Използвах почивните дни преди похода в Средна гора, на който аз така и не успях да отида, да експериментирам направата на парафинова печка. По план щях да я използвам за готвене и отопление на палатката, а докато топли и ще свети. Колко хубаво звучи на теория, но колко неудачно решение е това се убедих сам.
Парафинена печка, това е една кутия пълна с парафин, в нея фитил. Нещо като парафинена свещ, но по-мощно. Според теорията парафина е по-калоричен от пропанбутана. Обещаващо! Няма да описвам подробности какви конструкции пробвах. Всеки може да помоли Google за това като напише "wax stove". Ето една примерна конструкция
http://www.backpackinglight.com/cgi-bin/backpackinglight/candle_stoves.html , която изглежда така:
Теорията казва, че за да се запали парафина просто трябва да се изпари. Тоест парите горят. Течен парафин не гори. Започнах от конструкцията по-горе. Като за начало всичко беше добре. За фитил използвах велпапе, хартия от кашон, както е според оригинала. Бързо установих, че за да гори добре парафина иска много кислород. Направих нова конструкция, запалих и о, чудеса!!! Цялата повърхност на парафина гори с буен пламък. Половин литър вода завря за няколко минути. Колкото с газово котлонче. Дотук добре, но се явиха някои проблеми.
Първо докато правих експериментите и не бях оптимизирал конструкцията та да идва максимално кислород до печката така опуших кухнята и така я омирисах с някаква гнусна миризма, която отделяше пушещия горящ парафин, че определено очаквах брутална намеса на Хобка в моите научни занимания. Тя обаче не реагира, макар и видимо внимателно да наблюдаваше експериментите ми, правейки се на заета по някакво свое си дело. Усещах зоркия и поглед през цялото време. Насърчен от мълчаливата и подкрепа, продължих и както казах с подходяща конструкция успях да запаля цялата повърхност на печката и за 2-3 минути да кипна половин литър вода.
Това добре, обаче по никой начин не можах да я угася след като завря водата. Колкото повече въздух, толкова повече кислород и печката изригваше в пламъци също мощен оксижен, съскайки като разярен змей. Не загубих присъствие на духа, грабнах еднолитровото канче и захлюпих печката с него. Беше ясно, че пламъка е угаснал. Горд и доволен от мълниеносното и сполучливо решение от моя страна, изнесох печката на терасата и махнах канчето от нея. Пламък нямаше, но гъст пушек от изпаряващия се парафин за секунди опуши всичкото току що простряно на терасата пране. Е тук вече Хобка не издържа!
Както и да е понесох каквото ми се полага и реших така и така съм кипнал вода в канчето, я да спретна един чай в нея. Сложих от любимия ми, запарих и отпих. Абе гадно не се трае, обаче аз упорит, отпих няколко глътки. Вкусът беше ужасен. Водата се беше зверски опушила и придобила гадната миризма и вкус на парафина. В устата ми имаше вкус на пърлени виетнамчета, а стомаха ми се сви на топка още след първата глътка. Както и да е след много мъка оцелях. Какво ми беше не мога да опиша с думи, но със сигурност съм изглеждал много зле, щом Хобка проведе наказателната акция след опушеното пране по съкратената процедура, благоволение, което рядко получавам, а прането кротко сложи отново в пералнята.
На другия ден се посъвзех и тайно направих нова печка с фитил от тел навита на спирала. Вече бях изучил теорията и знех, че единствено важно е парафина да се нагрее до газообразно агрегатно състояние и да се запали. Затова и фитил от медна тел върши работа идеално и не се дави в разтопения парафин. Разбрах и защо така качествено се опуши прането предния ден. Ами след изгасяне на пламъка парафина продължава да се изпарява още няколко минути. От там и онази гадна миризма след като се изгаси парафинова свещ, която всеки е забелязал.
Този път бях изчислил фитила и имах устойчив пламък и никакъв пушек. Парафинената печка със сигурност би станала за отоплителна печка в палатката ако не беше тази гнусна, гадна, отвратителна миризма, която се отделяше през цялото време. Няма идея китайците какво са вложили в тези свещи, използвах китайски от магазина за 1лв, но след известно време в кухнята не се стоеше. Само можех да си представя какво щеше да е усещането в малката палатка след затопляне с парафинова печка.
И така изводите са следните. Вярно парафина е много калоричен, но не става за никаква практична бушкрафтерска дейност. Ако се готви на открито, храната ще поеме от гадната (и струва ми се отровна) миризма. За употреба в затворено помешение не бива и да се мисли.
Така печално за мен завърши експерименталния уикенд. Сега мисля да опитам вместо парафин да използвам пчелен восък. Съвсем теоретично, той се топи при по-висока температура и не се знае дали ще стане за нашите цели. Другия му дефект, според канадските другари бушкрафтери, е че миризмата на горящ пчелен восък събира като магнит всички мечки в радиус няколко километра. Една не много радостна перспектива ако се използва в Родопите, особено в района на Смолян.
