Брадва и дръжка за брадва - пак дело на българо-циганската творческа мисъл...

[ko54]

Веднага бързам да подчертая, че размерите на брадвата(15 см. острие) и дръжката(39-40 см.) са мое лично виждане, като тези размери ми пасват и са ми удобни за един друг проект за дялкане върху дърво, а и за разчистване на гъсталаците от храсти на полигона.  Защото човек, седнал на пън и дялкайки нещо, поставено върху друг пън отпред с по-голям размер дръжка от 39-40 см.(примерно 50 см.-та дръжка на Wetterlings-а) изпитва известно неудобство, тъй като края на дръжката го удря отвреме навреме по едно чувствително за мъжете място. Не знам как е при вас, но аз съм мързелив и винаги предпочитам да работя седнал, а не прав. Това с края на дръжката го знам от личен опит. Няколко пъти се каних да скъся дръжката на шведската брадва, на тези 50 см пък са адски удобни за работа с две ръце. Затова не направих тази глупост, а въоръжен с лаптоп под мишница, нафрашкан с множество снимки на шведски, руски, български, американски, канадски, японски и прочие брадви, в една слънчева сутрин се запътих към преговори с ковашката циганска софийска гилдия, която май се оказа от Самоков. Както и да е, след дълги обсъждания на снимките(а не чрез жестикулации, както беше при поръчката на кривата тесла) и малко пазарене , стигнах до формата и размерите на брадвата, която ще видите по-долу. Моето условие беше да е кована(ресорна стомана - 65Г), със зонна закалка, острието да е 14-16 см, с по-дълго рамо, сечението да е по-подобие на шведските(за да се намали теглото) и да тежи не повече от 0,8-1 кг., та с дръжката да стане общо 1,3 кг., в чиято ефективност на подобно тегло съм се убедил лично при практическата работа. Смятам, че брадва с по-малко тегло става само за гащостъргане след среща с мечка, както се беше изразил удачно един юнак в един от оръжейните ножеви форуми. А въобще явно не може да се говори за "универсална" брадва за "всички" случаи, както няма и универсален нож за всички дейности. Умните хора са казали отдавна , че за определени дейности си трябва определен инструмент, със специфични размери, форма и тегло. И така, брадвата беше готова след 3 дни, според уговорката и аз щастлив да немай къде я нарамих гордо и я сложих в багажника на колата, предвкусвайки удоволствието от правенето на моята първа дръжка за брадва. По-нататък действието се развива в Берковско, на едно сенчесто място под една черница, на която в този край и казват "Дуда". Та под дудата седнах на един пън и на друг пън започнах правенето на дръжката от сух бял ясен, като отрязах с трионче едно 40 см парче и с молив начертах формата на ергономична дръжка, ползвайки за модел дръжката на брадвичката Wetterlings. После със същата брадвичка, а накрая и с нож оформих дръжката. Ергономично извитата дръжка не позволява застопоряването и по обикновения българо-сръбски-румънско-карпатски начин отгоре, а се наложи да застопорявам с клин от по-твърдо дърво. За целта направих с триончето надлъжен разрез на дръжката - около 3 см, т.е. на 2/3 от частта, която влиза в брадвата, като главината на тази брадва е 4,5 см. Това го четох някъде из чуждите форуми, в противен случай, ако се разреже дръжката под цялата главина - това би отслабило дръжката, което от гледна точка на съпромата си е напълно резонно. Обаче опрях до направата на клин, с който да застопоря дръжката. След дълго ровичкане по двора намерих парче от счупен дървен стол(бук или дъб вероятно) и издялах с брадва от него клин с подходящи размери и го набих от горната страна на брадвата, като стърчащия край отрязах с трионче. Остана само да купя в Практикер метални кръгли двойноконусни клинчета, които пък да забия в дъбово/буковия клин по подобие на шведските брадви. Та така,  драги съфорумници, брадвата изглежда много голяма и тежка, но всъщност не е, поради специфичното шведско по-тънко сечение. Това ясно се вижда на снимките. Демек българска форма/профил/, но с шведско сечение. Ковачът-ром при поръчката накрая каза: "Аха, хем голяма, хем тънка - разбрах" и ме погледна с известно уважение. Не му казах, че някога в далечното минало съм завършил механотехникум, специалност "Топла обработка" - демек неговия занаят. Съдбата е странно нещо, откъде да знае човек, може, ако намеря читава наковалня, да си изкова сам и брадва на бушполигона.  Дръжките вече ги усетих как стават и какво трябва да се прави. Чак сега разбрах руснаците, които казват, че читавото топорище/дръжката/ трябва да се прави от този, който ще ползва брадвата или поне по неговите специфични размери на ръката и мераци за комфортност. Това е засега приятели, ако имате въпроси, критики и прочие, съм на разположение.

