Бушкрафт България
Бушкрафт => Походи, разходки, сбирки, туристически обекти, тракове => Темата е започната от: voyslavov в 02 Август 2013, 22:55:50 pm
-
Здравейте, приятели!
След някой и друг коментар по чужди теми, ето и моята първа тема във форума. Надявам се да ви хареса :D.
Както знаете от визитката ми (ако не знаете, припомням) съм докторант, а от година и половина и асистент във Факултета по химия и фармация на СУ, та това ми дава право да ползвам почивните станции на СУ, или както по-точно се казват Учебно-научни бази (УНБ). Та аз много си обичам УНБ "Проф. Цв.Бончев", която се намира в Гюлечица, на около 8-9 км от с. Говедарци в посока ЦПШ Мальовица. В нета намерих някаква снимка на базата
http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://images12.snimka.bg/001570929.jpg%3Fr%3D0&imgrefurl=http://www.snimka.bg/?album%253Baid%3D77821%253Bold%3D1&h=480&w=640&sz=59&tbnid=f4BzaqqJH9-4vM:&tbnh=90&tbnw=120&zoom=1&usg=__xSZzVI2R89F0nllyFfoJv1SV4yc=&docid=D_XhX9XMa-NRhM&sa=X&ei=qun7UY-BHcn4sgb6_YGQBw&sqi=2&ved=0CDwQ9QEwAw&dur=2032#imgdii=_ (http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://images12.snimka.bg/001570929.jpg%3Fr%3D0&imgrefurl=http://www.snimka.bg/?album%253Baid%3D77821%253Bold%3D1&h=480&w=640&sz=59&tbnid=f4BzaqqJH9-4vM:&tbnh=90&tbnw=120&zoom=1&usg=__xSZzVI2R89F0nllyFfoJv1SV4yc=&docid=D_XhX9XMa-NRhM&sa=X&ei=qun7UY-BHcn4sgb6_YGQBw&sqi=2&ved=0CDwQ9QEwAw&dur=2032#imgdii=_)
Позволете една кратка вметка, миналата година не успях да се докопам до карта за цяла седмица, и се качих само за 2 нощувки в края на август, една седмица преди да замина на една специализация в Барселона, тогава точно беше почивката на моя научен ръководител и неговото семейство и една друга обща приятелка, колега от факултета. Та се бяхме разбрали да идем до Седемте рилски езера, понеже той беше обещал на щерка си и аз трябваше да водя групата, тъй като бях ходил и преди. Та този поход не е особено интересен от към изкачване, но новото беше, че избрах да слезем по нов за мен маршрут, по Зелени рид до Яворова поляна. Речено сторено, но както си пердашим по Зелени рид от лявата ни страна стоят Седемте езера, а от дясно една приказка, за която не подозирах - Урдините езера. Тогава цялата група се амбицирахме за следващата година (сиреч тази) да идем и до Урдините езера.
Малко факти за целта на нашата експедиция:
1. Както и Седемте и Урдините са с ледников произход и са разположени в циркус, всъщност Зелени рид е общата стена на двата съседни циркуса.
2. Шест са на брой.
3. Доста слабо населени от към туристи, поради което мястото се е запазило доста по-чисто от съсседните, добре известни и оборудвани с лифт Седем рилски езера.
Та да започна вече самия разказ, смяната ни започна в петък на 26 юли, голямата група - проф. Стефан Цакофски (научния ми ръководител и много добър приятел), съпругата му Ваня, дъшеря им Мина и нашата добра приятелка и колега Сава, пътуваха с колата на шефа, а аз си хванах автобусче от София до Самоков, от там взех маршрутката за Мальовица и към 17:00 часа бях при групата в базата. До вечерта хахо хихи, ясна работата. План за следващия ден, лек преход с цел проверка на снаражението (Сава беше с обувките на някаква нейна приятелка и ги виждаше за първи път, както и те нея) и малко раздвижване на хората, че от всички само аз щъкам по-редовно на сам на там. Та след твърдия отказ на моето предложение след закуска да стигнем до хижа Ловна и да обядваме там, се съгласихме да стигнем само до Яворова поляна.
На 27.07. събота след като порядъчно се шматкахме и мотахме в базата, с малко сандвичи стигнахме до Яворова поляна и утрепахме 3-4 часа там като обядвахме пихме бира, която си донесохме и хвърлихме в реката да изстине и играхме покер, понеже си носех и покер сета, че бях обещал на Мина да я уча да играе покер от доста време. До вечерта програмата ясна, ракии, салати вечеря, покер с почти всички дечурлига в базата, абе картинка. План за следващия ден отиване до х. Мальовица и от там както го решим на място.
28.07. неделя Закуска, приготвяне на сандвичи и тръгване към ЦПШ с колата на шефа, от там за около час сме при хижата, пием по един чай и решаваме да продължим до така наречената първа тераса, където да си намерим хубаво местенце край реката и да си кебичим 2-3 часа, речено сторено и след още около час сме на мястото, събухме се и си топнахме краката в реката, няма такъв кеф, после плаж, приказки, ракии, обяд, абе картинка, като за изморени люде от научните среди ;). След завръщането ни програма като от предната вечер, с тази разлика, че си подготвихме сандвичите и се разбрахме утре сутрин в 6:30 да тръгнем към Урдините езера, изпитанията на снаражението и бойния дух на малката ни група завършиха със задоволителна оценка.
29.07. понеделник За моя изненада групата беше готова на време и в 6:35 тръгнахме от базата към Яворова поляна. До там пътя ни е ясен и познат взехме го за около 50-55 минути. На Яворова поляна хапнахме лека закуска (вафли и фурми), кафеджийте пиха и по едно студено нес кафе с вода от реката и към 8:00 тръгнахме от Яворова поляна в посока х. Иван Вазов по синя маркировка Около 250-300 м след това маркираната пътека отива на дясно с идея да се изкачи по Зелени рид (път който познаваме от миналата година), а ние поехме вляво през едно мостче по немаркирана пътека. Върви се все по долината на реката, тук май е мястото да кажа, че това е Урдина река, тя се образува след сливането на изтичащите от Урдините езера поточета. След около половин час доста леко ходене, стигаме до един много стръмен участък наречен "Куките" или още "Серпентините" тук пътеката се вие над реката и много бързо набираме височина, стигаме равен участък на над 1800 м нмв (по пътя видяхме някаква информационна табела за ботаническото разнообразие в района), където гората свършва. На тази заравнена тераса открих няколко храстчета боровинки, та малко похапнахме, вярно не бяха най-зрелите на света боровинки, но пак си бяха вкусни и пълни с витамини. Няколко десетки метра по пътя и се натъкнахме на много красива гледка, Урдината река тук прави няколо завойчета и се разделя от малки островчета и плитчини и се образуват много красиви меандри. Но да се върнем по курса, към края на терасата преминахме реката, така че да се озовем на левия й бряг, т.е. вървейки срещу течението, реката ни се пада вляво. Следва плавно изкачване през рехава гора, редуваща се с клек и от време на време големи камънаци. Следва още една тераса, реката доста изтъняла отново ни се пада вляво, тук нищо интересно с изключение на красивата гледка която ни съпътства през цялото време, ние се движим през дълбоко врязаната долина на реката, просечена през скалния масив от ледника оформил и самия Урдински циркус преди хиляди години, гледката наистина си заслужава. Малко над втора тераса пътя става доста влажен, предполагам, че се дължи на доста обилните валежи това лято, а самата местност е доста равна и няма как лесно да се отцеди. Скоро виждаме още един от ориентирите, които търсим по пътя си, а именно малка постройка, която би трябвало да е колибката на някакъв говедар, спряхме за около половин час там малко да ни поизсъхнат потните тениски, а и ние малко да починем, точно тогава дойдоха от посоката, към която отивахме двама човека с коне, сваляха каменни плочи завързани за самари на конете. Казаха, че не идват точно от езерата, но не били виждали никакви хора наоколо тези дни. Видяхме ги че си наливат вода от едно малко каптажче зад колибата, до този момент ние пиехме от реката, но водата от тази чешмичка беше доста по-студено и като че ли доста по-приятна за пиене по думите на всички, та и ние си наляхме и продължихме държейки реката вляво от нас. По едно време пресякохме реката и все по-често започвахме да се натъкваме на маркировка направена от пирамиди от по 3-4 камъчета сложени върху големите скали разхвърляни наоколо. До тук май не съм споменал, но въпреки рядкото посещение на туристи в околността, има доста лесно проследима пътека, оставена благодарение на местните хора с коне. Следват няколко преминавания ту на единя, ту на другия бряг на реката, като все държим посока по-вдясно и все се изкачваме. От Яворова поляна вече се движим около 3 часа заедно с 1-2 малки почивки и се надяваме, че след всяко хълмче което покорим ще видим пред себе си вода, но не би, няма и няма езеро, само добре познатата ни Урдинска река. След общо с почивките около 4 часа (след тръгването ни от Яворова поляна) към 12:15 стигаме най-долното езеро, което е и