Подготовката за прехода:Едно от най-важните неща за този преход е водата, затова при подготовката за Ком-Емине 2015г вкарах в машинката всички чешми и извори.Ползвах лични данните от първото ми минаване на маршрута през 2013, а за местата през които не бяхме минавали и останаха леко встрани от пътя ни ползвах профилите за водата на Митака.
http://mikesli.free.bg/KE/KE.htmВ профилите на Митака има отбелязани около 35 сигурни водоизточника и десетина описани без координати, но лесни и са на пътя като само един водоизточник който е след прохода Петрохан въпреки локвите по пътя не успях да го открия и затова съм го премахнал от моите данни.
Преди две години на първото ми минаване и сега през 2015г. цъкнах още толкова чешми и извори и вече бройката е над 70 , а някои от старите бяха пресъхнали и затова тук пускам последното обновяване от юли месец 2015 на въпросната водна карта в готов за качване в GPS файл.ВОДА Линка по-долу е обновяване на инфото за водата за маршрута Ком -Емине от юли месец 2015г в готов за качване в GPS файл.Водите са отбелязани със синьо знаменце и надпис вода.http://dox.bg/files/dw?a=e6b8a388fbИма отбелязани нови чешми, извори, няколко потока, някой и друг магазин(гара Лакатник, Котел) и заведения([по пътя към г.Лакатник, ресторант Бабой на Върбишкия проход, заведението на Поморийския проход където освен бира и пържоли има и чешма), цъкнал съм и Ральовата вила в Дъскотна .
По-важното освен новите чешми и извори са и няколкото ПРЕСЪХНАЛИ.
Предпоследната вода под връх Чукава е пресъхнала, но тя не е толкова важна защото следващата пак под върха си тече, до хижа Кашана чешмата от която почва пътеката нагоре, няма вода, в дерето под Жълтец вече четвърти път минавам и няма вода, водата която е на 9 км след хижа Чумерна също беше пресъхнала, но инфото за нея е от преди две години и една важна чешма на изхода на Сини рид също се оказа пресъхнала, а разчитах на нея.
Чешмите са отбелязани като ПРЕСЪХНАЛИ.
п.п.
Голямата чешма на Петроханския проход от която се отделяте от асфалта и тръгвате в гората и тази на Витиня за пореден път забравих да ги цъкна и затова съм ги сложил ръчно по спомен.
Няма как да ги подминете, защото са на пътеката и затова точността за тях не е толкова важна, но да не се чудите ако има двайсетина метра разлика.
За някои от водоизточниците като например потоците на Буновска вода на 4-5км след Арабаконак(като се мине през копривите) лично аз предпочитам да ползвам хлорни хапчета за дезинфекция, защото водата там не ми вдъхва доверие.
Имайте предвид че в края на лятото към август поне още толкова води освен дадените тук като пресъхнали ще са без вода заради суша или в някои случаи и човешка намеса като тази до село Сини Рид където я спират, за да има за животните.Това са километрите и денивелациите като изкачване (плюс-минус 50м грешка за деня като денивелация. Закръглял съм стойностите нагоре, примерно 670м на 700м.Денивелациите и терена са много важни.
40км са нищо ако са от Козичино до морето, но примерно от Добрила до Мазалат(37.5км) ако раницата е тежка(с бивачни съоръжения), въпреки малкото километри е друга бира заради голямата положителна денивелация и трудния терен. Това да го имат предвид тези които нямат никакъв опит и мерят само с километри разстоянията в планината.
1 Хижа Ком(нова)-вр.Ком-х.Петрохан-660м -17км
2 Хижа Петрохан-х.Пробойница- 300м -13.8км
3 Хижа Пробойница-х.Тръстеная - 750м -22км
4 Хижа Тръстеная-х.Лескова- 700м -21.3км
5 Хижа Лескова-Белия камък- 600м -18.2км
6 Белия камък-Зла поляна-Витиня- 270м -16.4км
7 Проход Витиня-х.Чавдар- 600м -17.1км
8 Хижа Чавдар-х.Кашана- 600м -14.6км
9 Хижа Кашана-Планински извори- 900м -17.4км
10 Хижа Планински извори-х.Ехо- 950м -21.9км
11 Хижа Ехо-заслон Орлово гнездо- 400м -20.1км
12 Заслон Орлово гнездо-х. Добрила-350м -12.5км
13 Хижа Добрила-заслон Ботев-900м -15.3км
14 Заслон Ботев-х.Мандра(Тъжа)- 450м -12км
15 Хижа Мандра-х. Мазалат- 600м -11.1км
16 Хижа Мазалат-х. Узана-250м -14.2км
17 Хижа Узана-х.Бузлуджа-720м -16.6км
18 Хижа Бузлуджа-г.Кръстец-300м -18.1км
19 Гара Кръстец- х.Предел- 350м -13.7км
20 Хижа Предел-заслон Караиваново Хорище-600м -15.9км
21 Заслон Караиваново Хорище-х.Чумерна- 650м -14.3км
22 Хижа Чумерна-Агликина поляна-650м -20км
23 Агликина поляна- разклон село Нейково- 450м- 16.5км
24 Разклон село Нейково- Котел- 300м - 16.7км
25 Котел- Върбишки проход-450м -24.9км
26 Върбишки проход-Горско стопанство Елешница-350м -10.6км
27 Горско стопанство Елешница- Ришки проход- 850м -22.6км
28 Ришки проход- Дъскотна- 600м -26.7км
29 Дъскотна- Топчийско- 550м -19.2км
30 Топчийско- Козичино- 360м -21.6км
31 Козичино- Ловен дом- 400м -21.1км
32 Ловен Дом - нос Емине- 150м-17.5км
Няколко допълнителни:
Кашана -Свищиплаз-7.5км-450м
Кашана-Паскал-12.5км-450м
Свищиплаз-Планински извори-13км-750м
Паскал-Планински извори-7.5км-750м
Ехо -Козя стена-6км-260м
Узана-Шипка-8км-330м
Шипка-Бузлуджа-8.6км-400м
Бузлуджа-Българка-12.6км-250м
Българка -Кръстец-5.5км
Кръстец-Грамадлива-11.7км ако минавате през река Габрищица, иначе е с два км повече.
