Автор Тема: Ком Емине 2013 на Седемдесет без седем  (Прочетена 21967 пъти)

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re: Ком Емине 2013 на Седемдесет без седем
« Отговор #15 -: 23 Май 2014, 21:57:03 pm »
В И Д Е О К А М Е Р И

Хижа Чумерна – Изворите на река Камчия

Този преход няма някакви забележителности, освен хайдушката Агликина поляна. Според мен, един от най-скучните преходи. Върви се изключително през гори, без видимост.
На тръгване от хижата пътеките са две. Указани са с табели. И тук има дърво, което се храни с табели. 



Пътеката сочеща на югоизток е старата. Тя тръгва към връх Чумерна. Достига почти до връхната точка и завива на север. През 2011 година минах по нея пътека.
За да има малко разнообразие, тази година тръгнахме по втората пътека. Веднага след хижата поехме в североизточна посока по чер път. Тук пътя е слабо маркиран. Вървяхме, може би половин час и реших да видя къде сме. Машинката каза, че сме много близо до маркираната пътека. Отклонихме се на изток, намерихме пътеката и по нея започнахме да слизаме надолу. След известно разстояние, тя завива на изток. Около обяд излязохме на местноста Говежда поляна. Обядвахме под сянката на едно дърво. Изглежда, че Кирчо имаше нужда от изразходване на излишни сили или може би така си почива. Качи се на дървото.     



Мина моторизиран пастир, придвижващ се на гърба на кон. Почивахме още малко, поспахме и тръгнахме. Машинката ми казваше, че по пътя има чешма. Наистина има такава маркировка.   



Слязох долу до чешмата да си налея вода. Не вярвайте нито на машинката, нито на маркировката. Вярвайте ми, вода няма. Чешмата е пресъхнала. Затова пък малко нататък има цветя, и то много.   



Най-после видяхме Агликина поляна. Свалихме раниците и първи аз, после и двамата отидоха до чешмата.
На следващата снимка се вижда завой на пътя. Като се движите към Вратник, преди да стигнете до завоя завийте в дясно от пътеката, След 10 - 20 м продължете да вървите 50-60 м почти в обратна посока – към Чумерна. Там е чешмата.



На поляната има паметна плоча, зад която се вижда и параклиса:



Паметната плоча е с надпис:     



Параклисът е построен скоро, след демокрацията. Преди това не съм го виждал, тогава не бяхме вярващи.



След 15 – 20 минути от Агликина поляна, слязохме на прохода Вратник. Асфалтираният път свързва - от север село Стара река със село Бяла от юг. Има разклонение за Сливен на изток.
Има и заведение, в което може да се нахраните, но само ако работи. Днес е затворен, охранява се от видеокамери. 



Отсреща има една затворена вила, при разклонението за Сливен, накъдето продължихме ние. На едно място има отклонение от асфалта, за избягване завоите на пътя. Вървяхме по асфалта почти до Железни врата, от където пътя завива на юг, а ние на изток по маркирана пътека. След малко преминахме покрай останките на заслон Вратник и след 100 – 200 метра достигнахме крайната точка на днешния маршрут – изворите на река Камчия. Като по команда опънахме палатките.   



Наляхме си вода от чешмата – извор на реката и седнахме да вечеряме. Чешмата е на около 150 метра на изток от поляната. Да не вярва човек, че Луда Камчия може да извира от тая малка чешмичка   


meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re: Ком Емине 2013 на Седемдесет без седем
« Отговор #16 -: 23 Май 2014, 21:58:27 pm »
К О Л Я Н О Т О   М И  С Е  В Л О Ш А В А

Проход Вратник – Котел


Станахме рано, в 5,30 часа. Прибрахме палатките. От сутринта чувствам болка в коляното.
 Мазах го с Диклак, сложих ластичната наколенка. Тръгнахме надолу по билото, западно от Голямата река, право в северна посока. Вече един час вървим все надолу. След като изравнихме, посоката се обърна постепенно на изток. Движим се само в гора. Тук северните склонове са стръмни и моторизираните АТВсти са маркирали със знак „опасно“. След около два часа минахме покрай паметната плоча на Дели Ради(Делирадевата бука).



Има голям камък с надпис, но е доста изтрит. Опитваме се да разчетем, но не успяхме всичко, като не се поддържа изхабява се:



Постепенно гората се понижава и се превръща в храсталаци. Спираме за кратка почивка при едно вековно дърво.   



