След като се изкачите на голяма височина се наблюдава понижение на атмосферното налягане и разреждане на кислорода. На височина 3000 м., нормалната надморска височина на много ски-курорти, налягането и кислорода са около 70% от измерените на морското равнище. На 5000 м. кислородът е разреден до 50%. На върха на Еверест – 8848 м. кислородът е едва 29%. Влиянието на височината върху човешкото тяло е породена от липсата на достатъчно кислород, който е жизненоважен за функционирането на организма. Основните прояви на
хипоксия (недостатъчно количество кислород) са нарушение на физиологичните и менталните функции и съня.
Височинната болест се характеризира с няколко синдрома, които могат да се проявят при неаклиматизирани хора скоро, след като се изкачат на голяма височина. Тази болест обикновено се появява на височина над 2500 м., но може да се забележи дори и под 2000 м.
Има три вида височинна болест:
- Остра височинна болест (AMS).
- Височинен мозъчен оток (HACE).
- Височинен белодробен оток (HAPE).
Други прояви на височинната болест включват:
- Височинно периодично дишане.
- Височинна ретинопатия (HARH).
- Хронична планинска болест.
- Неостра височинна болест.
СИМПТОМИ:
Обикновено те започват с умора, задъхване, ускорено дишане и пулс, главоболие, неравномерно дишане, гадене, липса на апетит, нарушения в съня. Когато тези признаци на болестта са в лека или средна форма, при почивка задъхването изчезва, а няколко часа след прекратяване на изкачването и останалите симптоми започват да намаляват. При проява на тези симптоми изкачването трябва да се прекрати и да се остане на същата височина или да се слезе до последното място за нощувка, на което симптомите все още не са били проявени. Ако изберем първия вариант, симптомите би трябвало да изчезнат напълно за срок от 24 - 48 часа. Ако това не стане или се забележи и
най-малко влошаване на състоянието след първите няколко часа почивка, незабавно трябва да се слезе 500 - 1000 м по-ниско. В тази фаза на болестта може да се прибегне до употребата на медикамента Diamox R (Acetazolamide).
След като се появят симптомите на острата планинска болест(AMS), състоянието на пострадалия може сериозно да се влоши, ако болестта се развие като белодробен (HAPE) или мозъчен оток (HACE). Причината за тези състояния се дължи на отделянето на течност в белите дробове или в мозъка.
Симптомите са:
- силна умора и трудно, запъхтяно дишане;
- дълбока мокра кашлица понякога с розови храчки;
- посиняване на пръстите и устните;
Единственото ефективно лечение е незабавното слизане на по-малка височина, като минимум 600-1000 метра. След като започне да се развива, болестта може да доведе до смърт за няколко часа. Всъщност това е най-смъртоносната форма на височинната болест. При несвоевременно или неправилно третиране смъртността е 44%. Голяма част от развиващите белодробен оток са младежи на възраст под 20 години. Ако е невъзможно пострадалият да бъде свален веднага, трябва да се започне лечение с кислород 4-6 л/мин., както и с Nifedipine еднократно 10 мг и после 30
мг на всеки 12 часа. Освен симптомите на острата планинска болест могат да се наблюдават силно неспиращо главоболие, липса на координация, обърканост, забавена мисъл, които издават мозъчния оток. Ходенето на пострадалия наподобява това на пиян човек. Слизането трябва да започне незабавно. Лечението се състои в подаване на кислород 2-4 л/мин. Медикаментът Dexamethasone - силен кортикостероид, може да помогне за
отслабване на някои от симптомите. Дозировката е 4 мг на всеки 6 часа.
Лекарство срещу височинната болест няма. Няма и хора, на които височината да не им влияе зле в една или друга степен. С височината обаче може да се свикне. Аклиматизацията* е бавен процес, в който трябва да сме последователни, ако искаме да се качим на висок връх и да слезем от него със собствените си крака. Различните хора имат различна адаптивност към височината. До голяма степен това се дължи и на психологическата подготовка.
Аклиматизацията е процес на адаптация, който позволява на хората да се приспособят към голямата надморска височина. Tова е важен пример затова как човешкото тяло може да отговори и да се приспособи към враждебна среда. Процесът на аклиматизация започва веднага, след пристигането, но изисква няколко дни, за да бъде забелязана адаптация и няколко седмици, за да бъде завършена. За алпинистите, които ще се изкачват на голяма надморска височина е необходим повече от месец, за да се аклиматизират напълно. Хипервентилацията е най-важната характеристика в процеса на адаптиране. Наблюдава се задълбочено и учестено дишане. Дишането се учестява до пет пъти. Друг адаптивен процес е полицитемия или увелиаване на червените кръвни телца. Това се случва след седмици. Други фактори включват промени на киселинна основа със загуба на бикарбонат или фундамент от бъбреците. Способността за аклиматизация може да се подобри с изкачвания на височина в продължение на години. Хималайските алпинисти забелязват подобрение в симптомите и физическото си състояние с всяка следваща експедиция. Погрешно е схващането, че аклиматизационният процес изчезва напълно или, че хипоксията на голяма височина може да бъде преодоляна напълно с аклиматизацията. Например, при достигане на 4000 м. тялото е на 80% от възможностите си, докато след двуседмична аклиматизация достига 85%.
Хората над 50 г. са по-малко податливи на височинна болест. Жените са еднакво предразположени към AMS, но по-устойчиви на HAPE. Физическата подготовка не защитава от височинна болест, въпреки че пълнотата може да се окаже рисков фактор. Медицински състояния, като лека хронична обструктивна белодробна болест, високо кръвно налягане, коронарна артериална болест и диабет не оказват влияние върху податливостта на височина болест. Генетичните заложби на организма също играят важна роля.
Седем съвета за безопасна аклиматизация:1. След 3000 м н.в. всеки ден се изкачвайте не повече от 300 м, като спазвате правилото "изкачвай се високо - нощувай ниско". Това значи, че ако една нощ сте бивакували на 3300 м н.в., на следващия ден може да се изкачите до 4000 м, но трябва да се върнете за нощувка на 3600. Ако някъде е невъзможно да организирате лагерите си през 300 м, то трябва да се направи почивка, преди да се изкачите повече.
2. Усетите ли първите признаци на остра височинна болест, незабавно прекратете изкачването. Глупаво е да мислите, че ако се изкачите по-високо, по-бързо ще се аклиматизирате. Най-бързо ще достигнете целта си, ако останете за почивка или дори слезете до предния лагер и продължите, щом симптомите отшумят напълно. Ако не го направите, има голяма вероятност да развиете белодробен или мозъчен оток, който да е с фатални последици.
3. Не се дехидратирайте. На голяма височина човек трябва като минимум да изпива 6 л течности на ден. Това е 3 пъти повече от нормалното.
4. Работете и се движете колкото се може повече на голяма височина. Така ще стимулирате дишането си и аклиматизацията ще е по-ефективна.
5. Нощувайте в добре проветрени помещения - няколко гъсто скупчени човека в малка ветроустойчива палатка съществено ще намалят и без това малкото количество кислород.
6. Не употребявайте алкохол, упойващи вещества или наркотични болкоуспокояващи медикаменти, тъй като те забавят и отслабват дишането и сърдечната дейност.
7. Консултирайте се с лекар. Самолечението с медикаменти може да навреди сериозно.
В този пост е използвана информация от интернет
