От х.Добрила до х.Рай през връх Ботев

[ckaiyokar]

ОТ х.ДОБРИЛА ДО х.РАЙ ПРЕЗ вр.БОТЕВ (по билото и тарзана)

Здравейте!
От доста време се каня да започна да описвам походите си.Днес най-после започнах.Започвам с последния , защото спомените са ми най-пресни.Това се случи на 24,25 и 26 септември 2010г.От Попово тръгнахме 15 души , направихме траверса х.Добрила- х.Рай през връх Ботев.Някой би казал , че не е нещо особенно , но за мен и останалите си бе постижение, още повече имайки предвид метеорологичните условия и състава на групата.Ето как се случи всичко:

Още от зимата беше планувано да се проведе този поход.първоначално бе определен за месец май.По различни причини на два пъти бе отлаган, като съответно се изпуснаха възможните официално обявени поредици от три почивни дни през май и септември.След предварително обсъждане бе решено , че похода е за три дни,  а не както обикновено ги правим в туристическо дружество”Антола” събота и неделя.Така бе взето решение да се използва септември,като последна възможност да се хване хубаво време.Както казах трите дни около шести септември ги изпуснахме.

Месеца лека-полека изтичаше.Последната възможност бе 24,25,26.Които бяха на смени си ги подредиха така , че тези дни да са им свободни.Скаутите ,които щяха да участват бяха освободени от училище.Останалите взехме отпуски.Аз използвах почивния 22.09.2010г , за да си стегна багажа.Обикновенно нощта преди всеки поход ме ”тресе” „предстартова” треска.Не мога да спя и точно тогава си стягам багажа.Този път с оглед на тежкия преход който предстоеше реших да спя, като си стегна багажа в почивния 22 септември , който и без това за мен бе „загубен”, защото бях дежурен и трябваше да съм на повикване.Уви пак не можах да спя.

Сутринта по правило времето не ми стигна и се наложи Криси да ме закара до гарата.По пътя обаче настигнахме групата и аз продължих с тях.
Сега ще се върна на подготовката на багажа и екипировката.Раницата ми както съм споделял е голяма- 80л+.Събира много.Когато я купувах допуснах грешката на начинаещия турист и взех голяма раница с мисълта , че събира и малко, и много.Оказа , че моята не е такава.Тя събира само „много”.Няколко пъти редуцирах багажа , като я претеглях на ръка.Махах главно от храната.Тук е мястото да спомена за „лошата” традиция на ТД”Антола” Попово , да съчетава походите с банкети.Където и ходим , по , което и време на годината да е , като пристигнем се опъват маси като за сватба или кръщене.Вадят се мезета , трушии , вина, ракии , гоздби всякакви и различни и … бира!Разбира се „Болярка”.Тази бира е като проклятие за нашите туристи.Преследва ни из планините на цяла България.Благодарение на един от членовете на всеки поход с „рекламна” цел се носят стекове бира „Болярка” или друга тяхна бира.

Та да се върна на багажа.С оглед сезона беше предварително ясно , че трябват както топли , така и летни дрехи.Освен това прогнозите бяха разнородни и дори противоречиви.Някои сайтове даваха променлива облачност , други мъгла , трети дъжд с гръмотевици.със сигурност нощем щеше да е студено , а и дори да нямаше изобщо дъжд нямаше да е сухо, с оглед сутрешните мъгли, роси и променливото време в планината.В този участък (района на връх Ботев) променливото време е нарицателно.Мъглите и преваляванията са по-скоро правило отколкото изключение.Пред мен стоеше въпроса за връхните дрехи при лошо време.Исках да си подсигуря максимален комфорт при минимално тегло.

Имам много якета( всички от втора употреба).Някои от тях са с мембрани.Те обаче бяха за определено зимно време (което от личен опит се убедих не е подходящо за мембрани при температури под -5,-10 С).Тях ги изключих.В крайна сметка на дивана пред мен проснах три якета: един анурак на „НН”(Хейли Хенсен) , едно яке „Капа” и едно „Jentex”.Последното е по-скоро  нещо средно между дъждобран и ветровка и марката му бе абсолютно непозната за мен.Понеже не бях ги носил в условия на интензивен дъжд реших да експериментирам.Обличах всяко яке и в продължение на 2-3 мин. Стоях с него под душа, пуснат на най-силната струя със студена вода.От долу под якето бях с памучна тениска.Обух и един панталон 60 и някой номер , кордура с тефллон.Този панталон е предвиден да се облича върху основния с презрамки е .Той поднесе ми поднесе голямо разочарование.Оказа се че на десния крачол има страничен джоб , който е без капак.На третото яке през този джоб влезе студена вода стече се по крака ми и предизвика мокро, студено и неприятно усещане, подсилено от разочарованието.Смених го с един шушлеков анцунг , достатъчно широк, за да се обува върху основен панталон.Отстрани е с копчета по цялата дължина на крачолите.От някакъв найлон е .Цвета му е оранжев-„сигнален”.Той ме зарадва неочаквано.Не пропусна и капка.Освен това е два или дори три пъти по-лек от кордурата.Реших , че това ще е панталона.

