Чудно време беше около Великден, рекох да се възползвам от свободните дни и да отида на вилата в с. Боснек.
Поради цял ден мотаене (вкл. връщане заради забравена винетка) пристигнах в късния следобед на деня преди Великден - към 18:30. Но не ме свърташе и за това стегнах набързо раницата, грабнах тояжката, нахлузих старите кубинки и хванах баира. Хванах го, ама буквално - започва от пътя над вилата с такъв наклон, че все едно изкачваш стълбище.
Я! От тук се вижда нашта къща!
Малко по-нагоре, и цялото село се вижда:
Че и Рила
Завъртаме се на другата страна - долината на Струма:
И Черни връх, изглед от юг:
Баира, озарен от залязващото слънце за контраст:
Като говорим за слънцето... Нещо много почна от ниско да ме гледа... Дали да не позабързам крачка.
Тъкмо да забързам крачка и какво виждам - сърнички. Първоначално не ме забелязаха, че вятъра духаше странично.
Обаче след като папарашки изникнах от един храст, си плюха на копитата. Не са глупави
Ровчили си земята, предполагам за пресни коренчета
Урбанизъм и природа. Уж много ходих по билото, пък ей го долу бившия пионерски лагер. От другата страна пък си седи селото. Ама нещо много се застоях, Слънчо хептен се скри, а фарове нямам...
Ето го и самия връх. Нищо впечатляващо.
Освен може би празна гилза, оставена на склад в чашката на камъка на котата.
Последва слизане на пребежки, че се стъмваше прогресивно
Всички снимки
ТУК__________________________
"Не всеки ден е Великден" казват хората, и съм склонен да се съглася напълно. Кой би предположил, че семейство с което сме се виждали за последно преди повече от 6-7 години съвсем случайно ще решат да проверят дали пък не сме на вилата
Останалото е история, в която са замесени стек бири, полянка до реката, огнище и едно агънце-багънце
Най-безмилостната снимка е в папката,
ТУК
