АРМЕЙСКИ ОБУВКИ ТИП КУБИНКИ
Обувките са изключително важна част от екипировката. Лошата обувка може да съсипе и най-здравите крака. Да отвори люти рани и да убие всякакво удоволствие от общуването с природата. Това всички го знаят и е лесно да се каже. Кои са добрите обувки? Чета описанията на търговците на обувки. Ами според тях всички модели са от хубави по-хубави. Да се чуди човек кои да си купи по-напред.
Започнах проучване по Интернет какво казват колегите, които вече са си купили от перфектните модели.. Сто мнения, сто марки. Точно се насоча към конкретен модел и хоп, в следващата тема апел: ?Не си купувайте такива!“. За няколко модела прочетох само хубави думи. Най-доброто беше: „Отлични обувки, издържаха цял сезон“. И всичко това за някакви си 350 – 400 лева. Брех, че какво му е отличното освен цената, която ми заприлича като да е обир в мирни дни. Мен армейските обувки ме издържаха няколко пъти по сезон и половина. При това ги издадох здрави и годни за носене дип, че ги носех по 16 часа в денонощието цели 700 дни, При това натоварването хич не беше като на курорт..
Бинго! Армейска обувка! Това ще е! Хукнах към пазара. На няколко места продаваха нови неизползвани обувки излязли от военните складове. Никъде не видях от добрите изпитани обувки от дебел телешки бокс и яка гьонова подметка подкована с метални петъли и цинти. Продават само тип Кубинки. То хубаво, обаче аз нямах опит с такива обувки. Дадоха ни кубинки в края на службата. Бяха ми удобни, но колко здрави са не ми стигна времето да проверя, защото дойде заветното мечтано Уволнение.
Тъкмо да си купя и забелязах, че има видима разлика между отделните чифтове. От продавачите не успях да изкопча информация и отново се обърнах към Интернет. Прочетох всичко, което чичко Гугъл показа при търсене с написана една единствена дума, а именно „кубинки“. Даже как кубинките в Куба сгъват пури като ги стискат между бедрата си. Така изработените пури били много скъпи, но може и някой да ме беше пратил за зелен хайвер.
След усърдно четене, отсяване на информацията и много разговори с хора, които са носили различните модели кубинки бях убеден, че няма да сбъркам в избора си. Оказа се, че не е точно така. Все пак теоретичния опит съчетан с вече няколко годишния ми личен опит ми дава кураж да напиша това, онова за избор, експлоатация и съхранение на обувките наречени армейски кубинки.
Кубинките започват да се произвеждат за нуждите на българската армия в началото на осемдесетте години в завода за обувки в гр. Пещера. По-късно започва производството им и в гр. Габрово. Има един кратък период на производство, в който няма особена разлика в качеството на обувките произведени в двата завода. След още около година производството в Пещера е спряно. В Габрово постепенно се разваля качеството като се започва с по-лоша подметка, след това по-нискокачествена и тънка кожа и накрая всичко това съчетано с по-лошо качество на изработка. Слуховете говорят, че влагането на по-нискокачествени материали и влошаването на качеството на обувките настъпва, когато България поема ангажимент да произвежда по няколко стотин хиляди чифта войнишки обувки тип кубинка за виетнамската армия.
Най-добри са първите легендарно здрави, водонепропускливи и удобни за носене кубинки произведени в Пещера В Габрово се произвеждат както хубави така и лоши кубинки. Качеството варира в големи граници. От там и коренно различните мнения на хората, носили такива обувки и споделили опит във форумите и Интернет. Хубавите габровски не се отличават много от пещерските по качество. Лошите по-добре да не си купувате, защото само ще съжалявате.
В наши дни почти на всеки пазар има сергия, на която се продават обувки от запасите на БНА, които се ликвидират в момента. Цената на която могат да се закупят варира от 35 до 55 лева (есента на 2009г) в зависимост от кой пазар и от кой град се купуват.. Ще ги закупите по-скоро в диапазона 50-55лв, което е добра цена за качеството им.
