Автор Тема: Цветни сенки  (Прочетена 4949 пъти)

Kent

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 362
Цветни сенки
« -: 22 Октомври 2010, 14:52:45 pm »
/или трети ирегулярен събор на бушкрафтърите/

Няма по-приятно време за разходка в планината от Златната Българска Есен. Лятната жега е мързелив спомен, а зимните температури са в бъдещо неясно време. Дъждът, вятарът и мъглата не са обективни причини за отказване и към средата на октомври предприемаме походче в Средна Гора. Първоначално сме седем, но след като трима се отказват по обективни причини, заформяме симпатично каре – ние с Ирена /семейство/,  Отец Сава /архимандрит/ и Ваньо /истински софиянец/.  Карето е символично понеже май няма картоиграчи, но пък всеки си е колоритен посвоему.
Срещата ни е в с. Богдан и пътуването от Варна до там е скучновато, ако не се брои едно акробатично изпълнение с колата /без свидетели/ по завоите над Котел, от което няма материални последствия, а само морални /явно 40 000 км. са ми рубикона на „псевдосигурноста” и от сега на сетне трябва да се внимава двойно , ако не искам да ни се овесят карантиите по някой мантинела/.
Пристигаме по тъмно. Много е забавно, че Карлово и Сопот тънат в относителен мрак, а евроселото Богдан е с макар и странно и мигащо, но доста силно нощно осветление. Там се запознаваме със Савата /Отчето е местен/, настаняваме се в една къщурка и отиваме да правим оборот в местната кръчма. Времето тече бързо – сладки приказки и други лакърдии се точат, а към към 22 ч. най-сетне се появява и Ваньо. Тогава приказките стават още по сладки и чак след полунощ се усещаме да се оттеглим да поспим. Попа за последно ни уплашва, че тръгването утре ще е по тъмно и  затова светкавично изприкваме към къщичката и потъваме в чувалите.
Това се оказва кьорфишек /ранното тръгване/, понеже на сутринта след девет още пием сладко-сладко кафенце в навеса до Манастира на който нашия Поп е Игумен.

                                             

Кобилка пасяща наблизо.


                                               


Малко от селото...


                             


                                               

 Едвам в десет, десет и нещо тежко-тежко се изнасяме нагоре.


                         


 Отначало вървим  между някакви издивели лозя и пътя малко се различава от междуселските пътища в Добруджа например.




Гол охлюф с характерен цвят /нюанс на червеното:lol:/. Наум го кръщавам "ЕL President"

                                                         


 Постепенно започваме да набираме височина и много приятно завалява.

                                                                           


                           

Вкаменен ембрион на пътя:lol:


                                                                                       


По тая нива май са ровили глигани. Не срещама нито тях обаче нито питомните им братя...


                               


Гъбки...


                                 


Има една руска дума "кукиш". Това точно на него ми прилича. Естествено вкаменен:rotfl24:


                                                                           


Дъжд, суша - глада си е глад. Докато минаваме покрай паяжината, чувам как му куркат червата на собственика от недохранване...


                           


                                                                     


Пътя е лесен , а времето е като за нас точно.


                                                         




 Час се точи после след час и накрая стигаме до стари сгради, на пръв поглед без признаци на активно човешко присъствие. Това се оказва грешка  понеже има пазач – Семко /който се оказва познат на Попа/ и няколко малки кученца. В резултат на  кратки преговори нахълтваме в една що годе запазена стая да хапнем на сухо. След като палим и печка обаче на никой не му се тръгва по-нататък в проливния вече дъжд и решаваме да нощуваме тук. В хапване и пийване минава времето до полунощ, а за разнообразие всеки показва по някой полезен предмет от багажа си.

Мини печка на бензин. За чувал, джоб, а може би и за малка палатка.


                                           

Горя повече от 14 часа със символично количество бензин на Зипо


                                                                   


Следва...

Kent

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 362
Re:Цветни сенки
« Отговор #1 -: 22 Октомври 2010, 14:56:29 pm »
Вечерта завършва с ориз със сублимирана кайма с лук по бушкрафтърска рецепта и оскъдно количество огнена течност. На другия ден тръгваме към 9.30 в посока хижа Фенера.


В началото дори срещаме мечка. И вълк ама последния е доста позалинял.


