Бушкрафт България
Бушкрафт => Походи, разходки, сбирки, туристически обекти, тракове => Темата е започната от: meco puh в 20 Април 2011, 13:27:09 pm
-
Много често съм си мислил,какво е туризма.Вникакъв случай не е работа.Туризма е удоволствие.Но за да изпиташ това удоволствие трябва да преодоляваш ред пречки и трудности,както при работата.Колкото повече трудности,толкова по-голямо е удоволствието.Последният ми поход,ми достави огромно удоволствие.Сега си мисля за пречките.Първата беше моят спътник.Отказа се в последния момент.Аз не се отказах,хванах
автобуса за В.Търново.Шофьора се оказа добър и ме свали на автогара запад.Касиерката на гишето искаше да ми пречи на похода.Не ми даде билет до Предела(Хаин боаз),нямало там
спирка.Пак шофьора отстрани пречката.Прие ме в автобуса и в 9,00часа бях вече на Предела.
Забравих да ви кажа каква ми е целта.Исках да направя подготвителен поход преди Ком-Емине,от Хаин боаз до Котел.Поех веднага към връх Бита ела,дори без да изпия едно кафе.Знаех,че ме чака дълъг път.Времето беше слънчево и приятно.Предразполагаше към
вървене.Когато се изкачих на вр.Бита ела видях нова пречка пред моята цел.В далечината
вр.Гръматливия рът белееше от сняг.А бях тръгнал с маратонки,вместо с високи обувки.А
след няколко часа щях да го изкачвам този връх.Оглеждах околните врхове,които бяха започ
нали своето пролетно пробуждане.Дишах чистия въздух ибързо напредвах.И хоп приятна
изненада.Ежко бежко на пътя.Снимах го,а то не ще и да се помръдне.Жалко,мъртво е.Нещо
го наранило и то починало.А толкова са редки.Миналата година оттървах едно от ръцете на
децата в село и от тогава, въпреки че съм често в горите,не бях виждал.Отстраних го от пътя
и продължих.Вървейки по пътя съм изпуснал отклонението,нямаше маркировка.Върнах се
10-тина минути назад и продължих по отклонението.Ето и х.Бутура.Да ама няма хижа,нито
пък бай Христо,тогавашия хижар.От него чухме един истински случай,тук пред х.Бутура
през 1987 г.на похода Ком-Емине.Колко е истински,само той знаеше,но така ни каза на нас.
Срещнали се на тесен дървен мост под хижа Бутура,баба Меца и ловеца.Уплашен ловеца не
можал да вдигне пушкта и замръзнал на средата на моста.БабаМеца се изправила на задни
лапи,грабнала ловеца,изместила от другата страна и продължила своя път.Ловеца,и той
продължил,но първо слезнал в рекичката.Понятно защо.И така разсъждавайки,оказах се на
седлото на Гръматливия рът.Започнах да крача по снега.До първа тераса на няколко почивки.
Тук снега вече е 8-10 см.Помислих,че отзад идва някой.Няколко пъти ми свирна.Аха,птичка
значи.Чуруликат си,хич не им пука,че аз трудно се придвижвам в тая смесица от сняг и шума.
Снега надмина 15 см.Лош,мокър сняг.Почувствувах,че кракатами вече се намокриха.Докъдде ли ще идържа?С чести почивки изкачих върха.От дърветата пада сняг и винаги ми улучва врата,като че ли някой ме цели отгоре.Краката ми за почнаха да жвакат,ще си мислиш,че си
внякой жабуняк.Дали да не събувам маратонките ида карам по калци?Не,не бива.Трябва да
стискам зъби и да вървя.А тези борови гори хубаво миришат,но сега не ми е до миризмата им
Нека да миришат,но в тях се губи маркировката.Кората им паднала,и никаква боя.Тъкмо както сега,накъде да поема.На един бук бяха направили 5 лентови маркировки и една указателна табела.Да се върна до там ли?Вече 15 минути се въртя в кръг в тая борова гора.Няма да се връщам,само напред на изток.Наблизо е Жълтата локва.Изведнаж следи на
едро животно,мечка или голям вълк.Върви на изток.Лесно се върви по тези следи.Има диря
пък и върви,там където снега е тънък.Излязох от боровата гора,и иха,бяла боя.Браво баба
Меца,точно на маркировката ме изкара.По следите й,право на жълтата локва.Откога ближа
сняг,най-после вода.Напих се,напълних 0,5л.за после.От тук пила и баба Меца.Тя като пила
може и друго да е направила,ама аз не видях.Тръгнахме с моя спътник,тя отпред,аз след нея.
По равното се движим с добро темпо,пък нали си имам водач.Въобще не искам да мисля какво ще стане,ако ме изчака моя водач.И така до заслон Кара Иваново хорище.Влязох в
заслона,затворих вратата.Какво може да ми направи една мечка?При затворена врата много
съм сербес.Запалих камината,опънах сините сезали,прострях дрехите,но най-вече обувките.Часа показваше 16,45.При тоя сняг,мокри обувки и без вода не можех да тръгвам за
хижа Буковец.Не бях обядвал.Нямах челник,а само едно джобно фенерче(с резервна батерия)
Събрах половин кубик дърва,но те свършиха в 24 часа.До 1,00 часа имах нощен труд събрах
още 0,5 кубика дърва.Ама пък всичко изсъхна.До 5,00 часа дежурих на вратата,като държах
5 минути отворена,10 мин.затворена.Иначе имаше опасност да умра от студ или задушаване
Сутринта бях отпочинал и бодър за тръгване по следите на моя водач-баба Меца. Забравих
да кажа,че водата от жълтата локва не я пих.Топих сняг с 0,5 л.шише срещу огъня,а по-късно
бетонната плоча се затопли и зад заслона започна датече снежна вода като чешма.Като видях
много вода,мих си и краката.За прехода до х.Буковец във част втора (http://www.bushcraftbg.com/forum/index.php?topic=217.0).
-
С удоволствие бих прочел продължението. :)
-
Интересен разказ, моля продължение.
ПП май колегата Кент си намери съперник в писането ::)