Други форуми > Оръжие и остриета

Брадвата - този древен инструмент

(1/55) > >>

ko54:
Видях, че в http://www.stayaliveshop.com/catalog.php?subcategory=316 вече са пуснали за продажба брадви на Gransfors Bruks, Wetterlings и Hultafors. Цените няма да обсъждам, но преди известно време изказах моето мнение в един от ножевите форуми. С риск да стана досаден, ще ги прехвърля тези мнения тук:(за тези съфорумници, които тепърва обмислят купуването на фирмена шведска брадва и се чешат по главата коя да изберат):

"Hultafors и Husqvarna са търговски марки. Брадвите на Хултафорс се коват от Hult Bruks(основана в 1697г.) и на главата на всяка брадва стои клеймото на Hult Bruks. Hult Bruks са правили всички брадви за шведските въоръжени сили(боядисани в тъмно зелено - и главата и дръжката), като върху обратната страна на главите на тези брадви има и клеймо с трите корони - знакът на военната приемка. А брадвите на Хускварна се коват и сега от Wetterlings, но вече няколко години се слага стилизираното клеймо на Хускварна, а не на Wetterlings(само дърводелската брадва на Хускварна има клеймо на Wetterlings на главата). Може би и затова качеството на заточване е леко занижено. Иначе стоманата си е същата. Следва да се различава и друго нещо - по-скъпите брадви са hand-forged, а по-евтините са drop-forged. Ковачите знаят каква е разликата."

"Всъщност собственикът на Gransfors Bruks и Wetterlings е един и същи човек - Gabriel Branby, така наречения Axe-man. Той купува Gransfors Bruks през 1985 година и след няколко години и Wetterlings, като оставя и двете фабрики всяка да си работи своята продукция - има много фенове по света както на Gransfors Bruks, така и на Wetterlings. Естествено, стоманата за брадвите е една и съща, има си хас. Коват си я хората с механични чукове и това е. Разликата е, че Wetterlings е в по-ниска ценова гама - умна маркетингова политика на собственика и Wetterlings не набляга толкова на външния вид(финиша) на заточването.

Ето интервюто на самия собственик от 2008 година:

Iron, forging and sharp tools have been a fundamental part of Swedish history the last 1500 years. The Swedish axe – in the Viking age a weapon and symbol of power – is today an admired and functional tool. Axe forging and working with axes isstill part of the Swedish culture.

S. A. Wetterlings Axe Forge was founded in 1880 and Gransfors Bruks in 1902. Both forges are still operating. Nobody can really own the knowledge, memories and artifacts built in to these antique forges – they belong to the Swedish heritage and the small-scale industrial history of Sweden. Someone, though, has to make the critical decisions, protect values built up by previous generations and pay the interests to the bank. These are the obligations that give me the right to write axe-man and owner on my business card.

In cooperation with the blacksmiths, I have been able to run Gransfors Bruks since 1985. Now, it is indeed interesting to learn from and work with the Jungefors family, the previous owners, and still active and in charge at Wetterlings. They harbor three generations of axe knowledge in the family. An intense and passionate interest in axe production and axe culture is what actually brought these two old companies to start cooperating; all the time focusing not to destroy the unique and distinctive character of each company. The people in two old Swedish Axe Companies have decided to “take the responsibility for the axe culture in the world”, to keep and to pass on to the future generations the knowledge of axe manufacturing and how to use axes.

Of course we are proud of the companies' old history – but age is in reality not very important. However, for us it is important to learn from the past and how we can use the understanding to make high quality axes. We all have a responsibility to take care of and preserve the inheritance given by hard working people in the past – and create - and act. The companies' power to attract and keep skilled and professional blacksmiths has always been and will always be a key factor for the companies' future. Knowledge, culture and respect for ethical values will be our guidelines.

Sweden in August 2008

Gabriel Branby, Axe-Man

А Хускварна пък поръчва брадвите си в Wetterlings, които обаче в последно време разширяват продуктовата линия с щамповани брадви(drop-forged), а не само hand-forged, демек ръчно ковани. Но къде се щампова тази продукция(в Швеция или в Китай) - не е ясно. Май само брадвите с щемпел "Wetterlings" и линията "Класик" на Wetterlings(и цялата гама на Gransfors Bruks, разбира се) са ръчно ковани и затова са по-скъпи. Същото се отнася и за Хултафорс - техните брадви пък ги коват Hult Bruks(собственост на Хултафорс от няколко години). И те така правят - ръчно кованите брадви са по-скъпи, щампованите - по-евтини. И това е. На кованите има щемпел "Hand Forged"(при Хускварна), а на щампованите - има разни хартиени цветни етикетчета(Wetterlings) и са по-евтини с 30-40%. Това може да се види на сайта на Wetterlings, има го и в pdf-формат."

