Построяване на чешма МЕЧУЛИЦА

[meco puh]

ПОСТРОЯВАНЕ НА ЧЕШМА МЕЧУЛИЦА ДО ВРЪХ ДАНЧУЛИЦА
Ден първи - 15 Май 2014 год

 Не мога да скрия, своето задоволство от свършената работа - чешма Мечулица (кръщенето е от Цецко, директора на мероприятието) вече е факт. А на 14 Май не ми се тръгваше. Не зная колко пъти му се обаждах на директора, за да се откажем. През час четях писаното в Sinoptik bg, но той бе упорит - всичко било предвидено.
Остана ми да взема раницата на гърба и да тръгна за влака в 22 часа на 14 Май. В 06,15 часа на 15 Май с Дидо бяхме на гара София.
Наистина всичко е предвидено. Въпреки ранния час се появи Цецко. Понесе ни в тях, закусихме и натъпкахме джипа с инструменти.

Купихме цимент и пясък, намери място и за тях. Коритото за чешмата бе натоварено по-рано, с помоща на сина му, братовчед му и Караманчо.

Не остана друго за товарене, но направи място и за нашия спътник - Караман. Той с един скок си седна в коритото.

Свързахме се със Стефан. И той беше тръгнал с неговите хора. Минахме село Огоя. Видяхме тая вила.

Оставихме колата на Стефан, а ние шестимата Аз, Дидо, Стефан, Деси, Гери, Илия, ... ааа, и Караманчо пеша.

Пътя нагоре е по-лош, свалихме коритото и капака за каптажа.


Вече сме горе, при връх Данчулица.

Тук ще се строи бъдещата чешма, огнището е готово.

Като има огнище, ще трябва да гори лагерен огън. Има кой да се погрижи затова, преди нас тук е пристигнал друг Ком Еминец - Тито. Много се зарадвах като го видях, отдавна исках да се запознаем. Добре, че организираме такива срещи. Той се захвана с огъня.
 

Всеки си намираше някаква работа. Нямаше мотане и размотаване. Ако беше ни видял някой страничен човек, би казал, че от години живеем по горите, заедно. (Като ония - братовчедите). Построихме голямата палатка. Цецко знаеше всичко къде да се монтира и стана много бързо. Започнахме да подравняваме пода на палатката.

Бях чувал (и съм виждал де), че като ще се строи къща, първо се строи тоалетна. При наличието на голямата Старо планинска гора, нямахме такава грижа. Но проблем щеше да ни е водата.
Още като бях в къщи мислех, от къде ще намерим вода, докато строим чешмата. Била лесна работа. По пътя над нас течеше вода, която бе чиста. Всичко е предвидил директора. Опъна маркуча, водата пристигна зад палатката. Дори ни запита, дали не искаме вода в палатката

Ето, така се прави маса. Стига да ти сече пипето и да си носиш резачка в джоба (в джипа исках да кажа)

Нашето тридневно заведение е готово.

Тук има всичко - буре пълно с ракия, туба с анасонлийка, грозданка, пържолки и други вкусотийки, изредени преди мен от организатора (той е всякакъв на групата)

И така всичко бе готово, седнахме на масата. За следващия ден - петък остана започването на основната работа. И когато започна да се лее анасонлийката ми стана малко мъчно. Трябваше да изпратим Тито. Дано следващия път да остане по-дълго.
Преди да се стъмни, Цецко пусна и осветлението на главната зала на заведението. До около 24 часа вървеше хубав разговор, благодарение на предварителната старателна подготовка.
Настана време за спане. В моето спално помещение имаше осветление.

Тези "хижари" търпят яка критика. За разлика от моята спалня, в другите нямаше осветление и хората легнаха на челници. Дори по една бира не бяха им сложили до главите, както бяха сложили на мен.

[meco puh]

Ден втори - 16 Май 2014 - петък.

Днес трябваше да свършим много работа. Цецко и Дидо тръгнаха надолу да посрещнат Тодор и Румито. Едновременно щяха да докарат коритото, капака на каптажа и пясъка. Останалите не можехме да започнем работа, тъй като Цецко беше ми казал още в София, че е разговарял с хидро-инженери. Не знаех намерението му. Отстранихме тухлите от мястото, където щеше да се зида каптажа и тръгнахме нагоре да видим Данчулица и Белев връх.

Белев връх в дъното (в средата), в ляво от дървото (с пътя към върха) Данчулица, снимани от Мечулица.
Излязохме до връх Данчулица, откъдето Белев връх се вижда по-ясно, с маркировъчния кол.
.
Стефан и Деси тръгнаха да се изкачват на Белев връх, а аз реших да се връщам. Опасявах се, да не би да се върне директора и да ми се скара за разходката. Преди да тръгна надолу дойдоха Гери и Илия. И те тръгнаха нагоре.


Четиримата на Белев връх.

Групата-подкрепление не се забави, пристигнаха Тодор и Руми с Цецко и Дидо. След тях пристигнаха и тези от върха.
Започнахме да копаем място за коритото и едновременно да хващаме водата от четирите жили, по които идваше. Породи се малък спор. Исках първо да отбием водата на страни, да зидаме каптажа и тогава да докараме водата вътре. Директора беше на друго мнение. Докара всичката вода в каптажа и се наложи цял ден да шляпам във студена вода с ботуши. В замяна на това, като завърших каптажа ми даде парацетамол, за да не се разболея (мой човек е).
Аз, Тодор и Илия изкопахме мястото на коритото, а Цецко и Стефан, с помоща на жените вкараха водата в каптажа.
Надявах се да завали и да спрем да работим.
Да, ама не!
Наистина заваля, ама не спряхме да работим. Той, нашият човек е предвидил всичко. Опъна чадър над работното място и аз продължих да зидя каптажа. Няма спасение.

