Автор Тема: Мистериите му Атонски 2 част  (Прочетена 2099 пъти)

vanjo

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 854
Мистериите му Атонски 2 част
« -: 19 Октомври 2014, 18:56:17 pm »
И тази година продължиха съвместните усилия на международна група ентусиасти да издирват, проучват и картират пещерите в Света Гора. Накратко се разделихме на три екипа, които да проучват различни райони на Атонската пустош:
  • Екип едно - проучвания в района на манастирите Зограф, Хилендар и Ефсигмен
  • Екип две - проучване в района Дендрагория и Каруля
  • Екип три - проучване на северните склонове на планината Атон.

За мен приключението започна на 30 септември, потегляйки за Атон. Естествено като врели и кипели пътешественици, екипажа от България леко обърка пътя и пристигнахме доста по късно на мястото избрано за пренощуване в резултат на което пък се сдобихме със страхотен залез на плажа преди селцето Аспровалта



Малко приказки и айде по спалните чували на следващият ден ни чакаше доста работа.
Утрото беше още по-красиво.....



В уреченият час на пристанището в Уранополи се събра цялата експедиционна тайфа с изключение на нашите приятели от Сърбия след кратко умуване се натоварихме на ферито и приключението започна.
Първата група стигна до своята цел казахме си идовиждане и кой за където е :)

Групи две и три продължиха до пристанището на Дафни в приказки и шеги. Неусетно и нашият ред дойде. Свлахиме багажа и айде по една биричка, че после дълго време ще ни липсва....  Естествено изпуснахме транспорта за Кареа. Кофти старт дето се казва, но набързо се поразшетахме и хоп една част успя да се качи на стоп до някъде, къде точно така и не се разбра в момента. Аз, Жорето и Демир се поогледахме и накрая си метнахме багажерията и давай нагоре по пътя за монашеската столица. Ходенето беше бая изтощително като за първи ден, но и на нашата улица изгря слънце, уредихме се с превоз за останалите 7 километра за има няма 10 евро общо. Точно на време, там едно спешно прехвърляне и след известно време достигнахме манастира Голямата Лавра.



Настанихме се и бегом да похапнем нещо, вечерята прекрасна обстановката средновековна, страхотно местенце жалко, че не дават да се правят снимки.  Последва пренареждане на багажи и провизии и лека нощ. Следващата сутрин бодри се разделихме и всеки подхвана своя път. Колко беше пътя може да видите ТУК. Частта от трека в оранжев цвят е измината с превозно средство, всичко останало пешком. Времето не беше от най-стабилното, но извадихме късмет и нито един път не ни валя по вереме на преходите.  Времето си минаваше километрите се "топяха", а нашата група в добро здраве и отлично настроение се отправи към мястото на среща с устаналите участници.



Събрахме се и се разделихме, винаги най-трудната част за мен. Българският екипаж се натоварихме на колата и бавно , но славано потеглихме за България, доволни от резултатите и споделеното време с колегите от Русия, Гърция и Турция. Резултата е налице 30- на пещерни обекта и нови планове за следващата година.

За вас поскита и написа:
Найлонковеца Vanjo