[cat]

Хаирлия да е . Много добре се е получил сапа

[vanjo]

Мда, честито и със здраве да си я ползваш.
ПП Апел към Мечо Пух да не се помайва ами да действа за кетапа 

[scrooge]

Супер е станала.Дръжката с нещо ще я импрегнираш ли ,или така ще остане

[ko54]

Не знам още, днес я изшкурих и стана гладка, но не е хлъзгава. Ясенът се оказа много читав материал за дръжки. Май най-добре ще е с ленено масло, ако намеря де, ако не - ще карам така. При правенето на лъжицата за сладко я намазах два пъти с растително масло/олио/, щото ясена беше мокър и въпреки това попи веднага и не се е напукала изобщо досега. Имах идея тази дръжка да я обгоря леко на слаб огън, ама забравих, та ще видя този уикенд. По важно е да я наостря брадвата и тествам в реални условия, за да разбера - чисто сканди заточване ли да оставя или сканди + лек конвекс на режещия ръб, а и да видя как се държи стоманата 65Г при тази закалка/според мен към 55-56 по Рокуел/ при бухане и дялкане на сухи твърди дървета - дъб, бук, орех, акация, слива, дива круша, дрян/съседът има дрян, а аз останалото/.

П.П. Благодаря - cat, vanjo, scrooge - за добрите думи!

[cat]

От оксен по народному или ясен стават най добрите сапове  . А ако можеш да си направиш сап от корен на ясен става много здрав . Но си направил малко грешка дървото от което се прави сап трябва да е идеално суго за да не се разклати това което си сложил на сапа като исъхне .

[ko54]

Сапът на брадвата е от сух бял ясен, cat(написал съм го черно на бяло), а лъжицата за бъркане на конфитюр(сладко) е от мокър ясен!

[ko54]

ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
Днес сутринта на път за бушполигона се отбих в Практикер и си купих тези две джуджавки, с които да застопоря още по-яко дръжката към брадвата. Колебаех се между тези двойно-конусните(използвани от Hultafors, Wetterlings, Hult Bruks и Husqvarna)  или тези с трите шипа, които използва Gransfors Bruks. Обаче след като видях, че немците от OCHSENKOPF използват двойно-конусните и то не един, а 2 броя на дръжките на своите брадви, си купих от тях. Продават се с различен диаметър 5 мм, 7 мм, 10 мм и т.н., според дебелината на дървения клин, дръжката и отвора на главината на самата брадва. Аз купих 7 мм, с по-голям диаметър се опасявах, че ще се появят пукнатини при забиването на джуджавките в клина и дръжката.


След това внимателно ги забих върху клина на брадвата.


После се заех с "космите" на zoso, т.е. направих опит за сканди заточване. Естествено не се получи добре, а стана нещо като полу-сканди, полу-конвекс. За хубаво заточване-конвекс си трябва гриндер, като на това момиче, което между другото е Изпълнителен директор на Wetterlings(без майтап). Натискът върху брадвата, която се остри, се регулира чрез тежината на тялото и става читав конвекс. Мъка.


И без гриндер брадвата стана много остра и в общи линии съм доволен. Накрая сложих надписа, като първо го нарисувах с молив, а после с пирограф(заточен остро поялник в случая), чрез поставянето на точки обгорих надписа(точков надпис).



А това на последната снимка са заготовки за бъдещи дръжки(ясен), а най-десните парчета - за клинове(бук или дъб).


Дръжката стана удобна, по моя мярка и не се хлъзга, и май ще я оставя така, без разните му там масла.    

Тестове не успях да направя, май ще остане за следващата седмица.