най-голямото и се казва Паницата. Формата му наистина е правилен овал (почти кръг), а самите му брегове са доста стръмни поради което доста прилича на паница. Ние седнахме в близост до поточете от което езерото се излива, от там се открива невероятна гледка към няколко преспи сняг които подхранват езерата, и към един много красив водопад. Естествено си натопихме краката в кристалните води на езерето, което е пълно с малки пъстърви, хапнахме си сандвичите и след като поотдъхнахме, решихме да огледаме и да потърсим и другите езера. Наляхме си вода от езерото, зарязахме раниците си и пресякохме поточето, от където езерото изтича и поехме на горе над езерото. От горе се вижда, че в единя край има плитчина. По-нагоре се намират още две, и по на дясно се вижда и четвъртото. Ние всъщност успяхме да видим само четири езера, останалите две са доста висока и нямаше как да стигнем до тях и да се приберем на време в базата, но определно по-добрия вариант е да се предвиди повече време на езерата и преспиване в палатки или в малкия заслон, който намерихме малко по-късно. Та да се върнем към езерата, от височината, на която се намираме се виждат трите по-високи езера, най-отдалеченото в дясно е и най-малкото от четирите, които достигнахме, водопада, на който се любувахме от мястото ни за обяд се оказа, че тръгва от второто от горните езера, извинявам се за липсата на имена, но просто не знам как се казват, около езерата няма табели по подобие на тези около Седемте, а в различните сайтове намирам различни предложение и само за най-долното е ясно, че се казва Паницата, като че ли това от което се образува водопада се казва Малката паница и се влива в Паницата. Решихме да не се връщаме по същата пътека, а да се опитаме да заобиколим и пак да излезем на езерото, където си зарязахме багажа. От тази височина видяхме и въпросният заслон. Слизането стана по една доста тясна козирка над една пропаст. И от там що да видим на няма и 50 м от нашия път една огромна пряспа сняг, е няма такъв кеф да легнете гол до кръста в пряспа сняг през юли месец и след това да се замеряте със снежни топки ;D. От там тръгнахме към багажа си, аз леко се отбих, за да видя какво е положението в заслона, с цел да докладвам тук, драги колеги. Значи заслончето е от две помещения в едното има един общ одър с ширина като за 3-4 човека, на дължина човешки бой и още около метър до вратата това го казвам, за да си представите параметрите на помещението, от другата страна (двете стаички са раделени със стена от наковани дъски) габаритие са същите като там има две отделни нарчета, както и печка. Имаше родопски одеала, и някаква посуда канчета, кафеници, тиганче.
Така след още няколко мига наслада на приказната гледка към 15:30 си тръгваме, по обратния път естествено сме доста по-бързи и към 18:20 сме на Яворова поляна, а в 19:15 сме в базата, за вечеря бият камбаната в 19:00 така, че сме много на време.
Следващите два дни правихме принудителен релакс, че нещо ни се развали времето, та играхме табли, бридж и прочие такива стайни занимания.
Последния ден, вчера 01.08. само с Ваня и Сава се разходихме до х. Вада за няколко часа.
Общо взето това е!
-
(http://s7.rimg.info/31a532dc1c7e44603c610b6ccd0b763c.gif)
Voyslavov, не може да не сте направили някоя снимка на тези красоти...
-
Хвана ме, снимки има, ама още не са стигнали до мен.
Като ми ги пратят ги прилагам.
-
Заслужава си посещението това място. Чакаме снимките, за да ни се подсили интереса.
-
Със задоволство забелязах, че ракийката е на почит и сред научните среди. ;D Това шега. Хубаво сте си изкарали. Давай снимките да изплакнем и ние очи! 8)
-
Най-популярните имена на Урдините езера са: Долна Паница , Горна Паница (откъдето се стича водопадчето към Долната Паница) , Боаническо или Удавника , което е най-дълбоко и е под Горната Паница от север , Триъгълника , под Додов връх , западно от Долната Паница , Рибното или Дамгско , под връх Дамга- Вазов връх и Плиткачо , което е първо вдясно ,когато се идва от Яворова поляна по Урдина река , но е високо под Зелени рид и не се вижда отдолу. По различни източници броят на езерата варира от четири до шест и дори седем като Рибното и Плиткачо , някои не ги включват към групата на Урдините езера.
ЕТо я и къщурката: (https://lh5.googleusercontent.com/-wUAGGhu9WfE/UPWq7AN4TdI/AAAAAAAAAqc/JcPYYokmZis/w954-h716-no/IMG_6122.JPG)
(https://lh5.googleusercontent.com/-cSc3ljBFI9o/UPWr7HQQXxI/AAAAAAAAArs/Cv30bEEdm_g/w954-h716-no/IMG_6223.JPG)
Миналата година спах там.