Якетата- „НН” анурака съм го пробвал при доста екстремни условия при похода към хижа Ехо през март.Там на билото излезе виелица.Анурака се представи блестящо.Не беше го валяло обаче.Теста под душа бе категоричен- не пропуска вода и не позволява да се чувстваш некомфортно заради студената вода.Минуса му бе, че е най-тежък от трите тествани.Следваше”Капата”.Тя също се представи блестящо.Не пропусна вода и бих казал , че се чувствах най-топъл с нея.Малко не ми се взимаше обаче , защото намерението ми бе да я ползвам за градско яке през есенно зимния период и се притеснявах да не я повредя .Последно и с най-голямо недоверие тествах „Джинтекса”.Учудващо за мен то също се представи перфектно.Не пропусна и капка.Определено обаче пускаше студ.И трите якета имат много добри качулки , които като се пристегнат и окопчят прикриват шията и по-голямата част от лицето.Забравих да спомена , че тествах якетата с една шапка тип „бейзболна” , лятна - с отвори за проветрение , от кордура с найлон (има ли нужда да казвам от къде е, при това чисто нова).

Когато съм с качулка на главата предпочитам да имам козирка , за да не се стича вода по лицено ми и да не ми се ограничава видимостта.След тестовете бях на мнение , че ще взема „капата”.В крайна сметка взех „джинтекса”, теглото му е пренебрижимо малко, почти никакво.Като се сгъне може да се събере и в по-голям джоб.Относно температурния комфорт реших , че все пак не е зима , а и ще разполагам с полар.Освен това тествах и два дъждобрана- единия много хубаво пончо, другия го имам от преди 20 и повече години.Не знам от каква материя е , нещо като тъкано от найлон.Без ръкави е и с качулка.И двата могат да покрият раницата , когато е на гърба ми.Реших , че горните ми дрехи ще бъдат „джинтекса” , шушлековия анцунг и стария дъждобран.

Следващото нещо в екипировката бяха обувките.Имам два чифта работни обувки- едните половинки , другите по-високи и един чифт кубинки.С кубенките съм ходил през зимата.Държат се сравнително добре.Понякога ми създават проблеми от рода на протърквания по прасеца и пришки над петата.По тази причина ги нося с едни самоделни „навуща” от кече.Погледах ги и реших че ще взема високите работни обувки.Техния минус е че понеже ги исках без желязно бомбе в местния магазин за работно облекло ми доставиха един чифт.Още като ги купих забелязах , че кожата им е леко дефектна.Поради тази причина , а и от опит знаех , че при ходене в мокра трева , киша или газене пускат от тези дефектни места.Въпреки това реших , че ще съм с тях.Пробвал съм ги в Пирин , Еленския Балкан и местните пущинаци.Подметката е полипропиленова и с антишок система.Леки са.Мислех да взема и половинките.Те са същата марка ”стенсо” и са абсолютно същите но ниски , и без дефекти по кожата.Понеже обсъдих идеята за втори чифт обувки и Сагев – водача на скаутите и опитен „стар” планинар отхвърли като „ненужно” носенето на втори чифт обувки, не ги взех.Това после го отчетох като грешка.Та взех по-високите работни обувки и едни много леки джапанки.Джапанките винаги ги вземам.В много хижи в помещенията не се допуска влизане с обувки.

Следват шапките и ръкавиците.По съвет на друг опитен „стар” турист и колоездач д-р Бужев, винаги нося три чифта шапки и ръкавици.Винаги.Много добър съвет.Винаги ми се налага да ползвам и трите и никога не съм съжалявал , че ги мъкна, защо ще разберете по-нататък.Та взех една шапка с периферия, купена за 5 лв от пазара цвят камуфлаж и с мрежичка за проветрение.Пробвана в Пирин.Перфектна.Винаги е хубаво да имаш шапка с периферия.Особено във висока планина.Особенно ако има силно слънце.Втората шапка бе онази с козирката от тефлон и кордура.Третата една плетена  тип „маска” или „нинджа”, май им викаха „балаклава”.Купена е от ловно рибарския за 10-15 лв.Има три отвора- за двете очи и устата.Върши работа.Топли.Покрива и врата и шията.Но за напред ще си вземам „нинджата” дето майка ми я плете за казармата.Тя е с един голям отвор за двете очи и няма за устата , но като се дръпне може да се открие и устата.Купешката ме дразнеше с постоянното си разместване на отворите за очите.Така често ограничаваше видимостта ми ( наложи се да я ползвам от вр.Амбарица до Кръстците).

Ръкавици противно на правилото си взех само два чифта.Едни плетени вълнени с пет пръста за 50 ст от магазина за работно облекло.Изпробвал съм ги няколко пъти – на Беклемето януари , на Ехо през март, перфектни са.Топлят дори и мокри.Едни специални пак с пет пръста някакъв тип работни , от горната страна сигнално жълти , от долната черни с някаква гума, осигуряват перфектен захват, но при влажно време не топлят особено.Обикновено нося и едни кожени с пет пръста с дълги  кончове почти до лакътя – също работни електроженистки перфектни, когато трябва да се ползват стоманени въжета, а и топлят, но този път ги оставих заради теглото им. По време на похода, до Амбарица ползвах жълтите ръкавици , после реших, че вълнените ще топлят по-добре,  а жълтите дадох на един колега , който не носеше никакви.