[ko54]

Пак ПРОДЪЛЖЕНИЕ, но от днес.
Казват, че човек като се събуди сутрин и ако нищо не го боли или нещо пък не го гложди - значи е умрял. Аз, обаче, се събудих с някакво вътрешно неудовлетворение, т.е. жив все пак, обаче явно във вчерашните ми буш-занимания съм направил някакъв пропуск, а не си спомням какъв. Чешейки се по главата, а и не само там, изведнъж ми просветна, че аз вчера хубаво пирографисвах надписи по дръжката, даже и дупката обозначих на края на дръжката, обаче си остана само обозначена - без пробита дупка, където да вържа някаква буш-сиджимка. Ел. бормашини и сверла имам, но някак си не ми звучи бушкрафтърски да правя дупки на първата си дръжка за брадва с електрически инструменти. И изведнъж ме осени, че нямам примитивна бургия(свредел) за тази цел. Стреснат от този пропуск и окрилен от тази светла идея, палнах колата и с мръсна газ се понесох към Софийския битак. Този битак се е оциганизил тотално, като Женския пазар, обаче обикаляйки периодически(през 2-3 седмици) в търсене на криви ножове, брадви, тесли и длета, все още се явява единствен източник на стари, ръждясали, но функционално изправни древни инструменти. А и като не намериш нищо, поне се наслушаш на разни лафчета, като днес например: Една любопитна жена пита, сочейки с пръст една странна на вид поставка(като закачалка) от тел - Какво е това нещо? - пита тя цигането, което продава, клекнало пред сергията на слънце. Цигането се обръща назад(явно към майка му, която също клечи, обаче на сянка) и пита на свой ред - Какво е тва ма? Циганката казва - 4 лева. Аз и още двама българи се посмяхме малко и всеки продължи пътя си. Както и да е, пак се отплеснах, сигурно и мен ме е напекло слънцето.
Та улова ми от днешния "поход" е следния: Бургия за дърво - за да направя дупката на дръжката на брадвата без електрически инструменти, Пиличка(триъгълна) - нея първо купих, щото в бързината  забравих да си взема от къщи, за да пробвам степента на твърдост и закаленост на сечивата, които купувам и най-важното - намерих криво длето, ползвано, но здраво и запазено - ще служи като допълнение към кривия нож и кривата тесла. Ето ги по-долу на снимката, правена на асфалта на паркинга пред битака:



И след като "олекнах яко" с 6 лева общо за трите предмета, се прибрах в къщи, успокоен,  доволен и с чувство на изпълнен дълг.

[LIC]

Мераклия си ти! Евала ти на майсторлъка. И сега типично по български да си кажа и аз какво си мисля. Трябваше да оставиш малко по широк края на сапа, за да може като го стиснеш да ти подпира ръката отзад и да ти стои по-стабилно. Иначе брадвичката е станала доста интересна, да и се ненагледаш. Чакам и аз тестовете скоро време.

[ko54]

Прав си, LIC, за широчината на сапа отзад. Даже, между нас казано, бях го предвидил и нарисувал по подобие на дръжката на Wetterlings-а. Обаче, при един по-невнимателен удар с шведската брадва - и това разширение накрая на дръжката отиде на кино. Кофти. Ако правя друга подобна дръжка, ще гледам да надяна в задния край някакъв предпазител(капут), за да не стават такива сакатлъци.

[LIC]

Бе това ми се наби на пръв поглед в очите. Не за друго ми все пак изглежда тежка като за дължината на дръжката. Да не стане някой сакалтък когато си удари 1 бира в повече. Аз в последно време наблягам на безопасността/ освен при мората класика ми де/ и да ти кажа, туй несигурната брадва си е жив звяр!  Иначе изглежда харабия брадвето, плаче за някое голямо дръвче да му види зора!

[samotniq valk]

Поздравления!!! Само тези заготовки ми се виждат малко тънички. Ядрото се изхвърля, когато се прави дръжка, а от тях май няма как да стане.

[ko54]

Благодаря, samotniq valk. Имам и по-дебели заготовки, ама са в Берковско. А някой правил ли е дръжка от орех за брадва, за чук или за друг инструмент? Или орехът се избягва у нас, само защото е скъп материал? Питам, щото в началото на зимата ще имам някой и друг як клон от орех, та се чудя отсега как да ги суша(с кората или без), и дали си струва да направя някоя дръжка, след като изсъхне, разбира се. Ако някой наистина е правил нещо от орех - молба да даде акъл. Предварително благодаря.

[cat]

Определено от орех ще е много здрав сапа но и много тежък, бе я си продължи с оксена може и със салкъм да пробваш а ореха го остави за приклади .