Преди няколко години поради тотална липса на координация между участниците в похода (двама на брой
) се оказа, че сме мъкнали 4 килограма лук при положение, че ни трябваха 2-3 глави. Понеже аз бях организатора и водача, не ме питайте защо се получи така. Това е една срамна случка в туристическия ми стаж за която все още не съм измислил оправдание. ( да беше само тази...). Похода завърши неуспешно. Не само заради лука, то цялата ни работа беше лучена.
Случката, обаче, ме накара да се замисля има ли начин хем да е лек лука, хем да си имаме достатъчно защото е доказана истина - лукът прави манджата. Има начин и той е ако лука се изсуши преди поход и се носи така в раницата. Аз го правя така:
1. Изчиствам и измивам лука.
2. Нарязвам го на парчета точно както бих го нарязал ако готвя нещо с него.
3. Застилам една тавичка с чист вестник. От истинските, не от тези, които са с гланцирана хартия. Вестника има за задача да попива влагата. Освен това ако го няма лука залепва на дъното на тавичката.
4. Поставям тавичката с лука във фурната на печката при ниска температура. Колко точно е температурата, не знам. Стара е и е с груб термостат, но някъде около 60-70 градуса.
5. Открехвам вратата на фурната няколко милиметра с цел да има от къде да излезе изпарената влага. При малко количество това едва ли е необходимо.
6. Наблюдавам процеса. След известно време лука се отлепва от вестника на дъното и след този момент периодично разбърквам ако слоя нарязан лук е дебел.
7. Когато лука е готов изсушен, изваждам от фурната. Изчаквам да изстине напълно и го слагам в кутия за съхранение.
Индикатор че лука е готов е това, че при стискане между пръстите люспата се чупи. В края на процеса трябва да се внимава и често да се пробва дали е готов, защото след като се мине момента на готовност, когато лука е вече добре изсушен, а цвета му все още натуралния, много бързо се препича и става кафяв на цвят. Прегаря. След като се извади от фурната докато изстива лука отново поема някаква влага от въздуха и люспите изсушен лук от чупливи стават жилави и еластични. Това да не ви притеснява. В това състояние ако се съхранява на сухо може да издържи години.
Колко дълго може да издържи така изсушен лук без да се развали не знам. Когато изсушавах първият килограм се зазяпах в края на процеса и леко го прегорих. Нищо фатално, но изсуших нов, а този сложих в една кутия и го забравих. Точно преди седмица го намерих. Отворих кутията и ме лъхна приятен аромат на сушен лук. Беше като прясно изсушен, а е на две години. За проба сварих във войнишкото канче гречка с лук. На вкус и аромат също нямах забележки.
Как се използва сушения лук. Някои го киснат предварително в студена, а ако бързат в топла вода. Това е с цел да си върне до някъде първоначалното състояние. Както се прави със сушените гъби. Специално за готвене аз не му бая нищо. Директно го слагам с другите продукти в канчето. Готовата манджа има нужния вкус и аромат, затова мен този мързелив начин ме устройва. Ако искам да го препържа в олио, обаче, задължително първо го кисна във вода да поеме, защото когато е сух много бързо прегаря още преди да си пусне аромата в олиото. На практика сушен лук не може или поне е много трудно да се изпържи без да се накисне преди това във вода.
По-интересен е въпроса с дозирането на сушения лук. Аз го правя така. Броя главите в количеството лук, което съм приготвил за сушене. След това ги нарязвам и суша. Готовия нарязан и изсушен лук меря с лъжица. Като знам от колко глави колко лъжици сушен лук се е получило мога лесно да дозирам за всеки възможен случай. То си зависи от големината на лука и лъжицата, но горе долу една средно голяма глава нарязан и изсушен лук пълни една супена лъжица. Така ако по рецепта ми трябва половин глава лук, аз слагам половин супена лъжица изсушен, ако е една глава - една лъжица и т.н. За съжаление нямам точна везна да измеря от един килограм суров колко грама сушен лук се получава. Според мен субективно 1кг след изсушаване олеква до 120 грама. Със сигурност това зависи и от сорта лук, доколко вода съдържа преди да се изсуши.
Това е. Ползвайте със здраве и ви пожелавам да няма "лучени" истории!