Други дрехи? За пътуването във влака реших да бъда с едни памучни панталони , на карета и с много джобове- тип туристически.Леки и удобни.Освен това имат вид.Отгоре имах памучна риза също с много джобове и едно „трекерско”(на него пише на английски ”фор адвенчър енд трекинг” ) елече- памук и полиестер , жълто с много джобове.В раницата сложих четири тениски- една памучна с дълъг ръкав синя на цвят , с която щях да спя първата вечер и евентуално при топло време и силно слънце да ходя на следващия ден.Другите три тениски бяха от полиестер едната тип „термобельо” на „НН”- многократно доказала се , с дълъг ръкав , една на „Кемъл” от „полартек” с къс ръкав и още една полиестер без ръкав.Взех и два вълнени потника, дебелия полар , който е от „полартек”, както и един тънък, ама наистина много тънък полар „за всеки случай”.Взех едни панталони – някаква смес памук и полиестер , с много , ама почти неизползваеми джобове, иначе удобни и изключително бързосъхнещи.Викам им „трекерските” панталони.Взех и един обикновен анцунг, три слипа и 5 чифта чорапи, както и едни вълнени домашно плетени, от домашна вълна чорапи- при нас им викат „гети” или „калци”.Оказаха изключително полезни, досега ги носех само за употреба в хижите.Този път ги бях обул по време на прехода в планината.Носех и едни „бамбукови” чорапи.От тях също останах много доволен.Бях взел обичайните лекарства , бинт , лекопласт , ластичен бинт.На три места опаковани в найлон кибрити , брезова кора и сух спирт.Въженце , около 30 метра  5 мм  , някакво яхтено от яхтшоп в Созопол.Малко тънко и малко по-динамично от необходимото но върши работа.Мултитула на „Щил”- тежък но предпочитам да го мъкна отколкото да съм без него.Китайска имитация на „Викторинокс”- крайно несполучлива но пък малка , основното ножче , триончето и клечката за зъби стават, останалото само тежи.Един фолдър китайски но доста по-сполучлив.Един голям нож около 27 см острие тип „фултанг”.Издържа на „батонинг”(пробвано), като остава остър, а при нужда лесно се точи.Малко по-тесен от моите разбирания и без гард, но пък много универсален.Нося го закачен за раницата.Щеките- скиорски и оказа се малко по-дълги но още не съм решил дали да ги скъся.За първи път ги ползвам.Скоро се сдобих с тях.Общо взето съм доволен от това как се представиха.Челник , китайски със вградена литий йонна батерия.Издържа повече от 72 часа непрекъснато светене.Голям е и свети добре .Свети на седем и на четири диода.Две запалки със фенерчета и една запалка с реотан-ветроупорна.

Два литра и половина вода- две шишета по 0,5л и едно от 1,5л.Храна.Много храна.Освен задължително необходимата за три дни и достатъчно за трапезата вечерта.От задължителната- пакет фъстъци , пакет стафиди, „енергияна бомба”( по рецептата на „Хобо”) с мед и сурови ядки в малка кутияка от нес кафе.Втора кутияка с нес кафе( не мога без кафе).Пастърма- от дупенца , сушеница едно парче , създърма , шоколад , сухари , пържени кюфтета, шпеков салам , варени яйца, малко пластмасово бурканче люта”лютивка”, задължителния пакет „суха супа”.Канче „555” половин литър.Атлас на „Централен Балкан”Компас- бусола.Резервни връзки за обувки.Канап.Джобния ми комплект за оцеляване(някой път ще го опиша и него).Сигнална свирка.Кърпа хавлиена достатъчно голяма да става за баня.Носна кърпа.Две шалчета от изкуствена коприна някаква , които ползвам за ленти за главата, против стичане на потта в очите.Два чифта слънчеви очила.

Май това е всичко.Въпреки това раницата ми тежеше много.Предполагам повече (доста и то) от 20 кг.

Сутринта на 24.09.2010г трябваше да се съберем до един известен магазин в гр.Попово и от там да поемем пеш към ж.п. гарата , която е на около 2 километра.Втория сборен пункт и последна възможност за включване бе самата гара.На гарата се събрахме.Групирахме се и си взехме билети с намаления до Карлово.Разпределихме спонсорската бира.На мен се паднаха 5 бр еднолитрови бутилки.За мое щастие ги изпихме между Горно Оряховица и Карлово.

Във влаковете пушенето вече е абсолютно забранено.Наложи се да слизам на Горна Оряховица , за да пуша иоще два пъти да се крия в тоалетната , като ученик.Пристигнахме благополучно в Карлово.След около 30 мин ни взе градски автобус и ни закара до Сопот.Половин час ходене пеш до първата станция на лифта.Там тъкмо се събираха рокерите за националния събор.Лифта ми беше едно притеснение.Качих се обаче.Раницата ми качи един от служителите, който се затрудни с вдигането й.До горе ми беше притеснено.Там като слизах без да искам ударих със щеките един от служителите , който се навря много близо до мен, не беше ги забелязал явно.Опитах да направя няколко снимки.Апарата – чисто нов олимпус сп 570 уз си беше в раницата.Щращах с телефона.Не станаха много сполучливи , основно заради моето притеснение( абе малко си ме беше страх).Като стигнахме горе извадих апарата.Правих някоя и друга снимка.Имаше много летящи хора- парапланеристи.