Разбираме, че сме подминали първата отбивка за Кипиловския път. И двата пъти на Ком Емине съм минавал през връх Разбойна, този път исках да мина по пътя от Кипилово за Котел.
За мое съжаление от GPSa разбрах, че връх Гредата е останала назад и сме подминали и втората отбивка. Не беше много далеч, но не искахме да се връщаме. Ще минем пак през връх Разбойна. Продължихме по път през едни ливади. Предишния път реших да пресека ливадите, изоставих пътя, но после съжалявах и се ядосвах с часове. Тревата беше човешки бой, то къпини, то тръни...Дъжд няма, мокър до кости. Този път продължихме по пътя. Заобиколихме малко, но чиста работа.
Вече и огладняхме, но напред знам че имаше малко изворче и ако не е пресъхнало можехме да обядваме при студена водичка. Предложих и се съгласиха. Намерихме изворчето в дясно от пътя, до горичката. Наляхме си студена вода с Кирчо. Венко не пожела. Кординатите на чешмата: 42гр. 51.056'  ;026гр.21.884'
Сега пък нямаше удобна сянка. Продължихме да вървим. След още половин час намерихме едно самотно дърво и седнахме на сянка. Тъкмо завършвахме обяда, мина едно младо момче,по посока Котел. Беше с нищожен багаж. И той е тръгнал от Ком за нос Емине. Правеше скоростен поход. За съжаление забравих му името. Когато четат тези редове, Кирчо или Венко ще кажат и за колко дни е успял. Към края на нашия поход те разговаряха с него по телефона. Мен тогава не ми беше до разговори. Той замина, ние почивахме още малко и поехме нагоре към Разбойна.
Коляното продължаваше да ме боли. По равно беше приблизително добре, нагоре ме болеше малко, но надолу болките ставаха адски. Като се изкачвахме нагоре, се чудех как ще слизам от Разбойна до Котел. Не беше малко, около 2 часа слизане. С моя крак – 3 часа.
Изкачването се оказа не толкова лесно. Пътеката не беше осеяна от паднали дървета. Тя беше затрупана, едвам ги преодолявахме. Някои не можехме и ги заобикаляхме, най-вече аз.



Не се зарадвах, че го изкачихме върха. Започвахме слизането по пътища, пътеки, а някъде и през образувани от водата вади. Една малка почивка на набожното дърво. През целия път, от Ком  до тук все вървях със спомени. Винаги ми се появяваха, като спирахме да приказваме . Примерно, ония маркировки са направили Стефко и Мариана, в тази местност миналия път видях следите от колелото на Борисов, при тези скали бях уплашен от гръмотевици. Като вървя напред по всяка вероятност ще си спомням прекосяването на река Елешница с mikesli и другите от Сливен, ще си спомням четирите прекрасни дни прекарани с Tzetzko, Sqnkata, Стефко, Живко и Мариана. Ще им казвам на хората, че на тези пейки на заслон Набожното дърво е спал нашият Тито.   



Знаете ли, като потъна в спомени и размишления, забравям за малко болката в крака.
И така вече сме в почивната зона на гр.Котел. Тук в този град съм бил може би стотици пъти. Така се наложи, че в продължение на 4 години, почти всяка седмица идвах тук. А сега не ми се влизаше в този град. След малко щяхме да влезем, а аз се чудех дали да не се отбия на автогарата и да хвана автобуса за Разград. Влязохме, минахме моста и веднага след моста, на 20 метра, преди имаше малко заведение. На моите приятели им казах, те да отидат да пазаруват, аз няма да отида, ще ги чакам в заведението, ще изпия две бири. И досега не знаят, че кроях малко коварен план. Те докато обикалят в града, аз да хвана пътя за автогарата и когато се отдалеча от Котел, да им се обадя, да продължат сами.
Няма заведение, превърнали го в магазин. Взех само една бира. Докато я изпия помислих какво може да стане понататък.
Двамата може би щяха да завършат похода, въпреки че казваха, че не могат сами. Нямаха GPS, карти с малък мащаб, дори компас. И да бяха завършили, щяха да ме обвиняват. И щяха да имат право за това. Обещал бях да ги водя до края.
Не, не, няма да си ходя. Не бива да ставам предател.
Купих още една бира. Вече не мислех за автогарата. Мислех за прехода до Върбица.
Върнаха се усмихнати. Напазарували и квартира намерили. Ще бъдем в една квартира с момчето-бързоходец, в съседни стаи, по двама в стая. 
Ако знаеха какво бях замислил? ? ? Как ли щеше да им замръзне усмивката, ако не бяха ме намерили пред магазина?
Настанихме се, направихме малко приказка в квартирата, заедно с момчето-бързоходец. Условията в квартирата, като в хотел, на сто метра от магазина. Излязохме да вечеряме. Наблизо имаше хубав ресторант. И той ми се видя много далеч, болките бяха адски при всяка крачка.
Дано да олекне до утре, пустия му крак.

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re: Ком Емине 2013 на Седемдесет без седем
« Отговор #17 -: 23 Май 2014, 21:59:37 pm »
З А С Л О Н А  Н А  Ц И Г А Н С К И  Г Р О Б   

Котел – Върбишки проход – връх Кольов гроб

Момчето беше казало, че ще тръгне по-късно, искал да почива, уморен от дългия преход. Ние излязохме от Котел по посока към Омуртаг. След табелата за края на града напуснахме асфалта, пресякохме река Глогова по моста, като минахме от южната и страна. След около 5 минути пресякохме реката, като този път минахме от северната и страна. Тук вече наистина е глогова плантация. Няма пътека, нито маркировка. Миналия път улучих вярната пътека, но сега сме хванали северния дол. А трябваше да вървим срещу течението на десния приток на Глогова река. За 10 – 15 минути намерихме притока и започнахме изкачването. И тук имаше доста нападали дървета, наложи се да приложим вървене с препятствия. За последен път пихме вода от чешмичка, тъй като до Върбишки проход нямаше повече чешми, поне ние не можахме да намериm. Не сме и търсили.   