Буковец -Чумерна-7км
Това бяха плановете за преминаване на трасето.Осем на брой. Едва ли някой ще се учуди като кажа, че нито един не сработи на 100%, тоест направих прехода по начин, който не бях предвидил.
Плановете бях ги записал със СД маркер на гърба на картата като срещу всеки отделен преход за всеки ден поотделно имаше километрите, денивелацията на изкачване и часове на минаване.Часовете реално не ги гледах защото целта ми беше за същите тези дадени в сайтовете часове за нормално минаване да мина двойно повече разстояние от нормалното. Имах вече известен опит и километрите и положителната денивелация, а и познанията ми за терена бяха достатъчни, за да си определям темпото и да знам кога ще пристигна.
План А:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.(когато почнат да берат малините преспиването е трудно)
2 Тръстеная-Витиня(спалнята не работи и прилича на коптор).
3 Витиня-Паскал(съботно неделна, но ако няма никой си тръгват още в събота)
4 Паскал-Дерменка
5 Дерменка-Мазалат
6 Мазалат- гара Кръстец(съботно неделна за групи и с обаждане. За сам човек едва ли някой ще се качи).
7 Гара Кръстец-Чумерна.
8 Чумерна-Котел.
9 Котел-Елешница(горско стопанство където има сграда с покрив но без прозорци и врати).
10 Елешница-Дъскотна(Ральовата вила близо до жп прелеза.Има координатите във файла за водата).
11 Дъскотна-Козичино.(спалнята работеше 2015, но не е сугурно дали ще е така през 2016)
12 Козичино-Емине.
План В:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная-Витиня.
3 Витиня-Кашана(обаждате се и човекът се качва всеки ден от седмицата).
4 Кашана-Ехо.
5 Ехо-Добрила.
6 Добрила-Мазалат.
7 Мазалат-Кръстец.
8 Кръстец-Чумерна.
9 Чумерна-Котел.(къща за гости)
10 Котел-Риш.(хубава беседка с чешма или горското стопанство, но за там трябва разрешение)
11 Риш-Сини рид(преспиването е мисия невъзможна ако не знаете турски език).
12 Сини рид-Емине.
План С:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная-х. Мургаш(не работи-инфо 2015).
3 Мургаш-Кашана.
4 Кашана-Ехо.
5 Ехо-заслон Ботев.
6 Заслон Ботев-Шипка.
7 Шипка-Предел.
8 Предел-Агликина поляна(параклис максимум за 4 човека на гол под)
9 Агликина поляна-Върбишки проход(ресторант Бабой на прохода или може и на хижата но е по-далеч и встрани)
10 Върбишки проход-12км преди Дъскотна (на една чешма където бях спал през 2013г. под открито небе)
11 12км преди Дъскотна-Козичино.
12 Козичино-Емине.
План D:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная-Витиня.
3 Витиня- Паскал.
4 Паскал- Орлово гнездо.
5 Орлово гнездо-Тъжа.
6 Тъжа-Бузлуджа.
7 Бузлуджа Караиваново хорище(заслон който вече е поправен и може да се спи инфо 2016г.).
8 Караиваново хорище-село Нейково.( къща за гости)
9 Село Нейково-Върбишки проход.
10 Върбишки проход-12км преди Дъскотна(.на една чешма под открито небе където бях спал през 2013г.)
11 12км преди Дъскотна-Козичино.
12 Козичино-Емине.
План E:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная-Витиня.
3 Витиня-Паскал.
4 Паскал-Орлово гнездо.
5 Орлово гнездо-Мазалат.
6 Мазалат-Кръстец.
7 Кръстец-Чумерна.
8 Чумерна-Котел.
9 Котел-Риш.
10 Риш-Топчийско.
11 Топчийско-Козичино.
12 Козичино-Емине.
План F:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная- Витиня.
3 Витиня-Кашана.
4 Кашана-Ехо.
5 Ехо-заслон Ботев.
6 Заслон Ботев-Шипка.
7 Шипка-Предел.
8 Предел-Агликина поляна(параклис за 4 човека, гол под).
9 Агликина поляна-Върбишки проход.
10 Върбишки проход-12км преди Дъскотна.
11 12км преди Дъскотна-Козичино.
12 Козичино-Емине.
План G:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная-Витиня.
3 Витиня-Паскал.
4 Паскал-Орлово гнездо.
5 Орлово гнездо-Мазалат.
6 Мазалат-Българка(съботно неделна с обаждане)
7 Българка-Чумерна.
8 Чумерна-Котел.
9 Котел-Риш(хубава беседка с чешма).
10 Риш-Топчийско.
11 Топчийско-Козичино.
12 Козичино-Емине.
План H:
1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная- Витиня.
3 Витиня-Кашана.
4 Кашана-Ехо.
5 Ехо-заслон Ботев.
6 Заслон Ботев-Бузлуджа.
7 Бузлуджа-Буковец.
8 Буковец-Набожно дърво(заслон с вода 5км преди Котел).
9 Набожно дърво-Елешница.
10 Елешница-Дъскотна.
11 Дъскотна-Козичино.
12 Козичино- Емине.
Ето го и реалното минаване:1 Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2 Тръстеная-Витиня(в аварийното фолио до заключената спалня)
3 Витиня-Паскал.
4 Паскал-Орлово гнездо.
5 Орлово гнездо-Тъжа
6 Тъжа-Бузлуджа
7 Бузлуджа-Буковец
8 Буковец-15км преди Котел (целта беше заслон Набожното дърво който е на 5км преди Котел, но не успях да го стигна и спах в гората в аварийното фолио.)
9 Петнадесет километра преди Котел-Елешница(покрив без прозорци и врата, спане с аварийното фолио)
10 Елешница-Дъскотна(Ральовата вила)
11 Дъскотна-Козичино.
12 Козичино-Емине.Основната цел беше да напъвам колкото може в началото и да не ме мързи и мисля че плана проработи.
Имах ли няколко часа трябваше да ги ползвам и да ходя защото олабя ли и после нямаше да мога да наваксам.
Исках накрая, когато вече кокалите ми се скапят да остане най-лекото. Имаше и непредвидени трупясвания като това преди Котел, където не можех да продължа повече, защото разстройството, падналите клони след Чумерна и болното коляно ми разказаха играта този ден.