Как да познаем качествените кубинки?
Търговците знаят, че най-много се търсят пещерски кубинки и почти всички казват, че обувките сa им от пещерския завод. Няма ясен белег, по който да се различават пещерски от габровски кубинки. Опитах се, но не намерих данни кога точно е спрял единия и кога е започнал производство другия завод. Говори се, че през 1985 година и двата работят и произвеждат еднакво качествени обувки. После Пещера спира. Ако това е вярно ориентирайте се по годината на производството. От долу на подметката има две кръгчета. В едното е написан номера на обувката, а в другото съкратено годината на производство. Например ако е произведена през 1982г, пише 82.
Общо взето колкото по-рано е произведена кубинката, толкова по-качествена, здрава и дълготрайна е тя. Това трудно се асимилира в наше време, но е факт. Трудно се асимилира, защото е трудно да си представим как лепилото и конците от онова време държат като нови 20-25 години, а при съвременните обувки се разкапват за има няма 3-4, дори когато обувките са стояли на склад.
Първите кубинки произведени в Пещера са с четири дупки и четири кукички за връзките. Модела се произвежда до 1983г. След това обувките се модифицират и са с три дупки и четири кукички. Подметките и на двата модела са еднакви. Те са едновременно лепени и шити и имат още няколко особености. За щастие същите особености имат и добрите кубинки произвеждани в Габрово до 1989г.
Гледайте обувките за следното. Погледната от долу подметката на хубавата кубинка има едно малко подсилващо звено оформено като „мостче“ между подметката и тока на обувката.. Самият ток погледнат от страни създава илюзия, че е лепен от няколко наставени едно над друго парчета. Има едни хоризонтални ивици като да отделят насложени една върху друга филийки с еднаква форма. Друга особеност на добрата кубинка е, че от вътрешната страна на обувката токовете са заковани с по два гвоздея. Точно така, два гвоздея. Още им казват пирони. Това с гвоздеите не знам до коя година го ползват.
Има още една тънка разлика между хубавите и лошите кубинки. Разликата в бомбето (носа ) на двата вида. На хубавите кубинки бомбето е твърдо и стои широко (не смачкано), давайки достатъчно пространство около пръстите, което пък ги предпазва от измръзване. А на лошите кубинки бомбето стои някак смачкано и меко, дори и като нови. От там се притискат плътно пръстите към кожата на обувката, което пък влошава кръвоснабдяването и освен за мазоли допринася и за по-лесно мръзнене! Внимавайте много и добре си отваряйте очите защото има кубинки с ниски бомбета, които по нищо друго не се отличават от хубавите.
Хубавите кубинки са окомплектовани с пластмасови стелки тип скара. Представляват пластмаса с квадратни дупки по цялата повърхност. Искайте си ги. Много са полезни, защото масажират краката при ходене. Казвам искайте си ги, защото доста търговци ги свалят и ги продават отделно. Виждал съм и кубинки от 1984/5 година с кожени стелки. Най-обикновено парче кожа. Нямам идея дали са правени в друг завод или са предназначени за друг род войска. Това да не ви притеснява. Ако другите признаци съвпадат, а именно твърдо и широко (не смачкано) бомбе, лепени и шити подметки, мостче на подметката, ковани с гвоздеи токове и ток с хоризонтални черти, то купувайте смело. Такава кубинка ще ви надживее. Всички хубави кубинки се отличават освен по гореизброените признаци и с дебелата и яка кожа, от която са изработени.