Препятствията свършиха на широката поляна, където има разклони. На това място преди две години с mikesli, се чудехме на къде да продължим.
Излязохме на асфалта, напече ни слънцето. Продължихме нагоре по асфалта. Преди да го изоставим седнахме за почивка.



Така изглеждаше разклона.     



От този разклон до Цигански гроб се върви почти по равно и аз бях добре. Мислех, какво ще е нататък, пътя до курорта Върбица, по течението на река Герила,беше все с наклон надолу. Трябваше да внимаваме, защото разклоните на коларските пътища следваха един след друг, маркировката не беше много на гъсто. Най-после Циганския гроб. Има много хубав заслон.



Вътре е обзаведен, има и легла.
Пред заслона има навес с дълга, масивна маса. Обядвахме под навеса.   



Предварителният ми план беше от тук нататък да продължим по нов вариант. Трябваше да тръгнем по десния(южния) път, да минем през връх Каракус и по пътеката която маркирахме с Тодор и Румито, покрай връх Писаница да излезем на най-високата точка на Върбишки проход. От прохода покрай река Елешница да слезем на ГС Елешница. Там да прекараме ноща.
За този вариант нямаше да ни стигне времето, тъй като часът отдавна мина 13, 00.
Водата ми беше на свършване, а до прохода имаше още много. Минахме покрай млад мъж и жена с един Москвич. Събираха, мисля че бяха плодове от трамбъз.Заприказвахме се. Разбрах, че вече ще си заминат, а имаха цяла 10 литрова туба с вода. Поисках си половин литър, напълниха ми два литра.
Познайте, какво прави Венко? Ще ви кажа след малко.         



Като слязохме по-надолу видяхме станцията на връх Каракус. Беше доста нагоре, в лявата страна на снимката, над дърветата.



Много капини, много нещо. Само не зная, Венко дали ги мирише или ги яде. 




На оная снимка Венко си приготвя фотоапарата за обща снимка. Много е чевръст, само да видите как бяга, като приготви апарата. През целия поход не му омръзна да прави това. Трябва да брои снимките, на които го има, ще разбере колко пъти е прибягвал. Няма умора.
Около 20,00 часа бяхме на Върбишки проход. Седнахме в първото заведение и изпихме по бира. Да не мислите, кой знае колко заведения има в курорта. Имаше едно време.Аз знам още едно, като се тръгва към хижа Върбишки проход, от лявата страна. Други не зная дали има.
От Курорта до хижата се отива за 40 минути. Като сложите още 40 за слизане, стават 1 час и 20 минути.
Аз предложих, вместо да се качим на хижата, да продължим да вървим по посока към ГС Елешница. Ако стигнем до чешмата, там ще спим. Като не стигнем, все ще намерим да преспим някъде. Първата чешма беше много наблизо, още при изкачването, но нямаше равно място. След това намерихме едно място, пак много не ни хареса. Е, стигнахме до чешмата, за която мислех, място за палтки колкото щеш.   



Вечеряхме в 22,30 часа. Кирчо запали огън. Като решихме да лягаме, не влезе при Венко в палатката, ами легна отвън, само със спален чувал. Три пъти ставах да видя, дали мечката не го изяла(да да, след такава умора едва ли ще се събуждам три пъти).

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re: Ком Емине 2013 на Седемдесет без седем
« Отговор #18 -: 23 Май 2014, 22:02:00 pm »
З А М И Р И С А   Н А   М О Р Е       

            Връх Кольов гроб - Ришки проход

Вече свикнахме със ставане и прибиране на палатките, но краят наближава. Като че ли ще се наложи да го минем похода и догодина. През цялото време, от Петрохан насам, Венко все ме закача затова, как съм щял да чакам цяла година. Всеки път му казвах, че този път ще е последно...
Днешният преход е повече равнинен, но никой не може да каже, че е лесен. Един от най-дългите и най-трудните за ориентиране. Наистина се направи много за разчистване и маркиране на този преход, но си остава проблемен. Човек, ако не е минал поне веднъж и ако не разполага с GPS, трудно ще се ориентира, най-вече от чешмичката на mikesli до Ришкия проход. Лесно ми е на мен, защото за 3 години не зная колко пъти бях тук и някъде пак се учудвам, накъде беше? Мога да кажа примерно, че от хижа Плевен или Левски до хижа Тъжа няма да се объркам, дори и мъгла да има, защото пътеката личи, маркировка идеална, но тука през Юни и Юли става джунгла.
Започнахме изкачването. До пътеката имаше много маточина. Аз пак се накичих, макар че нямаше мушички. Харесваше ми миризмата на маточината.   



Започнахме слизането към ГС Елешница. Помня това слизане, преди две години го изкачвах нагоре, сега ми е двойно по-трудно. Слизам бавно, да не „натъртвам“ коляното.
Река Елешница е почти безводна. Почиваме съвсем малко, колкото да направим някоя и друга снимка. Ето една стая, на която е изкъртена вратата. Тук може да се пренощува. 



Идваме отгоре, покрай по-високата сграда: 



Вижда се пътят, по който се заминава на север за село Бяла река. До селото са 8 км. Нашият път е на изток, към морето. Пресичаме река Япъдере, десен приток на река Елешница. През пролетта, до началото на Юли, трудно се преминава през Япъдере.
Но сега е намаляла много, до есента може да пресъхне.   



Започваме изкачването към местността Голямата нива. През пролуката на дърветата, понякога в далечината се вижда връх Топалкая. 
След едночасово плавно изкачване достигаме до Голямата нива. 



Тук се кръстосват 4 пътеки: за село Каменско(някога е бил асфалт), за Върбишки проход по билото, за ГС Елешница(откъдето идваме), и за Ришки проход(накъдето ще продължим).
Започва стръмно, но късо изкачване. Стигаме до кръстовище с две продължения. От където и да се продължи, не е грешка.
Първи вариант:По дясната пътека се върви по равен път до Сухото дере, около 50 минути. Там има изворче. Веднага след изворчето, по маркировката се изкачва около 20 минути до завой, където двете пътеки се събират.
Втори вариант: По лявата пътека се изкачва  на билото и по билото се идва пак на завоя, където се събира с дясната пътека..
Минахме по първия вариант, тъй като искахме да си налеем вода от изворчето. Изкачването, което започва от изворчето е маркирано с ламаринени табели. Малко нагоре след изворчето излязохме на път. По този път вървяхме около 5 минути нагоре и по указана маркировака напуснахме пътя надясно(нагоре). След 15 минути излязохме на билната маркировка. От тук се продължава да се изкачва и след 5 минути се изравнява. Има стара маркировка. След леко слизане се прескача много грамадно паднало дърво. След дървото още 5 – 10 минути продължихме по билото и тръгнахме надолу, напускайки го. Билото изкачва връх Байряка. Ние го подсякохме от север, покрай скалите Топалкая. Тук вече маркировката е прясна, направена е от Мариана, Стефко и Sqnkata. Пътеката е разчистена от Tzetzko, със собствена резачка.
Обяд мина отдавна, но ще повървим още, за да обядваме при чешмата. Вървенето на гладно никак не е приятно, но какво да се направи. След около час сме на кръстовището, на коетоmikesli е сложил табела „чешма“. Без табелата тя е неоткриваема.
Обядвахме, малко почивахме и отново на изток. Доста дълго разстояние се върви по път. Минахме през мястото, където беше нашият лагер по време на „разчистването“ на Ришкия проход. На това място, вечер след работа унищожихме много течности. 
Продължаваме по пътя на изток, но той не е безкрай. Много скоро достигнахме ниско място с много нападали дървета. Невъзможно е прескачане или преминаване по някакъв начин. Знам, че пътеката е по ниското, в дола. После завива на 90 градуса и стръмно нагоре и изведнъж изравнява. Решавам още в началото на пътеката да се изкачим със завиване надясно и след изравняването да търсим пътеката на север. Не се наложи даже да я търсим, тя изскочи пред нас. След това по маркировката преминахме през връх Малък и Голям Дебелец, с леко изпускане на пътеката (поради рядка маркировка около върховете) и отново сме на път, който ни изведе на Ришкия проход. Тук се усеща миризмата на морето. Убеден съм, че ще ме питате, как усещам миризми от стотици километри. Трябва само да гледате, да си отваряте очите, а носа може и да затворите. Миризмата се усеща от тази табела, вече сме в морска област:     



Тръгваме надолу(на юг) по асфалта. Трудно се върви, движението е голямо, особенно като има ТИРове. Най после сме на големия завой(последния), където обръщаме посоката на юг.
Около 100 метра надолу е пътеката към река Немойдере. Слизаме надолу. Това е най хубавия навес по Ком Емине;


 
Масите:     



За пръв път виждам този заслон. Първия път – 1987 година спахме в някакъв Бургаски пионерски лагер, а след това откъде сме минали не си спомням. Сега този лагер не мога да го намеря. Втория път – 2011 година не знаех заслона и слязох по асфалта до Крумовия мост, пресякох реката и продължих обратно нагоре, покрай Немойдере.
Прославената чешма с петте чучура.



