Бушкрафт България
Бушкрафт => Екипировка, храна, медицина => Темата е започната от: vanjo в 30 Декември 2010, 13:12:40 pm
-
С настъпването на зимният сезон, хората занимаващи се със зимни спортове и любителите планинари са изложени на още една опастност.
Хипотермията настъпва, когато природните реакции против нея (като треперене и задържане на топлината във вътрешността на тялото) откажат. Вашето тяло има нормална вътрешна температура, около 37 градуса по Целзий. Когато тя падне под 35 градуса, това се смята за хипотермия.
Случва се при следните обстоятелства:
- при злополука
- продължителен престой във вода
- падане в пропаст
- лавина
- изтощение
- недохранване и др.
Симптоми при умерена хипотермия:
- тръпки
- мускулни крампи
- сърцебиене
- учестено дишане
- вкочанясване
- бледа и студена кожа
Тежка хипотермия може да се познае по следните симптоми:
- нарушение на говора
- състояние на обърканост
- сънливост
- забавяне на дишането и сърдечната дейност
Свръх тежка хипотермия има следните симптоми:
- сърдечни аритмии
- трайно разширяване на зениците
- кома
- спиране на сърдечната дейност и дишането
- привидна смърт
ВНИМАНИЕ: Премръзналият не винаги е мъртъв! В зависимост от степента на спадане на централната телесна температура след спиране на сърдечната дейност, има възможност за съживяване след изтекли от 15 минути до 60 минути.
Факторите, които се считат за най-голям риск от хипотермия включват:
- Много ранна и много късна възраст.
- Хронично болните, особено с проблеми свързани със сърцето или циркулацията.
- Недохранване.
- Прекалена умора.
- Алкохол или наркотик употребяващите или зависимите.
Шансовете за възстановяване зависят от това, колко време човека е бил изложен на студа и неговото Общо здраве.
Как се диагностицира хипотермията?
Непредсказуемост на сърдечната честота и / или повърхностно дишане и студения допир са фактори от първостепенно значение, които показват че пациента трябва веднага да постъпи в болница. Там могат да се направят редица тестове за да се потвърди евентуалната хипотермия.
Как се третира хипотермия?
- Мониторинг на дишането показващ всякакви отклонения.
- Предоставяне на топли напитки, които са гарантирано с безалкохолен характер.
Първа (до лекарска)помощ:
- Освобождаване от мокри и пристягащи дрехи.
- При възможност внасяне в затоплено помещение, ако човекът е в съзнание се дават топли напитки.
- Приложете топли компреси на шията, гърдите и коремът.
- Не се опитвайте да стоплите ръцете и краката.
Какво НЕ ТРЯБВА да правим при хипотермия:
- Да не се прилага директна топлина.
- Не използвайте гореща вода, електрическо одеало или лампа за отопление.
- Прилагането на топлина към ръцете и краката връща студена кръв обратно към сърцето, белите дробове и мозъка, причинявайки спад на телесната температура. Това може да бъде фатално.
- Не масажирайте или трийте лицето. Това трябва да стане внимателно и професионално, тъй като пациентите са изложени на риск от сърдечен арест.
- Не приемайте/не давайте на пострадалия алкохол напитки. Алкохолът намалява способността на организма да задържа топлината.
ВНИМАНИЕ! Съществува риск от шок от бързото затопляне поради разширяване на периферните кръвоносни съдове и нахлуване на студена кръв в кръвообращението. При спиране на сърдечната дейност и дишането незабавно трябва да се започне сърдечен масаж и изкуствено дишане до пристигането на помощ или транспорта до лечебно заведение.
За да се избегнете риска от хипотермия, следете внимателно прогнозата за времето ако планирате излети на открито. Вземете си резервни вълнени чорапи, ръкавици и шапка. Подбирайте топли дрехи пазещи от вятър и вода. В случай на планиран преход в зимни условия задължително уведомете ваши близки или познати детайлно с планираният маршрут и оставете контролни времена за контакти по мобилния телефон, помислете за резервно захранване на телефона. Една джобна печка или химически грейки може да се окажат много полезни за вас и вашата безопасност.
-
Струва ми се, че дойде време да споменем и някои вещи, които са полезни за да се предпазим от този "невидим враг".
В случая няма да коментирам дрехите, с които сте облечени и носите като резерва.
На първо място поставям наличието на миларово фолиото (противошоково, термоизолационно или бивачно фолио).
