Брадвата - този древен инструмент

[ko54]

Видях, че в http://www.stayaliveshop.com/catalog.php?subcategory=316 вече са пуснали за продажба брадви на Gransfors Bruks, Wetterlings и Hultafors. Цените няма да обсъждам, но преди известно време изказах моето мнение в един от ножевите форуми. С риск да стана досаден, ще ги прехвърля тези мнения тук:(за тези съфорумници, които тепърва обмислят купуването на фирмена шведска брадва и се чешат по главата коя да изберат):

"Hultafors и Husqvarna са търговски марки. Брадвите на Хултафорс се коват от Hult Bruks(основана в 1697г.) и на главата на всяка брадва стои клеймото на Hult Bruks. Hult Bruks са правили всички брадви за шведските въоръжени сили(боядисани в тъмно зелено - и главата и дръжката), като върху обратната страна на главите на тези брадви има и клеймо с трите корони - знакът на военната приемка. А брадвите на Хускварна се коват и сега от Wetterlings, но вече няколко години се слага стилизираното клеймо на Хускварна, а не на Wetterlings(само дърводелската брадва на Хускварна има клеймо на Wetterlings на главата). Може би и затова качеството на заточване е леко занижено. Иначе стоманата си е същата. Следва да се различава и друго нещо - по-скъпите брадви са hand-forged, а по-евтините са drop-forged. Ковачите знаят каква е разликата."

"Всъщност собственикът на Gransfors Bruks и Wetterlings е един и същи човек - Gabriel Branby, така наречения Axe-man. Той купува Gransfors Bruks през 1985 година и след няколко години и Wetterlings, като оставя и двете фабрики всяка да си работи своята продукция - има много фенове по света както на Gransfors Bruks, така и на Wetterlings. Естествено, стоманата за брадвите е една и съща, има си хас. Коват си я хората с механични чукове и това е. Разликата е, че Wetterlings е в по-ниска ценова гама - умна маркетингова политика на собственика и Wetterlings не набляга толкова на външния вид(финиша) на заточването.

Ето интервюто на самия собственик от 2008 година:

Iron, forging and sharp tools have been a fundamental part of Swedish history the last 1500 years. The Swedish axe – in the Viking age a weapon and symbol of power – is today an admired and functional tool. Axe forging and working with axes isstill part of the Swedish culture.

S. A. Wetterlings Axe Forge was founded in 1880 and Gransfors Bruks in 1902. Both forges are still operating. Nobody can really own the knowledge, memories and artifacts built in to these antique forges – they belong to the Swedish heritage and the small-scale industrial history of Sweden. Someone, though, has to make the critical decisions, protect values built up by previous generations and pay the interests to the bank. These are the obligations that give me the right to write axe-man and owner on my business card.

In cooperation with the blacksmiths, I have been able to run Gransfors Bruks since 1985. Now, it is indeed interesting to learn from and work with the Jungefors family, the previous owners, and still active and in charge at Wetterlings. They harbor three generations of axe knowledge in the family. An intense and passionate interest in axe production and axe culture is what actually brought these two old companies to start cooperating; all the time focusing not to destroy the unique and distinctive character of each company. The people in two old Swedish Axe Companies have decided to “take the responsibility for the axe culture in the world”, to keep and to pass on to the future generations the knowledge of axe manufacturing and how to use axes.

Of course we are proud of the companies' old history – but age is in reality not very important. However, for us it is important to learn from the past and how we can use the understanding to make high quality axes. We all have a responsibility to take care of and preserve the inheritance given by hard working people in the past – and create - and act. The companies' power to attract and keep skilled and professional blacksmiths has always been and will always be a key factor for the companies' future. Knowledge, culture and respect for ethical values will be our guidelines.

Sweden in August 2008

Gabriel Branby, Axe-Man

А Хускварна пък поръчва брадвите си в Wetterlings, които обаче в последно време разширяват продуктовата линия с щамповани брадви(drop-forged), а не само hand-forged, демек ръчно ковани. Но къде се щампова тази продукция(в Швеция или в Китай) - не е ясно. Май само брадвите с щемпел "Wetterlings" и линията "Класик" на Wetterlings(и цялата гама на Gransfors Bruks, разбира се) са ръчно ковани и затова са по-скъпи. Същото се отнася и за Хултафорс - техните брадви пък ги коват Hult Bruks(собственост на Хултафорс от няколко години). И те така правят - ръчно кованите брадви са по-скъпи, щампованите - по-евтини. И това е. На кованите има щемпел "Hand Forged"(при Хускварна), а на щампованите - има разни хартиени цветни етикетчета(Wetterlings) и са по-евтини с 30-40%. Това може да се види на сайта на Wetterlings, има го и в pdf-формат."

