Бушкрафт България
Бушкрафт => Походи, разходки, сбирки, туристически обекти, тракове => Темата е започната от: Kent в 07 Април 2011, 19:58:04 pm
-
Очаквана ваканция.
Брестница.
От около месец имам уговорка с Ваньо да посетим Парка за развлечения – Ледницата /въжената градина за Децата и фератата за който му стиска/ а и аз искам да проникнем с Радко в поне една-две от околните хоризонтални пещери. Спирам се на Рушовата и Ластовица и след като подробно се информирам за локацията им и условията вътре - от разни апокрифи, рано сутринта, в Деня на Лъжата и Закачката потегляме на Запад. Предстоят ми около четеристотин и нещо километра шофиране и ако този факт и да е досаден, но не ме плаши особено, то срещата с дупките след Велики Преслав силно ме наскърбява. На място се оказва че има защо – шосето, като че се превъзбудило от пролетта, и надуло до напукване на места или пък хлътнало менопаузно на други Де…ба. Докато бавничко въртя на острите завои и тъжно чакам да изникне пред нас от нищото примерно предницата на някой засилен камион, местните които карат зад нас до следващото уширение, надуват клаксони и светкат като като на опашка за градска тоалетна /а мен ме гложди мисълта какви ли звуци издават освен това в вътре в щайгите си, но за нещастие през стъклата не се чува/. Отдъхвам си покрай язовира едва, а децата се събуждат и започват оживено да дискутират кой какво е сънувал. На Ябланово мярвам някакъв автоцентър /механици, гумаджии…полезна работа/ и продължаваме напред. Малко след Кипилово спирам да поскърцаме със стави. Докато аз скърцам към близките храсти, Йоана се опитва да удави Радко в коритото на селската чешма. А, денят се усмихва, времето е определено по-топло от това във Варна, а слънцето наднича иззад облачната си арафатка. Продължаваме, подминаваме Елена и спираме за първа по-дълга почивка до Къпиновския манастир. За по-интересно паркирам до игрището и Децата ни тутакси увисват като прилепи на щангата на футболната врата.
(http://img69.imageshack.us/img69/386/20219620.jpg)
В Манастира правя малко снимки т.к. не обичам да снимам в манастири - трябва да се види на живо, примерно да се помиреше миризмата вътре на свещи в Църквичката ли, най-малко?. В случая фотографията нищо не предава от манастирска или църковна /въобще храмова/ обстановка.
(http://img823.imageshack.us/img823/9041/51072323.jpg)
(http://img835.imageshack.us/img835/1804/39757075.jpg)
(http://img687.imageshack.us/img687/963/49316677.jpg)
(http://img19.imageshack.us/img19/3411/27459600.jpg)
(http://img339.imageshack.us/img339/6393/44994762.jpg)
Разглеждаме, почиваме си и обменяме няколко думи с един човек /нещо като уредник/. Бързо разбирам – стая-спартанска четворка - 10 лв. на стая, стая за префръцки с дървена, мека и скърцаща спалня… е и мирише хубаво вътре и е със супер WC и баня - 15…пак на стая. Записвам телефоните* на Манастира и си обираме крушите.
Във В. Търново следваме по околовръстното и в 16 ч. сме на центъра на Брестница. Ние, Вие, Те … трите партии – в случая Мария с Момиченце, Веско и той с Момиченце, ама по-големичко и Аз с ококорената си Бригада пристигаме с няма и 15 минути разлика един от друг. Поздравяване, опознаване /Ваньо го чувам от Софийските задръствания/ и газ към Рушовата. В ГрадЕжнца, точно на автомобилния път през селото се вихри банкет с няколкокилометрова маса, пъстри носии, глъчка и усмихнати лица. Под мястото на което спираме в уширение, Мария предлага да се поинтересуваме за повода за банкета и да им го честитим на българомохамеднаските ни съотечественици, пък белким ни почерпят. Със съжаление отказвам, щото не знам какво ни чака в дупката.