(http://lh6.ggpht.com/_fMZxDOq0yLU/TSiF8hx7UvI/AAAAAAAAB0I/Cpez-EeOGlc/s640/HPIM2808.JPG)
На второ място поставям персоналните средства за затопляне, които са разделени на такива за многократна употреба течно гориво (бензинови печки), подобни с твърдо гориво, както и химически работещи на принципа на кристализация
и естествено химически за еднократна употреба . Важно е да знаете, че тези средства са персонални и не са ефективни за отопление на палатка. Работят дълго време (от 2 до над 24 часа )и са добър източник на топлина.
Изключение правят химическите грейките за много кратна употреба и лично аз не ги смятам за удачен избор.
Бензинова печка за персонално отопление има модели които работят до 30 часа с едно зареждане
(http://lh3.ggpht.com/_fMZxDOq0yLU/TSiF9Er627I/AAAAAAAAB0M/OyQZzFHTg5k/s640/HPIM2809.JPG)
Персонална печка с твърдо гориво - до 8 часа работа
(http://www.stayaliveshop.com/pic.php?id=456&d=6)
Химическа грейка за едно кратна употреба има модели работещи до 24 часа
(http://lh6.ggpht.com/_fMZxDOq0yLU/TSiF-N-F_zI/AAAAAAAAB0Q/Oy3pzpDZ7aI/s640/HPIM2812.JPG)
На трето място поставям наличието на подходяща торба, която позволява резервните дрехи и бельо да са сухи дори ако раницата ви падне във река или езеро.
Водо непромокаема торба
(http://lh3.ggpht.com/_fMZxDOq0yLU/TSiakwWjevI/AAAAAAAAB0g/6Z6CDXb6-HU/s640/HPIM2818.JPG)
Всичко останало е въпрос на опит, внимание и съобразяване с прогнозите за времето. Важно е да знаете, че хипотермията може да се прояви дори в летни услови при определени обстоятелства.
-
Авансово и не съвсем адаптирано за форума, но така или иначе го имам това :)
Хипотермия – характеристика и поведение.
Определение:
Като хипотермия се определя състояние , при което централната телесна температура е под 35 °С.
Етиология:
Най-често причината е продължително пребиваване в среда с ниска температура , без да е на лице първично увреждане на терморегулаторните мозъчни центрове.
Основните причини за хипотермия са :
- излагане на студ , особено в съчетание с вятър и висока влажност.Високата влажност прави въздуха по-добър проводник на топлина и така способства за охлаждането на тялото.Вятърът възпрепятства задържането на слой от затоплен въздух около кожата.Охлаждането се осъществява много бързо при престой в студена вода – водата е добър проводник на топлина.Освен изброените фактори на външната среда голяма роля играят и неподходящото облекло , общото състояние , изтощението , възрастта.Смята се , че децата са по-застрашени – при тях телесната повърхност , отнесена към обема е по-голяма в сравнение с възрастните.
- травма , водеща до обездвижване ,термична травма с обширни по площ изгаряния
- употреба на алкохол – чрез периферна вазодилатация води до повишено топлоотдаване.
- медикаменти – барбитурати , миорелаксанти и др.
- хронични заболявания , като сърдечна , бъбречна и чернодробна недостатъчност.
- ендокринни заболявания – диабет , хипогликемия , хипертиреоидизъм
- неврологични заболявания
- продължителни диагностични и лечебни процедури
Хипотермията може да бъде предизвикана изкуствено по медицински показания – напр. при кардиохирургични интервенции.В миналото са направени и опити за използването и в лечението на малигнени тумори.
Патогенеза:
Първоначално действието на ниската температура предизвиква включване на компенсаторни механизми , имащи за цел запазването на централната телесна температура.Те действат в две посоки – намаляване на топлоотдаването и повишаването на топропродукцията на организма.
Основно значение за намаляване на топлинните загуби има изразената периферна вазоконстрикция , чрез която се изключва в известна спепен терморегулаторната функция на кръвта – като добър проводник на топлина , циркулирайки в съдовете да я пренася от вътрешността към периферните части на тялото.
Топлопродукцията се повишава чрез първоначалното активиране на катаболизма на въглехидратите , повишен мускулен тонус и повишаване на минутният обем на сърцето поради отделяне на катехоламини.
Ако действието на ниските температури продължава тези компенсаторни механизми бързо се изчерпват и започва прогресивно спадане на централната телесна температура.
Продължителната вазоконстрикция води до тъканна исхемия с резултат метаболитна ацидоза.Спадането на температурата води до изместване на оксихемоглобиновата дисоциационна крива в ляво и понижено отдаване на кислород към тъканите.Този ефект частично си неутрализира при наличие на ацидоза.
