Автор Тема: Баща и син 48 часа в дивото  (Прочетена 10987 пъти)

Fat_Jim

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 58
Баща и син 48 часа в дивото
« -: 26 Август 2013, 01:00:44 am »
Целта ми беше да насоча интереса на 12-годишния си син към Природата и да го науча на някои основни умения – и явно я постигнах, защото синът ми през цялото време гледаше, слушаше и възприемаше всичко с неописуемо въодушевление. И снимките, които пускам, в действителност са предназначени за него. Мястото, което избрахме за бивак, толкова му хареса, че той поиска да го запазя в тайна от всички, за да ходим там всяка година и за да си бъдело само наше. Изпълнявам молбата му, въпреки че съм сигурен, че като се поразходим още известно време из горите, 100% ще му дойде друг акъл. :)
Споменавам само, че сме в Източния предбалкан, в близост до сладководен водоем.
Местност: гориста, смесена. Преобладаващи дървесни видове: бял бор, ясен, бук, акация.
Фауна: голям пъстър кълвач, гургулици, козодои, кукумявки. С изключение на прилепите, други бозайници не срещнахме, но следите от диви прасета и воят на чакал някъде в далечината съвсем ясно говореха, че ги има. Единственото четириного което ни направи компания за няколко минути, беше един симпатичен костенурчо от вида Testudo graeca ibera.
Нощем из тревите плъзваха някакви странни едри сиво-кафеникави паяци, чиито очи блестяха в светлината на челника като капки роса, но които за съжаление не се сетихме да заснемем.
Климатични условия: период на бивакуването беше от 26 юли до 28 юли и за тези дни времето беше сухо и тихо. Дъжд не валя. Максимална температура +33 градуса на сянка в следобедните часове. Минимална температура – около +14 градуса към 04.00 часа. Вятърът се колебаеше от пълен щил в ранните следобеди и около полунощ до лек бриз надвечер и призори. Предимно източен денем и предимно западен – нощем.
Всичко по-горе може да се изрази и с три думи: условията бяха идеални.

Още с пристигането си, избрахме място за бивака: неголяма поляна сред млади буки и акации. Разположихме палатката под тях. Преди да я разпънем, окосихме малко трева и я постлахме под нея – като внимавахме там да не попадне трън. Огнището разположихме на няколко метра встрани от нея в посока центъра на поляната по-далеч от дърветата – с идеята хем да няма опасност от отхвърчане на искри към тях, хем откъдето и да задуха вятърът, димът да няма как да отиде към входа на палатката. Ето схема на разположението:


А ето я и самата палатка в разпънат вид (вторият слой не е сложен):


Запалих малък огън с помощта на калиев перманганат и няколко капки антифриз:


Този начин на запалване хвърли сина ми в истински възторг, но за съжаление именно заради захласа му, моментът на самото запалване беше проспан.

Ето го и нашият малък огън:


По-късно показах на сина си някои удобни разпалки за огън, налични в момента в гората около нас – като този лишей:


И пухчетата от магарешки бодил:


За съжаление, наоколо нямаше тополи, за да му демонстрирам – но му обясних, че белият мъх от тях също е качествена разпалка.
Носехме си сгъваеми столчета. По пътя бяхме намерили парче пресован картон, който подходящо изрязан и в комбинация с няколкото дървени колчета, които носех в раницата си, превърнах в чудесна масичка:


Надвечер заложихме рачилото. На въпроса: „какво е рачило?” отговорих, че с него ще си наловим раци. „И като ги наловим – пак пита синът – после какво ще ги правим?” Усмихвам се: „Ще си ги хапнем”.
Такива въпроси може и да разсмеят някого, но големият ми син расте в парникови градски условия и има силен уклон към електронните игри.
Та, отговорът на моето „Ще си ги хапнем ” беше „И-ха! Яко!”.
След което сложихме скарата:


Първата вечер:



... първата сутрин:



... и първата работа – да проверим рачилото. Направо го изсипах в торбата:

Не, не сготвихме всичко. Отделих най-едрите раци и върнах останалите обратно – нека да растат на воля! Сварихме големите на два пъти. Ето как:

В действителност – огънят е по-тих. Малко преди да снимам, синът ми сложи няколко дръвца в повече.

А ето я и закуската:

Идеално върви с изстудената през нощта бира :)
Денят продължи с упражнения в бой с нож:




... и стрелба:


А аз си сварих конска доза кафе:


Така дойде време за обяд (тия наденички „Оренда” действително много засищат, но е по-добре да не четете какво има в тях!) :) :


След което научих сина си как да определя посоките според сянката:


Тъй като слънцето се движи на запад – сянката винаги се пълзи на изток:


После малко попартизанствахме:


Когато посочих на сина си, мъха по дърветата и казах, че той винаги расте от северната им страна, последва въпросът дали не е възможно едно дърво цялото да е обрасло в мъх. „Може – казвам – но от северната му страна той ще е най-плътен.”
„А не може ли – пита – мъхът да расте само от южната страна на дървото, а от северната да няма мъх?”
„Не, сине – засмивам се – това е невъзможно”
И му го демонстрирам нагледно:

Обяснявам, че от север е по-влажно – и затова мъхът се чувства по-добре там.