Най-после каптажа готов, излязох от трапа.

 Тодор се опитваше около коритото да направи като в аптека.

Илия засилихме да сложи гърнето с леща на огъня и да го наблюдава.

Дидо бе навсякъде, където има нужда и където е най-тежко.

Цецко беше директор и общ работник.
За 38 години работа не можах да си нареждам на директора, но този път успях. Докато зидя каптажа и чешмата, му нареждах цял ден - бъркай спойка, дай тухла, избери плосък камък. Изпълняваше без да възразява. Дялан камък, става и на прав зид да го сложиш и на ъгъл.
Затова трънченина казал, "с такъв помощник 100 метра зид ще зидам, само да няма пенджерици и кешелици".
Подкрепления продължават да идват. Пристигна и Вангел. Сега вече дръж се планино, ще те друсаме.
Пристигна и Ники с бъдещия планинар. Когато ние си заминем, там където ни е мястото, той ще казва на своите връстници - чешма Мечулица ние я построихме. Ще има право, защото не гледаше, а се опитваше да помогне с нещичко.
Нашите братовчеди когато са на работа казвали, работата може да не свърши, ама да се стъмни, че да седнем на масата.
Слава богу, седнахме. А тя маса като маса ли? Да се чудиш от кое да ядеш, какво да пиеш. Главен готвач - Цецко.
Добре си хапнахме, хубаво си пийнахме и се прибрахме по спалните (палатките)

[ko54]

Свалям шапка, Мечо пух! 

[emil]

Следя с интерес! Поклон!

[jordanov]

Добра работа на добри хора! Па и целта оправдава средствата Чакаме продължението !

[meco puh]

Добра работа на добри хора! Па и целта оправдава средствата Чакаме продължението !

Имах една единствена цел - да не страдат следващите като мен в този район.
Минавам от там трети път на Ком Емине. И трите пъти вместо удоволствие - жажда.
Това е съвсем близо до Своге, на около 400 км от моето место живеене, но най-безводния преход на Ком Емине. Около 6 - 7 часа вървене без да видиш капка вода.
Затова, въпреки отдалечеността си обещах да строя чешма. Благодарен съм на моите приятели - туристи, че без тях едва ли щях да успея. 

[meco puh]

Ден трети - 17 Май 2014 - Събота

Вече сме в пълен комплект, работната бригада е попълнена от новодошлите - Яница и моят приятел Венко, с когото извървяхме Ком Емине 2013.
Днешният ден беше като празничен. Трябваше да видим резултата от нашето начинание. Оставаше да завършим зида на самата чешма и някои довършителни работи по каптажа и около чешмата.
Малко се опасявах, че няма да ни стигнат материалите, но Цецко беше предвидлив. От предния ден поръча, идващите да донесат още цимент. Слязоха надолу до реката с джипа и докараха камъни за зида, пясък и баластра за пълнеж.

Пренесоха всичко до работното място.



Всеки знаеше какво да прави, никой не мързелуваше. Така е, когато желанието на всеки е да вложи нещо в това дело.



Казвам ви съвсем сериозно, че и Жоро се включваше в работата. В такъв случай, чешмата ще я бъде.

Вече сме към края, ще приключим работата по обекта, а не съм се снимал с директора. Хванах го на крачка. Снимай Стефане, докато не съм го изпуснал.

Намерихме работа и за подкреплението. И те заслужиха лещата и агнешкото.

Всичко е готово. Тодор затвори отворите на каптажа и водата вече тръгва към чешмата. В очакване сме, ще потече ли. Очакването.

Потече, в което не се и съмнявахме.

Вече можем да затворим каптажа.

Има още работа. Трябва да се измаже, да поизравним около района, да направим подпорна стена. Това вече се извършва с удоволствие, тъй като видяхме плода на нашия труд.





Пристигнаха и първите гости. Пак познати, само минават от тук, поради участие в друго мероприятие - сватба. Знаем, че и те биха участвали в работата, затова им благодарим, че ни уважиха. Казваме им на  Иван Гърбев, Вальо и двете дами - направихте грешка, че не останахте за вечерта.

Не знаех, че има такъв ритуал. Трябвало инициатора на мероприятието да се къпи при пуска. Ако знаех, щях да се скрия в палатката :lol: Със мое съгласие, дори по мое желание моят приятел ми изми главата. Времето беше малко студеничко, не беше за къпане. Аз дори лицето си не измих тази сутрин.

Вече чакаме да се избистри водата. Не се наложи дълго чакане. Налях си половин литър за вкъщи. Можем да си направим снимка за спомен.



След обяд започна честването. Появи се и първият Ком Еминец който си наля вода от нашата чешма. Каква случайност! Беше един чех. Наля си вода, хапна парче агнешко и изпи малко ракия. Не знаем дали стигна до Белия камък под Мургаш, закъдето беше тръгнал.

Това е за днес, за утре остана малко работа и прибиране на лагера.