И какво излиза накрая? Ами следното:
1. Стоманата, от която се правят брадвите на Грансфорс Брукс, Ватерлингс, Хултафорс(Хулт Брукс), Хускварна(Ватерлингс) е една и съща - шведска, най-вероятно L6. Много добра стомана, с ниски примеси на сяра и фосфор, затова си позволяват лукса да ги закаляват до 57-58 по Рокуел.
2. Грансфорс Брукс изпипва финиша на брадвата по-добре от другите, слага клеймо на определен ковач и качва естествено цената. За пример пък друга шведска фирма Cegga - съвсем ги излизва като външен вид, и цената е съответната. Т.е. ръчният труд е скъп и това рефлектира яко върху крайната цена. Но по функционални показатели - няма никаква разлика - една и съща форма за съответните модели(по-точно - подобна форма с несъществени за работата нюанси), една и съща стомана, адекватни удобни дръжки от американски див орех(хикори).
3. Създалото се общо впечатление в цял свят относно превъзходството на Грансфорс Брукс над останалите марки се дължи само и изключително на по-добрата маркетингова политика на Грансфорс Брукс(за което свалям шапка на собственика на Грансфорс Брукс и Ватерлингс).
4. Нормално изкована и закалена циганска нашенска брадва от инструментална стомана У7, У8 или ресорна 60Г и т.н., ще върши същата работа, с не по-малка ефективност. Най ми е странно, че руснаците яко купуват ръчно изработени от техни ковачи брадви с профил и форма като нашите цигански(даже има опашка и чакат по 6 месеца http://talks.guns.ru/forum_light_message/189/584895-m16210017.html), а ние си ги пренебрегваме, според мен незаслужено. Говоря за наистина изкованите от читава стомана цигански брадви, а не летите от чугун брадви и брадвички, или изковани от арматурно желязо, масово предлагани по нашенските пазари и магазини.

Тази форма говори ли Ви нещо? (първите 4 са руски, ръчно ковани, 1 и 2 - на Николай, 3 и 4 - на Михаил Артемиев)






Японски брадви



Австрийска брадва на Мюлер, цена  $ 595,95 http://www.traditionalwoodworker.com/Roughing-Broad-Axe-Biber-Classic-Hand-Forged-in-Austria-by-Mueller/productinfo/367-2057/


И т.н.
Някой ще попита, а ти ko54, какви ползваш? Отговарям веднага - 5 цигански, 1 немска, 1 китайска и 1 Wetterlings, дърводелската. Последно преди седмица си купих още една много стара ръждясала циганска брадвичка 0,5 кг, на която пролетта ще и слагам гуцулска(карпатска) дълга дръжка към метър, метър и десет. Острието е 11,5 санта и ще може да се ползва и като нож, а може и да се подпира човек, вместо с щека или да реже сурови тояги в Буша.

[scrooge]

. Говоря за наистина изкованите от читава стомана цигански брадви, а не летите от чугун брадви и брадвички, или изковани от арматурно желязо, масово предлагани по нашенските пазари и магазини.

Как да познаем ,че са от читава стомана и по какво се различава качествената циганска брадва от некачествената.
Иначе всички маркови брадви изглеждат страхотно,има прекрасни отзиви за тях ,но цените са.....

[ko54]

scrooge, аз ходя по битаци и пазари с малка ситна пиличка за метал. Усещането е много субективно, но се свиква с времето. Примерно, като пробваш с пиличката предварително нещо, на което знаеш приблизителната твърдост(нож Хултафорс - 58-59 по Рокуел, Мора 2000 - 55 по Рокуел, и т.н.). Ако пиличката сваля много метал - кофти, значи стоманата е мека, "сурова", недозакалена, с лоша ТО и ще се затъпява бързо. Ако пък пиличката сваля много малко метал и се плъзга по острието почти гладко - за мен също е кофти, защото стоманата в този случай е презакалена, а това значи, че ще държи ряз, но ще е крехка и при студено време има голяма вероятност да се отчупват парчета(скол). Опитните стари цигани правят зонова закалка - 3-4 см от началото на острието към 53-55 по Рокуел, а на останалата част на брадвата - max 48-50 по Рокуел. А някои пък закаляват цялата брадва еднакво, а за отвръщане след закаляване не са и чували и не искат да чуят. Повечето са от последните и си мислят, че Рокуел е търговска марка бира.
Това с пиличката е архи примитивен метод, ама на мен ми върши работа. А и самите роми като те видят с пиличка, веднага им става ясно за какво става въпрос и почват да вадят изпод сергията ръждиви стари, но читави брадви. Само гледай главата да не е била спукана и заварявана впоследствие, щото спуканото си е спукано. Та такива работи.

[cat]

Ко54 можеш ли да познаеш какво ще им се случи

 

 

[ko54]

Сапове от бял ясен, Cat. Ама да знаеш, че Самотния вълк е прав относно това, че сърцевината на дървото трябва да се избягва, демек заготовката е желателно да бъде по-дебела. Ама ти си знаеш!

[cat]

Знам че трябва да се избягва сърцевината , обаче поради липса на по дебели дървета ще са тези . Абе точно казано не ми се събаряше хубаво голямо дърво заради един сап .

[ko54]

Вчера ходих в Практикер да снимам немските брадви Ochsenkopf по молба на един колега от форума Metal Blade:





Имаше само 1 вид брадва Ochsenkopf, глава 1000 грама, дръжка 50 см, но това е брадва само за цепене, ъгъл на профила около 55-60 градуса, заточване - конвекс, започващо около 4 см от режещия ръб. Не ми стана ясно какво ще се цепи с тая къса дръжка, обаче е факт. Цена 88,90 лева.

Друго ми направи впечатление!

Всички немски брадви(4 марки, включително Ochsenkopf) са произведени от фирма "Суки Интернационал" GmbH, ул."Суки" 1 в гр.Ландшайд (нем. Landscheid), Германия. Така пише на етикета.

Всички брадви са щамповани, а не ковани, в което няма нищо лошо.

Мотах се около 1 час около брадвите, чесах се по кратуната и не само там и стигнах до следното заключение:

Ситуацията е като в градчето Солинген, където половината китайски народ има кантори под формата на ООД-та(GmbH), което им дава право да нарекат китайската продукция немска(без главата на Ochsenkopf, която си има немско клеймо).

В Практикер имаше и тежка немско-китайска брадва 2500 грама и дръжка 90 см(форма на главата като брадвите вляво и вдясно на Ochsenkopf, виж втората снимка), режещият ръб е овален, става и за сечене и за цепене, но цената и е 188 лева и не си струва парите. Ама изобщо.

Това е положението. Тъжно.


Ето го сайта на Ochsenkopf, който има интерес - да ровичка.
http://www.ochsenkopf.com/en/sports/index.html

[ko54]

Видове заточване на брадви(по Tuatahi) в зависимост от региона и вида на дървесината:



АВСТРАЛИЯ
Gum/евкалипт
Chisel Grind
Mountain Ash/офика
Banana Grind, Chisel Grind
Poplar/топола, магнолия
Supergrind, Banana Grind, Chisel Grind
Woolley Butt/не го знам какво е
Chisel Grind

ЕВРОПА
Beech/бук
Chisel grind with a rolled edge
Fir/ела(чам)
Chisel grind with a rolled edge
Poplar/топола
Supergrind, Banana Grind, Chisel Grind

НОВА ЗЕЛАНДИЯ
Birch/бреза
Chisel Grind
Gum/евкалипт
Chisel Grind, Banana Grind
Pine (Radiata)/бор
Chisel Grind
Poplar/топола
Chisel Grind, Banana Grind, Supergrind
Strobus/не го знам какво е
Chisel Grind, Banana Grind, Supergrind
Taraire/не го знам какво е
Chisel Grind

ИСПАНИЯ
Beech/бук
Chisel Grind with a rolled edge
Poplar/топола
Supergrind, Banana Grind, Chisel Grind

АНГЛИЯ
Poplar/топола
Banana Grind, Supergrind, Chisel Grind

САЩ/КАНАДА
Alder/елша
Chisel Grind, Banana Grind, Supergrind
Aspen/трепетлика
Banana Grind, Supergrind, Chisel Grind
Cottonwood/див памук?
Supergrind, Banana Grind, Chisel Grind
Frozen wood/замразена дървесина?
Chisel Grind with a rolled edge
White Pine/бял бор
Banana Grind, Supergrind, Chisel Grind

[ko54]

Вчера се борих с 2 големи клона от орех, които трябваше да се отрежат и разфасоват, щото орехът се беше разрастнал прекомерно. Ползвах железата, показани на снимката.

