Бушкрафт > Екипировка, храна, медицина

Храната, която носим с нас когато сме сред Природата

(1/2) > >>

zdravkokomitov:
До колкото разбрах Нobo иска да пишем тук и за храната, така че  започвам с нея, но първо трябва да уточня че поводите да съм в пустоща мога да ги разделя на три основни групи
1. за риба  При всяка възможност правя тридневни излети по Тунджа с две или три преспивания. В такъв случай винаги имам за резервна храна жито от епархийския магазин (намирам го за по добро от груханото от магазините) и 2 кг царевично брашно Двете са едновременно стръв и храна.
2. за гъби и двудневни излети с преспиване в планината с влак. Храната тогава основно е сандвичи плюс ябълки
3. Велопоход В такава ситуация предвиждам обиковено четири задължителни нощувки и поне още три допълнителни. Сандвичи за първия ден Хляб за два дни, а като неприкосновен запас 3 консерви русенско или телешко варено и разделен и вакуумиран на 6 части по една чаша ориз (той е предварително изчистен измит и изсушен)
Винаги имам салата със себе си и в годините съм се спрял на зелето, защото може да се комбинира с всичко от левурда и жиловник, до мента маточина и глухарче, да не говорим че колкото повече се мачка, толкова по добре, същото немога да кажа нито за доматите нито за краставиците.
Обожавам копривата и сланината, вечер не пропускам да си хапна от тях(къпана сланинка ммммммммм или ориз с копривка  кълцана сланинка и суров лук!) суровия лук и чесъна. Щом съм с колелото си позволявам и кутия саламурено сирене (не се разваля) Рядко пътьом купувайки си хляб взимам и колбаси за печене, но то е обикновено когато не съм сам иначе предпочитам яйца (при първото спиране пържа, а останалите сварявам) Винаги когато съм извън града се храня по разнообразно и пълноценно или минаваХ (защото сега заради определени причини не го правя) на пълен глад.  Избягвам върхови натоварвания и екстремни изпълнения, затова калоричността не е решаваща, а по скоро богатата на фибри храна, който е имал проблеми някога с перисталтиката ще ме разбере! Предпочитам продължителните натоварвания и само при липса на време правя еднодневни излизания без преспиване. При еднодневните основната тежест пада на водата (знам коментара, но си нося достатъчно морска сол и без да съм го знаел преди, така че не съм имал проблеми) трите литра разделени на две места са задължителни заради потенето и тъй като съм все в гористите части там винаги е или напечено или задушно и влажно просто това е неизбежно.
Другото задължително нещо е бутилката мед, дори за еднодневен поход. Чай може да се спретне винаги, но си е гола вода без мед! Естествено чая трябва достатъчно да е изстинал преди да се прибави меда, но това е следствие обикновено на кисненето на билките(не се варят) така че никой и да не го прави умишлено, не греши в тая насока.
В общи линии това е за храната, а за облеклото спазвам максимата колкото повече - по добре, стига да не тежи излишно. Осъзнах колко е правилна тази максима, когато ми се наложи веднъж да си правя пончо от първия си спален чувал защото нямах дебела връхна дреха, добре че тогава вече знаех за този вид облекло.

jordanov:
Я и аз да споделя един спомен от студентските години. Като ходехме на походи из планините обикновено носехме храна в презапас, а пък нашя водач понеже беше готин пич ама и тарикат 8) си носеше едно лютеничено бурканче  св. мас и едно торбе кус-кус ;D. Първата сутрин рано за закуска ни посрещаше с пълни чинии подсладен кус кус с сирене ;) /наистина по-хубав не съм ял/, на обяд как да е, а вечер щипне 2-3 филийки оттук там препече ги тръкне ги с масчица и почва : Ммм, кашкавала ти е екстра , еее майка ти е направила страшна лютеница , лелее тоя суджук трябва да ми кажеш как го правите и т.н. и т.н. Разбира се и всеки имаше достъп до масчицата ;). И така си изкарвахме по няколко дена из балканите

Kent:
Досега бяхме на макаронена диета - макаронки на примус или огън с това онова в тях /бульон във водата, малко кашкавал и салам накрая, за люителите лютив сос, нещо като Тобаско, но само индивидуално, за децата - кетчуп/. Но ми писна. Особено от прапан-бутановите примуси и от бензина. Сега мисля да минем на оризова такава, аз затова сътворих и това подобие на печле и слухтя за рецепти с ориз. Все пак ориза цял Китай храни/ше и на докъде стигнаха хората. Иначе не сме претенциозни в храненето. Месце да има и всички са доволни. Хранич се по веднъж на ден - вечер основно, през деня малки закуски за жената и децата, макар и без тях да са минавали /хипогликемията им е неизвесна още/.

EXeCuTiOnER:
Едно време носих всякакви глупости, вече нося само вратни пържоли с много хляб, лютеница и една сливенска мерудия - самардала. Последната май я има и във Варна. Имало е случаи, поради липса на инструментариум да си правя цели пържоли на шиш. Ял съм ги и сурови, понеже съм вървял повече от очакваното и докато чакам да се опекат, замезвам със сурови... Специално свинския врат и най-некадърния готвач може да го направи добре на жар, а и засища много.

ko54:
Обикновено нещо за скара за огъня - кюфтета, кебапчета или пържоли, малко сланина - задължително, чесън, лютеница. И хляб, закъде без него.
 

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия