Дневна армейска дажба суха храна

[cat]

Да предпочитам да ям месо с 4% соев протеин в соса щот останалото е парченца месо отколкото месо бухано с химикали също така да ям неговия сос дето за згъстител са сложили царевично нишесте вместо някое Е .

[Hobo]

Дажбата суха храна на Съветската армия  по време на Втората световна война:

ДНЕВНА ДАЖБА СУХА ХРАНА

Наименование на продукта Сухари ръжени Концентрирана каша от просо Концентрирана супа-пюре от грах Колбас пушен  или бекон  или сирене  или рибно изсушено филе  или месни консерви  или херинга Захар Чай Сол

Тежина грама за воюващи 500 200  75 100  70 150 100 113 200  35   2  10

Тежина грама за в резерва 400 200  75  80  60 120  80  - 160 35  2 10

Не знам тези концентрирани каши и пюрета дали са били консерви или са се разтваряли във вода. Тази дажба също може да се ползва от туристи. Даже ако се готви кашата  на огън, котлонче или спиртник ще има топла храна и това меню може да се ползва и за по-продължителни походи с вариации в кашата, пюрето и подправките към тях, за да не омръзнат. Ориентировъчно за двеста грама каша трябват 70 грама зърнени храни като просо, елда, булгур, ориз, ечемик и др.

[ko54]

плюс наркомовските 100 грама водка:

"Постановление ГКО №562 22 августа 1941г. О введении водки на снабжение в действующей Красной Армии. Установить, начиная с 1 сентября 1941г. выдачу водки 40 градусов в количестве 100г. в день на человека (красноармейца) и начальствующему составу войск передовой линии действующей армии.
Председатель ГКО И.Сталин"

А от 12 май 1942г. това постановление се отменя, а дават водка само на тези части, които са имали бойни успехи, но дажбата е вече 200 грама дневно.
От 12 ноември 1942г. пак връщат старото положение - по 100 грама на всеки, всеки ден, а от 13 май 1943г. и до края на войната дажбата се регулира от военните Съвети на фронтовете и армиите, а не с постановления на ГКО.

[jordanov]

Hobo, 500 гр. сигурно е хляб , сухарите трябва да са наполовина , мисля . Туристите не знам дали ще тръгнат с тая дажба , но ориентировъчно по нея спокойно може да се приготви Nседмичен запас за  семейството, плюс още няколко неща. Светът става все по-несигурен , държавен резерв няма , а пък ние сме разумни хора все пак.

[Hobo]

Jordanov, няма грешка, сухари са. По същото време ежедневната дажба топла котлова храна включва за воюващи 900гр хляб през зимата и 800гр хляб през лятото. За невоюващите в армията съответно 800гр през зимата и 700гр през лятото. Сталин е хранил здраво! За сравнение нашата дневна дажба хляб в казармата беше 600гр.

[jordanov]

Съгласен съм. Всъщност точно от нашите дажби и от тия съвременните руски дето си пуснал по-горе се подведох. Да се има предвид обаче че част от дажбата са разни пълнители и заместители, също регламентирани с постановления, разбира се. Прим. при големите гладове в Ленинград пък и на др. места при най-ниската дажба 125 гр. хляб за деца и служещи половината е било шрот някакъв. Все пак ерзац продуктите са измислени за война, лошото е че после търговците ни научиха да ги ядем и в мирно време.

[sika]

В казармата ходих няколко пъти отцепка на стрелби и там за цял ден ни подхвърлиха половин хляб и консерва русенско варено.
Добре ,че в лафката се продаваха вафли хахаха

[Hobo]

В БНА по времето на Варшавския договор дажбата суха храна при нас беше 600 грама хляб и три консерви. Консервите бяха пакетирани общо за цялото отделение и бяха три вида. По една рибна, скумрия или копърка, телешко заливка и свинско с картофи. За съжаление не помня грамажа на консервите. Рибните мисля си бяха обикновени 160гр като гражданските. На закуска ядяхме рибната, а обед и вечер нямаше установен ред, кой каквото му хареса от останалите две. Консервите бяха вкусни дори студени, но ако се стоплеха преди ядене ставаха още по-хубави. Хляба беше цял. По БДС се водеше хляб войнишки 600гр. Сутрин и обед се ядеше по четвъртинка от него, а на обед половинка.

Понеже имахме в седмицата един консервен ден в който унищожавахме консерви с изтичащ срок, си помням, че често даваха и русенско варено, но как и в какъв порцион е включвана тази консерва по устав, не знам. На нас за суха храна ни даваха горните три консерви комплект и по един хляб  600гр за един ден. Може да е имало и сухари, но поне на нас не са давали от тях, затова не знам как е било със сухарите.