Кубинка с подметка, която не е шита или е шита, но е без мостче не купувайте. Това са ужасни обувки. Ще се разлепят за нула време. Ще текат като лейки още при първата роса и само ще се ядосвате защо сте си дали парите. Също в никакъв случай не купувайте кубинки изработени от тънка кожа, колкото и финни да ви изглеждат. Разликата между хубавата дебела и лошата тънка кожа е ясно изразена и не може да се сбърка. Ето снимки на хубавата и лошата кубинка:първата роса и само ще се ядосвате защо сте си дали парите. Също в никакъв случай не купувайте кубинки изработени от тънка кожа, колкото и финни да ви изглеждат. Разликата между хубавата дебела и лошата тънка кожа е ясно изразена и не може да се сбърка. Ето снимки на хубавата и лошата кубинка:
Снимка на хубавата кубинка. Ясно се вижда шева на подметката и „мостчето“ към тока, както и хоризонталните черти на тока
Снимка на лошата кубинка. Няма шев на подметката. Няма и „мостче“ към тока.
В ляво е хубавата, а в дясно лошата кубинка. Ясно се вижда, че дясната няма черти по тока си. Вижда се и ниското бомбе .
До тук добре. Намерихте качествената кубинка. НО! Все още не бързайте да купувате. Внимателно огледайте двете обувки. Съществува проблем, че рядко обувките са чифт. Тоест извадени от една кутия. Когато започва разпродажбата на военните складове не знам по каква причина, може би за по-малко транспортно място, обувките са извадени от кутиите и събрани в чували. После крайния търговец ги е „куплирал“ в чифтове според както му е дошло на него.
Ето какво се случи с мен. Зарадван, че намерих супер пещерски кубинки с четири дупки платих и щастлив си заминах. Започнах да ги разтъпквам. Колкото по-ходех толкова лявата ми ставаше по-удобна, а дясната по-неудобна. Това продължи докато излязах на първия си няколко дневен преход в Стара Планина с тях. Върнах се с рани на десния крак. Чак тогава забелязах, че двете обувки са не само от различна кожа, но и различни по кройка и ширина. И двете са един номер, това няма как да се сбърка, но или за армията са шили различни по ширина обувки, или моята дясна е била за виетнамската армия, защото дясната е осезаемо по-тясна от лявата. Поради тази причина яко ми разрани крака и ме остави за дълго в къщи без планина. Не бяха чифт, то е ясно, но ако си бях отварял очите щях поне да забележа разликата в ширината. Проблема се реши с купуването на още един чифт кубинки. Вече без проблем, защото има една поговорка: „Парен каша духа“.
И така вече сме си купили качествени кубинки като внимателно сме ги огледали и са чифт или поне близо до чифт. Нямаме търпение да ги обуем и да заприпкаме с тях по планини и полянки. Не бързайте. С нови обувки никога на сериозно ходене. Това важи с пълна сила за нови кубинки.
Военните обувки със сигурност са съхранявани по най-правилния начин докато са били във военните складове. Складовете са били с нужната температура и даже влажност на въздуха. Повечето новозакупени кубинки още миришат на нафталин, което е част от правилното съхранение на склад. След това са извадени и продадени на едро на търговци. Те пък разпродали на по-малките търговци и така докато стигнат до сергията. Колко време и как са съхранявани след като са извадени от склад никой не знае. Най-вероятния дефект в резултат на лошо съхранение е изсъхване и спичане на кожата на обувката. Липсата на естествената влага на кожата води до бързо напукване и дори дупки в местата където се образуват гънки след кратко носене. Освен това твърдата кожа ръмби здраво краката и много сълзи и кръв ще се пролеят докато се разработи една такава кубинка. За щастие този проблем се решава лесно. Оставят се обувките в мокро помещение за две до три денонощия. Под мокро помещение имам в предвид влажно помещение, например банята. Да се внимава да не се мокрят директно обувките. Те ще си вземат колкото влага им трябва от влажния въздух. При тази операция е възможно да ръждясат металните кукички за връзките. Това да не ви притеснява защото тези кукички така или иначе ще ръждясат след време. Все пак ако това ви дразни, може предварително да ги намажете с някакво мазило. От крем за ръце до грес все ще помогне да ги предпазите от влагата и да не ръждясат докато са в мокрото помещение.
След процедурата на навлажняване идва най-трудната част. Разработването на кубинките. Няма начин да се прескочи този етап. Той е труден, но резултата ще радва дълги години собственика на разработените кубинки. Как се разработват кубинките? Ами много лесно. С ходене. Друг начин няма. Ходи се ден след ден с тях докато омекнат и лепнат на крака. Това може да продължи седмица до месец. След това носенето на кубинки е удоволствие и човек със съжаление ги сваля когато се наложи да обуе празничните обувки, за да посети тъщата. Пък ако е много смел може да отиде с кубинките. Най-малкото, което ще се случи след това е, че със сигурност ще последва разговор на високо ниво с главнокомандващия. Разговор с предизвестен край.
За да се поддържа кожата мека и влажна всеки ден обувките се мажат с вакса за обувки. В нея има всички нужни за кожата вещества. За съжаление в наши дни трудно се намира едновремешната армейска вакса. Аз използвам черна вакса Casablanca, Има я във всеки супермаркет и е по левче. Според мен върши работа. Желателно е обувките да се мажат вечер. Дебело и без да се лъскат. Така могат да престоят доста дни без да губят еластичност и да се налага ново разработване. Защо вечер? Ами след употреба. Сутрин само се лъскат. През нощта ваксата хубаво е проникнала в кожата и я е импрегнирала. Това е. Самата разработка не е лесна работа. По време на Втората Световна война ботушите за немските пехотинци са се разработвали от концлагеристи. След това са се дезинфекцирали и са изпращани директно за фронта.
Ето и някои хитрости при експлоатацията на кубинките. Някои са полезни, а с други трябва да се внимава защото ефекта не е еднозначен
Големия проблем за всяка кожена обувка е как да се направи така, че да не пропуска вода. Докато е нова хубавата кубинка няма проблем с водата, но след това и тя иска специално внимание. Най-правилното третиране е да се мажат редовно обувките с вакса. Това прави обувката 100% непромокаема при нормални условия. Лошото е когато се ходи в мокра трева или сняг. Тревата и снега се явяват като абразив. Бързо свалят боята от обувката. И тя протича. Лечението е да се импрегнира кожата на обувката. Аз съм най-доволен от следното. Вземам кутийката с ваксата и я слагам на котлона. Когато боята заври започвам да мажа обувките. Трябва да се внимава с боята да не се запали докато е на котлона. Щом запуши да се махне и щом се поохлади пак да се сложи на котлона. Добра идея е самият котлон да е на слаба степен. Така обработени кубинките са ми издържали по цял ден преход в сняг. Вечерта в хижата задължително процедурата се повтаря пак и кубинките са готови за следващия ден.
Друг изпитан начин е да се приготви смес в съотношение 1:1 оцет и олио. Обувката се загрява и докато е топла се маже с така приготвената смес. Сместта постоянно се бърка, защото оцета и олиото много бързо се отделят едно от друго. Загряването на обувката през лятото става лесно. Просто се оставя по обед на пряка слънчева светлина и щом се нагрее, се маже. През зимата трябва много да се внимава да не се прегрее обувката от печката или огъня на който ще се загрява. Най-добре е да се сложат под радиатора на парното или на отворения капак на нагрята домакинска фурна. Постоянно да се наблюдава степента на нагряване. При много нагряване може да се съсипят обувките. Добре нагретите обувки просто попиват сместта. Така обработените обувки вършат работа. Дефекта е, че след време олиото гранясва и от обувките се носи неособено приятна миризма на гранясало олио.
Друг начин е да се импрегнира кожата с пача мас. Пача мас се намира трудно в наши дни. Човек трябва да си я произведе сам. Купуват се няколко патешки (гъши) фенера от магазина и се варят докато се отдели маста. Не съм го пробвал, но съм чул добри отзиви за импрегнация с гъша мас.
Навсякъде пиша, че обувките трябва да се импрегнират, защото това означава сместта или маста да проникнат в кожата. Ако тя е само намазана, то тревата и снега бързо ще я забършат и започва да прониква вода.
Някои казват, че може да се използва свинска вместо гъша/пача мас. Аз не съм пробвал поради коренно противоречивите отзиви от патили. Едни казват, че третирани със свинска мас обувките започват да текат още повече. И че каквато и да е маста тя гранясва и рано или късно обувките започват да смърдят на гранясала мас. Други са доволни от резултата.
Ето и разказа на един човек, който е използвал свинска мас и е доволен. Обърнете внимание, маста трябва задължително да е безсолна. В никакъв случай солена. Може би точно от тази разлика идват различните отзиви.
"
С кубинки, накиснати във вряща свинска мас (докато избие отвътре) и веднага след това охладени, обикалях зимно време с група алпинисти по планините. Бяха ми с 1 номер по-големи и ги обувах върху домашно плетени вълнени чорапи и никога не са ми измръзвали краката, въпреки че бяхме щури и сме пробивали пъртини през планината и при температури под -20 С. В началото бях овикван от старите алпинисти, които ни водеха, но после видяха че се справям със студа по-добре отколкото тези с евтини но туристически зимни обувки.
Значи преди да пробвам със свинска (не солена) мас, пробвах с гъша но не бях доволен защото гъшата е по течна и напълно се втечнява дори и от топлината на крака понякога, съответно избива по повърхността и се избърсва във снега. Може пък да не съм случил на гъша мас! Свинската мас ми вършеше работа в продължение на години ходене през зимата по планините. Носех един и същи чифт кубинки и ги третирах в тенджерата преди всеки няколко дневен преход. След третирането с мас, изчаквах да се охладят до втвърдяване на маста, мажех ги дебело с вакса без да ги лъскам. Лъсках, ги, на другия ден преди да тръгна на преход. Но и свинската мас вършеше работа само за хубавите кубинки и то ако започне третирането още докато са нови. За лятото ползвах друг чифт нетретирани с мас."
Ето един изпробван от мен и работещ метод на импрегнация на кубинките. Взема се метална кутийка и на слаб котлон се разтопяват в нея пчелен восък, парафин от бяла свеш за горене и дерматичен вазелин. Обемното съотношение пчелен восък, парафин, вазелин е 1:1:2. Пчелен восък се продава по пазарите. Парафина аз взех от китайска бяла свещ за горене, макар че е спорно доколко това е чист парафин. Дерматичния или още наричан чист вазелин се купува от аптеката. Една тубичка български вазелин струва около три лева, а е само няколко грама. Може би защото е много чист, не знам. Затова поразпитайте по аптеките. Може да се намери много по-голяма разфасовка сирийски вазелин. Струва стотинки. Колко е добър за мазане на бебешка кожа не знам, но за нашата цел е перфектен. Горещата разтопена смес се нанася с парцалче равномерно върху обувките. След това обувките се загряват на слънце или пред печката докато „изсъхнат“. Това е гаранция, че сместа е попила в кожата.
Такова импрегниране гарантира водоустойчивост на обувката поне една година. Лошото е, че след обработката обувките както не пускат вода навътре, така и спират да дишат навън. Това се усеща най-вече през лятото. Човек трябва сам да вземе решение дали това го устройва.
За мен най-добрия начин, макар и по-трудоемък, е импрегниране с гореща вакса всяка вечер преди експлоатация в мокро или снежно време.
За да не замръзват през зимата връзките на кубинките се натъркват обилно с пчелен восък.
Послеслов
Напоследък по пазарите се появиха кубинки, които са на въоръжение в наши дни. Виждал съм различни модели с различен дизайн, различаващи се най-вече по формата и шарката на подметката. На вид са красиви, а и теглото им е осезаемо по-малко от добрите стари кубинки. Отзивите за тези нови обувки са противоречиви. Тъй като нямам опит с тях всичко в тази статия се отнася за армейските кубинки използвани в БНА до 1989г.
16 Декември 2009г