Към нас се присъедини Иван- поповчанин живеещ в Пловдив и приятел на един от групата, който го поканил.Тръгнахме към х.Добрила.Пътя беше сравнително лек.Бих казал живописен.Още по пътя взе да пада мъгла.Стигнахме в хижата към 16 часа.Аз малко по-късно , отплеснах се разни червени мухоморки и зелени борчета.Настанихме се.Хижата е перфектна.На първия етаж има кухня , уютна трапезария, баня ( винаги е приятно да вземеш горещ душ , но усещането е в пъти по-голямо след уморителен преход и обилно потене), вътрешна тоалетна и сушилня за дрехи.На втория етаж са спалните.Спи се на нарове.Разпределението на местата е такова , че на 4 места за спане са настанили постели за 6 души.На двама или трима се налага да спят върху „междинки”- местата където два дюшека се срещат.Около 19 часа пристигнаха двама от групата , които бяха тръгнали пеш от долу.Една от дамите изпита непреодолим страх от лифта и отказа да се качи.С нея остана Ицо- опитен планинар и много добър и отзивчив човек.Вечерта мина както обикновено.Обилна трапеза.Сладки приказки.Легнах около 21 понеже исках да спя.Предварително предупредих останалите около час преди да легна.Понякога хъркам , а има хора на, на които това им пречи.Дадох им 1 час време ако желаят да се опитат да заспят дълбоко( сутринта като питах казаха , че не съм хъркал).

Около 00 часа легнаха и скаутите – 6 момчета.Те обаче бяха решили да се смеят и шушукат.Спането се поотложи.Като лягах погледнах барометъра.Беше на няколко деления над „облаци с дъжд”. Сутринта станахме в 05:00 часа. Оправихме и в 06:30 часа както бе по план тръгнахме към Амбарица-Левски.Хижарите тъкмо се раздвижваха.Тръгнахме на челници.Поглегнах барометъра – не беше мръднал.Реших , че това е добър знак.Мъглата беше доста гъста.Не съм сигурен дали преръмяваше или беше от мъглата.Още от хижата обух оранжевия шушлеков анцунг и върху термоблузата на „НН” облякох „джинтекса”.Водеше Влади- с нас е от Пирин , т.е. сравнително отскоро но въпреки това сериозен и опитен турист и „екстремист”(бънджи и планинско колоездене).Последен формално бе Криско – един от скаутите- много обучено и отговорно момче, но реално групата завършваше Ицо.Аз вървях пред него.Докато вървяхме си припомних книгата и филма „13- тия войн”.Нещо в мъглата ме провокира за това.По средата на изкачването към върха , тъкмо бе започнало да се развиделява , но още бяхме на челници, от ляво усетих движение.В първия миг се стреснах.Като погледнах видях табун коне.В мъглата се движеха тихо като призраци.Приближиха на около десетина метра и ни гледаха учудени и невярващи.Бяха много.Цял табун.Имаше и малки.Вятъра беше силен , мъглата гъста и мокра.Аз също ги погледах учудено.Недоумявах какво правят тук при това лошо време.Чудно какво ли са си мислели конете за нас?

Върха стигнахме на разсъмване.Духаше страхотно.Успях да си облека полара (облякох го с предницата отзад,но не ми се занимаваше да се преобличам), като съблякох трекерското елече.Нямах време да прехвърлям и пренареждам джунджуриите от джобовете му.Така двата телефона -  вкл. и сони ериксона с 2 мегапикселовата камера се озоваха в раницата при фотоапарата.Това елече беше доста влажно основно от пот, а високото съдържание на памук в него го правеше неприятно мокро и студено . Сложих си „балаклавата”, над нея шапката с козирка и качулката.По време на целия преход многократно махах и слагах тази „балаклава”- определено ми пречеше да виждам добре , но пък топлеше.Смених и жълтите ръкавици с вълнените, а жълтите дадох на Дидо.Извадих апарата за пръв и последен път този ден.Направих една-две снимки.Нямаше смисъл от повече.Мъглата и вятъра във всички посоки бяха еднакви.Трябваше да решим накъде ще продължим.Дали по планувания маршрут към вр.Ботев и от там към х.Рай по „Тарзановата пътека” или по пътеката за х.Левски и от там към х.Рай.Моето желание бе да вървим по билото.Все още бе много ранна утрин и доводите ми , че времето е нормално за ранна късно септемврийска утрин в района на вр.Ботев, се оказаха достатъчни за „по-трезво” мислещите от групата да се съгласят с мен.Скаутите , Влади и някои от дамите също искаха да минем по билото.Сагев , който бе неофициалния ръководител също имаше желание да мине по билото.Притесненията му бяха скаутите и се колебаеше.Както казах обаче взехме решение , че ще правим траверса по билото.