Няколко думи за КРАТКИЯ разказ с който ще опиша най-общо какво стана.Казвам КРАТЪК защото не водих записки, а склерозата ме гони напоследък и дните в които ходих по 15-16-17-18 часа ми се губят и преплитат, защото не си водих записки. По-подробно ще е как се подготвях и какво взех на прехода.
Откъде ми влезе мухата в главата и за първото и за второто минаване? Причините са много и по-важните от тях са лични и не съм много сигурен коя от всички ме накара преди две години да направя първото си минаване по маршрута.
Разказите които съм чел при всички положения имаха голяма заслуга за това.Няма как да не спомена пътеписа на Тито на който Оня отгоре му беше отрязал спатиите вече за втори път и въпреки това успя напук на всичко, но и да не беше успял човек има много какво да научи от такива емоционални истории.За втория опит който ще опиша тук, има малко или много *вина* друг съфорумец, Маратонец.Човекът един ден си почиваше с 30км, а на следващия минаваше по 70.
Гледай какво могат хората си викам аз и вдигам крака да ме подковат като вола.
Нямаше начин да го направя по неговия начин, но ако обмислех внимателно нещата можех и да имам шансове.
Ясно беше, че дори и да не успея ще е предизвикателство, което няма да забравя лесно.
По-точно ще е да кажа, че тези пътеписи на колегите бяха нещо като катализатор на химическия процес, а основната причина да се пробвам вече втори път, кой я знае каква е,
Имам подозрение, че главната причина е намаления кислород в кувьоза, където съм изкарал два месеца като бебе и майка ми която ме е изтървала на главата ми вероятно поне по два пъти на ден.
Подготовката започна половин година по-рано.
Двайсетина пъти през тези 5-6 месеца ходих да тичам на Аязмото- 9км с 550м изкачване.
Бях избрал такъв маршрут при който имаше и стръмно качване и стръмно слизане, трева, камънак и асфалт...по равното подтичвах, а по стръмното вървях бързо. Чат пат въртях колелото без гуми вкъщи обикновено през седмицата, защото събота и неделя ходих да *бягам*
В кавички е думата, защото то беше по скоро влачене, пухтене, плюене, псуване и чат пат потичване в свински тръст. 9км с 550м положителна денивелация по пресечен терен успявах да ги правя за един час. Бях близо 88 кг при ръст 169см. Успях да сваля само 4кг. до датата на тръгване.
Понякога не ходих да *бягам* и по две седмици, но и дори така усещах ефекта. За петте години ходене по планините съм правил доста тежки преходи, реално почти всички преходи досега са били много тежки като разстояние, денивелация и поддържане на стегнато темпо през целия път, така че чисто физически като спортна форма макар и да знаех, че ще е много трудно не очаквах проблеми. Притесненията ми бяха за многото странични фактори, които могат да провалят прехода-коленете, кожата на краката, времето в частност гръмотевиците заради които трябваше да изчаквам....голямата жега....
Вече знаех доста неща за самия маршрут, все пак веднъж съм го минавал и макар и да блеех все нещо ми е влязло в главата.
Първия път преди две години тръгнах някак си от раз и без да взимам под внимание всички дребни детайли които могат да ме провалят, но тогава и не мислех да си давам зор.
Сега не можех да си позволя този лукс като се има предвид, че щях да пробвам да си надскоча боя .
Подготовката за един подобен преход трябваше да е същата както при тръгването на война, с респект, страх и с абсолютна увереност във всяко едно действие.
Това естествено не са мои думи, но съм на 100% убеден, че така трябва да се подхожда към подобни начинания които са леко над реалните ни възможности. Не че всичко това ще ти даде гаранция, но ако си направил всичко както трябва един провал няма да е така мъчителен.
Сега някой да не вземе да ме апострофира, че ходенето на планина трябва да е удоволствие, а не мъчение. Понякога е удоволствие, а понякога е изпитание на духа и разни други тинтири минтири неща...
Подготовката за един такъв преход трябва задължително да протече под мотото на седемте П-та.
**Правилната Предварителна Подготовка Предотвратява Пръдливото Пикливо Посиране.**
Знаех какви мъки главно заради болката в ходилата бяха тези 16 дена при първото ходене и срокът от 12 дена за новото минаване беше нещо почти немислимо за изпълнение. Преди 2 години няколко месеца след първото Ком Емине като стъпех на някое ръбесто камъче дори и през обувката ме пронизваше остра болка, направо светкавица експлодираше в мозъка ми от болка и очевидно бях получил някакво възпаление на стъпалото и без да взема мерки за това сега нямаше да успея. Реших го проблема с голяма тубичка Лиотон гел с който мажех ходилата преди лягане.
Имах ги тези 12 дена като някаква цел която е прекалено амбициозна и която по-скоро щеше да ме стимулира да я гоня, а не че реално щях да успея за толкова дни. Реално обаче се оказа че при добра организация...по-добра логистика...по-лека екипировка...можех да го направя и за десет дена, но това щеше да е съвсем на ръба на възможностите ми. Реално с ходене десет дена са границата за ходене . За да се направи за десет дена средно подготвен човек като мен трябва да ходи по 17-18 часа на ден. За човек редовно спортуващ 15-16 часа на ден са достатъчни за десет дневно минаване, но говорим за много стегнато темпо.
За да се направи за по-малко от десет дена трябва да се подтичва чат пат, което с 11 кг раница е трудно, тоест самостоятелното минаване с тежка 11кг раница е невъзможно пък ако мислите че може, ще се радвам да ме опровергаете.
Познавам горе долу добре физическите си възможности и те не са особено големи, макар че за да ходиш по цял ден кой знае какви физически възможности не са ти необходими.
Предимно вървя на инат, а не на мускули.
След първото Ком Емине преди две години бях трупнал около 17 кила над нормата. Успокоявах се, че повечето са мускули, но откакто ме викаха на разпит в полицията, за да ме разпитват за изчезналата топка на Берое и следователят през цялото време подозрително гледаше извръкналия ми търбух, взех да се съмнявам,че теорията с мускулите е вярна.
Така и няма да доживея да си видя плочките на коремната преса ако ще и сто Ком Еминета да направя.За 5-6 месеца успях да сваля едва 4-5 кг. Тръгнах 83.5кг при ръст 169см.
Теглото на раницата беше от голямо значение за успеха.
