Да се представя

[zLaGaD]

Здравейте! Попрочетох доста от този и още 1-2 подобни форума, хареса ми обстановката и реших да се регистрирам. Казвам се Митко, 44, живея в София. А се присъединих към вас, защото от около година съм си наумил да направя похода Ком-Емине, затова ще пиша в темите, които ще ми помогнат за начинанието и същевременно ще дам и аз разни споделени знания. Като малък ръшках из планини и гори неуморно, но от 10-14г. съм се залежал много, личи ми и по шкембето, но желанието (мерака) към природата ми остана. Напоследък практикувам автотуризъм с леки разходки. Много харесвам Лакатнишките скали и ходя редовно там с малкото детенце (10г), често виждам разни хора с тежки раници да минават. Следващия път ще се загледам специално, да зърна някой форумец.

[ZmeiGorski]

Здравейте и от мен!
Казвам се Иван, а приятелите ми казват Змей, или Змейко.
Горски, щото съм от балкана у сред убавата ни родина, ще рече Стара планина
Влязох във форума подразнен от думичката "Бушкрафт", щото то си е чисто излетуване, но прочетох много тук, хареса ми духът на форума и хората в него, и нищо, че още ме дразни думичката, оставам
До нови среща по форумните пътеки, пък живот и здраве и по горските!

[Hobo]

Добре дошъл във форума! И мен ме дразни вече думата бушкрафт. Защо съм се определил като такъв съм писал тук: http://www.bushcraftbg.com/forum/index.php?topic=742.msg8505#msg8505
и тук: http://www.bushcraftbg.com/forum/index.php?topic=54.msg207#msg207

Години изминаха откакто съм ги писал тези неща. Все повече осъзнавам, че съм обикновен човек, който волю или неволю не може да избяга от корените си. Никакви чужди думи не могат да променят същината. Все още не съм видял селянин бушкрафтър. Това, за което на запад и зад океана плащат луди пари, за да го научат, всеки селянин у нас си го знае по дефолт.

Миналата зима ме хвана капан, поледица и дебел снаяг, в едно мъничко селце. Нямаше какво да правя повече от седмица докато чаках държавата да прати снегорин да изрине снега и да мога да се прибера отново в града. Внимателно наблюдавах какво става на село в такава ситуация. Една седмица не дойде нито хляб, нито хранителни продукти. Никой не изропта. Хората просто си знаеха, че това е Природата и си бяха подготверни.

Особено ме впечатли едно четиринайсет годишно хлапе, което цепеше дърва. Правеше го като професионалист, като в същото време спазваше всички техники за безопасност. Без да е гледал клипове по Интернет с Рей Миърс и Беър Грил. Без дори да е чувал за бушкрафта. След като дълго го наблюдавах го попитах кой го е научил на всичко това. Каза, ами гледал съм дядо, ама той почина и сега няма кой да цепи, та аз. Та това е.

Думата бушкрафт вече всички знаем, че е комерсионално измислена и наложена като търговска марка с цел да се печелят пари. Но на кой му пука. Ние сме си ние. Вече няма как да сменим името на форума. Всъщност защо пък не... само да има желаещи.

[ZmeiGorski]

Благодаря за приемането!
Вече много години стават със все по-рядко излизане от града и гората ми липсва още повече.
Предполагам не е за тази тема, но тук ще поздравя колегите с един мой стар разказ.
Хобо ми припомни за него със споделянето за хлапето, което е срещнал миналата зима 




