Очаквана ваканция.

[Kent]

Очаквана ваканция.
                                                        Брестница.
От около месец имам уговорка с Ваньо да посетим Парка за развлечения – Ледницата /въжената градина за Децата и фератата за който му стиска/ а и аз искам да проникнем с Радко в поне една-две от околните хоризонтални пещери. Спирам се на Рушовата и Ластовица и след като подробно се информирам за локацията им и условията вътре - от разни апокрифи, рано сутринта, в Деня на Лъжата  и Закачката потегляме на Запад. Предстоят ми около четеристотин и нещо километра шофиране и ако този факт и да е досаден, но не ме плаши особено, то срещата с дупките след Велики Преслав силно ме наскърбява. На място се оказва че има защо – шосето, като че се превъзбудило от пролетта, и надуло до напукване на места или пък хлътнало менопаузно на други Де…ба. Докато бавничко въртя на острите завои и тъжно чакам да изникне пред нас от нищото примерно предницата на някой засилен камион, местните които карат зад нас до следващото уширение,  надуват клаксони и светкат като като на опашка за градска тоалетна /а мен ме гложди мисълта какви ли звуци издават освен това в  вътре в щайгите си, но за нещастие през стъклата не се чува/. Отдъхвам си покрай язовира едва, а децата се събуждат и започват оживено да дискутират кой какво е сънувал. На Ябланово мярвам някакъв автоцентър /механици, гумаджии…полезна работа/ и продължаваме напред. Малко след Кипилово спирам да поскърцаме със стави. Докато аз скърцам към близките храсти, Йоана се опитва да удави Радко  в коритото на селската чешма. А, денят се усмихва, времето е определено по-топло от това във Варна, а слънцето наднича иззад облачната си арафатка. Продължаваме, подминаваме Елена и спираме за първа по-дълга почивка до Къпиновския манастир. За по-интересно паркирам до игрището и Децата ни тутакси увисват като прилепи на щангата на футболната врата.





 
В Манастира правя малко снимки т.к. не обичам да снимам в манастири - трябва да се види на живо, примерно да се помиреше миризмата вътре на свещи в Църквичката ли, най-малко?. В случая фотографията нищо не предава от манастирска или църковна /въобще храмова/ обстановка.

















 Разглеждаме, почиваме си и обменяме няколко думи с един човек /нещо като уредник/. Бързо разбирам – стая-спартанска четворка - 10 лв. на стая, стая за префръцки с дървена, мека и скърцаща спалня… е и мирише хубаво вътре и е със супер WC и баня - 15…пак на стая. Записвам телефоните* на Манастира и си обираме крушите.

Във В. Търново  следваме по околовръстното и в 16 ч. сме на центъра на Брестница. Ние, Вие, Те … трите партии – в случая Мария с Момиченце, Веско и той с Момиченце, ама по-големичко и Аз с ококорената си Бригада пристигаме с няма и 15 минути разлика един от друг. Поздравяване, опознаване /Ваньо го чувам от Софийските задръствания/ и  газ към Рушовата. В ГрадЕжнца, точно на автомобилния път през селото се вихри банкет с няколкокилометрова маса, пъстри   носии, глъчка и усмихнати лица. Под мястото на което спираме в уширение, Мария предлага да се поинтересуваме за повода за банкета и да им го  честитим на българомохамеднаските ни съотечественици, пък белким ни почерпят. Със съжаление отказвам, щото не знам какво ни чака в дупката.


Добиване на информация от местното население....







 Лесно намираме входа /по нагоре има още един сух/ и зашляпваме през реката вътре.














 Радко го пренасям на гръб през дълбокото – отработен прийом от Куза Скока. Хеле е лек.











 Но на моменти дразнещо се засилва да скочи отгоре ми и после две малки ръчички се впиват във вратните жили…Спирам, правим разбор и продължаваме навътре. Вече качването е внимателно, а едната му ръка се държи тук и там и ми помага.














  Траверсираме, форсираме и  и накрая стигаме до място където водата е доста дълбока. Аз пълня цървулите, Веско май също, Радко е мокър като червено-син замислен плъх  и обръщаме посоката. До Август, пак тук.
Навън Момите коментират нещо доста оживено. Чува се от дълбокото чак, а поляната пред входа мислено я кръщавам Момини  диспути.:lol: Там – хвалби, лакърдии и поемаме към Ледницата. Ваньо вече ни чака.
В калъбалъка преди вечерята, едното /по–страхливото/ от двете тамошни кучета успява да отмъкне кило наденици на Веско, тъй че се задоволяваме с каквото Господ дал, понеже с Ирена мъкнем повече запаси, заради факта, че ги поглъщат четери усти - малките като прахосмукачки. В полунощ всеки кой с  кого, вече е заспал /Мамите с Децата, ергените с момите, а аз  в Ажунгиляка/.
Следва...

[Kent]

На другата сутрин първо отиваме до Фератата.





По пътя изравяме един Геокеш /подробности от Ваньо/.








 После се връщаме в Къщето - оборудване, инструкции и пак беж към железния път, а аз успявам да хлопна една бира за кураж. Там ВиктОр  ни обяснява всичко пак като за посетители и закретваме по въженото мостче.











 Учудващо бързо го преминавам, изчаквам другите да наближат, а нашия инструктор се изтерящява здраво от паралелния тролей в стената и после дълго си чеша главата как не са му се разхвърчали кокалите на дясната май ръка и ребрата. Ясно… пострадал е, но не се налага евакуация за момента и аз продължавам нагоре. Виктор впрочем страда мълчаливо, дори с усмивка за което получава три плюса от мен.





 От зор да заобиколя най-тежкия маршрут  се набутвам точно по него. Но имам някой незабравени навици и си го изкарвам по живо по здраво.










 Другите се отказват да напредват нагоре и траверсират за връщане.














Вескои внимавай, моля те.






Правя няколко снимки на щастливи или замислени физиономии след като съм слязъл пак по друг маршрут на фератата и после се натъквам на ..... профила на Йосиф Висарионович:shocked: положен между някакъв троскут с мъх като хало….











Кристалите са интересни и снимам и други.








Хищник. Обича наденици.





 
Накрая моите мъченици пак са на твърда земя. Прибираме се към къщето, а покрай него върлуват трите  Деца по въжената градина. Кратка почивка и си правим разходка до Пещ-а.








 После - седене, ядене, пиене във Вила Вилекула и накрая Мария заспива до Севда на половината си изричение - горе на една от вишките.
Рекапитулацията -…?
А - и влязохме в Съева дупка в този колоритен ден.





 Освен това - настъпах едното куче по опашката неволно, като ходих до външната тоалетна нощес на пияна глава, и то подскочи поне на 120 см. и започна да бяга от мен още във въздуха, а срещу другото  кихнах неволно преди смрачаване също тогава и то май се напика преди да избяга тоже. Толкова за  кучетата от Парка за приключения.

Следва...

[Kent]

На другия ден си взехме довиждане с любезния домакин, Мария и Севда  и отпрашихме към Меката на пещерняците – Кипилово. За съжаление малкото време ни спря да пообиколим по-обстойно, но определено доста точки си маркирахме. За август или юли .


Характерни скали.





Проходна.











Човек е малък тук. А, малкия още по малък...





Очите.Повечето ги знаят от страшните филми...





На това се казваше май - троглофил.














Вън.





Пещерния дом, който повечето хора виждат от влака и си казват "Ах колко е красиво, хайде да дойдем някой път":lol:





.............................................................................................


  После четеристотинте + км. към Варна пак. Дъжд и Джигити до Тъмно. Въобще пълно ДДТ:lol:
             
                                                                  Паницово.
              Паницово трябва да се посети пак. На другата ден след завръщането от         
             Брестница, палим и тръгваме само с Ирена, докато децата  постигат аз-овете на
             един горски спорт в крайморската джунгла покрай Варна. Пътуването е през       вътрешните пътища – Девня, Чифлиците, Солник и прочее. Надупчени са, но ние не бързаме. Към четери следобяд пристигаме при Живко и Стела. Времето е мрачно, студено и влажно. В къщата печката гори и направо засядаме на масата. 
             И се започва една…наздраве, бири, ракии, салати, пържоли, пак наздраве, клюки , я ми сложи още два пръста от скоросмъртницата туканка в чашката, това-онова, утре къде ще ходим бе, абе ние бушкрафтъри ли сме или лукови глави…. ае, кой каза наздраве, давай за нас, давай за вас  и за Сибирь и за Кавказ… и така до два часа. В 02.15 хлътвам в Динята*.
             На другия ден преди обяд хукваме с Ирена да търсим Доброванските гъби. Живко е жълтозелен и „болен” и остава да пази къщата. След впечатляващия баир към Сини рид паркирам в една гора.





Из-под шумата надничат иглики, свежо е, слънчево и катуни невидими птици клюкарстват някъде от клоните.





 В началото се пообърквам и тръгваме по трошенокаменния път в посока Булаир. Не съжаляваме обаче, понеже хубавото време и доброто настроение само спомагат за по-харна разходка. На въпроса ми към хората от пооръфан бус, човъркащ с галошите си един кален път „Къде се намират Доброванските гъби ?” - ми е отговорено, че още гъби няма – т.к. сезона им не е настъпил, след което с Ирена озадачени потъваме във фиолетовата мъгла от ауспуха му. Питаме за същото и един самотен велосипедист - казва, че не разбира от гъби, а е тръгнал за див чесън /нямам сестра, но затова пък си продавам магарето и една малка брошка/ и съвсем овесваме носове. Накрая група работници до нещо като кантон ни „открехват” къде са въпросните Гъби. Оказва се почти досами асфалтовия път, където е паркирана колата. След 15-тина минути сме на мястото. Щракам някоя снимка, яхам за всеки случай всяка гъба поотделно и хващаме обратния път.




















 До едно гробище спирам  да пия вода. Има килнато минаре от тенекиена джамия наблизо,  и нещо като заслон за струване. Вода също се намира в един кладенец…после продължаваме наобратно. В Просеник спираме да хапнем. Предлагат ни принцеси с размерите на джапанки 46-ти номер, озаглавени - „Странджанки”.





Чешмичка:-)





 Не придирям, вземам и две шишета вода и вдигаме котва и от тук. По пътя се отбиваме почти до параклиса „Св. Св. Константин и Елена” който снимам отдалеч, понеже от него се чува кучешки лай и някакви човешки вопли /вероятно женски/ и се завръщаме благополучно в къщата. Там си вземаме довиждане с любезните домакини и се прибираме към Варна през Раковсково и Обзор*.

•   Капиновски манастир - тел : 0611011312
•   Диня – спален чувал със зелена външна част и червена вътрешна.
•   Лош път презРаковсково, по-добре е Паницово -Дюлино - Обзор.

[vanjo]

и отпрашихме към Меката на пещерняците – Кипилово.

Карлуково Васко не Кипилово  , макар и там да има маса пещери. Моите адмирации за пътеписа +++