Като не можех да сваля от задника и корема поне от багаж да го направя. Не помня всички изчисления по грамове, но мислех, че раницата едва ли ще е повече от 8.5кг. Да ама не. Тръгнах с 10.5кг раница в която включвах ЕДИН литър вода и закачените щеки на нея. Единствено не мерих дрехите с които се бях облякъл.
Повечето дни обаче тръгвах с ДВА литра тоник, кола или бира от някоя хижа, тоест над 11.5 кг. Вода носих колкото за миене.
За бирата естествено се майтапя.Не я носих, а я изпивах вечерта в хижата, по една две бири на вечер. Носете си повече пари че газираното е скъпо. Ако го правите за 12 дена 500-600лв ще ви стигнат каквото и да купувате. Аз похарчих малко повече от 500лв. Трудно ще минавате по 50-60 и повече километри в жегата ако не пиете освен водата и по много газирано.
Какво имах в раницата.Храната: 
По две нес кафета на ден да ми вдигат кръвното че пада в жегите.Първото сутрин с сухото мляко сутрин, а второто ако се наложи в горещия следобяд.
Сухото мляко беше с пластмасовите буркани 450 грама двата общо, а нерафинираната захар до него 400грама. Това може да издържи без проблем целия преход. Има си всичко необходимо и го правих толкова гъсто, че лъжицата стоеше изправена в сместа.
Канчето е ясно. Ползвах го и за да държа челника в него, че да не се пречупва кабела му.Сол омешана със самардала(ароматна билка). Трите загънати в алуминиево фолио нещица са три парчета от най-хубавата и суха пастърма която пазарих от местен магазин за месо.
По 150 грама беше едното парче. Не е от онези боклуци дето ги пакетират с найлони.
Последното парче го изядох на Козичино. 36лв килото.
Бадеми половин кило в няколко малко пакета. Два изстискани лимона за първия ден и два севън ъп-а и лъжица. Остана един найлоонов пакет, който не го споменах горе до канчето, но макар и да е ядене той не е за мен. Това са деликатесни кучешки кокали. Десетина бройки за три лева на известна марка кучешки храни. Това е нова тактика която пробвах срещу баскервилските кучета по пътеката и която тактика постигна невероятни успехи.
В десния си джоб носих по шепа бадеми да се подкрепям, а в левия винаги имах по няколко кокалчета.Номерът е първо да привлечете вниманието на кучето върху бисквитката и тогава да я хвърлите, иначе просто няма да и обърне внимание и ще реши, че хвърляте камъни по него и ще озверее още повече.
Навигацията:
ГПС-леко калпав и евтин и на който не му разбирам много което ми изигра и лоша шега.
Част от трака в началото е компресиран и без подробностите, защото паметта заради многото точки и дългия маршрут се запълни и трябваше да я трия. Ако не знаете какво да направите просто сложете да записва през стотина метра както бях направил преди две години, сега забравих да го направя.
Батерии-литиеви на Енерджизер.Ултимат литиум.
Пробвал съм и други на Енерджизер(алкални), но са боклук и нямат нищо общо с литиевите.
Останаха ми два неизползвани комплекта от батериите.В гпс-а издържат по 45 часа като гледах само подсветката на екрана и то чат пат, а не през пет минути да го ръчкам. Теглото на 12-те батерии е само 210 грама. На първото Ком Емине направих глупостта да взема акумулаторни(700 грама)
Увил съм ги многократно в домакинско фолио хем да ги предпазя от дъжд хем да не се опират една в друга . Компас, на който отрязах излишната част с ножовката.
Профилите на Митака за денивелациите от първия линк горе , километрите са начертани на ръка на гърба на принтираните карти за Ком Емине които свалих от интернет. Ето ги картите :
http://www.planinite.site-bg.info/page5.php?id=4&web=staraplanina На един лист са за да пестя тегло и място.
Няма нужда да давате пари за 7-те карти, тежат а и това са същите. Принтирах ги в по-малък размер и разбира се ги изрязах по края, за да не заемат място и да не тежат.
Една пътна карта на Домино за България на която са дадени и хижите и проходите и е лесна за ориентиране кое след кое следва, а и тежи като перце. Двайсетина грама е като се изрежат излишните две педи от двете страни.
Данните които съм нанесъл като километри и денивелации от профилите и тази пътна карта на Домино се дублират. Реално за да спестите тежест пътната изрязана по краищата карта на Домино(20грама) е достатъчна за да не се чудите кое след кое следва. Изборът е ваш, за мен изрязаната карта на Домино с нанесените данни за километри, денивелации ....върху нея ръчно със сд маркера и гпс-а с данните за водата са оптималния вариант.
Имам отбелязани и на картата на Домино и на принтираните карти -водните точки и километрите между тях, денивелациите на изкачване, часовете чисто минаване и един вид водна карта .
Измерил съм с мапс сорса или Бейс камп-а и съм си написал върху книжните карти колко километра има от всяка една вода до следващата и мога с един поглед дет се вика за отрицателно време да си преценя колко вода ще ми стигне, за да не мъкна като камила за деня. Примерно тръгвам от Бузлуджа. Мятам един поглед на водната карта и виждам че има вода след- 3км-7км(бабин райкин чучур)-3км(Българка)-5.5км(Кръстец)-13км( Грамадлива)...и ми става пределно ясно че повече от един литър дори в горещо време няма нужда да мъкна, а ако е по-хладно и по-малко като трябва да внимавам преди Грамадлива където разстоянието е цели 13км.Естествено точно преди Грамадлива не внимавах и щях да пукна от жажда.
Разбира се точното местоположение на всички води там на терена го намирате с ГПС-а от файла за водата който съм дал по-горе. Километрите между водите които си бях написал на двата вида хартиени карти бяха само, за да придобия обща представа, за да знам какво ме чака за деня..
На гърба на картата на Домино бях написал всичките осем плана за минаване на Ком Емине, които бях направил, като някои от тях се различават само по един маршрут за деня.
Деветият план по който го минах и който не успях да предвидя ще го добавя тези дни на хартиената карта. Ползвах СД маркер, че лесно се пише докато с химикал на гланца е трудно.
На сгъвките на картата прозрачно тиксо, че иначе се къса за отрицателно време.Картата в найлонова торбичка.
Аптечка:
Две пакетчета с малки марли, голям бинт, малък бинт и ластичен бинт, който забравих че нося, а ми трябваше по едно време.
Това пластмасовото е за вадене на кърлежи. Дърпа се настрани, а не нагоре. Ефералган разтворим.
Крем за подсичане на бебета павлодерм. Българския крем Здраве за бебета е с цинков оксид както и Бочко изгаря ценните украшения при 15 часа ходене вместо да предпазва.
Колкото са по-големи орехчетата на един мъж толкова повече е вероятно да се протрие по кълките, затова истинските мъже носят от този крем.
Лиотон гел-в сребриста опаковка мазило, когато лудия готвач грабне чука за пържоли и ви забуха по ходилата това мазило спасява положението .Мажете вечер и по-много от долната част на ходилото, бързо съхне и обувате чорапа. Разкарва хематомите.
Зеленикавата тубичка е Спасатель-я. На билкова основа е и става за рани от различен произход и за смазване на ходилата да не търкат в чорапите и обувките. За смазване на ходилата през деня става всичко което е мазно и често мажех и с Павлодерм-а.
Алгезал-за кекави колене като вземат да ви болят по надолнищата. Пантогел- това е три в едно, ако получите слънчеви изгаряния, изгаряния от огън, за кожни раздразнения ..и др. подобни и за по леки рани.
Пантогелът е на-полезното нещо което съм ползвал през кариерата си на турист.
Останалите мазила ги ползвам само за Ком Емине заради трудността, многото километри и продължителността на преходите, иначе при нормални преходи от три четири дена една тубичка Пантогел за зор заман ми е единственото мазило и е достатъчна за месеци и даже не я отварям. Действа ми в пъти по-добре примерно от йодасепта. Не знам защо, но дребни рани са ми са се възпалявали от йодасепта, а третирани с пантогела се оправят бързо .
Витамини и минерали Центрум като изсипах половината кутийка и я допълних с магнезий на хапчета, който пиех преди лягане. Витамин Ц, хлорни хапчета за дезинфекция на вода които ползвах няколко пъти.Това са белите блистери със сини надписи. Лопедиум от който изпих две хапчета след една вода, която беше пълна с разни осмокраки червеи, които видях прекалено късно. Напънах се да се изпикая час след като я пих и изненадващо напълних гащите....отзад.
Да, такива неща са много вероятни да ви се случат при подобни нехигиенични условия.
Един друг колега пи от същата вода и нищо му нямаше после като го питах така че вероятно стойностите на водата преди Агликина поляна за годност за пиене са в някакви гранични стойности и засега става за пиене с вероятно осиране за хора с по-калпави стомаси.
Имах и хапчета за киселини(Пробитор) и за стомашни колики(спазмопен), но не ги ползвах въпреки че една вече имах чувството че от киселините ще ми се пробие корема, но докато се наканя да се събудя и да ги изпия той взе че ми мина.
Няколко лепенки с марли ако се бях порязал някъде по ръцете.
На краката не ги ползвам, защото се разлепят и сгърчват и не вършат работа. За краката ползвам ролката цитопласт, която е някъде по другите снимки.
Номерът е да се залепи преди образуването на раничка на що годе здрава кожа.Това нещо ми спаси прехода.
Пакета в найлона е повторение на мазилата които са отвън, но реално за тези 12 дена няма нужда от тези допълнителните мазила.Тежат, но не знаех колко ще ми трябват..
Лиотон гел-а беше от най-големите тубички(100грама) и ми остана едната тубичка, алгезала го изхабих единия за коляното, а другия подарих на колеги туристи, от спасатель-я бях взел 4 тубички(30гр бройката) и остана една, защото освен за ходилата го използвах и за протриването..
Разни други неща:
Ей я ролката цитопласт най-горе вляво.
Описал съм за какво става дума.Това нещо е задължително за много дълги и трудни преходи, където раните по краката трудно ще се избегнат.
Много, много тънко въженце за простиране, което отрязах от три на два метра, за да му намаля теглото и не ми стигна да го вържа веднъж точно този отрязания метър.
Мокри кърпички за ръцете ако се ходи до мизерните тоалетни по влаковете и автогарите.
Самобръсначка, която ползвах два пъти.Трябваше да я пробвам да я отворя вкъщи.Много са остри и хубави тези черните, но имат един недостатък, чупят се докато им махаш предпазителя и остава само бялата част отпред, а трудно се бръсне човек с такова нещо.
Сапун, най-важното нещо за Ком Еминееца.
Едвам ми стигна затова някой по-голям като размер вземете.Трябва да се перете освен ако не искате да носите целия гардероб с дрехи и гащи и чорапи.
При няколкодневни преходи сапунът не е необходим, но за Ком Емине е жизнено важен.
Сапунът е основното което различава един обикновен преход за 3-4-5 дена и дълъг преход като Ком Емине.
Солта и тук съм я снимал. Опитвах я по няколко пъти на ден. Когато се потиш като прасе солта е необходима, защото с колкото и големи количества вода да се наливате, без сол, без хапване на нещо солено и пиене на газирани напитки ще си докарате водно отравяне.С водата не може да си набавите веществата които излизат с потта. То не че излиза само сол с потта, но друго освен нея нямах. Ако се наливате с вода докато се потите като прасе в един момент ще вземе да ви се гади и повръща от водата. Неслучайно в комплекта на българския войник през Първата световна война е имало и кутийка със сол. Тогава са се правили изродски преходи от единия фронт до другия.
Паста и четка за зъби, изрязани и изстискани.
Застраховка в найлоново пликче.
Лепило дето лепи бързо.Става за маратонки дето се късат още на Хаинбоаза, няколко свински опашки, телефон с резервна батерия който държа изключен и правя по два-три разговора вечер и който ме изкара две седмици с една батерия. Резервната батерия в домакинско фолио многократно увита, телефона също го увих 5-6 пъти с домакинско фолио за предпазване от водата, запалка в домакинско фолио да предпазя камъчето, калерче с различни цветове конци и игла, две широки ластични ленти от шивашки магазин. Винаги ги нося защото обичам нещата, които са три в едно. Мога да вържа багажи с тях, може да ги ползвам като турникет и мога да пристегна гетите в долната част където е обувката и където при газене в река влиза вода и да премина сух реката. Останаха двете странни жълто-черни неща в средата.
Едва ли ще се досети някой за какво става дума.