Хлапето


Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях.
Деня беше слънчев. Бели, пухкави облаци се припичаха на слънцето.
Не бързаха за никъде, също като стада овце в полето.
А ние отивахме към ниското при кошарите, в полето, където минаваха първите ми лета.
Ниското беше една дълбока яма насред нивите, дълбока и широка, гъсто обрасла с гора.
Като погледнеш от горе, само листа, толкова много, че не виждаш дърветата долу, нито пътеките, нито реката.
А реката беше ни голяма, ни дълбока.
Малка рекичка насред гората, където често слизаха на водопой зайци и лисици.
За зайците не бях много сигурен, но дядо Петър ми разказваше, че когато заек иде да пие вода, защото и той душа носи, някоя Лисана хитрана го хваща и го носи за храна на малките лисичковци.
Ех как исках да хвана всички лисици тогава и да им вържа опашките, та да не могат да се разделят.
Същата тази рекичка точно насред гората имаше бент, а над бента, старите воловари бяха изкопали ров.
В този малък вир водехме по обяд воловете.
Вървяхме бавно по пътеките и щом стигнехме аз се покатервах на гърба на някой от тях, и заедно с него потъвах във водата, после изскачахме на повърхноста, а аз здраво стиснал рогата му се смеех на звуците, които издаваше.
Когато привършехме с банята, воловете излизаха от водата и се пръсваха в сянката под дърветата.
Аз притичвах при дядо Петър и той изваждаше от чантата голям комат хляб, резен сланина, буца сирене и малко лук.
Сядахме да обядваме, а беше вкусен този обяд.
Ядеш и ушите ти пращят, ядеш, и не смогваш да преглъщаш.
После, когато дядо Петър заспеше, аз взимах малкото му джобно ножче от торбата и захващах да вия плетеници по гегата му.
Дялкам, дялкам и току се порежа.
Притичам до реката да се измия и хуквам за ябълки, а там имаше такива едни ябълки, зелени и големи.
Покатервах се на някое дърво и откъсвах няколко, колкото се съберат в пазвата ми, та заприличвах на торбест лалугер, както казваше дядо Петър.
После се връщах изморен на полянката, лягах по гръб, гледах листата над мен и се чудех: Ако останем тук цял месец, как ще разберем, като почти не можеш да познаеш, ден ли е, нощ ли е.
И докато размишлявах така, унасях се и заспивах сладко, а после, когато се събудех, се намирах на гърба на някй рогат приятел на път за следващото място за паша, или на път за село.
После лятото свършваше и нашите си ме прибираха в планината.
Така порастнах и често се случваше, когато стане въпрос за полето, някой стар троянец да се засмее, и да каже как полендаците не могат да си нарежат сланината за мезе.
Но на мен все ми се спомня онзи комат, свит на топка с резен сланина в него и нещо се свива в мен.
Хем ми се прияжда, хем в гърлото една такава буца, хем съм се ухилил до уши, щото знам хем как по нашенски да си я нарежа изтънко, хем пак по нашенски да я свия в комат.
Пък и за дяда Петър се сещам, и за лисиците с вързаните опашки, и за онези големи волове, като цели планини, дето носеха небето в рогата си.
И за ябълките се сещам.
Ама че бяха сладки онези ябълки.
Отхапеш, а то не ябълка, а мед ти в устата.
И така, с тоя хлапак от време на време се срещаме, скачаме в локвите, гоним си сянката, гледаме хората и цъкаме с език, и ни се иска понякога хората да имаха опашки, да ги хванем всички и да ги вържем, та да не могат да си правят пакости.

[Hobo]

Върна ме назад във времето. Благодаря ти! Само дето моя дядо пасеше не волове, а овце. Обаче аз не мога така красиво да се изразявам. Затова не пиша спомени и пътеписи.

[ZmeiGorski]

Върна ме назад във времето. Благодаря ти! Само дето моя дядо пасеше не волове, а овце. Обаче аз не мога така красиво да се изразявам. Затова не пиша спомени и пътеписи.

Благодаря ти, Хобо!
Другия месец имаме отборно изграждане във фирмата и ще се качим до Ком с малък преход от там, та ще пошумкарствам малко и аз! Поне колкото мога да се отделя от колегите де, но ще ми замирише на Балкан!
А тази вечер у дома си говорихме, че това лято ще го напълним с гора!
Ще пиша пак, като прилегне, но обещавам да е в правилните теми
А това е за Благодаря, за чудесното местенце:

[zLaGaD]

Имам предложение към форумците за съвместно начинание, къде да го направя?