[sika]

Hobo , тва с отцепката не беше 24часово . Не съм наясно как стоят нещата като порцион на 24 ч. или ден или как въобще го броят воените.
 Бил  съм граничар но от тилна застава (ще рече подържаща застава не като нормалните по самата граница)  и съм бил само два пъти на обстановки и те също не са продължавали повече от 7-10 часа.Само на едната обстановка съм получавал храна и пак беше консерва русенско варено + хляб ала четвърт хляб.Иначе съм слушал от другите граничари за обстановки продължили по 2-3 денонощия ,а как там са получавали храна немога да твърдя със сигурност но спомените ми са свързани главно с оплаквания и мисля ,че става въпрос за по консерва на ден и четвъртинката хляб.

[samotniq valk]

89-91 съм бил в Ямбол. Седма дивизия. Имали сме много лагери и полеви учения. Дажбата суха храна беше половин хляб и една консерва русенско варено. Имаше и офицерски дажби, които бяха много по-богати. Ама редовата вайска набиваше русенско варено.

[Hobo]

Лошото е, че в БНА всеки от нас, който е служил, е видял по нещо, но как е по устав не мога да намеря. Докато за руските армейски дажби всичко е описано от царско време до днес. Не случайно започнах темата с руски дажби. Както и да е, мисля, че може да се черпи опит от армията и с успех да се прилага в цивилния живот било то за туризъм, било при подготовка за евентуални бедствия и крупни промишлени аварии.

На мен например много ми хареса идеята за галета вместо сухари, която взаимствах от най-новата суха дажба на Руската армия. Хем заема по-малко място, хем е много трайна. Предпочитам я вместо хляб по време на поход. Скоро ликвидирах една галета, която съм правил преди почти година и съхранявах в обикновено пластмасово бурканче. Беше съвсем годна и добра за ядене.

[usera]

89-91 съм бил в Ямбол. Седма дивизия. Имали сме много лагери и полеви учения. Дажбата суха храна беше половин хляб и една консерва русенско варено. Имаше и офицерски дажби, които бяха много по-богати. Ама редовата вайска набиваше русенско варено.

Къде по-точно, че и аз тогава бях там 

[samotniq valk]

Артилерийския полк

[jordanov]

Не е съвсем по темата, но за някой може да е интересно.

Тия дни прочетох автобиографията на генерал Антон Деникин. Та в началото на ХХ век дневното меню в руската армия в мирно време обикновено е било : закуска-чай с парче чер хляб, обяд-борш или супа с 1/2 фунт месо или риба и каша, вечеря-рядка каша с някаква мазнина. Като вкус и калории според генерала напълно достатъчни за непретенциозния и издръжлив руски войник. Разбира се със забележката, че 80 % от армията са били селяни, основно руснаци, които към онова време са живяли още по-скромно. "Пробата на храната" е била традиционен и почти задължителен ритуал за големите началници, включително и Государя при посещение на казармата в часовете за хранене, а злоупотребите са били изключение. И съвсем извън темата. Спалните са били с дървени нарове със сламеници по тях, одеалата - голяма рядкост, шинелът е за всичко. След 1905 г. /Японската война, първата революция, реформите на Столипин/, започва подобряване на бита на руския войник. Въвежда се постелъчно бельо, одеала, месната дажба става 3/4 фунта  /не се разбира обаче по кой фунт се смята/.

[Hobo]

В царската армия храненето е било двуразово - обяд и вечеря, а сутрин само чай и хляб. Дневната дажба на месо е била 400 грама (един фунт). Менюто основно е  било на обед супа, а на вечеря каша, ама какви супи и каши са били! Не съвсем това, което ние си представяме за супа и каша. Макар тогава да не са пресмятали калориите, а да са се доверявали на традициите то сметнато сега супата и кашата са давали 4325 килокалории на ден за войника. За сравнение през 1950 г порциона на съветския войник е осигурявал 4300 килокалории на ден. В походни условия храната се е готвела на огньове, а чак след японската война са въведени походните кухни.

Ето една статия, в която подробно е разказано за всичко това. Също така подробно е описана разкладката от началото на XX век в руската царска армия и са направени сравнения със съвременните тенденции. Има и рецепти на супата и кашата, както и много други любопитни подробности, от които може да се взаимства и днес:
http://www.bratishka.ru/archiv/2005/6/2005_6_11.php