Характерно за нашите походи е , че сме що годе демократични туристи.Решаваме нещата след общо обсъждане.Това не е характерно за повечето групи, където обикновено има опитни и професионални водачи.Ние ходим без водачи за добро или лошо.
Тръгнахме по билото към Купена , Кръстците ,Костенурката , Жълтец , билото до заслон Ботев , вр.Ботев , „Тарзановата” и х.Рай.Вървяхме.Вятъра беше наистина силен , на моменти почти ураганен.Духаше от юг.Рядко успявах да видя повече от десетина метра пред себе си - трима , четирима от хората пред мен.Поради навика ми предварително да проучвам местата където ще ходя знаех наизуст целия маршрут.Бях изчел всичко в мрежата за нашия маршрут.Добрите хора от планинарския форум подробно ми бяха обяснили почти всеки метър и го бяха онагледили със снимки.Въпреки това почти през целия път до Жълтец не знаех къде се намирахме.Пропуснахме някак Локвата , която някои наричат „Купенско езеро.Пропуснахме малкия Купен.Големия го разпознах като стигнахме въжето.То наистина е останало в небето.Дори аз с моя ръст 183 см изпитвах затруднения да го достигна.Общо взето от запад се качва без проблем дори и без въжето.Горе Сагев писа в книгата.Посвети покоряването му на 65 годишнината на руснския университет.Този ден те щяха да качват масово 50 върха.Четох , че са ги качили.

Във влака срещнахме две техни групи.Но в планината , дори към вр.Ботев не срещнахме жива душа.Сагев спомена и Христо Проданов , както и това какво е чел , че той е писал в някой от вариантите на книгата на Купена.От нашата група единствен той бе минавал по този маршрут но преди десетина година и нямаше много ясни спомени.Помнеше само , че яко ги гонили гръмотевици и мълнии.Обстановката беше притеснително идентична.Тръгнахме от Купена към Кръстците.Слизането по източния му склон бе доста по трудно и изискващо техничност от качването по западния.Учудващо имаше много конски фъшкии.Чудех се това дали не са наистина някакви конски призраци.Но фъшкиите бяха реални.По някое време сме стигнали Кръстците.Обясних на Влади, че трябва да следва пътеката и  доколкото може маркировката( в тази част на Стара Планина маркировката е изключително занемарена и на много места я няма никаква).Казах му да избягва да се качва по отделните джандарми , а да търси заобикаляща ги от юг или север пътека.Общо взето вървяхме без проблеми.От север беше по-завет и по-тихо.На едно място спряхме на завет под една скала да починем.Аз използвах възможноста да пуша.Изведнъж с ужас видях как един от скаутите отива на юг и се готви да пикае.Срещу Вятъра!Развиках се.момчето се стресна.Скоро се коригира и отиде от правилната страна.Казах му , че навремето пиратите за подобно нещо са хвърляли зад борда.Смяхме се.

Пак тръгнахме.След известно време при едно по-открито място за момент вятъра издуха мъглата.Успях да хвърля на 20 и дори повече метра и пак моментално се развиках.Влади беше започнал да се катери по един ръб към върха на един от джандармите , който на всичко отгоре бе доста височък и скалист.Развиках се пак.Знаех от дадените ми съвети , че не трябва да се качваме по върховете на Кръстците , особенно при това лошо време.Всички спряха.ХПората близо до мен ме подкрепиха във виковете и предупрежденията.Влади обаче си стеше.Кацнал с раницата на гръб на една особенно стръмна скала.Онези ,които бяха по-напред ме гледаха недоумяващо.Взех да обяснявам , че пътя не е от там.Забързах се напред.След десетина метра видях , че Влади не Влади.Това бе една скала , която в мъглата удивително приличаше на човек с раница.Пак се смяхме и пак продължихме.В един момент започнахме да слизаме надолу.В началото не ми направи впечатление.Пътеката лъкатушеше, наляво , надясно , нагоре , надолу и все в мъгла.Когато осъзнах накъде отиваме беше безсмислено да се връщаме.Бяхме слезли повече от стотива метра надолу.Точно както ме предупредиха в планинарския форум.Да внимаваме от север да не слезем много надолу защото после ще трябва да го качваме.Много хора се обърквали.Особено при лошо време.Хората са били абсолютно прави!Объркващо е.

Точно в този участък видях трите брезентови платнища , сетих се за видените преди това бутилки и се сетих за Беър Грилс.През цялото време ядяхме черни боровинки.От Амбарица насам.Имаше и червени но те бяха стипчиви и възкисели.Черните бяха превъзходни.Сагев твърдеше , че давали повече сила от шоколада.може и да е бил прав.Много тонизиращи бяха.Участъка беше доста тревлясъл.От Купена надолу усещах , че краката в обувките ми са мокри.Благодарение на това , че върху бамбуковите чорапи бях обул вълнените калци, краката ми бяха топли.Не се образуваха неприятно убиващи гънки, които при мокри памучни или найлонови чорапи могад буквално да те осакатят.Вълнените калци ме спасиха.Мислех си за краката и си гледах в краката.Подпирах се със щеките.Оказаха се полезни , и преди бях ползвал такива взети назаем.Чудех се дали да не ги скъсе с десетина сантиметра.Все още не съм ги измерил.Всъщност не знам колко трябва да са високи , но тези определено бяха доста високи дори за мен.