Впечатления:
- с Ветерлингса по-удобно се сече с две ръце, дръжка 50 см, режещ ръб - 96 мм, тегло 1300 грама общо;

- с циганската по-удобно се сече и кастри с една ръка, дръжка 40 см, режещ ръб - 150 мм, 1300 трама общо тегло. С по-дългото острие по-лесно се целят и улучват клоните за кастрене;

- докато пуших цигарки се появиха мисли, че ако сложа на циганската брадва дръжка с дължина 50 см, ще отвее Ветерлингса по ефикасност и при сечене и при цепене и при кастрене. Ако пък стоманата и термообработката на циганската беше както на Ветерлингса(демек да са я ковали и пекли ковачите на Ветерлингс) щеше да е поне 1,5 пъти по-работлива от Ветерлингса.
Ама де тва щастие?  

- мачетето се оказа доста удобно за кастрене на по-тънки клони.

Нищо ново под слънцето.

Имам само тази снимка в началото, щото после се увлякох в сечене и кастрене и забравих да снимам. Сори.  

[sika]

Видях, че в http://www.stayaliveshop.com/catalog.php?subcategory=316 вече са пуснали за продажба брадви на Gransfors Bruks, Wetterlings и Hultafors. Цените няма да обсъждам, но преди известно време изказах моето мнение в един от ножевите форуми. С риск да стана досаден, ще ги прехвърля тези мнения тук:(за тези съфорумници, които тепърва обмислят купуването на фирмена шведска брадва и се чешат по главата коя да изберат):

"Hultafors и Husqvarna са търговски марки. Брадвите на Хултафорс се коват от Hult Bruks(основана в 1697г.) и на главата на всяка брадва стои клеймото на Hult Bruks. Hult Bruks са правили всички брадви за шведските въоръжени сили(боядисани в тъмно зелено - и главата и дръжката), като върху обратната страна на главите на тези брадви има и клеймо с трите корони - знакът на военната приемка. А брадвите на Хускварна се коват и сега от Wetterlings, но вече няколко години се слага стилизираното клеймо на Хускварна, а не на Wetterlings(само дърводелската брадва на Хускварна има клеймо на Wetterlings на главата). Може би и затова качеството на заточване е леко занижено. Иначе стоманата си е същата. Следва да се различава и друго нещо - по-скъпите брадви са hand-forged, а по-евтините са drop-forged. Ковачите знаят каква е разликата."

"Всъщност собственикът на Gransfors Bruks и Wetterlings е един и същи човек - Gabriel Branby, така наречения Axe-man. Той купува Gransfors Bruks през 1985 година и след няколко години и Wetterlings, като оставя и двете фабрики всяка да си работи своята продукция - има много фенове по света както на Gransfors Bruks, така и на Wetterlings. Естествено, стоманата за брадвите е една и съща, има си хас. Коват си я хората с механични чукове и това е. Разликата е, че Wetterlings е в по-ниска ценова гама - умна маркетингова политика на собственика и Wetterlings не набляга толкова на външния вид(финиша) на заточването.

Ето интервюто на самия собственик от 2008 година:

Iron, forging and sharp tools have been a fundamental part of Swedish history the last 1500 years. The Swedish axe – in the Viking age a weapon and symbol of power – is today an admired and functional tool. Axe forging and working with axes isstill part of the Swedish culture.

S. A. Wetterlings Axe Forge was founded in 1880 and Gransfors Bruks in 1902. Both forges are still operating. Nobody can really own the knowledge, memories and artifacts built in to these antique forges – they belong to the Swedish heritage and the small-scale industrial history of Sweden. Someone, though, has to make the critical decisions, protect values built up by previous generations and pay the interests to the bank. These are the obligations that give me the right to write axe-man and owner on my business card.