[Admin]

Пиши в Миш-Маш. Ако има нужда ще го преместя след това.

[zLaGaD]

Благодаря!
Исках да направя няколко предложения към този форум и неговите участници. Мотивите ми са следните:
Като изключа няколко човека, общо взето няма с кой да скитам, когато и както се отвори възможност. Имах няколко другарчета, но за съжаление живота съвсем наскоро ги попиля, кой из чужбина, кой по няколко работи едновременно. Аз лично се бях наточил за Пътеката, но ред причини явно ще ме отклонят за тази година (привърженик съм на ранното тръгване - около 20 юни) но сега и до 20 септември няма да мога да пробвам. Иначе използвам всеки възможен момент да се пошляя извън гмежта, наречена София и подобни, било и с кола. Освен това имам няколко други идеи и бих искал да срещна съмишленици в този форум, ако не - все ще намеря, както е казано в светите книги. Идеите са ми следните:
1. За събото неделни излети всички от района София Пазарджик и въобще тоя радиус - насреща съм.
2. Ако някой екстремист ме подпали за Пътеката след 01.08. 2105... еми не знам... но е малко вероятно.
3. За т.1 важат районите на Варна-Бургас, но когато съм си там.
4. За да преминем някой малък участък от Пътеката - Ура, и пак Ура, това е най-реалистичното за тази година, вкл. да качим някой връх. Забележка - все пак до юли не ме търсете освен за събота-неделя.
5. Имам и една по-стара идея: спускане с лодка по Искър. Вариант а) - с джипка от изворите и палаткуване.
вариант б) организирам извозване и евентуално прибиране, като се пуснем от Мездра или Роман, защото след тях почти няма ВЕЦове и няма да се налага да мъкнем лодката.
Лодката е ПВЦ, с твърдо дъно и гребла - идеята е бавно пускане по течението, риболов и нощуване по палатки, ракийка, цвър-пър и подобни. Лодчицата е 4,50 дълга, бере 3ма яки мъжаги с багаж. При варианта тръгване от изворите, ще се пуснем с моята жипка, като 3ма мъжаги сме екстра. Може да пуснем после лодката от София, но ще има бая мъкнене по ВЕЦовете.  Вариант с джипка пълното трасе едва ли ще надхвърли 5-6 дни, с джипка до Мездра и после реката - максимално 5 дни, и само след Мездра-Роман по реката - 3 дни. Разходи на евентуалните участници - хапка и пийка по равно, тунджата си е моя работа. Въобще, ако някой се заинтересува - драскайте тук направо или на лични, ще се радвам тази година да прекарам повече време след природата!
Благодаря за вниманието!

[kraychev]

Здравейте!
Най-сетне намерих къде да се представя, за да не се включвам в разговорите, без да сме се запознали
Казвам се Камен, на 43 години, от Сливен. За съжаление, от десетина години живея в Бургас. Женен съм, имам син на 15 и дъщеря на 6г. По професия не работя, защото моето не е работа – създавам проблеми, където ги няма, после ги решавам, като за всичко това ми плащат. Обичам планината, не обичам морето. Наскоро установих, че интересите ми към прекарване на времето сред природата си имат купешко наименование, та се регистирах – тук и в другия форум. Понякога разхождам колелото. Други интереси – оръжие, военна история, Възраждането...

[gavra74]

По професия не работя, защото моето не е работа – създавам проблеми, където ги няма, после ги решавам, като за всичко това ми плащат.

Яснооо... Адвокат!!!

[kraychev]

Позна!
Но аз бях доста конкретен... За адвокатите няма вицове... всичко е истина 

[Mavrud]

"С юрист е трудно да се спори! Ти му речеш къде ти е болката, а той веднага ти вади член!"