От реала.

[Kent]

Като сън.

Тъмна зимна сутрин. Тихо се сипе поредния сняг. Внимателно паля и бавничко отпътувам за работа. По магистралата снега е повечко затова карам като баба мравка, и внимателно следя за евентуалния връхлитащ отзад. Накрая се „закачвам” за автобуса на Солвей май и окончателно се успокоявам. |Както се оказва напразно. На завоя за Повеляново, автобуса намалява преди да завие. Намалявам и аз макар че дистанцията е солидна и изведнъж тряссс се чува отзад и ми изпопадват половината пломби, дори касетофона се изплезва от гнездото си… А задният е голфче /отдавна го следа в огледалото/…Егаси и Голфа - мисля си наум докато не бързам да напусна автомобила…чак после ми светва, че няма да е само той. Като излизам накрая, разбирам че VW е подпрян отзад доста лошо от връхлитащ Джип някакъв, и затова се опитал да ми влезе в багажника. Хубаво, че имам теглич, та се разминавам само с отчупено парченце от червеничкото стъкълчице на стопа /работещ/ и покрой него съвсем лека деформация на ламарината / газовата бутилка от същата страна и се разминава/ .  В момента в който излизам от колата /в аварийната съм , а зад мен има вече и аварирал или просто угаснал камион/…по лявата лента прелита, засилена от нейния заден и губейки разни задни чаркове /парчета броня, регистрационна табела, стопове/ друга Астра, та спира чак 50 метра по напред, … Докато се оглеждам като гърмян заек и слушам  нервните вопли на момчето с Голфа /май теглича ми  му е доста подеформирал предницата/ вече от канавката зад нас стърчат гумите на обърнал се бус…Като във филм е. От тъпите. Позле зъзна два часа и нещо за реализация на бумащината от КАТ. Преди това надувам балона. Чист съм аки ангел. В края на краищата, правя обратен на пътния възел Девня – Суворово и се прибирам по живо по здраво в къщи. Да бачкат други - има такава опция в моята работа. Внимавайте зимата и се оглеждайте и НАЗАД постоянно.

[Hobo]

Ох, съчувствам ти, Кент. Добре, че все пак се е разминало без жертви и ранени. Самата история наистина е поучителна.

Да споделя малко опит в подобна пътна обстановка. За съжаление твърде много са пишман шофьорите, които не се съобразяват и като чели забравят, че когато има сняг, дъжд и мъгла спирачния път се увеличава. При такава пъттна обстановка видя ли някой упорито да ми се вре, периодично го подсещам какво може да стане като паля стоповете докосвайки спирачките без да намалявам дори. Обикновено е доста отрезвяващо. Особено ако онзи натисне малко по-рязко, както почти винаги става. Обикновено след такова подсещане от моя страна виждам как задния рязко увеличава дистанцията.

[Kent]

Хобо ясно, но задния не беше виновен, той си спря, оня с джипарата се беше залепил за него /третия и най-заден/ и така стана заварката. Най големата ми грешка е , че заради час повече дремене тръгнах с колата изобщо, ма тука във Варна си беше меко. Иначе за щетите почти нищо, стопа, мигача си работят нормално само дето стъклото е малко цепнато и има мъничка дупка.

[Valenti]

В подобни ситуации съм изпадал и аз. Прибирам се от Бургас преди две години зимата, обстановката същата- сняг. След Слънчев бряг по баира на горе, забелязвам че един бус със ,,Добричка" регистрация неусетно се беше залепил зад мен. Да си призная честно, мразя когато някой ме притиска по този начин отзад, дори и пътя да е сух! Винаги или ще намаля за да ме изпревари, или пък давам газ за да изчезна ! Този път реших да действам по първият вариант,тъй като пътя беше хлъзгав, пък и достатъчно много завои, и оня не се решаваше да ме задмине,ама си караше плътно зад мен и май въобще не му пукаше на оная работа ,какво ли може да стане ако аз се подхлъзна или набия спирачки!
След поредния завой на пътя съзрях лека отбивка, Веднага подадох мигача и си викам:
- Айде батка, като бързаш толкова, чупи си главата! Оня сякаш ме беше чул, и отпраши със мръсна газ(колкото мръсна газ може да има един двадесет годишен бус, де! ) Аз продължих да карам по заснежения път сравнително безопасно. Климатроника - 30градуса , музиката- корав HEAVY METAL   Въобще пълна идилия! Но нещеш ли, когато започнах да се спускам надолу, забелязах в далечината на един завой, обърната на таван кола! Наближих колата, и ... Ооо не ее! Колата се оказа същия бус със ,,Тх" на номера, и двама подскачащи около него, като скакалци господа!
Не знам, дали съм с добро сърце, или съм голям БУНАК ,ама аз със всичкият си акъл, взех че спрях на самият завой(надолнище) за да се опитам да помогна на тези льохмани. Или по точно на единият, който преди малко се изживяваше като състезател от формула1! В крайна сметка не можах да изкарам буса,тъй като беше по гръб, а и пътя хлъзгав! Оставих ги да се спасяват,колкото и да не исках.
....
Та какъв е извода от тази моя случка?
Карайте така, че да не застрашавате останалите участници в движението, не ги стресирайте, защото не се знае кога може да се случи и на вас такава трагикомична ситуация!