Идеята ми хрумна изведнаж: Ще направим нощно изкачване на връх Ботев.
Всички ме погледнаха учудено. Не може мечо,ние от сутринта сме на тая пътека, без малко да се загубим, ти искаш нощно време да направиш това. Да, обаче имаше няколко гласа които казаха: Може, може! Край. Ще се изкачим на връх Ботев през ноща.
Отначало желаещите бяха 4 – 5 човека. Впоследствие всички се отазаха с изключение на моята жена, която имаше само 2 – 3 похода зад гърба си,и една голяма туристка, Вилито, която никога не казваше не, когато ставаше дума за туризъм. И така, решихме да бъде в началото на Октомври. Тръгнахме в 8,00 часа. Около 11,00 ч.бяхме на водохващането на ВЕЦ Видима.Час и половина до хижа Плевен. Давам сухи цифри, тъй като до тук всичко върви по мед и масло. Настаниха ни без проблеми в отделна сграда от хижата (сега я ползват овчарите). Казах на момичетата да легнат да спат, легнах и аз. Казвам момичета, тъй като Вилито беше родена в една година с големия ми син. Не мигнах и секунда, чаках да стане 6,00 ч. Най – после стана и аз отидох при хижарите. Платих за трите легла и казах , че ги освобождаваме. Когато им казах, че тръгваме за Вр.Ботев, не искаха и да чуят. Навън вече беше се стъмнило и ръмеше лек дъждец. Казаха да изчакам. След 10 ина минути дойде един мъж, който по – късно разбрах, че е бил спасител.Не ми разрешаваха да тръгвам нагоре.Тогава ги запитах:
Мога ли да тръгна за Апрлци?
Да, ако подпишеш, че тръгваш на своя отговорност.
Подписах и тръгнахме за Априлци, но и ние,и те знаеха къде отиваме След ски пистата, в гората мъглата се сгъсти, ръмежа намаля. Мъглата не ме безпокоеше. Това бе 20 и не знам кое мое изкачване на вр Ботев. Малко преди Пеща видях силует на животно. Настръхнах по инстинкт, както и сега (казвам честно), когато пиша този ред. Моята жена, която вървеше след мен, прошепна:
Мечо, има нещо отпред.
Не отговорих, продължих да вървя, но трудно влачех краката си. Постепенно се отбих от пътеката, където бе силуета. Влязохме в клека. Направих още няколко крачки, силуета си вдигна главата. Не беше мечка, червен кон. Ех, тая мъгла. Смяхме се. И двете бяха извадили ножовете, а аз ножа и брадвичката. Не стана нужда да ги ползваме. На улеите нямахме проблеми, дори мъглата толкова се вдигна, че 100 ина м. пред нас се виждаше. Не се отбихме в заслон Ботев, тъй като знаех в какво състояние е. Бързахме да се изкачим на върха, където искахме да полегнем 1 – 2 часа. На предното изкачване на вр.Ботев бях нощувал в тур.спалня на върха. Разполагаше с 24 – 25 легла(сега неизползваема). Много уморени, в 00,25 часа бяхме на върха. Спалнята се оказа отворена, влязохме. Да, ама не. Вътре беше пълно с войници – строители на втората кула. Дали е бил осведомен за нас не зная, но след малко дойде служителя от ПСС – Митьо Габареца. Войниците гледаха филм по предаването Студио Х.(по – възрастните го помнят). Почивахме до края на филма. Войниците започнаха да се приготвят да лягат, а ние тръгнахме към хижа Тъжа. Надолу не съм запомнил нещо особенно,
освен лунната свтлина при това пълнолуние и двете светещи като габарити на кола, очи на някакво диво животно. В 06,30 бяхме в х.Тъжа. Пихме по един чай, направихме закуската, минахме покрай хотел – ресторант Табите и в 10,30 ч.бяхме в кв.Острец.
Казахме, до следващо изкачване вр.Ботев.