Май съм побрадясал, но с Кирчо имаме приказка: няма да се обръснем, докато стигнем Емине. Знам, че не ми прилича брада, но казана дума, хвърлен камък. Вечеряхме, опънахме палатките и легнахме. Не спахме под навеса, а в палатките. Само Кирчо спа под навеса със спален чувал, времето беше ясно. Трябва да се радваме, нямахме лошо време. Мъгла – съвсем малко около Тодорини кукли, дъжд – малко, около 1 час, вятър – много, урганен, но само един ден. Ако нямаше и толкова, не можехме да кажем, че 20 дни сме били на планина. Каква планина без дъжд, вятър и мъгла.
Всеки който ще тръгва по маршрута, да помисли за времето. Педварително бях казал, че всичко може да се промени, но тръгването ще е в края на Юли. Друга група тръгна в началото на Юли, дъжд ги валя много дни, вървяло им по вода!




meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re: Ком Емине 2013 на Седемдесет без седем
« Отговор #19 -: 23 Май 2014, 22:04:56 pm »
И З П И С А Н И Т Е  Ч Е Ш М И


Ришки проход -  Дъскотна  навеса преди Снягово.


След Ришкия проход започват чешмите, които са красиво направени, дори мога да кажа – изписани. До село Сини рид никой няма да страда от безводие – чешмите са на гъсто.
Напуснахме райския кът със заслона. Пресякохме реката и тръгнахме покрай река Немойдере. Вървим по чакълест път и напредваме бързо. Уж минах само преди две години, а ми се губят много спомени. Може би и толкова съм ги запомнил. Тогава други мисли ми се въртяха в „кофалника“. Пък ако тръгна още веднъж, кой знае колко ще ги запомня. Маркировка не липсва.   
След около час бяхме пак при чешма. Чешмата на Хазим горския.     




Има и заслон. Кирчо и Венко се канят на връщане към вр.Ком да спят тук.
Когато достигнахме най-високата точка на пътя и минахме покрай връх Голям Карък, започнаха да изникват разклони като гъби след дъжд, та се налагаше често да изваждам GPSa.



Маркировката е стара и избеляла, дори често липсваща.



Трябва да се внимава, щото човек ако има желание, като нищо може да се „загуби“. Тук е по-трудно ориентирането от Централна Стара Планина. Горски пътища безброй, а няма била и хребети, които да се виждат и по тях да се ориентираш.   



Често се мисли, че Източна Стара планина е лесна, има много села. Да, ама не! Има села, ако сте по асфалт с автомобил, а не през планината с „кракомобил“. По асфалт вървяхме между село Рупча и село Планиница, и малко до Дъскотна.
Водата ми се стопли, а вече е време за обяд. В далечината се видя село Рупча.



Седнахме, обядвахме и тръгнахме. Не бяхме изминали и 200 метра, вдясно от пътя, на поляната видяхме голяма чешма с корита. Наляхме си вода, разговаряхме с овчаря. Оказахме се адаши. Обясни ни как по-пряко да стигнем до селото. Малко по на запад от Рупча се вижда и село Люляково. Овчарят бил от Люляково. Венко го разпита за негови хора. Покрай приказките, отново си отпочинахме. Минахме пряко през гората, покрай гробищата и слязохме в селото. Изпих една бира, те пиха кола в това заведение. 



Заредих една бира за път, напуснахме Рупча и по асфалта към Планиница.



Строили хората чешми, не им досвидяло.   



Още една чешма, а до нея хубав заслон с камина.   



Пак чешма с моя помагач, придобит на гара Кръстец. 



Следва богато находище – едри къпини.   



Час и половина  - два часа е разстоянието между двете села.   



Влязохме в селото. Купихме си по нещо от малък магазин. Хората бяха облечени празнично. Знаех аз причината – утре е Шекер байрям на мюсюлманите. Аз бях избрал да чествам този ден в Балкана. Деня предшестващ байряма се казва Арефе. В този ден мюсюлманите имат обичай да даряват комшиите, минувачите пред къщите им и най вече бедните, за да могат всички те да почувстват празника. Даряването може да бъде с пари, питки(прясно опечени), мекици и др. И на мен ми замириса на прясно опечен хляб. За щастие една жена ни почерпи с мекици. Наистина бях огладнял. Разговарях с двама, които бяха седнали пред къщата си. Казаха, че били борци по свободна борба. И наистина ги видях на мазните борби в село Черна, обл Шумен в началото на Септември. Ето единия : 



Продължихме по асфалта, но като излязохме от селото се отбихме по чер път, който сечеше завоите на пътя. След стръмно слизане, измъчващо контузения ми крак, стигнахме до моста и жп прелеза преди село Дъскотна. Малко чуденка, накъде да продължим. Дали да сечем надясно или да продължим към центъра и от там вече към планината. Имаше и спусната бариера, та питахме хората в колите. И те посочиха към центъра на селото.
В селото сме, но накъде: 



Все още беше рано, слънцето не беше залязло. Бяхме уморени, но решихме да повървим още малко, докато се стъмни. След селото хванахме черния път през гората, за село Снягово. Предния път, през ноща бях минал покрай красива чешма с голям навес. Ако можехме да стигнем до този навес, щеше да е добре, щяхме да намалим разстоянието до село Козичино, за следващия ден.Оказа се доста трудно. Пътя пресичаше много улеи и правеше завои. Все пак продължихме, стигнахме до заслона около 23 часа. Бърза вечеря и подготовка за лягане. Кирчо отново запали огън. Накрая на заслона легнах аз, ако дойде мечка, да изяде контузения член на групата.