Имаше участъци където молех Дидо или някой от другите да ги закачат на раницата ми.Та така си вървях гледайки къде стапвам , защото от ляво беше доста стръмно.На места направо пропасти.Загледах се в една туфа точно пред мен.Трябваше или да я прескоча или да стъпя върху нея.Помислих си , че както е мокра може да се подхлъзна.Докато си го помисля и се случи.Подхлъзнах се.Моментално се понесох надолу.Инстиктивно се обърнах с гръб- да се пързалям по раница.Опитах да забия щеките.Изтървах едната.Продължавах да се пързалям.Докопах няколко треви но те бяха мокри и хлъзгави или пък се изкореняваха.В следващия момент сграбчих някакъв клек.Точно тогава другата щега се заби.Забавих пързалянето.Забих крака и спрях.Бях се сурнал 5-6 метра надолу.Още десетина и започваше пропаст.Извадих късмет.Бързо се изкатерих обратно.Един от скаутите и Ицо ми помогнаха последния метър два.Малко се изплаших.Но не колкото на лифта.Продължихме.След около 20 мин отново бяхме на билото.Не съм сигурен но мисля бяхме под опашката на костенурката.

Спряхме.Някои използваха възможността да се облекчат.Всички хапнахме.Аз карах на сухари вода , боровинки и за втори път 3-4 нагребвания с китайското виксче , от енергийната бомба на Хобо.Добра храна за планината.Обаче пресполових и шоколада си.Като си починахме тръгнахме.След около половин час мъглата се вдигна.Видяхме пред нас Жълтеч , далеч вляво и на юг червения покрив на х.Плевен.От дясно табун коне.Те май ни ескортираха още от х.Добрила?Криско се зае да снима.Конете с видимо удоволствие му позираха.За разлика от мъглата вятъра продължаваше да брули.Въпреки това лъчите на слънцето повдигнаха духа ни.Налягахме по тревата.Взехме да обсъждаме пътя напред.бяснявах , че около Жълтец трябва да вървим наляво.Това очевидно обаче означаваше да го качим.На повечето не им се щеше.Аз и Влади тръгнахме напред да разузнаем.Намерихме пътека с червена-билна маркировка.Тя обаче отиваше наляво- на юг от жълтец но очевидно го заобикаляше.Сверихме по картата на Сагев.На нея пътеката минаваше южно от Жълтец.Това не съответстваше на моята информация , че трябва да вървим на ляво и на север.В крайна сметка имахме пътека с билна маркировка и то такава , която заобикаля върха.Напълно ни устройваше за момента.Решихме , че няма кой знае какво значение от юг или от север ще заобиколим Жълтец.

Продължихме по пътеката.Вървяхме близо час.Стигнахме голяма , огромна гола поляна.Решихме , че е билото след Жълтец.Заехме се да търсим стълбовата маркировка.Чувството да се озовеш на гола поляна , заобиколен от гъста мъгла и брулен от студен вятър пълен с остри ,боцкащи капки и меко казано неприятно.След десетина минути намерихме един стълб.Нямаше табела обаче.Не се виждаше и друг стълб.Започнахме да обикаляме в разширяващи се кръгове около него.В един момент се мярна втори стълб.Влади тръгна към него надолу.Никой не очтете , че посоката е надолу.А никой и не разбра , че е на юг.Моята бусола беше във Сагев.Намерихме стълбове и с леки сърца въпреки мъглата и вятъра тръгнахме надолу.Леко надула но все пак достатъчно надолу, за да се върви леко.Тако от стълб до стълб.Може би полови час.Изведнъж на един стълб табела-стрелка.Сочеща надолу по пътеката,която наистина вече слизаше надолу.Някой си направи труда да прочете надписа.Пишеше гр.Карлово.Нямаше гръмотевици.Но като, че ли тресна гръм.Сагев извади картата и компаса.Компаса явно беше повредил.Сочеше че сталбовете са посока север-юг и , че сме се движили на юг.Знаехме , че преди поляната вървяхме на изток.Знаехме , че Ботев е на изток.Нямахме работа нито на север нито на юг.Видях в мъглата на едно близко възвишение стълб.Отидох до него.Беше някакво връхче.Имаше кота.На нея пишеше 1956г.

Гледахме картата.Мислихме.Нямаше такова връхче и го набедихме , че е „Млечни чал”.Картата е от 60 те години.Нямаме по нова освен моя атлас но той е с още по-неподходящ мащаб.Решихме , че тази пътека е от х.Плевен до х.Левски.Макар да не бяхме много сигурни. Сагев на всеослушание с висок глас заяви , че се е ориентирал , знае къд сме и до заслон Ботев има около 30-40 мин.Знаех , защо го казва.Тихо му казах , че според мен от Жълтец до заслона има повече от два часа.Както и да е тръгнахме обратно нагоре.Половин час надолу е около 40-50 мин нагоре.При нас отне близо час.После пак нагоре.Още нагоре.И още нагоре.Сагев изказа предположение , че компаса нещо греши защото сочи , че вървим на север а всъщност според него вървим на изток към заслона по билната маркировка.Продължихме.Все пак имахме стълбове.Вървехме.Поляната наистина беше широка.И то явно много.

