Варен ориз

[Hobo]

ВАРЕН ОРИЗ

Искам да споделя една рецепта, която ползвам когато съм сред природата. Ориза е хранителен и много лесно се готви. Най-хубавото му е, че е лек пресметнато като грамове тежест необходими за едно ядене. От 1 кг ориз човек може стабилно да яде 8 пъти. Доста добро отношение тегло/яденета при няколко дневни излети, или продължителни походи като Ком-Емине например.

Необходими продукти:

1. Ориз 125 грама (точно половин туристическо канче)
2. Олио слънчогледово (около 4 супени лъжици)
3. Малка глава лук
4. Средно голям морков
5. Чубрика
6. Черен пипер на зърна (десетина зрънца)
7. Сол на вкус

За това количество аз слагам почти половин чаена лъжичка сол, но го обичам по-солен. Хубаво е да пробвате в къщи колко точно сол ви е необходима

Изчиствам и нарязвам лука и моркова. Лука режа на ситни кубчета, а моркова цепя на две по дължина и нарязвам на тънки полукръгчета. Вече нарязаният лук и морков временно оставям в тиганчето.

Загрявам олиото в дълбокото войнишко канче. Слагам лука и моркова. Запържвам докато леко омекнат и лука заухае приятно. Сипвам едно и половина туристически канчета вода във войнишкото канче и слагам на огъня.

Измивам ориза три пъти в тиганчето. Слагам ориза, черния пипер и солта  във водата в канчето и чакам да заври. От този момент до пълна готовност на ориза не се бърка. Това е важно, защото иначе се слепва и кашва. Солта малко забавя процеса на варене. Даже пречи при някои храни, но за ориза не е проблем. Докато той се свари се осолява и във вътрешността. Става по-вкусен.

Ако водата с която разполагаме е малко, то ориза не се мие, а се запържва в олиото докато стане "стъклен" на вид.  Смисълът на пърженето и миенето е да се обработи или премахне оризовото нишесте. Ако се вари без да се мие или запържи вкуса се променя към по-лош и ориза слепва. Като се запържи ориза хем се обработва нишестето, хем се пести вода. Според готвачите няма смисъл да се мие и пържи едновременно. Само едната обработка е достатъчна.

След като заври водата се вари около 20 минути. През това време ориза попива водата. В един момент ориза е добре сварен. (проверява се като се дъвче зърно ориз) и е все още лееко рядък. Тогава свалям канчето от огъня и похлупвам с тиганчето. Държа канчето захлупено около 15 минути. През това време не бива да се повдига капака. Целта е ориза да поеме и последната останала вода. Другия ефект е, че зърната не се слепват едно за друго.

След като минат 15-те минути добавям чубрика на вкус и разбърквам. Ориза е готов за ядене. С това количество един як гладен мъжага би трябвало да се нахрани добре. Или двама по-слаботелесни. Но винаги има изключения. 

Това е. Би трябвало и човек с никакъв опит в готвенето да се справи.

Както се вижда аз слагам ориз и вода в съотношение 1:3. Една част ориз към 3 части вода. Знаейки това отношение винаги може да се сготви повече, или по-малко ориз. Аз даже слагам малко повече от 1:3 защото варя без капак и част от водата извира. Добре е да пробвате първо в къщи. В къщи би могло да добавите и малка (400 мл) консерва варен грах. В полето и планината грах не нося, защото консервите са доста тежки.

Лука е траен продукт, може да се съхранява с месеци в раницата. Моркова, ако се сложи веднага след измиване в найлонова торбичка трае повече от две седмици. Неизмит е даже по-траен. Така че не е проблем да се носи и морков една, две седмици.

Истината обаче е, че лука прави вкуса. Моркова почти не се усеща. Той прави чудесен вид и дава определени витамини. При един поход Ком-Емине авитаминоза едва ли може да се получи. Така че и да свършат морковите, то лука е важно да го има.

Пробвал съм и само варен ориз във вода, след което гарниран с чубрика и смлян черен пипер. Без мазнина, лук и морков. За гладен човек е пълноценна и вкусна храна. Но приготвен по рецептата си е направо деликатес!

Готвя в класическо войнишко канче . Все още се намира по пазарите ново и на цена около 3лв. За тиганче ползвам малкия съд на канчето. Допълнително имам и индийско канче от магазин за един лев с вместимост 250 мл. Наричам го туристическо канче и го ползвам освен за пиене на вода и чай, също и за мерилка при дозирането на ориза и водата. Струва 1 лв.

