Сред Природата > Лов и риболов

С въдица и фотоапарат на реката

(1/3) > >>

Mavrud:
Този раздел нещо сме занемарили. Ловци ли няма, рибари ли или не смеят да се похвалят.... Аз ще се престраша...
 
С ВЪДИЦА И ФОТОАПАРАТ НА РЕКАТА
През тази година съм разхождал въдицата три пъти и на море и на язовир и не съм хващал нищо. Този ми беше четвъртия. Ред е на реката. Идеята беше за 3-4 дневен излет, но накрая се сведе само до 3-4 часа. Както каза един колега по руски рибарски канал: “Най-лесния начин да разсмееш Господ е да му разкажеш за плановете си”.
 
Както и да е, приготвям фотоапарата и въдицата и  вече съм на реката или това, което е останало от нея. Потъвам с удоволствие в зелената джунгла. Снимам още преди да съм хвърлил въдицата.


Не съм стъпвал тук от години. Руслото се е променило. Името на реката  е Луда Камчия. Казва ли са и така, защото е била буйна и пълноводна. Особено опасна била по време на дъжд – за кратко време е помитала хора и добитък, намиращи се край брега. Имала е малко бродове и хората са правели въжени мостове за преминаване над нея.
 
Разходката включваше и намокряне на различни изкуствени примамки. Казаха ми, че се завъдила и щука и с неудоволствие слагам метален повод.  Първи е наред малък чешки воблер. Избирам си цели на отсрещния бряг и започвам да замятам.


Стремя се да замятам близо до надвисналите клони – любимо място на речния кефал. Загубил съм тренинг и ме е страх да не закача воблера отсреща. Постепенно започвам да "сервирам" по-уверено и по-точно.
 
Водата е прозрачна, но за съжаление не се мяркат игривите кефали.  Доскоро царе на тази река, сега явно са принудени да делят територия и дори да се пазят от щуките.  Сменям воблера с друг. Малък китайски попер (3.00лв от хипермаркета). Сменям мястото.

 
Попер слагам за първи път. Уча се да го накарам да играе по повърхността. Не е трудно. Може би пръчката ми е добра за тази цел - Germina производство на ГДР, фибро стъкло, 1.80м и акция 15гр. Антика е, но все още е перфектна. Машинката е мъничка китайка Silstar с 1 лагер и тя доказана в бойни условия. Имах и шпула с плетено влакно, но предпочетох обикновено влакно, защото по-лесно се къса, когато закача в клоните. Авансът беше нагласен за големи риби.

Достигам до този брод и замятам отдалеч по течението.


Обирам бавно и с върха на пръчката разигравам уверено попера. Задобрявам, дори започна да издава звук "пльок, пльок". Унесъл  съм се от ромона на реката и свистенето на аванса ме стряска. Има риба. Засякла се е сама и дърпа яко. Мисля си "Е, ся закачих 2-3 кила щука".  Оказа кефалче, към 250гр.  :( , ама дърпа яко:


Маломерен е, а и да не беше, като гледам "изобилието" на риба в реката, не смятах да го вземам. Снимам бързо и го потапям с мокра ръка във водата. Отплува отначало бавно, но после бързо се съвзе и отпраши. Приятно е усещането да пуснеш рибката на свобода. Дано да има шанс да оцелее в борбата с видрите, сивите чапли, навъдилата се щука и особено с двукраките обезрибители с мрежите.

Явно поперът може да хваща риба. Доволен съм. Нещо се разсейвам и при поредното замятане попера "хваща" клон на отсрещния бряг. Правя опити да скъсам рязко,  за да намаля загубата на влакно, но не успявам. Все пак поперът остава на клона с доста влакно. Да го прежаля или не. В никакъв случай, нося мачете, нож, мултитул – с две думи приличам на леко въоръжен римски пехотинец и тук ще има борба. Намирам място и преминавам на отсрещния бряг. Стръмен е и доста обрасъл. Добирам се до закачката и виждам, че клончето е тънко, но нависоко. Стъблото на дървото е дебеличко и с мачетето ще отиде поне 20 мин сеч. Но пък за късмет намирам дълъг сух прът, крив като кука към върха. С него захванах клона и го издърпах. Спасих си скъпоценното воблерче.

Продължавам по течението, но забелязвам, че бутилката ми с вода е понамаляла. Водата в реката е прозрачна и изглежда примамлива за пиене.


Преди съм пил от нея. Сега да пия или не? 


Не смея, като си помисля колко села със свинарници и нужници има нагоре по течението.

Сещам се, че наблизо имаше чешмичка в една скала. Намирам я. Даже са станали две:

 

 
До чешмичките се вижда как лешника разрушава скалата:

 
И тук сълзи вода. Дали не е време за трета чешмичка?


Не знам къде точно трябва да се набие тръбичката. Иначе бих опитал. Предполагам, че скритата и част трябва да е разпробита в горната си част или да е полутръба.
 
