Супа от гъби с картофи

[Hobo]

Много лесна за готвене в полеви условия супа от гъби, картофи и лук. Необходими продукти за 4 човека:

1. Гъби - 500гр
2. Картофи - 500-700гр (6-7 картофа)
3. Лук - 2 глави
4. Черен пипер - десетина зрънца
5. Дафинов лист - един голям лист или 2-3 по-малки листенца
6. Слънчогледово олио - 5-6 супени лъжици
7. Сол - на вкус

Това количество се събира в 2 литрова тенджера ако е гъсто сварено. По-редичка супа е добре да се готви в 3 литрова. Изчистват се гъбите и се нарязват на едри парчета. Примерно пънчетата на две, а чашките на 4 или 6 парчета в зависимост колко големи са гъбите. Картофите се нарязват на кубчета с размер около сантиметър, сантиметър и половина. Лука се реже според предпочитанията. Аз го режа на ситни половин сантиметрови кубчета, но може да се нареже и на полумесеци.

Загрява се олиото в тенджерата и се слагат почистените и нарязани гъби. Пържат се докато обема им в тенджерата спадне на половина спрямо първоначалния, който са заемали в тенджерата. Досипва се вода и гъбите се варят 40 минути. Добавят се картофите, нарязания лук, черния пипер, дафиновия лист и сол на вкус. Вари се още около 20-25 минути. Ориентир са картофите. Когато те са готови сварени и самата супа е готова.

Колко вода да сложим? Ами според вкуса. Аз предпочитам да сложа малко вода и супата става доста гъста. Гъбите ги купувам от пазара, култивирани печурки. Понеже не познавам и не смея да бера свободно растящи гъби си нося предварително изсушени от в къщи и с тях готвя, когато съм сред Природата. Въпреки, че картофите са малко тежки за носене, вкуса на тази супа е толкова добър, че изплаща всяка капка пот от носенето. Разбира се по разчет се готви още първата вечер, за да олекне раницата за следващия ден.

Готвил съм много пъти по тази рецепта и винаги са ми харесвали супата, но рецептата не съм я измислил аз. Видях я в:
"Карманный справочник туриста" Автор Штюрмер Ю.А. М., Профиздат, 1982 http://www.skitalets.ru/books/sprav_shtrum/

[vanjo]

Хобо , дали е възможно да се заменят картофите с ориз или макарони ? Мисля, че ориза или макароните ще спестят време и гориво също така. А оргинала ще го пробвам в домашни условия. Благодаря за рецептата.

[Hobo]

Според мен може. Аз съм правил супа от гъби, ориз и сол. Никакви други подправки, понеже нямаше. Беше учудващо вкусна с преобладаващ вкус на гъби. С макарони не съм пробвал. Скоро време ще опитам по рецептата за "Варен ориз", но с кус кус вместо ориз.

Време и енергия едва ли ще се спести, защото и ориза, и картофите се сваряват горе, долу за еднакво време. Гъбите искат продължително варене. В случая 40 минути самостоятелно и още 20 с останалите продукти. Това е така, защото ако гъбите се варят по-малко от един час са възможни случаи на отравяния или стомашни проблеми дори от култивирани гъби. Същото може да се получи ако се притопли една вече сготвена гъбена манджа. Това не се знае от повечето хора, но е важно!

Рецептата вярно е енерго и време емка, но е предназначена за изпълнение на открит огън вечер след преход, когато времето не е проблем. За газови котлончета и спиртници не е много подходяща.

[zdravkokomitov]

И аз да се намеся! Винаги съм се чудел защо, обяснение не съм намерил, но навсякъде в българските гъбарски книжки се отрича тази комбинация - гъби с картофи, макар че мусака с гъби вместо месо си е супер. Винаги се изтъква по писанията, че приготвеното в тази комбинация трябва да се изконсумира веднага и в никакъв случай не е полезно да престоява до сутринта. Замяната на картофите с всичко изброено в никакъв случай не е проблем. Подобни неща, да кажем каши или готвено става в пъти по вкусно дори с обикновени масловки. За мен печурката е последната гъба която откъсвам и то за съседите. А от подправките за гъби ползвам такава която не им убиват собствения аромат - само черен пипер. За лагерния огън, ако са повечко габите препоръчвам само задушени, може и с лук, а ако са по малко - каша. Измитите и начупени гъби наистина се задушават за 40 мин и вече са готови за директна консумация или за правене на каквото ти душа сака нататък. Струва си човек да научи поне 5-6 вида гъби, но не и печурките, защото тяхния двойник са мухоморките (бялата, действа чак след 24 часа, един от римските цезари дори е издал декрет да го хранят само с такива) а другия двойник, макар и не смъртоносен е карболовата печурка, от която яко се одрисква (голям майтап падна на един лагер сбор в с. Търнава 1980г)
  Любимата рецепта в къщи (и на всичките ми познати и приятели, които са опитвали) е след задушаването гъбите да се смелят или намачкат и измесят на кайма с традиционните подправки: лук чубрица черен пипер сода за хляб за набухване магданоз и яйце и да се изпържат като шницели или кюфтета. Най подходяща за тази рецепта е рижийката в двете и разновидности (обикновена и кървавочервена), обикновено незнаещите започват да гадаят какво е месото, а такова няма. С масловки също става, но те са трудоемка гъба, искат белене, но също са първо качество, като манатарката и рижийката по усвояемост от организма, докато всичките разновидности на печурката са трето, а някои дори четвърто качество (не говоря за вкусовите качества)
Най добрата супа от гъби за мен е тази от челядинки с ориз. Сина ми винаги я е предпочитал да е по гъстичка, да се яде с вилица! Толкова вкусно става, че той въпреки че е олимпийски мързел, дори сам ходи да си бере челядинки, а те са дребно нещо, колената те заболяват от патешко ходене!
Ако наберете повечко гъби, задушавайте ги и после стерилизирайте в буркани с маслоустойчиви капачки, за да имате заготовки за пици, кюфтета или каши. Самото стерилизиране става по два начина, както и месото: 2 часа в обикновена тенджера или в подходящи по размер буркани за час и половина в тенджера под налягане.

[zdravkokomitov]

Пропуснах да уточня, кюфтетата се оформят при пърженето с лъжицата с която гребем от приготвената смес, а тя трудно става достатъчно гъста, колкото и брашно да прибавяме. Аз лично предпочитам гъстотата да е такава че като бъркам съставсите с лъжица и прибавям брашно сместта да започне да става "на конци" тоест гъста, но да се разлива леко като я сложиш някъде с лъжицата. Кюфтетата набухват от содата, а преди всяко гребване лъжицата се омазнява във врящото олио. Всичко изглежда трудоемко, но ако има предварително задушини гъби като заготовка, няма никакъв проблем с времето, каквито и гости да те изненадат.