Много е важно човек да има алуминиева щипка за съдове, защото канчето и тиганчето са алуминиеви и се загряват много. Трудно се държат без щипка докато се бърка ориза или друго ядене.

Ако се готви на открит огън задължително да не се слага капак на канчето по време на готвене. Иначе яденето силно се опушва и е много неприятно на вкус. На газово котлонче или спиртник обратно, даже е желателно да се използва капак, за да се спести енергия. При тях яденето не се опушва...защото няма пушек, естествено!


15 Април 2009

[tirex]

Хобо рецептата ти е супер  сега един съвет за канчетата  ако нямаш алуминиева щипка ползвай малък мултитул с клещи върши същата работа.

[Hobo]

Благодаря, Tirex! Става и с клещи на мултитул. Не се втелявам с тази щипка за съдове. Ако не е около мен, или я забравя, ползвам каквото има под ръка, но с нея е по-удобно и сигурно.

Искам да се обърна към всички. Внимавайте много, когато сте сред Природата. Там всяка злополука може да струва скъпо!

[tirex]

Във връзка със злополуките при боравене с горещи съдове хубаво е човек да си носи чифт работни ръкавици  вършат работа за всичко - като събиране на дърва  идруга груба работа като спестяват водатя с която трябва да си миеш ръцете.И много  да се внимава с металните канчета когато налееш вряла вода дръжките им парят  а зимата може да ти залепнат за устата или пръстите  говоря за тези индийските от 1лев.

[zoso]

Във връзка със злополуките при боравене с горещи съдове хубаво е човек да си носи чифт работни ръкавици  вършат работа за всичко - като събиране на дърва  идруга груба работа като спестяват водатя с която трябва да си миеш ръцете.И много  да се внимава с металните канчета когато налееш вряла вода дръжките им парят  а зимата може да ти залепнат за устата или пръстите  говоря за тези индийските от 1лев.

Я пуснете една анкета "Колко злополуки с канчето върху огъня сте имали лично вие?", като под злополука разбирам да се стигне до използване на медицински материали - марли, превръзки, пасти. Подчертавам лично вие, а не "един мой познат ми каза" и от тоя сорт. Нарочно "хвърлям ръкавица" щото то не е излишно да си предпазлив, ама чак пък толко да си сакат... 

[Hobo]

Днес подменях подправките, които нося винаги в раницата. Чубриката се беше умирислала на мента от чая, който също нося с мен. Ментата така доминираше, че се беше получило нещо с вкус на чубрика и аромат на мента.

Тъй като в този момент готвех варен ориз, с цел да видя какво ще се получи със сушен, вместо пресен кромид лук, се замислих какво ще стане ако не слагам чубрика. За проба сложих едно листенце дафинов лист още в началото на варенето. Към средата на времето необходимо да уври ориза извадих дафиновия лист, защото ми се стори, че аромата от него е достатъчен. Изглежда половин листенце е необходимото количество за дозата ориз описана в рецептата.

Според мен и "независимите експерти", които го опитаха, стана твърде добре на вкус. Изсушеният лук също става чудесно за тази манджа, което е много добе защото 1кг лук като се изсуши олеква до под 100г и е много лек за носене в раницата. Вече добавих и дафинов лист в кутията с подправките на полевата кухня.

[vanjo]

Хобо, аз ти предлагам да добавиш и индийско орехче. 

[Kent]

Само да вметна - половин туристическо канче сух ориз и канче и половина вода ми идват в множко. Оня ден прекрасно се нахранихме с тъста със седем супени лъжици с гърбица сух ориз /по малко от половин индийско канче/ и канче и нещо вода. И не го варих 20 минути на отворен съд, щото му заминава аромата / ни лучен остава ни дявол/ ами две-три минути само кипя на ПК-то и после го пових като бебе /съда с капак/ в камуфлажното си бундесферско пардесю. След двайсе минути ориза си беше бомба. С тези нюанси е по хобо рецептата другото. Е, с изключени е и на морковите де. Не тача пържени, варени или задушени моркови поради защото.
п.п.  И включая сухата ми каймица.