Това е пътечката към чешмичката:

 
Придвижвам се към другия вир и сменям попера с въртяща блесна.


Няма удари, не се и вижда риба да гони блесната. Все пак мястото е прекрасно:

 
Листата вече оформят килим върху водата:

 
Време е да се прибирам. Сменям за последно блесната с един на пръв поглед измислен оранжев скакалец. Учудващо за мен той има интересна игра във водата. Бях заметнал срещу течението и ето, че и едно кефалче го хареса:

 
Пак е маломерен. Закачил с е на двете тройки, но леко. Повтарям процедурата със снимката и бързото пускане във водата. Нещо започва да ми харесва метода "Хвани и пусни" (Catch and Release). Дори се замислям да оставя само една тройка и дори да изпиля контрите и.

Продължавам още малко да замятам по обратния път, но друг рибок не се подлъга.

Това е.
Равносметката - две риби и много емоции.
А мислех да зарязвам риболова....

ko54:
Good emotions Мавруд!     

Обаче аз бих ги изплюскал кефалчетата печени, примерно в алуминиево фолио на жар...

emil:
Ехеее.... Това е моят риболов! Блазе ти, че си се сетил да снимаш веднага. Определено смятам, че фотоапаратът е по-добрият живарник. Аз не се сещам да почна първо със снимките и зимъс, пред мониторите на компютрите горчиво съжалявам. Не мога да се отърва от един гаден атавизъм: мъкна с мен уловената риба в живарник и я снимам накуп, преди да я пусна. Величая се колко риба съм уловил. А за да запазя жива рибата, живарника е метален и закачен на карабинер на колан на кръста. Комбинацията от масата на живарника+рибата и силата на течението, дето го тегли на колана е перфектна за дископатията. А към апарата посягам най-накрая. Ваденето му е трудно, щото е в херметически водоустойчив калъф: с мухарката постоянно съм във водата и при едно падане (такива изобилстват) ще се простя с него.
И аз планирам да се понауча на риболов с воблер: не съм пробвал никога. Виж с блесна и най-вече с мухарка имам страшни емоции с кленовете. Ако можеш, фотай макарата Silstar, дето е с един лагер :) Germina-та е класика, няма я вече тази риба в реките, която вадехме преди 25 години с тези въдици.

Mavrud:

--- Цитат на: ko54 в 26 Септември 2013, 08:25:54 am ---...  аз бих ги изплюскал кефалчетата печени, примерно в алуминиево фолио на жар...

--- Край на цитат ---
Ko54, идеята не е никак лоша, особено ако бяха по-големички, ама нещо не бях настроен кулинарно.
Времето ми беше ограничено. Иначе бях замислил една скромна рибена чорбица (сиреч ухица) да закъкри във войнишко канче на индианско огънче край водата. С таз чорбица смятах да предизвикам Хобо на рибно-кулинарен дуел тази или следващата година. :)


--- Цитат на: emil в 26 Септември 2013, 08:47:14 am ---... И аз планирам да се понауча на риболов с воблер: не съм пробвал никога...

--- Край на цитат ---
Емиле, щом с блесна хващаш значи си 99% готов и за воблера. Питай продавачите за подробности. Имат си особености - плаващи, потъващи, на какво разстояние от повърхността се потапят при работа и т.н. Също така и за каква риба смяташ да ги ползваш. Пробвай с няколко по-евтини.
Ето макарата и какви примамки изпробвах последния път. Тези вдясно хванаха рибите:



Оказва се, че за макарата съм послъгал. С два  лагера е и е Eurostar SIR30 (но ми се струва,че са една фирма със Silstar). Работи по принцип добре при непрекъсната работа -  блесна или булдо. Може би малко повече усуква влакното, но може да не е от нея, а от въдичаря. Изпробвана е с рибоци до към килограм. Става.

За живарника просто ти се чудя. Тъй и тъй пускаш рибата, защо се мориш да я носиш в живарник, освен това мъчиш и рибата. Като те усещам не те интересува количеството и големината, а емоцията.  Една две снимки на някои от рибоците и повече на пейзажа наоколо също толкова ще те радват през зимата. Пробвай, пък и пусни някоя снимка тука (може и от излетите с живарника ;)).

jordanov:
Мавруд, направи ли чУшмата? :) Ако не си още, малко размисли от мен. Не се вижда водата изворна ли е или някаква отточна. Ако е извор си заслужава усилието. Тръбичката да е със ситни дупчичи и много, и да влиза колкото може по навътре в скалата, може и нещо домакинско или от някакъв пропилен да е. Около нея набиваш кълчища с цимент или направо цимент в някакви платнени джобчета и отвън пооформяш с цимент. Абе трябва да накараш водата да тече където искаш ти. Оттам нататък преценяваш- може някаква отточна канавчица да се оформи, с някое камъче за стъпване и т.н. , важно е да не се нарушава хармонията и в един момент си отбелязваш на картата местност "Трите чучура" 8) Наздраве с една студена вода!

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия