Към
част 1След дългото нощно дежурство,реших,че трябва да ставам.Колко ли съм лежал?Престорих се
на отпочинал и бодър,в 5,00 часа станах.Всеки ден като стана от сън виждах едно и също:
Забързаните на работа,боботенето на комшийската кола,караници,излизаща и влизаща навалица в отсрещния магазин.Ето я голямата разлика.Хубавата песничка на птиците.Нищо
друго.Започва да се развиделява.То горе и нощите са други,не са толкова тъмни,стягащи
човешката душа.Прибрах багажа,изгасих огъня,закусих и метнах раницата на гърба.Никак
не е олекнала.Както винаги около 20 кг.Всеки път си казвам,че следващия път раницата ще я
направя под 15 кг.Ама,никога не изпълнявам.Тръгнах.На изток през дърветата се вижда жълто-червения хоризонт.Скоро „Слънчо“ ще ме поздрави,5,45 часа е.От заслон Кара Иваново хорище за хижа Буковец се тръгва на югоизток,почти на юг.Когато човек има хубави мисли в главата си и такъв опитен водач като баба Меца,вървенето по снега е по-леко.Бях
започнал да я извисявам в небесата,че е по-добър водач от мене,изведнаж изтрезнях.Усетих,
че вървя много леко.Тръгнал съм надолу,на юг към река Екенова.Огледах се,никаква маркировка.Извадих GPSa,видях,че съм на не много на юг.Обърнах движението на северо
изток и след 15 минути отново бях в правата посока.Разделихме се с баба Меца,но пък сега
съм на горски път.Ако бях вървял само по този път,щеше да ме изкара на хижата,но не знаех
колко серпентини прави пътя.Вместо 7-8 км.,можеше да измина 15,както от Априци до хижа
Тъжа,под връх Ботев през 1986 година.Следвах неотлъчно маркировката.Камиона е издълбал
следи в сняг и кал,дълбоки до 40-45 см.За да вървиш по тези следи трябва да си гимнастик или акробат.Донякъде успях,но само донякъде.Раницата ми служеше за уравновесяване.На
един завой беше се образувала локва с размери на малко езерце-дължина 4-5 м.,ширина целия горски път.Отбих се да мина по края на пътя.Отсреща връх 1082 м,доста стръмен.
Върха ли да гледам,локвата-езерце ли,се подхлъзнах.Раницата и тя ми изневери.Вместо да ме уравновеси каза:“Извинявай,но тоз път искам да ти видя майтапа“.Ах,Опа!Голям майтап,но
не и за мене.Почувствувах ледената вода в маратонките.Напълниха се до горе с кал и снежна
вода.А си мислех,че днес ще стигна в хижата със сухи маратонки.Понататък водата в маратонките се стопли,но не можа да се изпари.Измърморих на висок глас доста приказки,
касаещи локвата,но най вече мене.Доста шум съм вдигнал,от храстите скочи заяк,хукна към
върха преди мене,мислейки,че ще го подгоня.Ами,аз ли,в никакъв случай.Върви си и поздрави хижарите,ако са в хижата.Като се занимавах с локви,раници и зайци изпуснах да
видя Сейменския кладенец.А дали не се цопнах в пустия му Сейменски кладенец?Не зная.
Ето една хубава новина и за вас.Подсякохме връх Буковец и видяхме хижа Буковец в гръб.
Вече пия вода от чешмичката зад хижата.Вие се радвате,че разказа свършва,но аз все още не мога да се зарадвам,защото не зная дали хижарите са тука и дали хижата е отворена.Само 3
крачки и видях кола.КРАЙ. Оставам тук.Останалото удоволствие от туризма понататък.
Къде ли ще вървиш?Тя самата хижа не те пуска Чисто,уютно,ток и топла вода целодневно,
б и р а няколко чешита,добри,нееее, отлични стопани.Ако можеш мръдни нанякъде.
Благодаря ти Данчо. Благодаря ти Аксения!
Ще се видим,ако ли не,ще си пишем.