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re: Ком Емине 2013 на Седемдесет без седем
« Отговор #20 -: 23 Май 2014, 22:08:03 pm »
ЧЕШМА – ШЕГАДЖИЙКА

Изписаната чешма - Козичино

Отново станах рано. Спал съм добре, след вчерашния дълъг преход. Измих се и започнах приготовлението. Най-напред закуска. Следва прибиране на палатка, спални чували, дрехи, останалата храна, колкото и да е оскъдна вече. За последен път прибиране на лагера. Ако дал Господ, довечера ще спим за последно заедно, в туристическата спалня на Козичино. Станаха и двамата ми приятели. Вече мога да ги назовя така, защото се опознахме много добре за тези изминали дни и километри. И най-важното не сме имали конфликти, най-много някъде един или два пъти аз да съм казал нещо по-остро. А те, никога. Затова съм им благодарен. Бързо се приготвят, през целия път бяха готови преди мен.
Направихме по една две снимки на най-красивата чешма по Ком Емине.   

Строена е в памет на някого, но кой е, какъв е не пиши.

Не съм поет, не мога да превеждам в стихове, но тъй като е интересно съдържанието, ще се опитам, за да го знаете:
„Водата не спира, тече,
Пийни си пътнико от тази чешма.
Някога идва ден, човека умира и заминава.
И ти остави една творба, без да очакваш нещо насреща(възнаграждение).
Още при предишното преминаване, ми направи силно впечатление последния ред. И сега като гледам хубавата чешма си мисля, че е прав този който е измислил надписа. Хубаво е човек да остави някаква следа, макар и много малка, след себе си.
Сутрин по хладно се върви леко, но не и на куц крак. Вече по време на почивка ползвам тоягата. Нито да седнеш, нито пък да не седнеш. Като седнеш, трудно е ставането.   

Добре че тоягата е с мен и по-често моите приятели ми подаваха ръка.
Рано сме на асфалта за село Снягово. Предния път тук бях пристигнал през нощта и не знаейки продължението на пътеката слязох в селото. Сега, попитахме един пастир и той ни посочи пътеката за с. Добра поляна.
Навлязохме в гората. Съвсем скоро се оказахме пред чешми.Струва ми се, че тези хора са строили чешми по горските пътеки открай време. Тези са стари, и то няколко на едно място.   

Вървим по хубави черни пътища през поляни, по протежението на далекопровод за 20 кв. Слязохме малко надолу покрай езеро или може би микро язовир и сме в село Добра поляна.
Видяхме заведение, отбихме се да закусваме. Днес имам празник, трябва и да почерпя моите хора. Седнахме на маса отвън, на която имаше и местни младежи.   

Поприказвахме си, почерпихме се и пътниците на път. Вече вървим по асфалт, през селата Средна махала и Топчийско, които са на малки разстояния едно от друго. След Топчийско още малко по асфалт и се отбиваме в дясно, покрай гората на югоизток. Пътищата са изорани, липсва и маркировка. Най-после сме на широки поляни с редки големи дървета. Седнахме да обядваме под едно от тези дървета. Почивахме около един час и отново на път. Преди село Сини рид излязохме на асфалта. Като стигнахме до селото не се отклонихме по маркираната пътека, тъй като искахме да минем през селото. Малко след отбивката от главния път към селото има хубава чешма със координати: 42 гр. 49.409' и 27 гр. 25.779'
 Като се влезе в селото, в началото има заведение. Седнахме на почивка. Има и аптека, но беше затворила вече. Един от местните каза, че ще се обади по телефона на аптекарката. Стана ми неудобно, че ще я докараме от тях. След 10ина минути дойде аптекарката. Купих си ластични наколенки и Диклак за мазане. Кирчо реши и той да си купи наколенки, но били последните. Сложих едната наколенка на левия крак и дадох другата на Кирчо.
След селото не минахме по асфалта нагоре, а тръгнахме по маркираната пътека. Предния път бях минал по пътя, откъдето се заобикаля.
Скоро не остана ни пътека, нито маркировка. Вървяхме през храсталаци, на посока. Минахме покрай Доброданските гъби. Видяхме пчелин, където имаше жена. Питахме за пътя, показа ни палатки до гората. Продължихме към палатките. Минахме покрай голяма чешма с малко вода. Като преполови моята бутилка, водата спря. Изчакахме пак да тръгне, и наистина тръгна. Помислих си, че някой се шегува. Спира водата и ни гледа „сеира“. Координати на чешмата: 42 гр. 49.973' и 27 гр. 29.215'.
След няколко спирания успяхме да си налеем вода и тръгнахме.
От тръгването ни от връх Ком до тук са 456 часа.
Малко след чешмата излязохме на пътя и влязохме в гора. В началото на гората имаше катун – секачи на дърва. Маркировка – слаба, тук-там. Наближаваше да се стъмни, излязохме от гората, видя се надолу село Козичино. Докато влезем в селото се стъмни, не помня в колко часа е било.В началото на селото имаше човек в един двор, който ни канеше да преспим там. Знаех, че има тур. спалня и продължихме. Влязохме в магазин, едновременно и заведение. Имаше всичко, каквото желаехме – плодове, дини, пъпеши. Даже и топла храна. След вечеря ни заведоха в спалнята и ни настаниха. Малко е занемарена, но колко ни трябва на нас. Има топла вода, има ток да си заредя всичко, чисти чаршафи. От кога не съм спал на такива! Благодат. Платихме си от вечерта . В стаите има по един контакт, а аз бях забравил разклонителя още в хижа Чавдар. Включих телефона, GPSa, акумулатора в различни стаи и коридора. Изкъпахме се и легнахме.

