ПАРТЕНКИ
До преди няколко години,когато отивах на поход носех дебели вълнени чорапи. След като един по един се протриха и скъсаха до степен да бъдат бракувани тръгнах да си търся нови. За съжаление това се оказа задача от типа мисията невъзможна. Всичко, което видях, включително и тези на женския пазар бяха с примеси на прежда от синтетика.
Посетих реноимираните туристически магазини с надежда там да намеря нещо подходящо. Още в първия ми показаха някакви супер чорапи (според думите на продавач консултанта). Ужасих се само при мисълта, че трябва да си спарвам краката в тези найлонови калъфи. Когато ми обявиха и промоционалната цена от само 18 лева, не изтраях и с бързи крачки излязох. След като всичко това се повтори още няколко пъти, с единствената разлика, че в другите магазини нямаше промоция и найлоните калъфи бяха на доста по-висока цена, отидох в магазина за платове. Купих си за два лева парче плат американ и си направих два чифта летни партенки. От тогава до сега чорап за трекинг, или както и да му се казва на това, не съм обувал. Нямам случай да ми се протрие крак или други поражения. Краката са ми сухи и им е удобно и комфортно в обувката. С две думи партенките са ми по-удобни от чорапите.
Партенките, това са две парчета плат с които се обвиват краката. Носят се вместо чорапи. Който е служил със сигурност не само е виждал, но и носил това древно човешко творение. Кога са измислени партенките никой не знае. Партенки са се носели в древния Рим. Най-старата запазаена до днес партенка е от 79-та година преди Новата ера. В руската армия е въведена на въоръжение преди няколко стотин години и до днес няма алтернатива. Въпреки зачестилите напоследък експерименти с модерни чорапи тя все още е безспорен фаворит за войнишките крака. Партенки, макар и малко по-различни по форма, са използвали и германските войници през Първата и Втора световни войни. У нас партенки и навои са се носили от незапомнени времена, а нашите войнишки крака щастливо си живееха в тях докато не ги смени Демокрацията с чорапи и дойдоха раните, травмите и гъбичките.
Обобщено предимствата на партенките са следните:
- за разлика от чорапа, партенката може да се направи лесно от всеки само от парче плат без шиене, кроене или плетене
- партенката е по-износоустойчива от чорапите. Аз досега протрита до дупка партенка не съм виждал, но дори и да се случи това тя се завърта така, че тази дупка не пречи
- партенките уплътняват много добре обувките, дори ако те са по-големи по размер. Достатъчно е да се навият малко по-хлабаво
-партенките се перат лесно и съхнат много по-бързо от чорапите. Нещо повече. Партенките могат да не се перат до няколко дена и това няма да се отрази зле на краката. Например в мирно време партенките в руската армия се перат централизирано веднъж на 5 дена. С чорап това е почти невъзможно, зашото ако не умори някой с миризмата си то неминуемо ще се протрие, скъса и ще стане негоден за носене
- правилно навитата партенка на практика обвива крака с два пласта плат. Ако обувките започнат да пропускат и се намокри горният слой, то долния рядко поема влагата понеже нежду двата има слой въздух, а долния слой плат се изсушава от топлината на крака. Често ми се е случвало като се събуя отвън партенките да са мокри, а отвътре краката ми да са сухи. Дори и да се намокрят двата слоя тогава тя се пренавива така, че сухият горен край отива на крака, а мокрия долен се обвива около глезена, който е по-устойчив на студ и там си изсъхва
Единствения недостатък на партенките е, че за комфортното им носене се изисква умение да се навият правилно на краката. Неправилно навитата партенка може да разрани до кръв крака досри само за няколко минути носене. Всъщност същото важи и за образувал се ръб на чорап, ако не е добре изпънат или се сбръчка в обувката. Не е трудно да се научи човек да навива партенки и малкото време и труд за обучение се изплаща многократно последствие и като пари и като комфорт.
За информация в руската армия норматива за навиване на една партенка, включително обуването на ботуша след това, е 5 (ПЕТ) секунди, тоест за 10 секунди двата крака с навити партенки и обути ботуши. Убеден съм, че за толкова време много хора не могат да си обуят чорапите. Така, че всичко е въпрос на тренировки. Все пак обуването на чорапи е по-лесно и по-мързеливо, което ги е направило толкова широко използвани.