                                


 Почти през целия път вали. Ако дъждът реши да се излъже да спре за минутки, пада такава гъста мъгла, че видимоста е практически нулева. Тихо и сиво е наоколу. Само някъде отстрани на пътеките леко зеленеят или жълтеят сенките на дърветата. С две думи времето е наистина приятно за вървене, като свежия въздух компенсира изпуснатите гледки.


            


                                            


                      


 На Фенера си поръчваме по две-три бири. Понеже бири по пътя изтърват ли се... Докато Отчето и Ваньо ги борят/бирите/, ние с Ирена  отскачаме до близките археологически разкопки.


Към разкопките има стрелки...


                                                                                  


...дори по опадалите листа:lol::lol::lol:


                      

Тук мъглата е още по гъста.


                                                        


            


                                                              


 Според табелата, са Тракийска царска резиденция или нещо подобно. Изкопаното впечатлява.


                    


                                                                  


                  


                                                          


                    


Естествено Трибагреника шумули в мъглата горе на високо.


                                                                                                      


Ин и Ян...

                                    


                                                                                



После се връщаме при нашите и дигаме котва за Чивира. Идеята е да спим в близост до хижата освен ако...хижарят /ако има такъв, а още по добре ако няма/ не ни направи предложение на което не можем да откажем /в смисъл - златно сечение денари-условия/. Пътя е много приятен както казах като вървене, освен че го правим почти слепешката, но при мен изниква неочакван досаден проблем. Обувките ми, които никога не са ми играли номера, започват да ми правят малки болезнени пришчици по стъпалата. В началото са съвсем незабележимо досадни. В така наречената Долина на смърта болката нараства, но се търпи лесно. Слизането там е много стръмно, а изкачването макар и по-лесно кара Отчето да пее за кураж гръмогласно тропарите си, па белким изпъпли до паметника на Момите войводи, издигнат им от  членовете на военно-туристическа дружинка Анасон /или някакво друго растение беше/. Там хапваме малко в мъглата, Ваньо свива няколко цигарки и продължаваме в нужната посока.


            


 Изведнъж в нищото сиво се очертава приземен самолет /изтрибител/ и макар и да сме подготвени за гледката изживяването е впечетляващо – всичко обвито в мъгла, никакъв проблясък или звук и желязна бойна машина „паркирана”върху калната трева...








                                                                



                                 




В хижата /поляната със самолета е пред нея/ свети прозорец и Попа издава тръбен гръмогласен рев /ХО-ХО-ХО/. И така няколко пъти. Кагато вече и Ирена се кани да му приглася, в светлия квадрат се появева разтревожена женска глава, която моментално се скрива, и на нейно място щръква мъжка такава, спокойна. Преговорите със собственика на главата /хижаря Делко/ завършват още в самото начало. Цената е 6 лева на човек, чисто е и празно, има и гореща вода. Като бонус получаваме и покана да им погостуваме в хижарската стая като се съфирясаме /те са симпатично семейство от Старосел/ на гъбки, салатка и ракийка. Въпросът за нощуване на поляната дипломатично се отбягва от карето ни. На нас е дадена двойка естествено, а Ванчо и Попа са в съседната тройка, та имат празен креват за някой нощен посетител. Което /това да цъфне някой тук през ноща/ според Делко е толкова вероятно като да речем сегашния премиер да отиде да работи като клоун при Бай Балкански. После се оправяме малко всеки със себе си, а аз си полекувам вече станалите много досадни болежки и слизаме долу. Там - приказка, хапка, пийка и накрая хижарката започва да се прозява като Лъвицата Елза през минута и половина, а на Ваньо му кървясваят очите като на змей, та се разпълзяваме по убежищата си.


Следва...

Kent

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 362
Re:Цветни сенки
« Отговор #2 -: 22 Октомври 2010, 14:57:58 pm »
На другата сутрин тръгваме най-рано, чак в 8 часа. Поне е ясно тази сутрин...





Хижата.





Алгоритъм как се земва власта...Заклеваш се в шубрака и хукваш към топлото и светлото и мекото и бялото:lol:





 Старая се да не изоставам много от другите и ми е тъпо че заради мене се влачат, но няма как. Времето е слънчево и най-сетне се наслаждаваме на гледките.

















Приятели.