При тренировките с новите супер дупер маратонки пластмасовите капси през които преминава тънката като корда връзка ме притискаха и ми причиниха рани от горната страна на ходилото белезите от които още личат. Като ги поставех под връзките тези дунапренчета, пластмасовите капси заставаха малко по-хоризонтално и при слизане по надолнищата не се впиваха в месото. Има ги на следващите снимки как са поставени.
Дунапренчетата са две ленти от старото двойно шалте увити в тиксо, ама много тиксо защото първия опит беше само парчета шалте, което се скъса от жицата, която служи за връзване на обувките.
Няколко аварийни и важни неща:
Дишащо алуминиево фолио, което пази от дъжд, връща топлото и диша, тоест не прави конденз. Установих че дишането е постигнато за сметка на връщането на топлината.
Недишащото алуминиево фолио, което обикновено нося и зиме и лете топли по-добре и тежи два пъти по-малко от това което купих специално за Ком Емине. Все пак дишащото фолио е чудесна вещ за аварийни ситуации. С полара, якето и шапката ми беше ок въпреки здравия студ една сутрин в която спах в гората. Ако е много студено примерно под нулата няма да ви осигури комфорт, но ще оживеете. Тежи 250 грама и струва 95 лева. Замества напълно чувала през летните месеци ако се спи с дрехите и шапката. Можех да спестя обаче и пари и тегло ако бях ползвал нормалното фолио което вече имах. Спрей за мечки. Не го взех точно за мечки въпреки че като човек ходи сам едно диво животно е доста по-смело и може да си позволи някои волности.
Повече ме притесняваха големите кучета, които са на глутница и нямат страх от хората а още по-малко от самотните туристи. Десетки пъти са ме атакували и някои пъти е било на косъм.Знаете приказката за стомничката с водата....
Струва 100лв и кара на 9 метра.
Измислих му много хитро и здраво закачане с което само за секунда се озовава в ръцете ми. Две лепки от шивашки магазин като на края на едната заших червено парцалче за да мога с полезрението си лесно да намирам края, който да дръпна. Ако не дръпнех лепенките да се отлепят няма сила която да го свали от халката на раницата, където стоеше.
Сгъваем нож копие на известна марка, който се оказа също толкова здрав като оригинала. Цепил съм дърва с него. Винаги на една ръка разстояние и заради злобните кучета и заради разни други вредители.
Мрежичка която слагаш върху шапка с козирка и комарите няма как да ти стигнат физиономията и да направят по-грозна отколкото е всъщност.
Челник от хубавите, за да няма изненади. Работи с три батерии и ме изкара целия преход и вероятно ще изкара още един подобен със същите батерии. Ползвах го за час сутрин и час вечер. Не може да работи с любимите ми литиеви батерии заради прегряване на диода вероятно заради по-голямото напрежение в литиевите и затова му взех хубави алкални на Дюрасел. Държах го в канчето да не пречупя кабела като тъпча нещата в раницата.
Малки гети които обух само първия път и повече не сложих и се чудя защо пак ги мъкнах като се зарекох да не взимам лятото гети. Няма нищо на този свят което да те опази от пороен дъжд и от мокра трева. Даже да не вали върху вас, а пред вас пак ще подгизнете от тревата. Повече няма да ги взема.
Дрехи:
Шапка поларена, шапка за слънце с козирка и дупки отгоре, това нацъвканото е забрадка като тези легионерските . Представлява едно правоъгълно парче от лека найлонова тениска на което зашивам двата края и го слагам върху шапката. Естествено меря колко е голямо парчето и дали няма да ми стяга на главата като го зашия или дали няма да падне .
После го нарязвам с ножа да минава въздуха .
Има такива шапки в магазините,купих си такава, но не покриват добре и пазят само врата и ушите, а предната част на бузите остава открита, затова това дето си направих по техен модел е в пъти по-добро.
Това другото са два крачола от мериносовото долнище.
Като се пробвах да го обуя веднъж и горницата му остана в ръцете ми.Скъса се.
Сега ползвах крачолите като дълги вълнени чорапи главно като спах отвън и когато съм в покой, защото като ходех ми беше топло на краката и нямах нужда от тях.
Промазана ветровка на Ташев, която малко пази от дъжд и в съчетание със старото мембранно яке купено за 10 лв от втората употреба уж ще ме предпази от дъжд и вятър.
Проблема е, че при жега съм в собствен сос сварен, ама не може всичко да е идеално. Е, можех да дам няколкостотин лева и да си взема хубаво яке което да тежи с килограм по-малко от тази двойна комбинация, но не ми се даваха пари.
Полар. Без него не тръгвайте, че ще умрете от студ.
Егати и екипировката. Взел съм милион неща.
Две мериносови тениски, които знаете не се вмирисват дори и да не се перат. Ако тръгнете с найлонови ще трябва да перете, а те не съхнат заради ниските температури и влага, а и понякога през деня вали и няма как да ги вържете отвън на раницата и затова сто процента мерино е най-доброто. Вечерта хвърляте потната тениска да съхне и проветря и обличате другата и така до морето без пране и без миризма. Не забравяйте 100% мерино иначе ще се наложи да перете, а това си е проблем, заради съхненето.
Една найлонова тениска с якичка, прилично изглеждаща и за пътуване, защото мериносовите са леко на дупки тук там и да не се излагаме съвсем по влаковете и в града, иначе не бих я взел да тежи.
Два шушлякови анцуга без подплата само шушляк, черен и син които съхнат бързо след дъжд от топлината на тялото.
Три чифта чорапи. Взех си първо тези тънките вдясно, ама като дойдоха забелязах, че са прекалено тънки и поръчах по-дебелите. По 27 лв е единия чифт.Не исках изненади, а ги получих. Трябват ви по-дебели и плътни чорапи от кулмакс. Не взимайте тънки чорапи.
На първата вечер чорапите взеха да се късат там където се захващат пръстите за основната част на чорапа.
Играх си да ги щриховам с иглата и конците. Не би трябвало чорапи които струват сто лева да правят такива калташки номера на второто им носене.Първото беше на тренировка.
Малка синя кърпа ветеран от първото Ком Емине.20см на 20см....за да не тежи естествено.
Раницата и щеките: 
Раница Айгер.(1430грама)Много здрава раница от която съм много доволен.
Кордурена е и я пробвах още зимата със всичкото оборудване по нея и се държи прекрасно за разлика от чорапите.Купих и двете неща от един магазин. Щях да купувам по лека(900гр) и крехка раница специално за Ком Емине, но прецених че не съм толкова богат да взимам раница за един единствен специфичен преход, затова и мъкнех този половин килограм в повече, а и него можех да спестя.
Айгера беше два пъти по-скъпа, но щях да я ползвам години наред и лете и зиме и с малко и с много екипировка.
Щеки. Естествено Бляк Даймънд.
Трябваше да ме видите как чупя клони с тях и как в яда си като откача след някой преход от 16-17-18 часа троша камъни с върховете, защото хижата още никаква я няма, топките ми са протрити, а и бълхи ме бяха нахапали, а съм алергичен.
Едва ли някой им е правил краш тестове както аз съм го правил. Ако имате излишни 150лв не се чудете, иначе по-добре си вземете точилки и набийте пирони в края.И това съм носил и върши добра работа.Забравете щеките от 50-60-70-80лв. За съжаление една добавка .Гледам вече свестни щеки от магазина от който ги купих са по 200лв. а бяха по 120-130лв макар и в някои бг магазини същите могат да се намерят и за 150лв в момента.Оакаха се тези нашенските търговци.Пазарувайте от чужбина по интернет.
Прословутите
калпави обувки на Соломон:
Соломон ХА ПРО 3Д УЛТРА.315 лв
Стелките им обаче не струваха, хвърлих ги и си взех от любимите си стелки на Бореал.
Ако оправят тези впиващи се в месото пластмаси и ако не се късаше толкова лесно още на половината път от Ком до Хаинбоаза и ако можеше да издържа поне до морето това ще е една добра обувка, но засега е просто поредната гъзария.
Става ако искате да участвате в състезания за бързо връзване на връзки, защото се стягат с едно дръпване което е много куул ако го правите пред мацките във фитнеса.
Разлепиха се и се скъсаха части от подметката, а отгоре се продупчиха като на едната дупката беше колкото лев и влизаха камъни през нея.
Другата дупка се получи от срязването на обувката от тези жици които заместват връзките.
Струваха с 100лв по-евтино ако ги бях купил от чужд сайт, но исках да ги премеря.
Мислите че съм забравил ли?
Не съм.Ей я на. Не я ползвах. Ползвах вода.
На дълъг преход където къпането често е лукс задникът ви ще стане червен като маймунски гъз ако ползвате само хартия, а не бихте искали нещо такова да ви провали прехода нали?
При всяка възможност си мийте задника.
И последно няколко забравени неща които сложих най-накрая.
Пари, ключове, документи, дебитна карта с останали няколко левчета, отрязано шалте(70см.130грама) колкото за кръста и раменете в найлонови боклучийски торби и чехли.
Чехлите успях да ги докарам с ножа на 48 грама на чехъл.
Вършат незаменима работа вечер в хижата, да си умиеш краката, да подишат краката, да ги намажеш, краката не чехлите, да идеш до някъде...да се изкъпеш в банята където дебнат коварни гъбички....обувките през това време ветрят.
Мислех че никога няма да я допиша тази екипировка.
Останалите части ще бъдат кратки
Да не забравя да спомена, че с новите обувки направих само 4 тренировки в градското Аязмо, но все пак избрах маршрут който включваше и камъни и трева и гора и стръмно нагорнище и надолнище.
Правих ходом по 35 километра с 2 километра положителна денивелация последните съботи и неделя с 11 кг на гърба.
Гледах хем да са горе-долу сериозни преходи хем да не се изхабя нещо преди тръгване, а и времето в планината беше лошо.
Не можех да ги пробвам в планината защото покупката им беше изненадваща и за мен и в последния момент.
Първите маратонки намалени от 150 на 70лв за планина се оказаха малки и ми набиваха пръстите, вторите бяха добре но на генералната тренировка двайсетина дена по-рано се сцепиха от ритнат камък. Казах си че ако се проваля заради едни обувки ще си изям таковата от яд и взех уж най-доброто за планинско бягане с лека раница. Не че щях да бягам, но маратонките се водиха така -за трейл рънинг.
Не си купувайте обувки с жици за връзване вместо с връзки освен ако не са за фукня.
Ей я генералната тренировка, която ми даде увереност, че физически съм напълно готов за маратона.
Линка вече е недействащ защото изтриха стария форум на ПСС-то, но го държа белким някой ден го възстановят.Хубав кратък разказ беше .Качих се и слязох общо за 11часа от гарата в Карлово до връх Ботев през х. Равнец и Кочмара и слязох през Жълтец, хЛевски и х.Хубавец пак до гарата. Девет часа и половина чисто ходене и час и половина почивки от гарата до.... гарата. Денивелацията беше 6км.Три положителна и три отрицателна. На отделни равни участъци леко подтичвах.Раницата беше 11кг.
http://pss.bg/forum/index.php/topic,15580.0.htmlКилометрите на тренировката на Ботев не са много, но денивелацията е разбиваща, да не говорим за терена на слизане по зимната пътека към Левски където останах без колена и с острите камъни под Хубавец които ми направиха на кайма ходилата, а се справих без проблем за кратко време, кратко поне по моите мерки.
Това беше май всичко за подготовката и екипировката.
Отне ми доста време и ми струваше доста пари. Повечето работи обаче ще ги ползвам и за в бъдеще, така че не съм се минал с покупката им.
Сигурен съм че забравям нещо, ама това все пак не е научен труд, а просто ви информирам какво съм носил.
Дали са най-правилните неща, не знам, ама свършиха работа, което е най-важното.Да опиша с две думи деня на отпътуване от вкъщи и пристигането ми в хижа Ком(нова) защото старата работи като се обадиш по телефона. Вероятно в събота и неделя работи и без обаждане, но през седмицата беше заключено.Бях проверил предварително кога работят съмнителните хижи и даже хижарят на старата хижа Ком леко се обиди дето питам дали хижата работи. С две думи ако искате да спите на старата хижа която е с половин час по-близо до върха се обаждате задължително.
Влизам аз в хижата(нова) и усещам нещо странно в публиката, но не съм фокусирал добре отделните хора и за момент не мога да схвана за какво става дума. Усещането обаче е много странно. В следващия момент разбирам, че съм попаднал сред няколко десетки психично болни(20-30).