Как се правят партенки - партенките биват два вида, летни и зимни. Летните се правят от плат американ, а зимните от бархет. Взема се парче плат и се реже, а още по-добре да се "нацепи" до нужния размер. В никакъв случай не се поръбват краищата защото всеки ръб реже крака като с нож и може да причини рани.
Когато служих по устав размера на партенките в армията беше 40х60см. Това е размера за тогавашния "среден ръст". Правеха ги с този размер с разчет да стават на всички. Има по-правилен начин за индивидуаллно оразмеряване на партенките, така че да бъдат оптимални по размер за всеки. Мери се с педи и размера е ДВЕ ПЕДИ на ТРИ ПЕДИ. Педята е пропорционална на размера на крака и така се отмерва най-добре за всеки индивидуален крак. Ако на някой педята е несъразмерна спрямо крака, тоест е нестандартен тогава нека отреже дължина 70см, а ширината да е такава, че като стъпи с крак напреко на партенката пред и зад него да остават по около 8-10см плат. В общия случай правилото за 2х3 педи е най-точно.
Трябва да се вземе под внимание, че памучните платове, американ и бархет, се свиват по дължина при пране с топла вода. На ширина не се свиват, но на дължина горе долу 1м плат става 90-92см след изпиране. Тази промяна трябва да се вземе под внимание или партенките да се режат след като предварително се накисне плата във вряла вода. Все пак партенката, за разлика от чорапа, не е толкова капризна откъм размер, така че и да се забрави тази подробност това не е фатално.
Навиване на партенка - Това е лесно, но за съжаление някой трябва да покаже нагледно и на място да обясни. Тук показвам инструкцията за навиване на партенки от Устава на въоръжените сили на СССР, но честно казано и на мен ми е трудно по тази картинка въпреки, че мога да навивам партенки. Най-добре да се пита някой служил мъж, който все още си спомня това изкуство.
(http://rkka.ru/docs/real/su38/p124.gif)
Взема се партенката и се размачква добре с ръце с цел максимално да се омекоти. Постила се на равна и твърда повърхност. На земята или още по-добре на табуретка или твърд стол. Постила се така, че дългата страна да е перпендикулярна на крака. Дългото парче винаги трябва да остава откъм вътрешната страна на краката и да се навиват отпред назад краката.
Десния крак се обвива така:
Стъпва се върху партенката на около 18-20см вляво от десния къс край на партенката. Пред големия пръст трябва да остане около 1см плат. Хваща се с дясната ръка горното късо парче вдясно от крака и се замотава през самия крак и отдолу под възглавничката на крака.. Докато се придържа с дясната ръка с лявата се хваща дългото парче и се обвива отгоре крака. Сменят се ръцете и се прави още една обиколка, която обхваща ходилото и петата. На рисунката се вижда изпънатата партенка има два ъгъла. Хваща се по-късия и се изпъва нагоре. С по-дългия се завива товзи ъгъл и глезена на крака.
Левият крак се обвива огледално спрямо десния. Плата, кокто остава пред големия пръст на левия и десния крак и има форма на конус при обуването се подпъхва под пръстите.
И така, даже аз не си разбрах какво написах. Трябва някой да покаже и това ще е един от най-полезните уроци на всяко бушкрафтърско събиране. Със сигурност по-полезен от всякакви стрели и атлатъли.
За който разбира руски език ето тук в ПРАВИЛА ПРИГОНКИ ОДЕЖДЫ И ОБУВИ БОЙЦА (http://rkka.ru/docs/real/su38/p3.htm) от Строевия устава на пехотата от РККА има обяснено по-подробно, но и това не е много ясно написано. Няма друг начин. Някой трябва да покаже. От рисунки и обяснение е трудно да се схване, макар, че е много просто в действителност. За сжаление нямам възможност да снимам клипчета.
Опитах се да намеря някое филмче в нета как се навиват партенки, но се оказа, че не е лесно. Почти всички са правени от хора, които не умеят да намотават партенки. Тук има НЕЩО ИСТИНСКО (http://www.youtube.com/watch?v=tOvmjcthU_U). За съжаление е сниман само част от процеса, но заедно с рисунките човек може да се опита да тренира. Имайте в предвид, че на клипчето се навиват руски партенки за ботуши, които са дълги 90см и затова прави пълен оборот около глезена. С нашите 2х3 педи това не става, но се навиват по същия начин.
Ето и няколко снимки от сайта ARMYBOOTS (http://armyboots.ucoz.ru/forum/). При навиването всички гънки старателно се изпъват и накрая партенката изглежда все едно е обут чорап. На клипчето горе резултата е видим. От снимките може да се видят фазите на навиване. Същите са като на рисунките.
(http://armyboots.ucoz.ru/_fr/0/1004726.jpg)
(http://armyboots.ucoz.ru/_fr/0/0915379.jpg)
(http://armyboots.ucoz.ru/_fr/0/6671633.jpg)
(http://armyboots.ucoz.ru/_fr/0/9307837.jpg)
Така изглежда една правилно и добре навита партенка.
(http://www.bushcraftbg.com/images/razni/Partenki_html_m260a70d3.jpg)
Все пак с инструктор по-лесно се научава човек. Да си инструктор по навиване на партенки често е неблагодарна работа, но не винаги. ;D
(http://i2.guns.ru/forums/icons/forum_pictures/000954/thm/954399.jpg)
снимка от Guns.Ru (http://talks.guns.ru/)
Има и по-лесен начин за намотаване на партенки. В казармата го ползвахме при тревога за бързо обуване и изнасяне от помещенията, а при първа възможност пренавивахме както е по правило. Слага се партенката върху обувката като дългата страна е продължение на крака, а късата перпендикулярно на обувката. Горе долу 2/3 от партенката пред дупката на обувката за крака, а 1/3 зад нея. Напъхва се крака в обувката като заедно с това се обвива и с партенката. След като се обуе обувката се изпъват хубаво и последователно всички краища на партенката с цел да не остане НИКАКВА гънка на ходилото на крака и се вързват връзките. Аз така изкарах половината казарма с нашмулена по този безобразен начин партенка. Казваха му метода на парашута. Не знам защо. Може би защото директно се "скача" в обувката или защото когато се събуеше партенката имаше форма на надут парашут. Нямам случай да ми се протрие крак. Влажна обувка също не успява да намокри крака. Все пак крака не навсякъде е омотан в двоен плат, което е важно особено зимата и ако се намокри самата партенка няма как да се обърне откъм сух край. Трябва да се смени цялата.
Независимо от начина на навиване на партенките, ако след обуване на обувката се усети и най-малък дискомфорт тя трябва веднага да се пренавие. Друг начин за оправяне няма. Ако не се пренавие веднага може да протрие крака до кръв там където е усетен дискомфорта. В общия случай това е от някоя сгъвка. Затова когато се навиват партенки внимателно се следи да згъвки и ръбове. Интересното е, че отгоре на крака и да има згъвки те рядко протриват. Така, че основно трябва да се следи да няма такива под табана на крака.
Поддържане на партенките - Най-важното за партенките е да са сухи. Тогава са удоволствие и за най-изнежения крак. Мокрите партенки може да протрият краката, затова при всяка възможност те трябва да се изсушават. За щастие те съхнат много бързо и е достатъчно през десет минутната почивка ако има слабо слънце или лек ветрец да изсъхнат прострени на някои драка, храст или директно на тревата. При липса на възможност за сушене по време на самия поход през почивките се сменят със сухи от мешката.
Партенки се перат след поход. Един сапун им е предостатъчен, а може и без сапун, важно е да падне солта от тях. Въобще партенките, за разлика от чорапите, не са капризни на тема пране. С успех може да се носят до една седмица без изпиране, важно е вечер да се изсушат и на другия ден са готови за нови подвизи без това да пречи на краката. Любопитното е, че не се умирисват като чорапите.
На няколко места сравнявам и споменавам армия, армейски, войнишки. Това не го правя случайно. Един бушкрафтър днеска може да тръгне на някъде, ама може и да не тръгне. Ще стигне докъдето му е кеф, а може и да не стигне. Ще мине от там от където му харесва. За войника такива песни няма. Той тръгва когато му кажат, минава колкото му кажат и преминава точно от там от където му посочат! Така, че щом едно нещо е добро за войника и му върши работа, няма начин да не върши още повече работа на бушкрафтъра. Да не забравяме че, преди армиите да станат камуфлажни и да ги използват като пазар за евтини и некачествени пантифлюшки е било време, когато силата на армията е била съизмерима с броя боеспособни "щикове" (ще рече брой здрави, нахранени, добре облечени и още по-добре обучени войници).
Воден от тази максима нека разгледаме и една разновидност на нашите партенки.
