Сред природата до 21 години за мен си беше само в Планината. После зех да преоткривам и другите видове природа.
1. от 7 до 14 години не помня с кво, квото ми дадът - мама и повече татко. имам блед спомен за кожени обувки, нещо като пионерки но не български, с тъп нос , ставащи и за ски с кандахари.
2. на 15 години преминах КЕ с група на БТС. Верно лешперската, със съпровождащ транспорт и носехме не целия си багаж върху гърбовете, а някаква част само. Обувките ми бяха някакви есенни градски от магазин "Габрово" /варненци го помнят/. Обувките бяха до глезена, първо ми направиха ужасни пришки, после пришките зараснаха към десетия ден, по-натам дори прехода свърши /за ок. 25 дни/, а самите обувки нямам спомен да са се скъсали или повредили.
3. На 15 и нещо години лека-полека взехме да ходим сами /със съученици/. Аз вече се кипрех с Дакщайн /но, оригинални произведени в Австрия/. Между другото тея обувки, малко поочукани и леко подшивани и досега си седят у дома като, отвреме-навреме полагам грижи за тях. Дори тая есен мисля да ги поразходя, тука по наще тайни места из Варненско. Та с тях до 18 ходех доста активно.
Ето снимка - още ходят. този чифт дори се е качвал на вр. Ухуру през 80-те, уви не на моите крака обаче.
4. На 19 реших да ставам алпинист и то зимен повече, и ходех зимата с кожени алпийски обувки на фирмата Полспорт. Плюсове - практическе не се мокрят, лесна поддръжка, слагат се котки, стават за по-елементарни ски без автомати. Минус - тежът да си е.ът м.аата
И още скъсат ли се веднъж , не подлежат на ремонт. И тях ги пазя и ги мажа, но надали ще ходя пак докато са на краката ми.
те приличат много на сегашните зимни обувки на Жена ми. одрали са им кожата един вид.
5. После на 23-24 си пуснах дълга коса, нахлузих едно кожено яке и метнах кубинките. Кубинки, кубинки - ураааа. Имах няколко чифта, предпочитах с високи кончове и ходех доста.
Не съм усещал особен комфорт, нито дискомфорт. Май нямам снимки с българските разновидности, де. Това продължи докато не си начупих единия крак при нещастен случай /естествено бях с кубиниките - Хобо ги знае
/. Страста ми към тези видове обувки започна бързо да охладнява и след като мина година от махане на гипса изрових отново верния Дакщайн. Това продължи доста време. Макар вече и без коса и яке, си жулех с вечните австрийски обуща из пътеки и каманаци.
5а. Преди няколко години откак станах и аз "бушкрафтър"
кубинките отново изплуваха в живота ми. Писал съм доста за френските тука, който не го мързи да прочете. След умерено блъскане по камънаците обаче за две години тези педесегодишни обувки /стояли са на склад/ просто започнаха да се разпадат - интересно , не от към шевовете, а от към гумата на подметката. Минуси - много са стари, тежат. Плюсове много - бюджетни, ако бяха нови щяха да карат с години...
Тук съм на вр. Росоватец, една зима. Духаше люто и накрая се мръкна - кубинките се представиха отлично, дори котки на "Дебелец" с триста зора им нахлузих...
6. Да ама вече се бях снабдил с една трисезонна според мен Scarpa / кожа, текстил / и тъй като крака на жена ми не я хареса окончателно си я приватизирах. Най-пикантното е че я намерих на цена по ефтина, околкото любителите си продават един на друг пещерски кубинки да речем. Верно носени са няколко пъти, но като че ли са шити за моите крака. Имат плюсове, нямат минуси. Най-големия плюс - ужасно леки са. Имат гумени бордове, които след ужасни блъскания из камънаците като ги поизчистя, нямат дори драскотина
ПСС знаят коя фирма да ги обува.
Това съм аз, с мойте обущета на Суходолско езерце.
6а. като втори обувки си ползвам едни трекинг-маратонки на Adidas. Правени са все едно за мене, цената е по-ефтина от на стандартни неносени български кубинки отново, не тежат, сами ходят...
Моите са от към...мене, понеже аз снимам. На тази снимка има три чифта буйки и чифта който направи проблеми на едни крака е на тея
красивите до над глезена. Ми просто не стават за десет часа дори лек родопски пейзаж, според мен...
6б. В люти зими и за високо ползвам, по -скоро активно ще ползвам ето това. Хора които са ходили по високата планина зимата, ще се сетят за ко иде реч. Взех ги нови, седемдесе лв. с доставката.
Надявам се да съм бил изчерпателен.
С бушкрафтърски поздрав.
Зима 2013 от хижа Върбишки проход.