И какво излиза накрая? Ами следното:
1. Стоманата, от която се правят брадвите на Грансфорс Брукс, Ватерлингс, Хултафорс(Хулт Брукс), Хускварна(Ватерлингс) е една и съща - шведска, най-вероятно L6. Много добра стомана, с ниски примеси на сяра и фосфор, затова си позволяват лукса да ги закаляват до 57-58 по Рокуел.
2. Грансфорс Брукс изпипва финиша на брадвата по-добре от другите, слага клеймо на определен ковач и качва естествено цената. За пример пък друга шведска фирма Cegga - съвсем ги излизва като външен вид, и цената е съответната. Т.е. ръчният труд е скъп и това рефлектира яко върху крайната цена. Но по функционални показатели - няма никаква разлика - една и съща форма за съответните модели(по-точно - подобна форма с несъществени за работата нюанси), една и съща стомана, адекватни удобни дръжки от американски див орех(хикори).
3. Създалото се общо впечатление в цял свят относно превъзходството на Грансфорс Брукс над останалите марки се дължи само и изключително на по-добрата маркетингова политика на Грансфорс Брукс(за което свалям шапка на собственика на Грансфорс Брукс и Ватерлингс).
4. Нормално изкована и закалена циганска нашенска брадва от инструментална стомана У7, У8 или ресорна 60Г и т.н., ще върши същата работа, с не по-малка ефективност. Най ми е странно, че руснаците яко купуват ръчно изработени от техни ковачи брадви с профил и форма като нашите цигански(даже има опашка и чакат по 6 месеца http://talks.guns.ru/forum_light_message/189/584895-m16210017.html), а ние си ги пренебрегваме, според мен незаслужено. Говоря за наистина изкованите от читава стомана цигански брадви, а не летите от чугун брадви и брадвички, или изковани от арматурно желязо, масово предлагани по нашенските пазари и магазини.

Тази форма говори ли Ви нещо? (първите 4 са руски, ръчно ковани, 1 и 2 - на Николай, 3 и 4 - на Михаил Артемиев)






Японски брадви



Австрийска брадва на Мюлер, цена  $ 595,95 http://www.traditionalwoodworker.com/Roughing-Broad-Axe-Biber-Classic-Hand-Forged-in-Austria-by-Mueller/productinfo/367-2057/


И т.н.
Някой ще попита, а ти ko54, какви ползваш? Отговарям веднага - 5 цигански, 1 немска, 1 китайска и 1 Wetterlings, дърводелската. Последно преди седмица си купих още една много стара ръждясала циганска брадвичка 0,5 кг, на която пролетта ще и слагам гуцулска(карпатска) дълга дръжка към метър, метър и десет. Острието е 11,5 санта и ще може да се ползва и като нож, а може и да се подпира човек, вместо с щека или да реже сурови тояги в Буша.

scrooge:

--- Цитат на: ko54 в 26 Ноември 2011, 09:07:59 am ---. Говоря за наистина изкованите от читава стомана цигански брадви, а не летите от чугун брадви и брадвички, или изковани от арматурно желязо, масово предлагани по нашенските пазари и магазини.

--- Край на цитат ---
Как да познаем ,че са от читава стомана и по какво се различава качествената циганска брадва от некачествената.
Иначе всички маркови брадви изглеждат страхотно,има прекрасни отзиви за тях ,но цените са.....

ko54:
scrooge, аз ходя по битаци и пазари с малка ситна пиличка за метал. Усещането е много субективно, но се свиква с времето. Примерно, като пробваш с пиличката предварително нещо, на което знаеш приблизителната твърдост(нож Хултафорс - 58-59 по Рокуел, Мора 2000 - 55 по Рокуел, и т.н.). Ако пиличката сваля много метал - кофти, значи стоманата е мека, "сурова", недозакалена, с лоша ТО и ще се затъпява бързо. Ако пък пиличката сваля много малко метал и се плъзга по острието почти гладко - за мен също е кофти, защото стоманата в този случай е презакалена, а това значи, че ще държи ряз, но ще е крехка и при студено време има голяма вероятност да се отчупват парчета(скол). Опитните стари цигани правят зонова закалка - 3-4 см от началото на острието към 53-55 по Рокуел, а на останалата част на брадвата - max 48-50 по Рокуел. А някои пък закаляват цялата брадва еднакво, а за отвръщане след закаляване не са и чували и не искат да чуят. Повечето са от последните и си мислят, че Рокуел е търговска марка бира.
Това с пиличката е архи примитивен метод, ама на мен ми върши работа. А и самите роми като те видят с пиличка, веднага им става ясно за какво става въпрос и почват да вадят изпод сергията ръждиви стари, но читави брадви. Само гледай главата да не е била спукана и заварявана впоследствие, щото спуканото си е спукано. Та такива работи.

cat:
Ко54 можеш ли да познаеш какво ще им се случи

 

 :D :D

ko54:
Сапове от бял ясен, Cat. Ама да знаеш, че Самотния вълк е прав относно това, че сърцевината на дървото трябва да се избягва, демек заготовката е желателно да бъде по-дебела. Ама ти си знаеш!

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия