Ножче за дялкане и не само...

[ko54]

Реших да попълня мижавата си колекция с острие от ламинат, щото бях чувал, че режат добре. Речено - сторено, ПРОФС-Подуене са станали много експедитивни, 1 ден и го доставиха отнякъде си. Поръчах си с острие 82 мм, щото наличния в магазина беше 49 мм и ми се стори съвсем къс.  Води се ERIK FROST MORA SWEDEN, модел 106. Снимки тук: http://ko54.snimka.bg/nature/erik-frost-mora-shveciya.587996.23319066


Данни: ламинат, стоманата в средата на пакета е О1, външните слоеве - понятие си нямам, 61 по Рокуел/така пишат/, дължина 82 мм, ширина до дръжката 15 мм, дебелина 2,5 мм. И как са успели шведите да напъхат 3 слоя в 2,5 мм пространство - не ми стана ясно, но е факт. Дръжка - бреза, кофти обработена, но иначе удобна. Вечерта реших да го пробвам, оказа се, че нямам никакви дървета или летвички у нас. Пробвах го на картофен тест в кухнята - бели и реже на 6. За мене теста с картофи/ / е важен - ако не можеш да обелиш и нарежеш комфортно едни картофи с ножа - егати ножа. Обаче, все пак ножът се води като за дърворезба, и затова слязох да мазето и намерих парче от стар перваз. И се почнаха едни тестове, хвърчат трески навсякъде, изгониха ме на остъклената тераса, където продължих тестовете необезпокояван. Впечатления: реже просто великолепно, лесно се дялка, а тясното острие позволява да се правят лесно всякакви заоблености с къс/малък/ радиус. Талашът не съм го снимал от естетически съображения, а резултатът от теста е показан на снимките/лъжичка и две вилици - бушкрафтърски тест /. Това е засега. А някой да знае как и с какво може да се направи дръжката устойчива на вода?, но едновременно да не е хлъзгава?  Благодаря предварително, акъли приемам всякакви.

[jose]

Поздравления. Уважавам ламината на Мора. Да си го ползваш със здраве. 

[bubachco]

интересно би било едно сравнение с обикновените, въглеродни остриета на мора. примерно с една мора класик или 511-ка

[zoso]

интересно би било едно сравнение с обикновените, въглеродни остриета на мора. примерно с една мора класик или 511-ка

Бачо, малко е нереално да сравняваш легирана с ръждаема стомана Още по-неуместно е да сравняваш ламинат с монолитно острие.

[bubachco]

интересно е не от гледна точка "това острие е ехеее и най, а другото нищо не струва". интересно ми е например каква е разликата при направата да речем на лъжица с  мора класик 2.0 /обикновена карбонка/  и с тази мора, с ламинираното острие. а и сравнения, според мен, се правят м/у различни, и даже на пръв поглед, несъпоставими неща. м/у еднакви няма смисъл. предполага се, че по-скъпото острие ще се държи по-добре. но колко по-добре? за съжалени нямам все още острие от ламинат и за това не мога сам да го тествам. на мадарското плато направих кука, която издържа 10л. казан със супа над огъня само с мора класик 2. след работата нямаше видима промяна на режещите свойства.

[LIC]

Колега, поздравления за лъжичката и виличката. Много красиви са станали. Колкото до морите, ще откриете, че не са чак толкова лоши ножчета. Карбонките и ламинатите с правилната поддръжка и употреба са голяма сила / особено на бай ти Ериксон и Фроста/. Сандвк остриетата търпят критики, както и цялата стомана сандвик като цяло, но пък те не са ножове тип командо. Както се казва не са правени за копане, а за рязане.