Добиване на информация от местното население....
(http://img545.imageshack.us/img545/7672/90517305.jpg)
(http://img220.imageshack.us/img220/262/90659602.jpg)
Лесно намираме входа /по нагоре има още един сух/ и зашляпваме през реката вътре.
(http://img24.imageshack.us/img24/9346/45288214.jpg)
(http://img21.imageshack.us/img21/3832/85076806.jpg)
(http://img39.imageshack.us/img39/1797/34115128.jpg)
(http://img21.imageshack.us/img21/6903/30248446.jpg)
Радко го пренасям на гръб през дълбокото – отработен прийом от Куза Скока. Хеле е лек.
(http://img7.imageshack.us/img7/6981/12azy.jpg)
(http://img12.imageshack.us/img12/1116/19760785.jpg)
(http://img822.imageshack.us/img822/206/14ajp.jpg)
Но на моменти дразнещо се засилва да скочи отгоре ми и после две малки ръчички се впиват във вратните жили…Спирам, правим разбор и продължаваме навътре. Вече качването е внимателно, а едната му ръка се държи тук и там и ми помага.
(http://img651.imageshack.us/img651/9794/14489319.jpg)
(http://img854.imageshack.us/img854/162/45325804.jpg)
(http://img862.imageshack.us/img862/1142/74218888.jpg)
(http://img856.imageshack.us/img856/4151/45456350.jpg)
Траверсираме, форсираме и и накрая стигаме до място където водата е доста дълбока. Аз пълня цървулите, Веско май също, Радко е мокър като червено-син замислен плъх и обръщаме посоката. До Август, пак тук.
Навън Момите коментират нещо доста оживено. Чува се от дълбокото чак, а поляната пред входа мислено я кръщавам Момини диспути.:lol: Там – хвалби, лакърдии и поемаме към Ледницата. Ваньо вече ни чака.
В калъбалъка преди вечерята, едното /по–страхливото/ от двете тамошни кучета успява да отмъкне кило наденици на Веско, тъй че се задоволяваме с каквото Господ дал, понеже с Ирена мъкнем повече запаси, заради факта, че ги поглъщат четери усти - малките като прахосмукачки. В полунощ всеки кой с кого, вече е заспал /Мамите с Децата, ергените с момите, а аз в Ажунгиляка/.
Следва...
-
На другата сутрин първо отиваме до Фератата.
(http://img854.imageshack.us/img854/2302/80937231.jpg)
По пътя изравяме един Геокеш /подробности от Ваньо/.
(http://img714.imageshack.us/img714/5720/89963302.jpg)
(http://img846.imageshack.us/img846/8792/13561269.jpg)
После се връщаме в Къщето - оборудване, инструкции и пак беж към железния път, а аз успявам да хлопна една бира за кураж. Там ВиктОр ни обяснява всичко пак като за посетители и закретваме по въженото мостче.
(http://img820.imageshack.us/img820/9719/18453034.jpg)
(http://img816.imageshack.us/img816/3762/16231926.jpg)
(http://img19.imageshack.us/img19/8250/34520073.jpg)
Учудващо бързо го преминавам, изчаквам другите да наближат, а нашия инструктор се изтерящява здраво от паралелния тролей в стената и после дълго си чеша главата как не са му се разхвърчали кокалите на дясната май ръка и ребрата. Ясно… пострадал е, но не се налага евакуация за момента и аз продължавам нагоре. Виктор впрочем страда мълчаливо, дори с усмивка за което получава три плюса от мен.
(http://img853.imageshack.us/img853/1382/70970374.jpg)
От зор да заобиколя най-тежкия маршрут се набутвам точно по него. Но имам някой незабравени навици и си го изкарвам по живо по здраво.
