Години наред за походната кухня използвах специална щипка за съдове. С труд я намерих в магазина и много и се радвах. Вършеше ми идеална работа и мислех, че без нея няма да мога. Докато един ден я забравих в къщи. Позачудих се как ще се справя без нея и се сетих, че на село никой не ползва такива щипки. До всяка печка има по един парцал и с него се предпазват ръцете от горещите съдове и даже когато се повдига капака на тенджерата, за да се разбърка. На масите още и още там не се ползват хартиени салфетки. Слагат парцалче от памучна тъкан. Хлябът завит в месал издържа без да мухляса много по-дълго спрямо каквато и да е друга опаковка. Бързоразвалящи се салами също издържат най-дълго завити в памучен парцал. Сланината не гранясва дори през лятото ако е завита в такъв парцал. Като седне човек на поляната може да си го постели вместо покривка на тревата и да си нареди храната върху него. С помощта на парцалчето може да се свали от огъня каквото и да е без да се изгорим или опарим. И още, и още...
Защо тогава всички купуваме специални щипки за съдове? Мъчим се някак да хванем канчето с клещите на мултитула. Ако ги забравим изпадаме в паника, а не се сещаме за парцалчето? Според мен всичко това е от клипчетата и сайтовете в интернет. Такова ползват там, такова и ние. А защо не си спомним традициите? Сигурно бабите ни и дядовците все с мултитулове боравеха и щипки за съдове.
Доволен съм, че забравих щипката на оня излет и се наложи да помисля. Така преоткрих парцалчето. Удобно, полезно, мултифункционално и евтино, може да се каже без пари! Вече е неотменен спътник и достоен член на походната ми кухня и не излиза от мешката. А щипката? Не знам... не помня къде я оставих. Отдавна не съм я ползвал, но не ми и липсва щом парцалчето е с мен.