Понякога , май на два пъти видяхме следващия пилон от този до който сме в момента.Продължихме нагоре.По едно време Иван вида на три-четри метра от един от пилоните табела със стрелка.На нея пишеше вр.Ботев.Сагев каза , че след малко ще видим заслона.Ядосвахме се на лошата маркировка и на това , че никой не си прави труда да удари камбана , при положение , че се знае за нашата група и маршрута.Имахме застраховка , бяхме предупредили и предварително резервирали местата за спане както на х.Добрила , така и на х.Рай.Предполагахме , че по правилата хижаря от Добрила е уведомил персонала на заслон Ботев за нас.Бях чел, че заслона се обслужва от семейство сериозни хора , които са го превърнали от „кочина” в наистина „прекрасно място”.Всички си мислехме за чаша безплатен хижарски чай и гореща супа.Така си вървяхме нагоре.Обвити в мъгла.Костадинка взе да изостава.Все пак е над 60 годинишна.Ицо и взе раницата.

Продължихме.Предложих на Ицо да се сменяме с раницата през два пилона.Той каза , че добре му топли и пречи на вятъра да го мести.Вятъра наистина ни местеше на моменти.Стела даде едната си щека на Роза.Цеца”болярката” се беше намръщила повече от небето и от време на време тихо псуваше.В един момент се събрахме при Влади.Каза , че видял от дясно пилони.След малко от ляво видяхме пилони.След още малко в мъглата като мираж от дясно , на изток се мярна пилон.Разбрахме , че вече наистина сме на билото.Хванахме надясно.Сагев ни ободряваше , че според картата сме почти на заслона.Аз уточнявах , че в тази мъгла ще изникне пред нас изведнъж като от нищото.Знаех , че имаме около 2 часа поне до него.Дори стоика Боян взе да се обажда.Дидо очевидно имаше проблем с коляното.Започна да куца.Костадинка мина отпред.Вървеше между мен и Влади, който без да си признава му личеше , че се чувства виновен за объркването на пътя.Опитвах се да го успокоя и наистина не смятах , че има някаква вина.Двамата ободрявахме Костадинка която може би има нещо ген от дива коза в себе си , но бе започнала да се изморява.

Вървяхме много.Навсякъде мъгла.Вятъра стана наистина ураганен .Започна дори на моменти да ми става студено.Три часа беше минало.Сагев имаше облог с д-р Бужев , че в три ще сме на вр.Ботев.Те също трябваше да са там но тръгнали от х.Рай.Стана ясно че няма да изпълним облога.Условието беше по каса бира за всеки час преди или след 15:00 в зависимоскт кога ще стигнем.Ако сме там преди уговореното ние получаваме бирата.В другия случай трябваше да я купим ние.Притесняваше ме да не искат да я купуваме в хижата.Цените са сериозни.По пътя с Дидо взехме да обсъждаме варианта да нощуваме в заслон Ботев и на другия ден да качим върха и да слезем по тарзана по светло.мъглата и студения мокър вятър взеха да оказват своето деморализиращо действие.

Темпа на ходене осезаемо спадна.Отново се сетих за мъглата от „13 –я войн и призраците, които живеят в нея.Надявах се да не станем част от тях.Припомних си и паметните плочи покрай които минахме.Никак не бяха малко.Продължихме да вървим.Обмислях варианта за нощувка на открито, прехвърлях на ум къде са  ми разпалките и кибритите , както и кой какви дрехи- дъждобрани има подходящи за изготвяне на импровизиран заслон.Спомних си трите платнища край Кръстците.Сетих се и за лагер сбора на бушкрафтърите на шуменското плато.Чудех се как са там и дали вали.Мислех , че ето това тук са условия за оцеляване.И изведнъж.Мираж ли бе , о не- сграда.Заслона.Каква радост.Още няколко метра и…О не!Сграда но не заслона.Някакъв трансформатор.Пише че е трансформатор , че е опасно да се влиза но не пише кое накъде е.Накъде е заслона.

Събрахме се на завет.Десет минути почивка и оперативка.Вероятно бяхме подминали заслона.Южно от трансформатора имаше изровен черен път.Предложих аз и още някой да оставим раниците и да потърсим заслона наоколо.Отхвърли се.Взето бе решение да продължим нагоре и да щурмуваме вр.Ботев от ход.Щом го решихме , пуших една цигара, наместих раницата и тръгнахме.Тук е момента да спомена , че китайската ми раница има проблем с ремъците.Отпускат се от само себе си тя започва адски да тежи.

Продължихме нагоре към върха.Започна леко нагоре после сериозно нагоре.Знаех , че е около час до горе.После изведнъж стана равно.Дидо веднага обяви-„Към Ботев е все нагоре” .Явно не вървяхме към Ботев.Но поне се движехме на изток.Започнахме да слизаме.Поне имаше пилони.Цеца отново се разпсува.Аз се ядосвах , че планинарската етика и хижарската професия изискват през определен интервал да се бие камбаната.Започнахме пак нагоре.После по равно и пак надолу.После на ляво на юг.И видях един бял кабел по земята който отива на юг.Чух да лае куче.Видяхме простири.И след малко заслона.Най-сетне.Кучето дойде да ни посрещне.