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re: Ком Емине 2013 на Седемдесет без седем
« Отговор #21 -: 23 Май 2014, 22:09:08 pm »
ПРОХОД - НЕПРОХОДИМ

Козичино -  Морето

Станахме по тъмно. Прехода е дълъг, но желанието да видим морето е силно. Бързо приготовление и тръгнахме много рано. Има лека мъгла, която е подвижна и има видимост.  Виждаме във далечината телевизионната кула. Трябва да се насочваме към нея.
Много бързо достигаме Дюлинския проход. Малко нагоре по асфалта и се отклоняваме на изток по чер път.

Вървим в мъгла, но това не ни плаши като в Централен Балкан, дори ни радва. Такава омара обикновено се появява сутрин край морето. Леки изкачвания, слизане, вървене по равно. Изобщо, приятно е да се върви. Съвсем наблизо е телевизионната кула, почти под нея сме. От време на време се показва Райко, дава ни възможност да снимаме.     

За съжаление нямаме време да чакаме Райко. Забули се в облаци при снимането. Изядохме по някой плод пред портала и поехме надолу по пътеката под електропровода. Пътя много заобикаля. Стръмничко е, малко ме измъчва коляното. Вижда се Бургаския залив.
Тръгнахме по асфалта. Спомням си, че тук преди две години разговарях със моя син, за да му кажа да дойде на нос Емине, да ме прибере. На същото място ме подгониха две кучета, подплаших ги с пиратки. Сега не смея да се обадя на сина, защото накуцвайки не зная кога ще пристигнем на носа. Наближихме изоставеното село Плазовец. Някой започнал нов строеж, но се е отказал. Сричам на английски. Нищо не разбирам, но има записан телефонен номер, значи е за продан. И на друго място съм виждал такива обяви.   

Напускаме „селото“, по-скоро развалини от селски тип. Седнахме под едно дърво за кратка почивка. Все това ми е в мисълта – кога най-после ще сме на Емона. Още малко по асфалта. Венко започна да събира шайби, мисля че бяха 6 мм. Ама бяха съвсем нови, не ползвани. Отначало мислех да му се присмивам, но когато намери 7, 9, 10 и не знам си колко, започнах да съжалявам, защо не събирах и аз. За какво ли ми бяха, в къщи имам с кутии, ама на... нали са намерени, по-ценни са. Дори и да е ръждиво желязо. Някой ги изсипал както върви колата.
Зарадвах се, когато се отбихме от асфалта. Повече шайби няма да събираме. То, така пък е скучно. Идеше ми да ги върна и да продължим пак по асфалта.
Дълго вървяхме по горската пътека. Около обяд излязохме на Поморийския проход. 

Виждате ли ония порти? По пътя мислех за тях и сега очите ми бяха там. Бях много жаден. Не ми се пиеше топлата вода, станала като чорба без месце вътре. Мисля, че Тито беше писал, че в двора на горското има вода. Взех тубичката и тръгнах. Ядец! Вратата е застопорена с мандaло (ние и сюрме му викаме, ама мандало е по-звучно). Казах, щом е застопорена отвътре, значи има хора. Да, ама не!
Забелязах, че има пролуки над мандалото и с някаква пръчица може да се бутне. Извиках Венко. Аз дърпах вратата, а той бутна мандалото мъничко, щото да се отвори, ама да не падне. Нали казват, „късно е чадо, мандалото падна“, затова мъничко.Отвори се. Тръгнахме и тримата навътре. Оглеждах се откъде ще излезе пазача или някое грамадно куче. Чешмата е навътре, чак зад сградата. На Кирчо силни му са очите, той я видя. Наляхме си, пихме до насита, излязохме и пак бутнахме мандалото в дупката.
Обясних всичко това, за да знаят следващите, ако до тогава не сменят мандалото с някой огромен катинар. Имайте в предвид, че от тук до село Емона вода няма. Има бира, но в село Емона. Има и вода там, но кой ще ти поглежда чешмата, при наличието на студена бира.
Това вървене по асфалта ми разгони фамилията. От къде се връщат тези коли не разбрах. Имало е нещо, панаир или футболен мач. Къде ли са тръгнали, не могат ли да си седят в тях?
Запомнете, има един участък от асфалта, прав  и без никакви завои. Дълъг около 1,6 – 1,7 км. Докато не извървите този участък, няма отбиване. Най-после завой и след него отбивка към морето. Да обаче морето пак не е толкова близко. Маркировка почти липсва. Върви се само по пътища, но на някои разклони доста ще се чудите, ако нямате GPS.
Преди да се стъмни сме в Емона. Една жена на балкона на голяма къща ни се зарадва, като казахме че идваме от връх Ком. Може би не беше радост, а учудване или може да е бил присмех. Запитахме накъде е заведението. Било по нататък, в центъра.   

