Картата на маршрута
http://maps.google.bg/maps/ms?client=firefox-a&hl=bg&ie=UTF8&msa=0&msid=212601293163718569943.00049a0588d09b9c6c174&t=h&z=12Януари се събрахме част от бойната група и решихме за уикенда да направим разходка до вр. Триглав, или по-скоро до новия заслон на Голям Кадемлия. Обаче поканихме с нас и една мацка с приятеля си, които досега са ходили само веднъж на хижа, та решихме да не ги засилване към билото и по заслоните, та избрахме маршрут с. Тъжа - х. Триглав и който има сили да качи и слезе върха.
Организацията още от предната нощ взе да куца, след като унищожихме доволно количество ром още в първи базов лагер - Ст. Загора. На сутринта естествено изпуснахме най-ранния влак и някъде към пладне слезнахме на гарата в с. Тъжа, естествено забравили за илюзиите за изкачване на върха. За наша радост с нас пътуваше и хижара на х. Тъжа. Много готин човек, показа ни пряката пътека през серпентините до х. Русалка и продължи нататък защото бързаше - неговата хижа е далеч, а вече беше станало 15 часа.
Починахме хапнахме и към 16 тръгнахме от хижата. Та този хижар беше ни казал че много лесно ще стигнем до х. Триглав - "Само по пътя и да гледате в ляво една отбивка на която има бяла табелка - пише "Триглав" на нея, гледайте да не я изпуснете." Тръгнахме ние по пътя нагоре след 10 мин. се отзовахме на място отговарящо на описанието. Някакво малко пътче се шмугва вдясно и има табелка, лесна за подминаване, на която с пирон е издраскано "Триглав" Малко се усъмнихме за пътя след като след 50м свърши до овчарска колиба. Ама ние сме сиоптимисти и се разтърсихме из гората даа търсим маркировки. В буковата гхора няма ни пътека ни нищо и о, чудо - видяхме маркировка, верно доста избледняла но, бяло, синьо, бяло. Викаме си то щом има маркировка и пътека ще изскочи. Решихме да зарежем черния път и изпердашихме нагоре по бледата маркировка, която май си води точно към върха. Взе да се смрачава, зима е, маркировката толкова избледня че вече не я виждахме, по едно време попаднахме на някаква друга оранжева и доста по-свежа маркировка, ама ние си казахме - тръгнали сме си по синьото, по него ще си вървим. Пък и на руската топокарта се вижда че има нещо като път по-нависокото и води към хижата.
Изскочихме над горите вече по мръкнало, засичам аз един азимут и соча към една бяла преспа някъде на североизток и казвам там сме, зад преспата е хижата, не ни трябват ни пътеки ни маркировки. По картата има дадени нявколко деренца та си мислех че не са много стръмни и ще можем да ги преминем леко.
Заваля дъжд.
Преминахме първо деренце, импровизирахме през някакви скалички и горички, малко се позалутахме на второто деренце, че беше тъмно и не се виждаше от къде може да го преминем. Минахме го и него някакси. Бялата преспа на хоризонта се беше приближила значително. Но изведнъж - упс. Достигнахме до такова дере, че то направо си е пропаст, някакви ветрове бучат, попска река и тя реве на дъното.
Новоизпечените планинари се държаха някъде до този момент, мацката беше упорита и думичка не гъкна само се караше на приятеля си каква е мърда и как може да се предава тъй. Той през цялото време мрънкаше и ни убеждаваше че трябва да се скрием под някоя скала и да се завием в шума
Въртяхме се сукахме се, няма път. Открихме нещо като пилон с карта на него - пише "Панорамна Гледка". А картата е толкова зле че не е истина, само нещо като схема, нито пише "Вие сте тук" ни нищо
Обикаляхме около тоя пилон с надежда да открием маркирожка - тцъ, нощ е и нищо не се вижда. Решихме да изпълним вариант Б и да се спускаме надолу към черния път. Докато все спускахме обаче в гората някакви парапети ни препречиха устрема и то се оказа че сме попаднали на въпросната еко пътека до Бабското пръскало
Та посетихме и тази туристическа атракция. по мостче над реката излезнахме от другата страна и тук още малко се позалутахме, та се наложи пак да засичаме азимути и тъй. По едно време се чуха изстрели и сигнални ракети от хижата, помислихме си че са за нас, че някой се е притеснил, ама в последствие се оказа че пияна компания офроудъри с джипове се забавляват =/