КВАДРАТНИ ПАРТЕНКИ
Квадратните партенки с успех са използвани от германската армия през Първата и част от Втората световни войни. За климата на Германия и Европа стават, въпреки двете им съществени отличия и слабости спрямо стандартните партенки. Недостатъците на този вид партенки са следните: Крака не е равномерно обвит с два слоя плат. Ако се намокри партенката не може да се обърне, а трябва да се смени със суха.
Неоспоримото и предимство пред стандартната е лесния начин по който се намотава. Аз съм носил както квадратна партенка, така и стандартна намотана по подобен лесен начин. Не съм имал протривания на краката и не ми е било неудобно с тях. Смело бих казал, че дори квадратната партенка е по-практична от чорап, дори ако той е вълнен. Място за сравнение със съвременните найлонови калъфи за крака просто няма.
Как се прави квадратна партенка - по същия начин както и стандартната. Зимните се изработват от бархет, а летните от американ. Не се поръбват ръбовете. Размера им е между 40х40 и 45х45см. И тук перфектния размер за стандартен по дименсии човек е ДВЕ на ДВЕ педи. Като се има в предвид, че двойна ширина плат американ и бархет е 1.60м, няма да е грешно да се купи половин метър, който след накисване ще се свие до четирийсет и няколко сантиметра и после да се нацепи на парчета широки 40см. Така от половин метър плат ще имаме два чифта квадратни партенки при цена под един лев за чифт. С тези два чифта може да преминем от Ком до Емине и обратно като краката ни ще се чувстват по-комфортно отколкото в кой да е чорап.
(http://www.bushcraftbg.com/images/razni/partenki_fusslappen2_1.jpg)
Навиване на квадратна партенка - от горната картинка ясно се вижда как става това. Взема се в ръка партенката. Хубаво се размачква с цел максимално да се омекоти. Постила се на равна и твърда повърхност. Поставя се крака по единия диагонал горе долу в средата. С краят А се завиват пръстите на крака, а с B и C се завива самият крак. (Обърнете внимание, че първо се загръща с ъгъл B, който е от вътрешната страна на крака и чак тогава външния ъгъл C). Пъха се така опакования крак в обувката и добре се изпъва задния ъгъл с цел да не остане НИКАКВА гънка под ходилото на крака. Това е. От лесно по-лесно.
Ето още една картинка от устава на германската армия с инструкция за навиване. На рисунката се виждат и чорапи, но определено само с партенки е по-комфортно за крака
(http://www.bushcraftbg.com/images/razni/Lappen.jpg)
В сайта Der Erste Zug (http://www.dererstezug.com/Fusslappen.htm) iима подробна статия как се носят квадратни партенки. Ето снимки от там:
(http://www.dererstezug.com/images/Fusslappen/First.jpg) (http://www.dererstezug.com/images/Fusslappen/Second.jpg) (http://www.dererstezug.com/images/Fusslappen/Third.jpg) (http://www.dererstezug.com/images/Fusslappen/Fourth.jpg) (http://www.dererstezug.com/images/Fusslappen/Fifth.jpg) (http://www.dererstezug.com/images/Fusslappen/Sixth.jpg) (http://www.dererstezug.com/images/Fusslappen/Seventh.jpg)
След всичко написано няма причини всеки бушкрафтър да не пробва сам и да реши дали ще продължава да се мъчи със скъпи трекинг чорапи или ще си зарадва краката с евтини, но удобни и комфортни партенки.
Много добро клипче. Само да уточня, че показаните партенки са руски стандарт за ботуши. Дължината им е 90см. Ширината на тези партенки така и не разбрах каква е по стандарт, защото в различните ГОСТ распоредби се променя. Бяха 35х90см, сега в последния стандарт ги дават 45х90см. На мен са ми най-удобни 40х90см.
Дългите 90см партенки са много добри понеже с това увиване 2 или 3 пъти около глезена го фиксират учудващо добре и дори в широк ботуш е предпазен от травми. Освен това ако се намокри частта навита около ходилото на крака, веднага може да се обърне края и този сухият от глезена да отиде на ходилото, а мокрия да се навие около глезена. Мокра паретенка около глезена се понася по-лесно отколкото ако ходилото е мокро. След известно време навитата мокра част около глезена изсъхва от топлината на тялото и така с едни партенки винаги имаме сух край независимо, че обувките са мокри или текът.
