В последния ден от този уикенд, докато домочадието си хъркаше блажено и се мъчих да не вдигам шум, ме осени идеята да си направя една разходка наоколо. То хубаво, ама къде да се разходи човек – живея в земеделски район, наоколо само ниви, а горите са под формата на пояси. Кратката метеосправка в „Прозорец.цом” показа благоприятни условия – няма мухи, комари, не пече, не вали… Малко мъгляво и лек ветрец, ама нали се сещате за лафа, че …. до края и душата в рая не може. Мушнах набърже в раницата дежурните за разходки пособия (манерка с канчета, нож, кибрит, вода, кафе), дозаредих с провизии от местния магазин „Бохем” (казва се тъй, щот трябва да си бохем за да пазаруваш оттам) и ей ме на пътя за с.Тюленово
Имаме си и асфалтов де, ама рекох по черно – малко встрани от цивилизацията. Да ви представя и тайфата
На пред план е Лигльо, след него в ляво е моята Кити, а в дъното в дясно – Фъстъчко. Елитен отбор дизайнерски кучета („помияр” и „мастия” звучи грубо). Тук мойта хубавица май надуши какво има в раницата
Голямо бягане падна!!! Аз ако пробягам 1/10-та от тяхното сигурно с линейка ще ме приберат. Малко хидратация
Тука вече сме на морския бряг в покрайнините на с.Тюленово
Старото наименование на с.Тюленово е Калъч кьой. Около 30те години, румънската кралица получила като подарък двойка тюлени, тип „Монах”, които първоначално живеели в заградена територия около Балчик, но по никому известни причини кралицата ги „амнистира” и ги пуска на свобода. Според интелигенцията ни, наличието на прибой, пещери, ниски скали и ветрове се оказва подходящо място за живот и те са се адаптирали и създали поколения в подводните пещери на селото. И поради тази причина около 40те г. селото е преименувано на Тюленово.
Тузем…ъъъ…местното население твърди, че тюлени все още живеят в скалите около селото. Според други слухове пък през 1978 година по време на подводна експедиция на германци, в една от пещерите водолаз открива останки от наскоро умрелият последен тюлен. От къде са разбрали, че точно той е бил последния - незнам… Но пък според моята Кити ето това
са останките на последния тюлен! Кво ли разбират ония БАН-аджий от тюлени!
Като цяло местността е красива. Единственото, което според мен разваля пейзажа са ей тия съоръжения
През 51ва година тук откриват първото нефтено находище в България. Според местните това не разваля пейзажа, а е атракция за туристите. Гъза си с рози накичи, насраното да не личи!!! Покрай нефта се вади и сярна минерална вода – тя хем била лековита, хем я изливат в морето… Хубава работа ама българска…
От Тюленово поемаме с тайфата на север и стигаме до паметника на съветските летци. Знам само, че са загинали по време на мисия, в края на II СВ.
В непосредствена близост се намира тъй нареченото „Малко моренце”
Мястото е подходящо за „плажуване” на семейства с малки деца. Водата е плитка, поради което се затопля по-бързо, а както се вижда от снимката има и риф който спира вълните. След още 1-2 км стигаме до заливче, където решавам да направим обедна почивка. Залива е известен като „Овчарския плаж” и лятото е бъкано с ... водни змии! Моята Кити реши да открие летния сезон
след което даде ясен знак, че е време да отворя раницата
Докато стане жарта за обяда си забърках едно кафенце
и скоро и обяда беше сервиран
а някой срамежливо чакаше покана
По нататък стигаме и до шабленския фар – най-стария и най-висок фар в БГ, намиращ се на нос Шабла - най-източната точка от БГ.
Това не е моя снимка, т.к. се спусна мъгла и нямаше да се вижда хубаво. В западната стена е вграден султански монограм, което е правено много рядко и само след личното одобрение на падишаха, което пък показва, че Шабленския фар е считан от Oсманското правителство за изключително важна държавна постройка. Първоначално е бил с маслено-газовата светлина, но в последствие е електрифициран и в момента е със съветска оптика, като в морето фарът се вижда на над 30км. Друг повод за гордост е, че е умалено копие на Александрийския фар – едно от чудесата на света. Незнам до колко е повод за гордост, т.к. това на съвременен език се нарича „плагиатство”. Изглежда султанските архитекти са имали бедно въображение.
В подножието на фара са останките на древно селище Кария Това са останки от западната стена на града.
Навремето било голяма работа, ама в момента е под водата! Възниква като поселище през 4-5 век преди Христа и се разраства, като през 2 век (пак пр.Хр.) е бил важен пристанищен град по пътя от Босфора за Дунава. От водолази са открити останки от съоръжения за постоянен огън.
Нататък няма нищо интересно за разправяне/показване. Само да споделя малко личен опит – ако някой ви каже, че горските джуджета си крият гърнетата със жълтици в хралупите на дървета като тази например
не им вярвайте. Или не е вярно, или вече и горските джуджета ползват ДСК
За днес толкоз от мен. И сега се сещам как започнах моя разказ – „То хубаво, ама къде да се разходи човек – живея в земеделски район, наоколо само ниви, а горите са под формата на пояси”. Толкоз много любопитни места на толкова малка площ! Не знам колко разстояние съм минал – от къщи излязох в 10:00 часа, а в 17:45 се прибрах.