Със задълбочаване на състоянието сърдечната честота и обем започват да намаляват- стига се до понижаване на средното АН.В крайна сметка при спадане на централната телесна температура до около 25°С настъпва клинична смърт поради камерни фибрилации.
При понижаване на телесната температура с около 2-3 °С настъпва т.нар “cold diuresis”.Обяснението е в повишаването на централният кръвен обем , поради периферният съдов спазъм.С напредване на хипотермията за високата диуреза са от значение и директното понижаване на секрецията на АДХ , инхибицията на тубулните ензими и хипергликемията.Олигурия и азотемия настъпват късно .
Хипотермията потиска директно освобождаването на инсулин от панкреаса , както и неговата активност в периферията , с последица умерено повишаване на кръвната захар.На практика често се наблюдава и хипогликемия – поради повишеният мускулен тонус.
Главният мозък сравнително добре толерира хипотермията.С понижаване на температурата мозъчният кръвоток се редуцира.При 30-35 °С се повишава мускулният тонус и се появява треперене.По този механизъм за кратко време топлопродукцията може да се повиши до четири пъти.Първоначалният положителен ефект на мускулните контракции по-късно се заменя от негативни – кислородната консумация води до последващо допълнително понижаване на телесната температура.
Хипотермията повлиява и коагулацоинните процеси , еритроцитите и тромбоцитите.
Понижения метаболизъм и хемодинамичните нарушения значително забавят чернодробният метаболизъм , което трябва да се има предвид при дозирането на медикаменти.
Изключително важен за поведението при болни с хипотермия и т.нар. „after drop” феномен.Той се изразява в това , че при затопляне и преодоляване на периферната вазоконстрикция , както и при активни и пасивни движения централната телесна температура рязко се понижава .Възможно е да се стигне до появата на камерни фибрилации , обикновено рефрактерни на лечение.Този феномен се обяснява с нахлуване на кръв от периферията , която е с ниска температура , освен това е богата на метаболити.
Клинична картина и диагностика:
Според централната телесна температура се различават следните степени на хипотермия:
Лека – 34-36.5 °С
Умерена-28-33.5°С
Изразена- 17-27.5°С
Дълбока-4-16.3°С
Измерва се не температурата на повърхността на тялото , а централната телесна температура.Това може да се осъществи например чрез постовянето на термосонда в хранопровода , или по-лесно в ректума или на тимпаничната мембрана.
Първоначално субективно болните имат чувство за студ , тръпки , стягане на мускулите , болки в периферните части на тялото поради исхемията в тях.Със спадане на телесната температура изпадат в състояние на безразличие , съзнанието им се замъглява.Поради отслабените жизнени функции и положените усилия се чувстват силно изтощени и се отпускат да полежат.Често получават халюцинации и говорят несвързано.Постепенно дишането става повърхностно и рядко.Сърдечната честота се забавя още повече , артериалното налягане спада , появяват се гърчове.Последователно в кратък период от време настъпват загуба на съзнанието , спиране на дишането и сърдечната дейност.
Най-типичните симптоми на хипотермия са:
-треперене от студ
-синкава и бледа кожа
-мидриаза
-прогресивно замъгляване на съзнанието , до загуба на съзнание
-брадиаритмия
-неритмично дишане
Диагностиката започва с физикално оценяване на жизнените функции и локалните поражения, което не винаги е лесно.Винаги трябва да се има предвид и възможността за асоцииран травматизъм, тъй като излагането на студ често е в следствие на пропадане във водата след счупване на лед , нещастни случаи в планината , падане на лавини и др. .Често доболничното измерване на телесната температура е трудно.
Желателно е още по време на транспорта да се мониторира сърдечната дейност и да се следи за появата на фатални ритъмни нарушения или на техни предвестници.
Оценява се съзнанието на болния – при наличие на количествени нарушения те се оценяват по GCS.Обикновено под 34 °С се появява амнезия , а под 30 болният трудно разпознава близките си.Под 25°С се наблюдава мидриаза и настъпва кома.Под 17 гр. ЕЕГ е изоелектрична.
Важни са качествата на пулса , определени палпаторно , както и отчитане на цвета на кожата и нейната температура при допир.
В болнична обстановка се катетеризира пикочният мехур за следене на диурезата , провеждат се по-нататъшни диагностични процедури , като рентгенографии , КАП , йонограма , HB , Ht , кръвна захар , урея , креатинин , осмоларитет и др.
