поне приблизително, ви е струвал прехода, момчета и момичета? (Знам, че и доста жени преминаха от край до край по пътеката последните няколко лета.)
-
Полезна информация даваш, Тито. Ако си пазиш списъка с нещата в раницата и го споделиш с нас ще е също много интересно и полезно. Дали и другите минали по маршрута могат да напишат накратко за финансовата страна? Колко пари, ако не точно то поне приблизително, ви е струвал прехода, момчета и момичета? (Знам, че и доста жени преминаха от край до край по пътеката последните няколко лета.)
Това което носех в моята раница бях писал. Ще кажа само за финансовата страна. Аз изхарчих около 200 лева, за спане по хижите, където имаше такива. Сега, не се учудвайте, това което съм дал за ядене и пиене не го слагам в сметката. Ако си седях в къщи пак щях да ям и да пия. Даже мисля, че малко спестих, защото в къщи от скука щях да изпукам бая ракия (до преди 5 -6 месеца си пийвах повечко от сега). Признат грях не е грях, нали?
Ако успея това лято, ще опиша всичко.
-
(http://komemine.files.wordpress.com/2013/07/korica-kom-emine-2-front.jpg?w=219&h=300)
ПОХОДЪТ КОМ – ЕМИНЕ (http://komemine.wordpress.com/) - това е е пътеписен очерк за Втория републикански туристически пешеходен поход, проведен от 19 юли до 16 август 1955 година, с автор и съставител Димо Йорданов, участник в похода. През юни 2013 с помощта на семейството на автора този пътеписен очерк бе издаден в книга. Ако не намерите книгата можете да прочетете пътеписа в Интернет на адрес:
http://komemine.wordpress.com/
Много неща могат да се научат от този пътепис. Както полезни, така и любопитни. От любопитните например, че точно този поход е родил станалата вече традиция всеки комеминец да си носи камъче от връх Ком, което да хвърли в морето на нос Емине. Приятно четрене.
-
А това възможно ли е ?
http://dnes.dir.bg/news/kavkaz-elbrus-14830088?nt=4 (http://dnes.dir.bg/news/kavkaz-elbrus-14830088?nt=4)
Въпросът ми е за всичко изброено в дописката, а го задавам тук щото все пак се споменава и КЕ .
-
(http://komemine.files.wordpress.com/2013/07/korica-kom-emine-2-front.jpg?w=219&h=300)
ПОХОДЪТ КОМ – ЕМИНЕ (http://komemine.wordpress.com/) - това е е пътеписен очерк за Втория републикански туристически пешеходен поход, проведен от 19 юли до 16 август 1955 година, с автор и съставител Димо Йорданов, участник в похода. През юни 2013 с помощта на семейството на автора този пътеписен очерк бе издаден в книга. Ако не намерите книгата можете да прочетете пътеписа в Интернет на адрес:
http://komemine.wordpress.com/
Имам огромен интерес към закупуването на книгата. Къде може да се намери, или евентуално как мога да се свържа с автора? Понеже на сайта няма никакви оставени контакти или форми за поръчка на книгата.
-
Здравей колега опитай да се свържеш с издателството:
Авангард Принт ЕООД гр. Русе
Адрес: 7000 Русе, бул. Мидия Енос 8
факс: +359/ 82/860 123
e-mail: avangard_print@abv.bg
телефон: +359/ 82/860 537
-
Благодаря, колега.
Писах им, пък да видим дали ще могат да помогнат по въпроса с набавянето на книгата.
-
Здравейте,
пишете ми на е-майл yavordim@yahoo.com, за да уточним как да ви пратя екземпляр.
-
Ей го второто ми поред Ком Емине и моя пътепис от миналата година 2015 като съм описал всичко за екипировката, подготовка, гадни и приятни моменти и най-вече всички ВОДОИЗТОЧНИЦИ по маршрута като файла за водата може директно да го качите в машинката.
http://zcezbpm.blogspot.bg/2015/07/colororangeb-12-2015bcolor-bsize14pt.html
Това ми е второто Ком Емине и се постарах да опиша всичко от до за разлика от първото през 2013, където наблягах на майтапа в описанията. :)
Пътеписа за 2013 го има също в блога, но в него няма много данни.Ако все пак ви се чете ето го и него http://zcezbpm.blogspot.bg/2013/09/2013_192.html