Вечерята ни е класическа за българския бушкрафт:


Втората вечер:


... и втората сутрин



Имахме си и гостенин:

Добре, че срещна нас, а не Беър Грилс или някой от феновете му – иначе като нищо щеше да стане на закуска. Ние обаче го пуснахме да си ходи по живо и по здраво.

А закуска си сготвихме. От кутийката пастет, изяден предния ден в следобедните подхапвания, стана импровизиран спиртник:


... с помощта на който си приготвихме чудесен кус-кус:


А ето и остриетата, които бяха с нас:


Тръгнахме си към обяд, след като събрахме всички трудноразградими отпадъци от мястото на бивака.
Синът ми остана изключително доволен. Попил е всичко. Доведох го геймър и го върнах запален турист. :)

ko54

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1656
  • Водолей
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #1 -: 26 Август 2013, 09:06:33 am »
Щом целта е изпълнена, значи всичко е о.к.

Явно честите излизания сред природата с интересни занимания се оформят като последно ефективно средство за борба с интернет-геймърските зависимости.

Шамарите и дръпването на шалтера вече не вършат работа, уви.   
Огънят грее и свети, а телевизорът само свети и то само от едната страна.          

jordanov

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 298
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #2 -: 26 Август 2013, 13:41:27 pm »
Ахтунг, ахтунг, партизанен !  8) Мноого, много добре ! Същий дангалак го имам вкъщи и това лято бях планувал такова мероприятие , но засега нещо не успявам да наглася графика. Но ще стане рано или късно...

LOUIS

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 110
  • Варна
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #3 -: 26 Август 2013, 20:51:11 pm »
Невероятни сте! Още един млад човек, спечелен за дивата природа.
Sic transit gloria mundi

Kent

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 362
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #4 -: 26 Август 2013, 23:47:19 pm »
браво Иво, адмирации. изкарай го и на малко по-студено  през златната есен пак или средна пролет, изживяванията са незабравими.  мойте ги вадих като малки, сега имат други интереси радо ходи по палаткови лагери с отбора, каката момее..... иначе поне се научиха да спът по диреците или овесени по клоните или върху камънаците и да консумират сичко което мърда. или което изкарам от раницата. браво. поздрави.

Kent

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 362
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #5 -: 26 Август 2013, 23:50:08 pm »
п.п. за мен най важната победа е  че децата искат да с нас понякога. след предложение от наша страна ненатрапчиво. а не сакън идвайте. това значи че сме им интересни.  но така сме зарибени за гората доста хора.

Fat_Jim

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 58
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #6 -: 27 Август 2013, 10:47:48 am »
Синът ми все пак има някакъв досег с дивата Природа - ние с него с него сме се разхождали и в Рила, но там нито сме бивакували, нито пък сме спали в палатка.
Честно да си кажа обаче - аз самият не очаквах резултатът да е толкова успешен. Особено пък за огъня - оказа се, че синът ми притежава истински талант да го пали и поддържа. И то - при условие, че не го е правил никога през живота си. :)
Ще се опитам да направим един излет и през есента.
През пролетта обаче ми е невъзможно - единственото, което майка му знае за пролетта е, че тогава отровата на змиите е най-силна и няма да ми го даде в никакъв случай. :(

Mavrud

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 644
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #7 -: 29 Август 2013, 15:46:31 pm »
Fat_Jim, честито!
Спечелил си първата битка срещу мишката и клавиатурата, но не и войната.  ;) Не подценявай врага. Борбата е безмилостна жестока.

Аз паднах победен от War of the Warcraft, Facebook, Skype, Youtube, Vbox и др. накъде след като ги научих да хващат риба на плувка, да си слагат сами червея на куката, да си чистят рибата, да ловят криви речни раци с ръце, да различават курешка, барабонка и фъшкия (на домашните животни де ;D ), да палят и поддържат огън, да пекат мръвка на барбекюто, да режат дърва с бичкия, да правят дупки с права лопата, да плуват и дори едното вадеше миди и рапани с мене.... Сега хич не ме отразяват. Стигнал съм до там да търся котарака за публика за да му покажа някой нов морски възел, току що научен. :(

Така, че Fat_Jim кови желязото докато е горещо.

П.С. Като видях раците ..., ако следващи път ходиш натам и джуниър не ще да ти прави компания, обади се... :) . От мен бирата (щеше ми се да кажа рибата, ама я хвана, я не).
Не се взимай толкова на сериозно.

Fat_Jim

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 58
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #8 -: 31 Август 2013, 01:04:08 am »
А, силно се съмнявам, че в съвременния градски живот бушкрафтът може да измести електронните комуникации и компютърните игри. Затова хич и не се надявам.
Но за мен ще е голяма победа, ако синът ми Георги във всеки един момент стане готов да зареже компютъра и да хване гората поне за ден-два.
За този излет го подготвях няколко месеца. За целта първо го оборудвах с разни интересни джаджи, каквито съучениците му със сигурност нямат - прилична раница, нож "Бък", бинокъл, компас, магнезиева запалка (пропуснали сме да заснемем как палим ония пухчета с нея, но нейсе), челник и някои други забавни дреболии. Впрочем - когато получи ножа, той моментално се похвали по телефона на приятелите си "Ииииииии, да знаеш какво ми подари бащата!..." Те имат най-много джобни ножчета, с които са си играели в някакво уж "зелено" училище, което синът ми описа като пълна скука. А бинокли, магнезиеви запалки и пр. са виждали само по "Дискавъри".
И ето, на - ситуацията: щом ги има, щом им се кефи и се гордее с тях - значи ще ги използва. Което няма как да стане в градски условия. ;D
Изобщо - a la guerre comme a la guerre. Използваме военни хитрости. ;) 

Gergoff

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 104
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #9 -: 03 Септември 2013, 12:14:38 pm »
Браво. И аз се каня да изкарам брат ми, който е на 16, малко от стаята с компютъра, давам му пример, но понеже живее в друг град ми е малко трудно. Ще го дръпна обаче поне на едно леко преходче с преспиване в гората, че малко да му "дръпна" страха от тъмното.
Блажен да е този, който няма какво да каже, но въпреки това мълчи!

cat

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 466
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #10 -: 03 Септември 2013, 15:00:40 pm »
Тая победа се извоюва трудно на приливи и отливи е интереса към дивото понякога писва понеже става така че там си заради малчугана и твоите интереси трябва да останат на заден план но си заслужава всичкото изтърпяно мрънкане когато чуеш айде бе няма ли да ходим на палатка .

morski

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #11 -: 08 Февруари 2014, 16:21:17 pm »
Здравейте прекрасен сайт с много интересни и поучителни теми .Нов съм тук, поздравления Fat_jim
моят син е на 6.5г. всяка събота и неделя когато времето позволява и не съм ангажиран ходим някъде из природата лятото по морето гледайки да го откъсна от компютрите въпреки ,че след тежък ден ние сами някой път им ги пускаме за миг спокойствие .Сега съм решил да направим зимен излет до тъмно това че ще останем до тъмно сега го заинтригува много .Вчера когато четох из форума (почти го прочетох целият с огромен интерес) ми хрумна :) една идея да се направи нещо като наръчник предложения и идея за привличане интереса на децата към природата .Аз така попаднах на този форум .Имам един въпрос как се прави капани с подръчни материали .

кукри

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 79
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #12 -: 08 Февруари 2014, 20:49:02 pm »
Супер  :)

vanjo

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 854
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #13 -: 11 Февруари 2014, 13:37:04 pm »
Здравейте прекрасен сайт с много интересни и поучителни теми .Нов съм тук, поздравления Fat_jim
моят син е на 6.5г. всяка събота и неделя когато времето позволява и не съм ангажиран ходим някъде из природата лятото по морето гледайки да го откъсна от компютрите въпреки ,че след тежък ден ние сами някой път им ги пускаме за миг спокойствие .Сега съм решил да направим зимен излет до тъмно това че ще останем до тъмно сега го заинтригува много .Вчера когато четох из форума (почти го прочетох целият с огромен интерес) ми хрумна :) една идея да се направи нещо като наръчник предложения и идея за привличане интереса на децата към природата .Аз така попаднах на този форум .Имам един въпрос как се прави капани с подръчни материали .

По темата за лова с примки и капани има литература бол. Относно законноста на това занимание погледни ТУК. Поздрави

emil

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 282
Re: Баща и син 48 часа в дивото
« Отговор #14 -: 11 Февруари 2014, 23:13:53 pm »
.............Имам един въпрос как се прави капани с подръчни материали .
Децата имат притъпен усет за жестокост и страдат едва когато видят наживо страданието, но вече е късно. Пък мирогледът им зависи предимно от нас самите. Дали няма да е по-добра идея първо да започнете с тази тема: Къщички и хранилки за птици. Пак ще оттренирате сръчност и обучение.
Човешкият мързел е двигател на прогреса!