Често е на лице хиперкалиемия , поради метаболитната ацидоза.Хематокритът може да е повишен поради студовата диуреза и отоците .
При ЕКГ-мониториране се установява синусова брадикардия , удължаване на проводното време, понякога инверсия на Т-вълната и S-T елевация. Характерна е вълната на на Osbornе , наречена още J-вълна-купулообразно отклонение в терминалната част на камерния комплекс.При хипотермия се повишава чувствителността на миокарда и могат да се появят различни хетеретопни активни ритъмни нарушения – предсърдно мъждене , екстрасистоли , или камерни фибрилации , които най-често са причина за смъртта .
Правилното диагностициране на състоянието „клинична смърт” при хипотермия е изключително важно , тъй като неиндицираната ресусцитация сама по себе си може да отключи камерни фибрилации.
В диференциалнодиагностично отношение винаги трябва да се има предвид и интоксикация , неврологични заболявания , чернодробна и бъбречна недостатъчност, хипогликемия и др..
Клиничните характеристики на хипотермията могат да маскират най-различни заболявания – остър корем , менингит , остър миокарден инфаркт и др.
Лечение на болни с хипотермия:
І.Доболнично лечение.
Всички пациенти с хипотермия или съмнения за такава подлежат на хоспитализация.
Потрадалият се премества в топло помещение, където мокрите дрехи се отстраняват , като се избягват всякакви активни и пасивни движения, след което се завива с топли одеала.При запазено съзнание се дават през устата топли подсладени напитки - например кафе или танинов чай заради техният стимулиращ ефект.
Болните в по-тежко състояние се транспортират незабавно- в легнало положение , поради възможност от ортостатизъм.Ако на този етап не може да се изключи асоцииран травматизъм е удачно и да се протектира цервикалният отдел на гръбначния стълб, като се постави твърда шийна яка.
Подава се масково или назално овлажнен(евентуално затоплен до 40 °С) кислород- 4-6 l/min.
Започва се инфузионна терапия със затоплени до стайна температура кристалоидни разтвори(на практика е удачно някой да подържи сака с разтвор под мишница , преди той да бъде използван).Чист глюкозен разтвор не се използва , поради повишаване на риска от мозъчен едем.Предпочита се вливането да става през централен венозен източник , тъй като поставянето на абокат на измръзналият крайник може да го увреди допълнително , може да бъде затруднено , а постъпването на медикамента в кръвообращението забавено.
На болните в безсъзнание се прави ревизия на устната кухина – отстраняват се всякакви чужди тела , като протези , шини , хранителни остатъци , повърнати материи , секрети и т.н. Количествените нарушение на съзнанието , особено при неефективно дишане , представляват показание за ендотрахеална интубация..Използва се най-често оро-трахеална интубация .По този начин се обезпечава проходимостта на горните дихателни пътища (от падане на корена на езика), сепарират се дихателният от храносмилателният път и се избягва опасността от аспирация , намалява се анатомичното мъртво пространство.Ако ситуацията не позволява друго , то можем поне да поставим пострадалите в безсъзнание в странично стабилно положение , за да обезпечим проходимостта на горните дихателни пътища и да избегнем евентуална аспирация на стомашно съдържимо.Поставянето на въздуховод на Guedel е уместно само при кома и отпаднали рефлекси – в противен случаи той може да предизвика повръщане.
Ако хипотензията персистира след инфузионната терапия , се добавя и Dopamin , макар че във високи дози той повишава риска от камерни аритмии.
Брадикардията, макар и рядко може да се повлияе от 1mg атропин интравенозно.Тук определянето на употребата на медикамента като индицирана при „симптомна брадикардия” не е удачно – клиниката на самата хипотермия често не позволява такава преценка.
При поява на камерни фибрилации и състояние на клинична смърт приоритетно започва кардио-пулмонална ресусцитация по общоприетите правила – сърдечен масаж , обдишване , дефибрилация , медикаменти – адреналин , лидокаин.Ефекта от приложение на лидокаин при камерни фибрилации на фона на хипотермия е спорен.Използването на алкализиращи средства при продължителна реанимация , каквито са показанията по принцип , тук трябва да се избягва – при все още ниска телесна температура би довело до затруднено отделяне на кислорода от хемоглобина.
Обикновено при централна температура под 28 °С камерните фибрилаци са рефрактерни на лечение.Все пак при пациенти в хипотермия (включително давене в студена вода) трябва да се упорства , тъй като ниските температури повишават толерантността на нервните клетки към хипоксия – описани са случаи на успешна ресусцитация и след повече от 20 минути.