[jordanov]

А пък тука го дават за гурме ценители


http://www.edna.bg/vkusno/vegetarianstvo/oriz-s-orehi-i-praz-4629787

[emil]

....
Необходими продукти:
.......
7. Сол на вкус

За това количество аз слагам почти половин чаена лъжичка сол, но го обичам по-солен. Хубаво е да пробвате в къщи колко точно сол ви е необходима
............. Но приготвен по рецептата си е направо деликатес!.....

Дали е пробвал някой да замени солта в рецептата с мононатриев глутамат?
Ще ми се да я пробвам тази рецепта и то в същия тип съдове и трябва да се престраша. Не смея да експериментирам, защото съм готвач-неудачник и после почистването на похабените съдове ми коства време и раздразнение.

[voyslavov]

Дали е пробвал някой да замени солта в рецептата с мононатриев глутамат?

С каква цел искаш да използваш вместо готварска сол, натриев глутамат? Натриевият глутамат не соли, наистина се дисоциира на натриеви йони, на които се дължи соления вкус на готварската сол - натриев хлориД, но преобладаващ е така наречения вкус умами, дължащ се на глутаминовата киселина.

[Hobo]

Натриевият глутамат го слагат да подобри вкуса на сурогатните хранителни изделия. Освен, че не соли е изключително вреден. Друг е въпроса, че вече почти във всичко го има и е почти невъзможно да се избегне. Та затова се чудя защо ти е, Емиле, да си тровиш храната сам? Достатъчно отрови ядем от магазина. За самото готвене не се колебай. Ако си неуверен като за начало работи с по-слаб огън и следи стриктно времето по часовник. Няма да загориш нищо. А и да загориш алуминиевото войнишко канче се чисти лесно с домакинска тел за загорели съдове. И това упражнение не е лошо да се усвои защото на всеки се случва да загори някоя манджа.

[emil]

.....Освен, че не соли е изключително вреден. Друг е въпроса, че вече почти във всичко го има и е почти невъзможно да се избегне.....

Не твърдя, че е полезен, но не е по-вреден от готварската сол. Обаче първо: овкусява храната; второ: готварската сол е в пъти по-вредна от МНГ-то, особенно в количествата, които ние, българите консумираме. Та искам да я избегна. Не ми е проблем да споделя лично аз какви проблеми имам  със готварската сол (по-конкретно с натриевия хлорид, не толкова с разните калиеви соли), но ще оспамя темата.

....... И това упражнение не е лошо да се усвои защото на всеки се случва да загори някоя манджа.

На мен за съжаление ми се случва ненужно често и е адски досадно.  В котлето пробвах да си изпукам пуканки по твоята рецепта, на спиртника.  Поради същата причина, дето избягвам солта, се пробвах да си направя безсолни пуканки. Само половината пуканки станаха (ама станаха фантастично), а котлето загоря на петна. Голямо търкане падна, докато го изчистя с готварска тел. Даже си купих боракс от аптеката, но не помогна. Силата на пламъка на спирника  не може да се регулира, май това бе причината за фиаското.

[Hobo]

Ясно, Емиле. Няма да споря, всеки разбира нещата по своему. Целта на форума е да споделим. Ще си позволя малко офтопик за пуканките. Според мен не липсата на сол е причинатта за загарянето, Едва ли е и от спиртника. Аз също ги пукам на спиртник. Опитай с малко повече олио и започнат ли да се пукат слушай внимателно. Щом спре канонадата махай от спиртника. Каквото се е изпукало, изпукало.  Неприятно е, че на пазара понякога продават лоша царевица и действително голям процент не се пука, но това е от сорта. Аз затова уцеля ли хубава, която се пука почти на 100%, веднага си вземам още. Тя издържа доста време на съхранение, а и при нас бързо се харчи.

Ако на дъното на канчето има само леко оцветени петна въобще не си струва да се търкат. Алуминиевотo войнишко канче се оцветява дори само чай да се вари в него. Вярно спира да изглежда красиво, но не пречи за готвенето. Вече ако е загоряло трябва да се изтърка, защото на следващото готвене там където има загаряне загаря още поовече.

Относно ориза. Ако ще го готвиш на спиртник само гледай часовника. Силата на огъня при спиртника е достатъчно малка. Стандартен купешки спиртник има мощност горе долу колкото най-малката плоча на електрическите котлони на готварските печки. Приблiзително 900-1000 Вата..Самоделните и те са в този порядък.