Километри, килограми и скорост по време на поход

[Hobo]

Километри, килограми и скорост по време на поход

Колко километра на ден може да се измине по време на поход, колко е оптималния багаж който може да носим с нас и каква е скоростта с която можем да се движим по време на поход. Често си задаваме тези въпроси независимо дали искаме да си направим план за похода и разчет на времето или когато някой изприпква покрай нас със скорост на кошута докато ние се носим с трета охлювна скорост. За съжаление в съвременната литература отговори не намерих. Може би аз не съм попаднал на подходящата книга, но това ме накара да се разровя в старите туристически книги, както и в някои военни ръководства. Според тях:

Колко километра може да измине пешеходеца на ден?

Това, разбира се, зависи от издръжливостта и физическата подготовка на туриста, тежестта на багажа, който той носи със себе си, както и метереологичните условия, релефа на местността и състоянието на пътя или пътеката. Усреднено нормално е дневния преход да се колебае от 15 до 25 км. Във всеки случай пешеходеца не трябва да се стреми към рекорди по бързина на движение и изминати километри. Това може да е вредно за здравето и освен това пътешествие само заради скоростта не отговаря на целите и задачите на туризма.

Колко е оптималния багаж, който можем да носим в раницата?

Планирането на тежината на багажа трябва да се базира на личното тегло на туриста. Опитно е установено, че оптималното отношение е 1:5, т.е. ако туриста тежи 60кг, то товара на гърба му трябва да е 12кг. За жените оптималното отношение е 1:6. С такъв товар лесно може да се изминат десетки километри на ден. Трябва да се има в предвид, че и този товар може да се окаже непосилен ако не е подреден правилно в раницата. Важна е и предварителната тренировка. Един от най-добрите начини за подготовка е да се започне от малко товар и по-къси разстояния и постепенно да се вдигат натоварванията по време на съботно неделните еднодневни излети.

С каква скорост може да се предвижваме по време на поход?

Това също зависи от релефа, надморската височина, метереологичните условия, физическата подготовка на туриста и състоянието на пътеката. Ето малко данни отнасящи се за специалните части в армията. При туристите определено движението ще е по-бавно, освен ако не са наистина млади, здрави и много добре подготвени. За останалите е добре опитно да си установят възможностите и да ги имат в предвид при разчета на преходите.

Предвижването в планината основно се състои от изкачвания и спускания, което изисква голямо физическо усилие и време. В планината човек бързо се изморява и рязко снижава скоростта си на движение. Разчетите на скоростта на движение трябва да се правят като се има в предвид, че ако наклона при изкачване и спускане е до 5 градуса може да се поддържа средна скорост от 5 километра в час. При наклони над 10 градуса - 3 км/ч. На височини 1500-2000 метра скоростта на движение спада до 600 м/ч, а на височини 2000-3500 м - 300 м/ч. По тази причина, че скоростта на движение в различните части на една планина е драстично различна, когато се говори за изминаване на разстояния в планината те обикновено се дават в часове, а не в километри в час.

В моята практика съм се убедил във верността на тези цифри затова ги споделям и с вас. Може да са полезни при планиране на бъдещите ви походи. Приятно скиторене!

Източници:
1. Снаряжение туриста
Автор: В. Семеновский, Москва - Ленинград, Государственное издательство, 1929

2. Пешеходные экскурсии
Очерк В. Доброва, (журнал "Всемирный турист", № 6, 1930 г)

3. Подготовка войскового разведчика
Автори: П. Я. Поповских, А. В. Кукушкин, В.Н.Астанин, П. Ф. Юрченко и В. М. Савостьинов
Москва, Военно издателство, 1991г

[vanjo]

Километри, килограми и скорост по време на поход

.................... Разчетите на скоростта на движение трябва да се правят като се има в предвид, че ако наклона при изкачване и спускане е до 5 градуса може да се поддържа средна скорост от 5 километра в час. При наклони над 10 градуса - 3 км/ч. На височини 1500-2000 метра скоростта на движение спада до 600 м/ч, а на височини 2000-3500 м - 300 м/ч.