In cooperation with the blacksmiths, I have been able to run Gransfors Bruks since 1985. Now, it is indeed interesting to learn from and work with the Jungefors family, the previous owners, and still active and in charge at Wetterlings. They harbor three generations of axe knowledge in the family. An intense and passionate interest in axe production and axe culture is what actually brought these two old companies to start cooperating; all the time focusing not to destroy the unique and distinctive character of each company. The people in two old Swedish Axe Companies have decided to “take the responsibility for the axe culture in the world”, to keep and to pass on to the future generations the knowledge of axe manufacturing and how to use axes.

Of course we are proud of the companies' old history – but age is in reality not very important. However, for us it is important to learn from the past and how we can use the understanding to make high quality axes. We all have a responsibility to take care of and preserve the inheritance given by hard working people in the past – and create - and act. The companies' power to attract and keep skilled and professional blacksmiths has always been and will always be a key factor for the companies' future. Knowledge, culture and respect for ethical values will be our guidelines.

Sweden in August 2008

Gabriel Branby, Axe-Man

А Хускварна пък поръчва брадвите си в Wetterlings, които обаче в последно време разширяват продуктовата линия с щамповани брадви(drop-forged), а не само hand-forged, демек ръчно ковани. Но къде се щампова тази продукция(в Швеция или в Китай) - не е ясно. Май само брадвите с щемпел "Wetterlings" и линията "Класик" на Wetterlings(и цялата гама на Gransfors Bruks, разбира се) са ръчно ковани и затова са по-скъпи. Същото се отнася и за Хултафорс - техните брадви пък ги коват Hult Bruks(собственост на Хултафорс от няколко години). И те така правят - ръчно кованите брадви са по-скъпи, щампованите - по-евтини. И това е. На кованите има щемпел "Hand Forged"(при Хускварна), а на щампованите - има разни хартиени цветни етикетчета(Wetterlings) и са по-евтини с 30-40%. Това може да се види на сайта на Wetterlings, има го и в pdf-формат."

И какво излиза накрая? Ами следното:
1. Стоманата, от която се правят брадвите на Грансфорс Брукс, Ватерлингс, Хултафорс(Хулт Брукс), Хускварна(Ватерлингс) е една и съща - шведска, най-вероятно L6. Много добра стомана, с ниски примеси на сяра и фосфор, затова си позволяват лукса да ги закаляват до 57-58 по Рокуел.
2. Грансфорс Брукс изпипва финиша на брадвата по-добре от другите, слага клеймо на определен ковач и качва естествено цената. За пример пък друга шведска фирма Cegga - съвсем ги излизва като външен вид, и цената е съответната. Т.е. ръчният труд е скъп и това рефлектира яко върху крайната цена. Но по функционални показатели - няма никаква разлика - една и съща форма за съответните модели(по-точно - подобна форма с несъществени за работата нюанси), една и съща стомана, адекватни удобни дръжки от американски див орех(хикори).
3. Създалото се общо впечатление в цял свят относно превъзходството на Грансфорс Брукс над останалите марки се дължи само и изключително на по-добрата маркетингова политика на Грансфорс Брукс(за което свалям шапка на собственика на Грансфорс Брукс и Ватерлингс).
4. Нормално изкована и закалена циганска нашенска брадва от инструментална стомана У7, У8 или ресорна 60Г и т.н., ще върши същата работа, с не по-малка ефективност. Най ми е странно, че руснаците яко купуват ръчно изработени от техни ковачи брадви с профил и форма като нашите цигански(даже има опашка и чакат по 6 месеца http://talks.guns.ru/forum_light_message/189/584895-m16210017.html), а ние си ги пренебрегваме, според мен незаслужено. Говоря за наистина изкованите от читава стомана цигански брадви, а не летите от чугун брадви и брадвички, или изковани от арматурно желязо, масово предлагани по нашенските пазари и магазини.