Една от тях с протяжен вой и и ръка с извити пръсти като на граблива птица тръгва към мен и прави опит да ме стисне за гърлото. Една сестра и извиква лошо и тя се отказва. Част от тях мълчат, но от време на време ги усилва и забелили очи почват да обикалят.Един се прави на бръснар и почва да бръсне наред. Сол ташака на доктора му прави масажи, а другите гледат отстрани и завиждат. Лошо впечатление ми направи една от сестрите, която реагираше като бясна и плашеше лудите и ми идеше да ида и да я маркирам с два прави, че да престане да беснее като някой луд направеше нещо. Реакциите и бяха по откачени от тези на лудите. Като им се развикаше с пяна на устата и те се разтреперваха. Вечерям и ги наблюдавам и постепенно осъзнавам че в сравнение с тях имам всичко на този свят и не си струва да се кахъря за дребни глупости.Препоръчвам на всеки, който се оплаква от живота си като вдовичка за фуй, да иде и да прекара няколко часа в лудницата. Ще излезе пречистен.
Първи ден(2 юли 2015):Хижа Ком-връх Ком-х.Тръстеная.Бях изчакал няколко дена вкъщи преди да тръгна заради гръмотевичните бури, а и според плана трябваше на третия ден в събота да съм на една от тези съботните хижи(Паскал) затова датата на тръгване беше съобразена с тази хижа.
Легнах си, а сутринта в четвъртък на 02.07 2015 слава Богу се събудих.
Раница, това онова, мазане на ходилата...бадеми в единия джоб, кучешки бисквити в другия....и тръгнах.
Тъмно е и врата ми естествено пак се развинтва от оглеждане встрани. В тъмното знаем в горите ходят всякакви зъбати същества ....караконджули, тролове, самодиви...нимфоманки и затова трябва да се внимава. Времето е хубаво и затова се развиделява рано и още преди връх Ком свалих челника
Ако някой не е чел стихотворението на паметника ето го:
Снимка на изгрева и стига толкова мотане, че целта е далече, а Слънцето дето го чаках да го снимам не само нямаше да ми помогне в ходенето, а щеше и да ми попречи.
Докато слезна от върха и то взе че се развидели:
Нямах добри спомени от яденето на прохода и затова продължих до чешмата, където хапнах 50 грама от пастърмата .
Баща и син с кола ме заприказваха. Разправих им за къде съм тръгнал. Те естествено ме питаха за мечките.
Що ли хората все си мислят, че там в гората една озъбена мечка само чака да идеш и да те почне.
Обясних им че мечките не са страшни и трябва да се пазят от кучетата и чат пат и от хората.
Бащата подканяше сина си да тръгвал и той по планините. Синът мълчеше и само се подхилваше.
След чешмата следва тресавище. Много вода се е събрала там.
И като стана дума за вода следващата вода е на Пробойница, така че си напълнете шишетата.
По някое време виждам кулата като се обърна назад.
Втрани е това:
От снимката няма как да видите как тревата се поклаща от вятъра, затова си го представете:)
Примамваше ме да се поизлегна в нея, ама времето нещо напредваше.
Надолу към гората и отрязаните маркировки:
Калта разбира се е уникално гадна и дълбока и няма откъде да се мине освен през нея:
Жегата вече ме кара да перкулясвам.
На Пробойница си правя сухо мляко с кафе и захар и си накисвам краката. Няма никой в хижата, но чешмата в двора си работи. Подминавам Губислав.За малко да изтърва една от отбивките. Стигам тези постройки и пак както преди две години се чудя за какво ли са били правени. Надолу видях тръби с диаметър 80см положени в един изкоп, който вървеше край асфалта чак до гара Лакатник.
Пред магазина на гарата едно помиярче тръгва яростно към мен, но му хвърлям кучешка бисквитка и му ставам пръв приятел. Купувам си газирано, а сиренето дето е сто грама е вързано с бучка за 300-400 грама.
Много е тежко викам и го оставям, ама продавачката ми вика да го разделя щом толкова щяло да ми тежи .
Няколко домата в раницата и изпивам едно кисело мляко. С два литра газирано тръгвам смело по моста над Искър.Пече здраво. Ще се мре вероятно от топлинен удар.
Още малко от скалите на Лакатник:
Спирам пак на чешмата в града и се охлаждам под зоркия поглед на една 90 годишна старица която уж чете книга, ама чудно как го прави без очила.Съмнителен съм и бабата ме следи скришом докато се мокря на чешмата.От тук до Тръстеная спирах често, защото се разкапвах от жегата, но заради доброто темпо преди това пристигнах към 18:30.
Доста неща ме наболяваха и жегата и баира ми пийнаха силите.
Хванах се че докато вървя по баира в жегата от време на време правя физиономиите на лудите и ръмжа и издавам нечленоразделни звуци. Това всичкото главно от жегата и болка. Стигнах до извода че лудия човек е просто един много уморен от прегряване човек, който много го боли.
Ако мислите че се майтапя и това не е вярно пробвайте няколко подобни прехода и ще видите колко малко му трябва на *нормалния* човек да вземе да се държи като луд.
Успях да стигна в хижата въпреки баира и жегата, които правеха всичко възможно да ме откажат и се поизмих на чешмата на двора. Хижарите бяха на малините и докато дойдат изядох доматите и сиренето.
Заприказвах се с един берач който беше на втора двулитровка бира. Обясняваше ми че съседния връх Издремец(1493м) е шестия по височина в България. Леко се усъмних в това, но той така настояваше че накрая, за да има мир се съгласих.Заредих с безалкохолни, изкъпах се, звъннах няколко телефона, погрижих се за краката и т.н. Опънах тънкото въженце и прострях изпраните дрехи и чорапи, изпих си магнезия и витамините и заспах.
След полунощ някой отваря вратата, но на такива мероприятия действам на принципа *не си въобгазявай* тоест не си въобразявай че нещата ще се случват по определен нормален начин и взимай мерки и съм заложил аларма една щека, която пада и ме събужда.
Питам в тъмното :
-Кво става?
-Извинете, извинете и затварят.
От берачите са.
Дали пък не мислеха тихичко да ме отарашат.
Залагам двоен капан с подпрян стол и пак заспивам.
На стар краставичар краставици ще продават мискините му с мискини.