Деветдесет сантиметровите партенки са също така удобни и за българските армейски и полицейски кубинки, особено за по-старите армейски. Става дума за следното. Кубинките са кроени с разчет крачола на клина да е вътре в кончова, а по-старите армейски даже са предвидени и за един оборот партенки около глезена. Така обути и стегнати с връзките обхващат и стягат много добре глезена на крака. Много хора обуват кубинките не с клин, а с панталон, който даже не е в, а над тях и се чудят защо глезена им не може да се стегне колкото и да се стегнат връзките на обувките. С 90см партенки остава материал за 2-3 оборота около глезена и кончовете на кубинките се уплътняват много добре и глезена е стегнат, както трябва да бъде.
Досега съм попадал на няколко добри словесни описания как се навиват правоъгълни партенки, но мисля най-разбираемото е това по-долу. Когато се наканя да го преведа, ще го добавя в статията. Ако някой има желание да го преведе на български преди мен, нека да не се колебае. ;D
(http://www.rkka.msk.ru/rbp/rbp019.jpg)
Наставление по наматыванию портянок
на примере правой ноги
1. Поместите портянку на табуретку слева направо так, чтоб ее правый конец свисал сантиметров на 5 с края табурета (точные размеры определяются размером ноги). Встаньте перед табуреткой.
2. Поставьте ногу на середину табуретки так, чтоб от большого пальца до края портянки оставалось 0,5 см.
3. Возьмите правой рукой правый дальний угод портянки и заверните его на стопу. При этом уголок портянки должен немного (см 10) свисать с левого (внутреннего) края стопы.
4. Упираясь внешним (правым) ребром стопы в табуретку, приподнимите внутреннее (левое) ребро стопы и подсуньте под него свисающий уголок портянки. При этом левой рукой придерживайте портянку, не допуская складок.
5. Опустите внетреннее ребро стопы на табуретку, прижав им подоткнутый уголок. Правой рукой расправьте складки сверху стопы.
6. Левой рукой перекиньте левый край портянки через стопу. Возьмитесь за него правой рукой и натяните. Левой рукой расправьте складки.
7. Левой рукой возьмитесь за нижнюю часть ближнего края портянки (то, что выступает из-под пятки). Натягивая портянку по стопой к себе, приподнимите пятку. При этом носок должен оставаться прижатым к табуретке для фиксации подоткнутого уголка портянки (см. п.4). Правой рукой, сильно натягивая портянку во избежание складок, пропустите ее под стопой. При этом примерно половина ширины портянки должна оказаться за пяткой.
8. Продолжая натягивать портянку обеими руками (левой - от пятки к себе, правой - от себя влево), опустите пятку на табуретку, фиксируя обмотку. Раправьте складки.
9. Возьмитесь за свисающий конец портянки двумя руками: правой - за дальний край (примерно в 10-15 см от угла), левой - за ближний край (за самый угол). Натягивая портянку, перекрутите конец на полоборота по часовой стрелке (при этом левая рука окажется впереди правой). Обратите внимание - портянка должна плотно охватить пятку снизу и сзади.
10. Натягивая портянку правой рукой, левой рукой оберните портянку вокруг голени на полоборота по часовой стрелке. Отпустите тот край портянки, который вы держите правой рукой - он должен быть прижат к голени вторым краем. На этом этапе образуется множество складок в районе голеностопа, что нормально.
11. Продолжая натягивать портянку, оберните ее два-три раза (в зависимости от длины) вокруг голени с небольшим подъемом, стараясь обеспечить равномерную толщину. При этом верхний край обмотки должен быть примерно на уровне края высокого носка.
12. Закрепите уголок портянки, засунув его между ранее намотанных слоев.
Портянка считается намотанной правильно, если:
а) Нет складок или пустот на стопе.
б) Свисающий край портянки перед стопой (в районе большого пальца) не превышает одного сантиметра.
с) Обмотка на голени равномерна и уголок держится устойчиво.
Левая портянка наматывается строго симметрично.
Норматив намотки одной портянки для опытного солдата: 2-3 секунды. Рекорд - менее 1 секунды.
(http://www.lusto-shop.ru/data/images/kak-namatyvat-portyanki.jpg)
Дали Чарли Чаплин е с партенки вместо чорапи, когато си сготвя обувката във филма
ТРЕСКА ЗА ЗЛАТО (THE GOLD RUSH) (http://www.bushcraftbg.com/forum/index.php?topic=199.msg7179#msg7179)?
(http://media.snimka.bg/s1/1615/029473324.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/1615/029473165.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/1615/029473162.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/1615/029473164.jpg?r=0)