Тази форма говори ли Ви нещо? (първите 4 са руски, ръчно ковани, 1 и 2 - на Николай, 3 и 4 - на Михаил Артемиев)






Японски брадви



Австрийска брадва на Мюлер, цена  $ 595,95 http://www.traditionalwoodworker.com/Roughing-Broad-Axe-Biber-Classic-Hand-Forged-in-Austria-by-Mueller/productinfo/367-2057/


И т.н.
Някой ще попита, а ти ko54, какви ползваш? Отговарям веднага - 5 цигански, 1 немска, 1 китайска и 1 Wetterlings, дърводелската. Последно преди седмица си купих още една много стара ръждясала циганска брадвичка 0,5 кг, на която пролетта ще и слагам гуцулска(карпатска) дълга дръжка към метър, метър и десет. Острието е 11,5 санта и ще може да се ползва и като нож, а може и да се подпира човек, вместо с щека или да реже сурови тояги в Буша.

Така наречената циганска брадва е отдавна позната и на руснаците ,наскоро гледах една висулка за верижка . Точно Циганска брадвичка ала наречена Топорек Перуна
Последната дето си я показал на Мюлер със страховитата цена изглежда като напукана предполагам ,че тва е част от заигравката с стоманата ТО ,ПД и тнт.

[ko54]

Даже ми се струва, че е заварена точно там.

[ko54]

От доста време се замислям за дълговечността на брадвите, т.е. кога от една брадва може да се очаква да даде фира(да отработи своя ресурс, срок на служба).

След дълго ровичкане насам-натам, намерих някакви данни от стари руски стандарти(ГОСТ) преди 1956 година. Оказва се, че тогава са правени специални такива изследвания и даже са останали конкретни данни по въпроса.

Препоръчва се следния срок на служба на брадвите за сечене, кастрене на клони и цепене, който зависи изцяло от вида на дървесината и нейната твърдост(брадвите, отработили тези кубици, са можели да се бракуват спокойно, без риск да се окажеш после в Магадан с присъдата "Враг народа"):

при СЕЧЕНЕ
- мека порода – 30 хил. м3
- средна твърдост – 25 хил. м3
- твърда порода – 20 хил. м3
при КАСТРЕНЕ на клони   
- дървета мека порода – 5 хил. м3
- дървета със средна твърдост – 3 хил. м3
- дървета твърда порода – 1.5 хил. м3
при ЦЕПЕНЕ на дърва   
- мека порода – 5 хил. м3
- средна твърдост – 3 хил.м3
- твърди – 1 хил. м3

Винаги съм подозирал, че кастренето, особено на смолисти породи и цепенето си е бамбашка работа, но едва сега започнах да разбирам защо. Т.е. ресурсът на една брадва при кастрене и цепене на твърда порода дървета(примерно) е от 13 до 20 пъти по-малък от ресурса на същата брадва при сечене.

(Тези изследвания са правени за руски брадви, правени преди 1956 г, когато ГОСТ е бил по-жесток към техническите условия за производство на брадви). Стоманата е инструментална У7 и У8.

Тъй като сегашните руски стандарти са по-"меки" откъм изисквания, се препоръчва горните данни да се коригират с коефицент 0,7.

Та сега се чудя и се чеша по главата как да класифицираме брадвите, които обсъждаме във форума - на шведските да турим ли коефициент 0,7 или не?

И ако турим - на кои какъв коефициент?(отчитаме факта, че всяка шведска реномирана марка си има и произвежда отделни брадви както за сечене и кастрене, така и за цепене)


Колеги, помагайте с акъли!

[hr.zlatarev]

От доста време се замислям за дълговечността на брадвите, т.е. кога от една брадва може да се очаква да даде фира(да отработи своя ресурс, срок на служба).

Като упражнение по теория - разбирам ама иначе си мисля, че всичките съфорумници тука я насечеме 1000 м3 я не, та камо ли 30000 м3....

[ko54]

От доста време се замислям за дълговечността на брадвите, т.е. кога от една брадва може да се очаква да даде фира(да отработи своя ресурс, срок на служба).

Като упражнение по теория - разбирам ама иначе си мисля, че всичките съфорумници тука я насечеме 1000 м3 я не, та камо ли 30000 м3....

Ще "насечем" 1000 кубика само ако Cat се включи с моторната резачка, и пак ще ни трябва поне седмица време... Мъка.

Но ако сме седнали на богата трапеза  съм сигурен, че ще изкараме и 2 седмици без оплаквания.
     

[sika]

Ми аз тая зима съм нацепил 2 кубика  дърва за огрев ,останалите 9998 м3 до година