(http://img219.imageshack.us/img219/8892/11456677.jpg)
(http://img31.imageshack.us/img31/2237/87382905.jpg)
(http://img228.imageshack.us/img228/1097/94830556.jpg)
Другите се отказват да напредват нагоре и траверсират за връщане.
(http://img153.imageshack.us/img153/4462/35684111.jpg)
(http://img155.imageshack.us/img155/6710/29676656.jpg)
(http://img197.imageshack.us/img197/6948/99066181.jpg)
(http://img219.imageshack.us/img219/9295/19926938.jpg)
Вескои внимавай, моля те.
(http://img541.imageshack.us/img541/9076/36155530.jpg)
Правя няколко снимки на щастливи или замислени физиономии след като съм слязъл пак по друг маршрут на фератата и после се натъквам на ..... профила на Йосиф Висарионович:shocked: положен между някакъв троскут с мъх като хало….
(http://img845.imageshack.us/img845/3517/43153902.jpg)
(http://img696.imageshack.us/img696/4414/34273780.jpg)
(http://img841.imageshack.us/img841/2025/57191938.jpg)
Кристалите са интересни и снимам и други.
(http://img69.imageshack.us/img69/2361/25498814.jpg)
(http://img585.imageshack.us/img585/709/12971721.jpg)
Хищник. Обича наденици.
(http://img861.imageshack.us/img861/3857/48837472.jpg)
Накрая моите мъченици пак са на твърда земя. Прибираме се към къщето, а покрай него върлуват трите Деца по въжената градина. Кратка почивка и си правим разходка до Пещ-а.
(http://img225.imageshack.us/img225/7207/97525366.jpg)
(http://img810.imageshack.us/img810/4023/31036831.jpg)
После - седене, ядене, пиене във Вила Вилекула и накрая Мария заспива до Севда на половината си изричение - горе на една от вишките.
Рекапитулацията -…?
А - и влязохме в Съева дупка в този колоритен ден.
(http://img718.imageshack.us/img718/3002/55717774.jpg)
Освен това - настъпах едното куче по опашката неволно, като ходих до външната тоалетна нощес на пияна глава, и то подскочи поне на 120 см. и започна да бяга от мен още във въздуха, а срещу другото кихнах неволно преди смрачаване също тогава и то май се напика преди да избяга тоже. Толкова за кучетата от Парка за приключения.
Следва...
-
На другия ден си взехме довиждане с любезния домакин, Мария и Севда и отпрашихме към Меката на пещерняците – Кипилово. За съжаление малкото време ни спря да пообиколим по-обстойно, но определено доста точки си маркирахме. За август или юли .
Характерни скали.
(http://img822.imageshack.us/img822/192/97290264.jpg)
Проходна.
(http://img843.imageshack.us/img843/2181/15254127.jpg)
(http://img683.imageshack.us/img683/2001/62833337.jpg)
Човек е малък тук. А, малкия още по малък...
(http://img830.imageshack.us/img830/1138/94408554.jpg)
Очите.Повечето ги знаят от страшните филми...
(http://img801.imageshack.us/img801/5866/40061090.jpg)
На това се казваше май - троглофил.
(http://img856.imageshack.us/img856/8470/89116103.jpg)
(http://img807.imageshack.us/img807/4536/33779288.jpg)
(http://img856.imageshack.us/img856/1567/17995251.jpg)
(http://img576.imageshack.us/img576/1162/77645677.jpg)
Вън.
(http://img541.imageshack.us/img541/175/26812052.jpg)
Пещерния дом, който повечето хора виждат от влака и си казват "Ах колко е красиво, хайде да дойдем някой път":lol:
(http://img816.imageshack.us/img816/2080/47644168.jpg)
.............................................................................................
После четеристотинте + км. към Варна пак. Дъжд и Джигити до Тъмно. Въобще пълно ДДТ:lol:
Паницово.