В моята практика съм се убедил във верността на тези цифри затова ги споделям и с вас. Може да са полезни при планиране на бъдещите ви походи. Приятно скиторене!

Хобо то излиза, че аз съм куршум бре  . Цифрите нещо ме смущават, излиза , че тогава скоростта при хималайските трекинги 4000+ м нв ще е 10-20 метра на час, а всъщност най-ниската скорост е около 1,6 км/ч при 5000+м нв до базовия лагер за Еверест. Ако някой се интересува от тези неща има чудесна книга посветена на височинните трекинги за подготовка и контрол с автор Александър Шопов

Тази снимка е направена на приблизително  3800м нв, според теб какво е разстоянието между снимащия и човека, който се вижда в дъното на арката. По интересното , че до лагера разстоянието е 6,5 км и се преодолява почти отвесен пасаж за да се стигне до позицията на човека.
По тези сметки излиза сещай се какво. 300м/ч може да е валидно за военен със 25-30кг снаряжение и терен по-сложен от този на снимката.



Поглед от втория лагер към терена за работа:



Тази показва терена за работа в момента лагера не се вижда:



Малко по-близък план:

[Hobo]

Цифрите нещо ме смущават ... 300м/ч може да е валидно за военен със 25-30кг снаряжение и терен по-сложен от този на снимката.

Еее, Vanjo, направо ми изтекоха очите. Благородно ти завиждам, че си бил на такива интересни и красиви места. Цифрите са усреднени за движение с товар по планински терен. Става дума не за моментна, а за средна скорост от точка до точка. Винаги има по-бързи и по-бавни пешеходци.

[G.Balkansky]

300 m/h - това е несериозно!!! Нека направим простата сметка: Да сложим една крачка да е 50 см (тя принципно е по-голяма, но айде да речем баир е). 300 метра са 600 крачки... на час. Това са 10 крачки в минута, или по една на всеки 6 секунди!!!  На 6 секунди да минаваш разстояние колкото поставените ти едно пред друго стъпала!!! Това само в доста дълбок сняг и без снегоходки може да се случи! ... и пак малко вероятно.. Или пък катерене по почти отвесна скала. Не знам... на мен нещо ми изглежда неточно...

[Hobo]

Бях написал едно пространно обяснение, но като се замислих няма нужда от толкова. Накратко. Когато тръгваме целенасочено от точка А до точка Б нас ни интересува за колко време ще сме там. При добре известни и маркирани планински маршрути се знае колко часа е от еди си къде до еди си къде. В тези часове ходене влизат преодоляването и заобикалянето на всякакви препятствия по маршрута.

Меренето на разстоянието и скоростта за изминаването му в часове е много удобно и за това туристите го ползват. Какво правим, обаче, ако набелязваме краен обект до който няма маркиран път или просто няма от къде предварително да вземем данни за колко часа се преодолява това разстояние? Тогава мерим разстоянието по картата и се ръководим от цифрите, които дадох в статията. Няма да ви подведат. Проверено!

[G.Balkansky]

Да, ако вкараме времената за почивка (които може и да са доста дълги), и вземем средната скорост за целия преход, предполагам може да се получат такива цифри. Но аз помислих, че за самата скорост на движение става дума.

Иначе аз мога да дам пресен мой пример от предходния сняг: Разстояние около 2.5 км, денивелация около 220-230 метра, наклона не мога да го преценя, но е плавен по цялата си дължина, защото всъщност е диагонално изкачване на стръмен баир - вероятно 25-30 градуса, знам ли. Снега беше над коляното, някъде около средата на бедрото. Без снегоходки, и си затъвах над коляното при всяка крачка. Изминах го за около 2 часа - значи скорост малко по-малка от километър в час. Но това си беше наистина голяма мъка, доста изтощаващо, и доста бавно напредване. Рядко се случва такова. И пак беше в пъти по-бързо от 300-та метра в час. Затова се учудих.