Препоръчително е в доболничният етап да не се предприема активно затопляне , поради опасноста от after drop ефект и циркулаторна недостатъчност.Ако предстои по-продължителен транспорт могат да се поставят затоплени банки в областта на аксилите.
За профилактика и лечение на мозъчен оток се прилагат 50-100 mg Dexamethason.
Тъй като възможни усложнения на хипотермията са илеус и панкреатит , се поставя на назо-гастрална сонда.При потиснато съзнание поставянето на стомашна сонда е допустима само при вече интубиран пациент.
Във всички случаи „лечението” с алкохол е противопоказано.
ІІ.Болнично лечение.
Успоредно с продължаващите терапевтични мерки се провеждат и по-разширени диагностични процедури – КАП , йонограма , HB , Ht , глюкоза , урея и др.
Съществуват няколко основни метода за затопляне – пасивно , активно- външно и централно:
1.Пасивно затопляне – изисква пациентът да се подсуши ,да бъде защитен от вятър и студ , завит с одеала или спален чувал.Този метод е подходящ при централна телесна температура над 30 °С. Същността му е в намаляване на топлинните загуби и създаване на условията термогенезата да изведе болния от състоянието на хипотермия.
2.Активно външно затопляне – централната телесна температура се повишава чрез затопляне на повърхността на тялото – поставят се електрически възглавници и одеала , бутилки с топла вода , или поставяне на болния във вана със затоплена до 41 °С вода.
3.Активно централно затопляне – това е най-бързият и инвазивен метод. Неговият най-лесен за изпълнение вариант е подаването на овлажнен и затоплен до 45 °С кислород и вливане на затоплени инфузионни разтвори.Описани са още и гастрален лаваж , както и лаваж на пикочният мехур със затоплени течности.Най-инвазивен вариант е перитонеалният лаваж със затоплен серум , за което се изисква и лапароцентеза.Възможно е и катетеризиране на a. или v. femoralis и затоплянето на кръвта чрез диализен апарат.Последният метод има недостатък – загубата на обем към диализния апарат може да срине хемодинамиката.Какъвто и метод да се използва , централната телесна температура трябва да се повишава с около 3-4 °С на час.
Методът на затопляне се избира според състоянието на болния и разбирасе според наличните технически възможности.
Тъй като едно от най-честите усложнения при болни с хипотермия е развитието на пневмония , се препоръчва след стабелiзиране на състоянието им да се започне антибиотична профилактика.
Хипотермията е резултат от общото въздействие на студа , но често се съпътства и от неговите локални последици – измръзванията (congelatio).Голяма част от болните с измръзвания не са достигнали до хипотермия , но за сметка на това огромната част от тези с тежко общо охлаждане имат и локални увреждания.Най-уязвими са ушите , носа , брадичката , пръстите (особено на краката) , скротума и др.При висока влажност на въздуха и лошо кръвоснабдяване на тъканите до измръзвания може да се стигне и при температури около нулата .Най-характерен пример за това е т.нар . окопно (траншейно) стъпало.
Локалните поражения се степенуват според степента на тъканна увреда .По-тежките степени изискват при липса на противопоказания добавяне към терапията на антиагреганти , антикоагуланти и съдоразширяващи.Разтриването на засегнатите участъци е противопоказано поради риск от допълнителна механична травма.По принцип лечението е хирургическо – първична обработка , евентуално некректомия след известен период от време , необходим за демаркиране на некрозата , стимулиране на регенерацията и др.
Профилактика:
Профилактиката на хипотермията се състои в правилен подбор на облекло , въздържането от употреба на алкохол при престой на ниска температура , трезва преценка на метеорологичните условия и собствените възможности .Употребата на алкохол за „загряване” , както вече се каза е грешка-това става чрез топли напитки , въглехидратни храни и движение.
Прогноза:
Прогнозата при хипотермия зависи от нейната степен и продължителност , от възрастта и общото състояние на болния , от оказването на своевременна и ефективна помощ.В зависимост от тези фактори смъртността варира от 12 до 75%.Локалните поражения могат да доведат до лоши функционални и естетични последици , както и до смърт.
-
Да уточня - писал съм това преди няколко години, във връзка с един курс. Поствам го просто така, за тези, които се интересуват и им се чете :) И да, давам си сметка за терминологията....:)
-
Без настоявам за превод на статията :D
-
Още нещо за Хипотермията - "Переохлаждение Алгоритм помощи" (https://youtu.be/HosVfSILMqA).