Паницово трябва да се посети пак. На другата ден след завръщането от
Брестница, палим и тръгваме само с Ирена, докато децата постигат аз-овете на
един горски спорт в крайморската джунгла покрай Варна. Пътуването е през вътрешните пътища – Девня, Чифлиците, Солник и прочее. Надупчени са, но ние не бързаме. Към четери следобяд пристигаме при Живко и Стела. Времето е мрачно, студено и влажно. В къщата печката гори и направо засядаме на масата.
И се започва една…наздраве, бири, ракии, салати, пържоли, пак наздраве, клюки , я ми сложи още два пръста от скоросмъртницата туканка в чашката, това-онова, утре къде ще ходим бе, абе ние бушкрафтъри ли сме или лукови глави…. ае, кой каза наздраве, давай за нас, давай за вас и за Сибирь и за Кавказ… и така до два часа. В 02.15 хлътвам в Динята*.
На другия ден преди обяд хукваме с Ирена да търсим Доброванските гъби. Живко е жълтозелен и „болен” и остава да пази къщата. След впечатляващия баир към Сини рид паркирам в една гора.
(http://img801.imageshack.us/img801/1373/77352121.jpg)
Из-под шумата надничат иглики, свежо е, слънчево и катуни невидими птици клюкарстват някъде от клоните.
(http://img859.imageshack.us/img859/8308/75559829.jpg)
В началото се пообърквам и тръгваме по трошенокаменния път в посока Булаир. Не съжаляваме обаче, понеже хубавото време и доброто настроение само спомагат за по-харна разходка. На въпроса ми към хората от пооръфан бус, човъркащ с галошите си един кален път „Къде се намират Доброванските гъби ?” - ми е отговорено, че още гъби няма – т.к. сезона им не е настъпил, след което с Ирена озадачени потъваме във фиолетовата мъгла от ауспуха му. Питаме за същото и един самотен велосипедист - казва, че не разбира от гъби, а е тръгнал за див чесън /нямам сестра, но затова пък си продавам магарето и една малка брошка/ и съвсем овесваме носове. Накрая група работници до нещо като кантон ни „открехват” къде са въпросните Гъби. Оказва се почти досами асфалтовия път, където е паркирана колата. След 15-тина минути сме на мястото. Щракам някоя снимка, яхам за всеки случай всяка гъба поотделно и хващаме обратния път.
(http://img225.imageshack.us/img225/4539/15838232.jpg)
(http://img856.imageshack.us/img856/5710/42188389.jpg)
(http://img839.imageshack.us/img839/7617/65ad.jpg)
(http://img27.imageshack.us/img27/7577/74610974.jpg)
(http://img801.imageshack.us/img801/6834/20914543.jpg)
До едно гробище спирам да пия вода. Има килнато минаре от тенекиена джамия наблизо, и нещо като заслон за струване. Вода също се намира в един кладенец…после продължаваме наобратно. В Просеник спираме да хапнем. Предлагат ни принцеси с размерите на джапанки 46-ти номер, озаглавени - „Странджанки”.
(http://img402.imageshack.us/img402/5006/52959587.jpg)
Чешмичка:-)
(http://img718.imageshack.us/img718/6673/84029834.jpg)
Не придирям, вземам и две шишета вода и вдигаме котва и от тук. По пътя се отбиваме почти до параклиса „Св. Св. Константин и Елена” който снимам отдалеч, понеже от него се чува кучешки лай и някакви човешки вопли /вероятно женски/ и се завръщаме благополучно в къщата. Там си вземаме довиждане с любезните домакини и се прибираме към Варна през Раковсково и Обзор*.
• Капиновски манастир - тел : 0611011312
• Диня – спален чувал със зелена външна част и червена вътрешна.
• Лош път презРаковсково, по-добре е Паницово -Дюлино - Обзор.
-
и отпрашихме към Меката на пещерняците – Кипилово.
Карлуково Васко не Кипилово ;D, макар и там да има маса пещери. Моите адмирации за пътеписа +++