[Hobo]

Точно така. Всичко се включва. Ходене, почивки, изкачвания, спускания, заобикаляне, търсене на правилната пътека. При по-големи наклони скоростта пада. При същите наклони, но на по-голяма надморска височина пада още повече. Човек на високо се измаря повече. Освен това по-трудно се заобикалят препятствия поради по-трудния за преодоляване релеф - пропасти, скали, дерета, каменни сипеи и др. Все пак цифрите са само помощни. Едно изчисляване времетраенето на маршрута само по картата не е лесна задача. Изглежда трябва да пренапиша тази част от статията касаеща скоростите. Не съм се изразил много ясно. От друга страна погледнато нямаше да има дискусия ако всичко беше точно и ясно.

[Tito]

Тази година за Ком-Емине важна част от подготовката ми беше разчетът на маршрута по дни и съответно подбирането на крайната точка за всеки ден съобразено с разстоянието и сложността на терена. Поне що се касае за преход от подобно естество такъв разчет е жизнено необходим. Говорейки за разстояние обаче ми се струва, че то няма особен смисъл, ако човек на ползва GPS. GPS-ът е уникален помощник освен за ориентировка също така и за разчет на времето и оставащото разстояние. Аз в интерес на истината основно в тази му роля го ползвах. Много помага за правилното разпределение на силите в рамките на деня, знаейки колко остава до крайната цел.

За килограмите пак бих дал обратна връзка от миналогодишното ми минаване на Ком-Емине. За такъв преход максимумът според мен трябва да е 15-16кг. Аз съм 190см и тежа към 95кг и знам до какво доведе 25-килограмовата ми раница при неуспеха ми през 2011г, когато трябваше да спра на Витиня. Тази година багажът почнах да си го селектирам много по-рано и бях мнооого взискателен към всичко, което в крайна сметка намери място в раницата.

За скоростта - за целодневен преход, включвайки почивките по нашите планини бих казал, че средната скорост за средностатистически турист (за какъвто се смятам и аз) е около 2.8-3.2 км/ч измерено с GPS. Това е важно уточнение, защото GPS-ите не взимат под внимание денивелацията, а само проекцията на траекторията в хоризонтална равнина, т.е. реалната скорост е по-голяма. Примери свалени от трака ми К-Е:
- х.Добрила - х. Мазалат - разстояние по GPS 38.5км, пълно времетраене на прехода точно 15:00 часа, средна скорост 2.6 км/ч.
- х. Тръстена - м. Зла поляна (след Мургаш) - 41.6км за 12:30 часа, средна скорост 3.3 км/ч
- х. Кашана - х.Ехо - 39.4км за 14:03 часа, средна скорост 2.75 км/ч
- х. Чумерна - засл.Набожното дърво (преди Котел) - 49.2 км за 16:37 часа, средна скорост 3 км/ч
- Котел до малко след р.Елешница, която е приблизително по средата между Върбишки и Ришки проход - 40.3км за 13:38 ч, средна скорост 3км/ч
- от там до Ришки проход - 16км за 9:07 часа, средна скорост 1.7 км/ч! Максимална н.в. в този участък 797м, минимална 367м. Купена и Кръстците ти се струват като разходка пред мавзолея в неделя в сравнение с ада там!

След това в ниското го ударихме на спринт. Отсечка от малко след Ришкия проход до 10-ина км преди с.Козичино, разстояние 53.2км за 15:36 часа, средна скорост 3.43 км/ч. И последния ден от там до Емине 48.5км за 15:23ч, средна скорост 3.1 км/ч.

[cat]

Че то источния край на Стара планина от Котел нататък елитните планинари не го броят за планина . Статията е много интересна заслужава си да се помисли над нея . А скороста на вървене много пада когато се върви без път и пътека особенно ако има храсалак и къпини .

[meco puh]

Че то источния край на Стара планина от Котел нататък елитните планинари не го броят за планина ...

Да, затова повечето от "елитните планинари" не си загубват пътеката в Централен Балкан, ами в Източна Стара Планина - между Котел и Ришки Проход. Затова от Върбишки Проход до Ришки минават за два дни. Затова като стигнат до Върбишки проход напускат планината, минават през селата по асфалт и се качват в планината отново след изоставеното село Плзовец. Като наближат морето, да финишират на н.Емине.