 Подсичаме връх Богдан, правим едно шеметно слизане до някаква река, която Отчето казва, че се именува Кривунделка или подобно и закрачваме по един коларски път към близката вече Копривщица. Последните два часа са ми най-серт. Отвличам се да измислям наум разни екзотичти ругатни за пришките и обувките и времето минава по неусетно. Копривщица е интересен град, но имам желания само да седна и да изпия пет бири в очакване на автобуса за гарата, койта така и не идва. Попа и Жена ми се разхождат из центъра и единия се връща натоварен с книги за устройството и разни модификации на пистолети и други оръжия за мъчене на тялото. Ние с Ваньо си говорим сладко понеже сме стари и мързеливи. А...и аз съм и болен на всичко отгоре... Обаче после се мръква, а прибирането си остава отворен въпрос /Ваньо трябва да се връща в  София, а ние до Богдан да вземем колата/. Попа грабва инициативата и обяснява ситуациата на нашия приятел Хобо /софиянец и той/ по телефона. Обяснява я толкова витиевато, че оня естествено нищо не разбира и отказва да дойде да ни пребере и развози с колата от София. Пет минути по-късно недоумяващия Хобо , се обажда на Ванчо за подробности. След като бавно и търпеливо му е обяснено в какъв цайкнот сме /другия влак е май чак сутринта за Карлово, а гара Копривщица е доста далеч от самия град/, човека естествено се отзовава за което превелики благодарности от нас получава. Така около девет всички сме пак в Поповото село. Отиваме естествено в кръчмата за малко /с Хари се запознаваме сефте аз и Ирена/ и пак првим хубав оборот за радост на щастливия кръчмар, който преди нашето идване дреме на бар плота и се мързеливо почесва по косматото шкембе което солидно стърчи от разкопчания анцуг. Неусетно става полунощ, сбогуваме се с нашите столичани, като преди това последния си демонстрира понягата и всички пет минути цъкат одобрително с език.





 Аз не цъкам понеже вече съм на седмата бира и езика не ще да цъка сам... Отец Василий изпробва устройството празно, а Попа завистливо се опитва да я изтръгне от ръцете на собственика за довиждане.





 После Ирена ни прави една групова снимка и чао..кой от къде е.






На другата сутрин след бързо кафе потегляме за наобротно към Варна.  Минаваме през градчета и селца...Мъглиж, Мокрен, а времето абсолютно съответства. Вали като изоглавено... Дори в Сушина, дето е до Ябланово вали... в 16.30 сме във Варна. Ами това е.

П.П. А, забравих. Психологически въобще не си паснахме четиримата. Посотоянно се карахме /кой да почерпи, понеже всички изявяваха желание/.
И още Хобо ме помоли да направя елементарен списък на багажа който носехме.

От мен - Чувал, пуловер, едни бели гуменки леки /за вечерта/,гащи и фланелки в ограничено количество, шапка, ръкавици за мене и Жена ми, чорапи чифт вълнени резервни, несесерче с четка, паста и прочее, Хобо печката ми, едно канче литър, едно шише с ориз от минерална вода /0.5 л./, двеста грама сублимирана кайма, два-три бульона, две-три пастетчета и един кетчуп, сухи корейски макарони два пакета май, малък бензинов примус с двеста бензин отделно, 250 грама медицински спирт 95, три сокчета тип „Степ”, малка аптечка с няколко различни ампулки, три спринцовки и един бинт, плащ наметалото ми  и едно противоветрово яке. Един челник китайски, фотоапарат, автомоблина навигация. Едно ножче Фискърс и моя викс. Хамак на Ферино, в малко пликче. Май е това. Не ползвах само печката, примуса, хамака и пуловера, понеже и двата пъти изгодно и приятно спахме под покрив.
Жена ми носи палатка за един човек в която се събират и двама, стига да се разбират
.
 От Ирена - още носих спалния чувал, плащ наметалото, три тениски, чорапи, резервни обувки, резервни гащи, фанела, полар. Нашия багаж се измерва двойно щото взаимно се допълваме.

vanjo

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 854
Re:Цветни сенки
« Отговор #3 -: 22 Октомври 2010, 14:59:44 pm »
Понеже и аз бях там и аз видях добавям ето това  ;D




vanjo

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 854
Re:Цветни сенки
« Отговор #4 -: 22 Октомври 2010, 20:17:46 pm »
Ето и трака на тази разходка. Предоставя се на всеки който се нуждае от него, безвъзмездно.
Моля ако се качва на други места да се упомене първоизточника www.bushcraftbg.com
Трака е за GPS-и на Garmin.
Весели и приятни пътешествия  ;)