Аз преди две години минах от тук, знам че е в центъра, но накъде да завием? Където и да е, не трябваше да питаме. Все щяхме да стигнем до там. И наистина стигнахме.
Времето на вървене от Ком до нос Емине е 484 часа или 20 денонощия и 4 часа.
Свалихме си раниците, хората ни гледаха малко или може би s голямо учудване. На мен ми беше ясна причината. Може би сме им изглеждали като диваци – брадясали, с големи чували на гърба и оглеждащи се уплашени.
Не, не сме диваци! Ние сме нормални хора, които поне за 20 дни се освободили от суетнята, неразборията, мъките, мислите и още много неща на резонния живот. А защо той – всекидневието ни, да е резонен. Дали не е по-резонен живота , който изживяхме през тези 20 дни...
Купих си една бира. Оставихме си раниците пред заведението и поехме към нос Емине. Бирата набързо я надигнах, тъкмо се чудех, дали да не взема още една за пътненка, мина кола близо до нас. Венко ме попита дали не е моят син. Погледнах, наистина беше той.
Слезе от колата, попита как съм. Признавам си, излъгах. Казах му, че съм добре. Аз наистина бях добре, но крака ми не беше добре. Покани ме да тръгваме. Отказах, като му казах, че ще отидем до фара. Не му стана хубаво, били ни търсили дълго наоколо, телефоните нямали обхват и т. н.
Поехме към фара. Излязохме извън Емона. Вече беше тъмно. В това „голямо“село си загубихме пътя. Слезли сме доста на юг, а пътеката остана от другата страна на дерето. Щяхме да загубим много време докато излезем отсреща на пътеката. Реших да не нервирам повече сина и да се върна. Ако бях здрав, може би нямаше да взема това решение...
Върнахме се при колата, дадох си камъчето от връх Ком на Венко. Помолих го, да го хвърли в морето вместо мен, направихме си една снимка за довиждане и си тръгнах.
     
Когато слизах от колата, сина разбра колко съм добре, едвам стигнах до къщата
Но, аз съм щастлив, че извървях пътеката.
Сега, девет месеца след завръщането, съм приблизително добре. Ако мога, бих опитал още веднъж да мина по пътеката, дори с риска, да остана осакатен до края на живота си.
Там, НА ПЪТЕКАТА Е ИСТИНАТА, там ми е хубаво.

Hunter

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 108
Re: Ком Емине 2013 на Седемдесет без седем
« Отговор #22 -: 23 Май 2014, 23:32:43 pm »
Само крепко здраве да имаш и да я минеш тая пътека още сто пъти още дано  :)
Страхотен пътепис, искренно се радвам, когато го чета. Навивам се и аз да мина Ком - Емине някой ден, ма да видим кога ще е  :)

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
Re: Ком Емине 2013 на Седемдесет без седем
« Отговор #23 -: 16 Юни 2014, 21:17:03 pm »
Благодаря за пожеланията, но не мисля,че мога да стигна до такива далечни хоризонти.
Колкото до желанието ти, готви се всеки ден, всеки месец. Човек не може да си представи, колко близък е бил денят на тръгването на Ком Емине. Тръгва се ненадейно, с една искра произлязла изневиделица. Поне така тръгнах аз и сега нямам спокойствие и покой, въпреки годините и травмите.

liminat

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
Re: Ком Емине 2013 на Седемдесет без седем
« Отговор #24 -: 12 Април 2015, 13:27:32 pm »
 Поздравления за проявения дух, за хубавата тема и с пожелание за покоряване на нови хоризонти на участниците в похода :)
 Виждам, че Кирчо, нашето момче, не се е посрамило и там, показал е духът на завършилите ВВМУ "Н.Й. Вапцаров"!

kokoboko

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
Re: Ком Емине 2013 на Седемдесет без седем
« Отговор #25 -: 29 Март 2018, 15:51:19 pm »
Привет Мечо!

Поздравления за прекрасния пътепис (И не само този, а и предишните два. От няколко дена чета, и неможех да спра. Изчетох ги на един дъх!)
Благодаря за което.

Подготвям се за минаването на маршрута и аз (тука малко по различно ще е - пешеходно, с колело и мотор - последователно разбира се, като страстта ми е велосипеда, където ще се повтаря).

Голяма част от снимките в последните постове липсват, ако имаш време някой път, може да се оправят за бъдещи читатели на пътеписа.

Поздрави на теб и групата, и ви желая само щастие и успехи занапрад.

Поздрави,
кокобоко