[ko54]

Благодаря на всички.
За марката и градчето МОРА: Още в 17 век поради търсенето на продукцията на майсторите на ножове от града Мора са се зародили първите манифактури, а после и фабрики. Фабриката Фростс (Frosts Knivfabrik) е била основана в 1891 година от опитния ковач Ерик Фрост (Erik Frost) в селцето Остнор (Ostnor), предградие на гр. Мора. В 1912 година, в същото селце друг ковач К.Ё. Ерикссон (KJ Eriksson) също е основал фабрика за ножове, на която е дал своето име. В 1961 година фабриката К.Ё. Эрикссона купува фабриката за ножове на Карл Андерсон (Carl Andersson (CA)). Освен своето име, и трите фабрики за ножове по традиция са слагали клеймо MORA на произвежданите ножове. В 2004 година Frosts и KJ Eriksson се сливат и се появява търговската марка Mora of Sweden. По този начин традицията, опита и ноу-хау, събрани за много години работа на фабриките Frosts, KJ Eriksson и Carl Andersson са запазени и се използват от Mora of Sweden и досега.

[LIC]

Колега за дръжката класически подход е: взимаш малко шкурка, попретръкваш я, за да и свалиш покритието и след това започваш със следната рецепта.
Или разтопен и топъл пчелен восък или ленено масло. Трябва да са топли. Киснеш и държиш известно време. Има и по-лабораторен метод с вакуумно стабилизране на дървото, но той е доста сложен. Във форума надълго и нашироко са изложени всякакви видове рецепти  за стабилизиране на дървеса и патиниране на карбонови рецепти. В домашни условия най-лесни са лененото масло и восъка.

[ko54]

Тази дръжка няма покритие, с нещо явно е мазана още във фабриката, но слабо. Сложих една ръка растително масло (олио)  и сега ми се струва удовлетворително. Така и така в последно време дялкам всичко с тази ножка, дръжката сама ще си придобие работен вид. Друг е въпросът, че не е хубаво да се мокри дръжката, щото винаги ще остане вода вътре в дръжката и ще корозира. Това според мен е слабото място на карбонките(и ламинатите с вътрешен слой карбонка) с дървени дръжки(Опинел, МОРА и класическите финки), защото трудно е да се запушат и херметизират всички процепи на дръжките. Затова след кратък размисъл и като резерва си взех същото ламинатно острие на Erik Frost, само, че с пластмасова дръжка. По каталог острието е 82 мм, но всъщност е 78 мм, този път го мерих още в магазина. И на тази кания има дупка отдолу за изтичане на вода, явно са предвидили производителите, че ще се ползва и за аутдор дейности.

[Hobo]

Друг е въпросът, че не е хубаво да се мокри дръжката, щото винаги ще остане вода вътре в дръжката и ще корозира.

Това е малкия проблем. Ще корозира, но дали някога ще стане негодна за употреба и след колко години ще е това не се знае. По-лошото е, че при работа дръжките на морите се пълнят с кръв и органични отпадъци и после ужасно смърдят на мърша и няма изчистване и измирисване.

Истината е, че Мора са си дърводелски ножчета, където при работа няма нито вода, нито кръв, а ние искаме да ги ползваме за универсални. За целта или трябва да се избира Мора с найлонова дръжка, или междината в дървената да се залее с епоксидна смола или нещо добре уплътняващо още преди първа употреба.

Този проблем с дървените дръжки на морите в никакъв случай не доказва, че найлонените (пластмасовите) дръжки са по-добри. Просто дървените на ножовете Мора не са направени както трябва.

[samotniq valk]

И аз си го мислех това за кръвта, когато си взех мора класик и видях как острието влиза в дръжката. Ама след като заклах няколко заека с нея, се оказа, че няма проблем. Мие си се, не задържа нищо и не мирише лошо.

[Hobo]

Интересно. Сигурно миеш докато е още прясно. Трудно се чисти след като засъхне. Може и самата междина при теб да е по-голяма. При мен от едната страна е широк, а от другата много тесен процепа. Несиметрично е. Самото острие е симетрично спрямо дръжката, но отвора на металната гривна е несиметричен. Изглежда там задържа.

[Mavrud]

Малко силикон за баня в процепа би свършил работа.

[samotniq valk]

Хобо, ако си спомняш, когато го взех това ножче с теб обсъждахме точно този проблем и имах такива опасения, като видях дръжката. Но не се оправдаха, за радост. Нищо не съм правил по отвора. Така и не намерих време. Но, вероятно, причината е точно в това, което казваш. Че го мия още веднага и не чакам да засъхне. Щом приключа работа и веднага на чешмата. Никога не чакам да се спече.