Ботаническо езеро - Удавнико:
(https://lh5.googleusercontent.com/-ZQ6BqTZW4h0/UPWs1NiUlFI/AAAAAAAAAtE/7aEmqwcCtno/w954-h716-no/PICT0043.JPG)
Горна Паница:
(https://lh4.googleusercontent.com/-2Ae6iXfZ7-k/Uf-FRrWPmII/AAAAAAAAHx8/Tqg_hBGq_yo/w954-h716-no/DSCN5797.JPG)
Долна Паница:
(https://lh5.googleusercontent.com/-Au_SsKat5vI/Uf-FPhgAYgI/AAAAAAAAHxk/IQapmThioRo/w954-h716-no/DSCN5770.JPG)
Плиткачо:
(https://lh3.googleusercontent.com/-htCZxi9zRgo/UPWsASt5WlI/AAAAAAAAAr0/WMLS5Q4HUq4/w954-h716-no/IMG_6234.JPG)
Триъгълника:
(https://lh5.googleusercontent.com/-GRmXRBtTJ6w/UgAOdXkgxLI/AAAAAAAAH3I/AZRbis_hv_0/w954-h716-no/PICT0080.JPG)
Рибното - Дамгско:
(https://lh3.googleusercontent.com/-WfomxtV2Y6U/UPWtUZEtvxI/AAAAAAAAAt0/8RFgKEmWBW0/w954-h716-no/PICT0091.JPG)
Етои една обща снимка на четирите основни Урдини езера - Триъгълника , Долната паница , Ботаническото и Горната паница:
(https://lh5.googleusercontent.com/-9NuBLqftANI/UPWuUxRRKtI/AAAAAAAAAus/jLI1qf0vG0g/w954-h716-no/PICT0154.JPG)
-
Аз до като получа снимките, то вече сложили хората ;D, което е супер.
Аз само ще допълня с няколко снимки от по-друг ъгъл.
Меандрите на Урдина река, за които стана дума по-горе
http://voyslavov.snimka.bg/mountain/urdini-ezera-2013.768690.31161790
(http://media.snimka.bg/s1/2459/031161790.jpg?r=0)
Някакво водопадче по пътя
http://voyslavov.snimka.bg/mountain/urdini-ezera-2013.768690.31161791
(http://media.snimka.bg/s1/2459/031161791.jpg?r=0)
Голям мравуняк с ореол от мащерка (бабина душица)
http://voyslavov.snimka.bg/mountain/urdini-ezera-2013.768690.31161794
(http://media.snimka.bg/s1/2459/031161794.jpg?r=0)
Долната паница от по-друг ъгъл, заедно с водопадчето тръгващо от Горната паница и ние някъде там
http://voyslavov.snimka.bg/mountain/urdini-ezera-2013.768690.31161809
(http://media.snimka.bg/s1/2459/031161809.jpg?r=0)
В лявата част се вижда плитчината в Долната паница
http://voyslavov.snimka.bg/mountain/urdini-ezera-2013.768690.31161814
(http://media.snimka.bg/s1/2459/031161814.jpg?r=0)
Групата -1 фотограф (Ваня) на фона на 2 от езерата
http://voyslavov.snimka.bg/mountain/urdini-ezera-2013.768690.31161822
(http://media.snimka.bg/s1/2459/031161822.jpg?r=0)
Юлски сняг
http://voyslavov.snimka.bg/mountain/urdini-ezera-2013.768690.31161827
(http://media.snimka.bg/s1/2459/031161827.jpg?r=0)
Плаж в пряспа сняг през юли
http://voyslavov.snimka.bg/mountain/urdini-ezera-2013.768690.31161831
(http://media.snimka.bg/s1/2459/031161831.jpg?r=0)
http://voyslavov.snimka.bg/mountain/urdini-ezera-2013.768690.31161838
(http://media.snimka.bg/s1/2459/031161838.jpg?r=0)
Цялата група пред базата вечерта, от ляво на дясно Ваня, Стефан, Сава, моя милост и Мина
http://voyslavov.snimka.bg/mountain/urdini-ezera-2013.768690.31161841
(http://media.snimka.bg/s1/2459/031161841.jpg?r=0)
Hobo, относно ракийката никаква шега не е, много си е на почит даже, а и аз винаги нося в раницата чисто по медицински причини, представи че някой се спъне нещо и се обели коленцето, нали трябва да се дезинфекцира някак си, ама ние понеже много внимаваме и си гледаме в краката я ползваме не по предназначение ами си я пием ;)