Стигнахме до заслона.Вратата бе затворена.Нямаше признаци на живот.Започнахме да го обикаляме.Намерихме друга затворена врата.И тогава някой почука от вътре на един от прозорците.Едва тогава някой се качи по трите стъпала и опита да отвори вратата.Тя се отвори.Влязохме вътре.Вътре имаше 4 души туристи.Беше тъмно.Печката не гореше.Но и не духаше.И нямаше мъгла.Везнага се заехме да се разтоварваме и разсъбличаме.Чак тогава видях шублер и човек зад него.Беше млад мъж , неохотно отговарящ на въпросите , видимо намръщен и сърдит.Направи ни чай за по 50 ст чашата.Сипахме му 15 годишен коняк от неприкосновенния запас на Сагев.Аз хапнах от енергийната бомба.Другите кой каквото носи.Говорихме с четиримата туристи.Те щели да нощуват.Не разбрах добре но май през деня била минала група от  туристи от Русе.Ни не ги срещнахме.

Взехме решение да продължим към върха.Беше около 16:30.Питах хижаря за пътеката от заслона към х.Рай.Знаех , че има такава.Той каза , че водача ни би трябвало да знае накъде ни води.Може и да е бил прав.Помолих го да излезе с нас  и да ни покаже пилоните за към върха.Каза да вървим нагоре , няма как да сбъркаме и не излезе.Ние се облякохме.Нарамихме багажа и тръгнахме.Аз си облякох полара както трябва.С предната страна отпред.Почувствах се по-удобно.Когато излязохме тръгнахме нагоре.Водеше Костадинка.Вече бе с раницата си на гръб.Вървяхме с равномерно стегнато темпо.Много беше стръмно.Оприличих го на южния склон на Вихрен.Вятъра беше такъв , че на моменти ме местеше .Дори и мен!.Аз 105 кг , раница към 30.Сериозен вятър.Мъглата бе подпомогната от облаци.

Два три пъти спряхме за по около минута.Цеца яко псуваше.Ицо окозваше морална подкрепа на Роза.Иван се зарече , че следващия път когато се прибере в Попово ще се обади на Ицо едва когато пътува обратно за Пловдив.Шегувахме защо в Попово няма лудница.Ами те лудите от нашия град са по планините , за какво е лудница.След точно 55 минути видях „най-известния сред българските туристи камион”.Бяхме на върха.Скоро видях и „Завода”.Влязохме вътре.Стела и скаутите успяха да си направят снимки отпред.Аз коментирах с Влади , че похода е екстремен и изразих съжалението си от пропуснатите гледки.Той също носеше идентичен на моя фотоапарат но „панасоник”.

Решихме , че похода ще се повтори при хубаво време следващото лято.Изразихме и задоволството си от „екстремизма” на похода.На третия етаж ни посрещна любезен и усмихнат млад мъж с телосложение на борец или щангист.Каза да се настаняваме , включи където каквато печка имаше.Обясни до кой прозорец има обхват на М-тел и до кой на Вивател.Извадих нокията.Тя работи с вивателската ми карта.Не се изненадах когато видях надписа- „грешка сим карта”.Когато и стане студено бие отбой и казва , че сим картата греши.Говорих с Криси от м-телския на Цеца.Дадох на любезния домакин книжките 100 национални туристически обекта.Те бяха 4 бр на колеги на Криси.Той сложи печати.Каза , че не мога да си купя , защото колегата му не може да ми продаде в момента.Когато се прибрахме обясних на притежателите на подпечатани книжки , да казват , че като са ходили на Ботев са видели само мъгла и вятър.Това бе самата истина.След малко се появи мъж над два метра.Сърдит като времето и с прическа тип перест облак.Другите от групата казаха , че бил пиян.Аз не забелязах.Скара се че сме влезли навсякъде и сме пуснали печките.Зае се да ги изключва но като разбра , че трагваме се отказа.

Тръгнахме.Високия излезе с нас да ни покаже от къде започват пилоните за тарзановата.Влади и няколко скаута упътени от обясненията на другия мъж вече бяха до един пилон на около 60-70 от сградата.Високия каза , че не са това пилоните , започват по-надолу и надясно.Благодарихме и тръгнахме.След около 500-600 метра слизане Сагев и другите , които бяха идвали на Ботев по тарзана се усетиха , че не това е пътя.Върнахме се нагоре.До пилона където беше застанал Влади.Малко по-надолу от него се видя следващия.Тръгнахме , като теглих едни мн люти на този високия.Часът бе 18:10.Слизането по тарзана бе както и целия поход екстремно.Вятъра намаляваше пропорционално на намаляването на височината.

Мъглата също понамаля.Виждах дори тези които вървяха отпред.Започна обаче да се смрачава.Първото въже минахме по светло.Второто също.След третото запалихме челниците.Слизахме доста.В един момент усетих , че раницата много увисна и стана много тежка и неудобна.Разбрах , че някой ремък се е скъсал.Вече се бе случвало на похода към вр.Чумерна.Не беше момента да го шия обаче.Бях се концентрирал да помагам на Иво.Това е един от скаутите.Момче с изключително силен дух.Има сериозен проблем със зрението.При тези условия почти не виждаше , защото очилата му се замъгляваха и мокреха.Освен това бе изморен.Аз и Ицо изостанахме за да му помагаме.Доста надолу след почти два часа слизане чухме свирка и викове.Част от другата груба , а именно д-р Бужев , Цецо нашия председател и Митко стар планинар и бивш състезател по ориентиране, пребродил надлъж и шир българските планини бяха дошли да ни посрещнат.

Взеха раниците на най-изморените.Цецо носеше три! раници.Всички бяхме на челници.Отдавна бе тъмно.Аз всъщност си светех с диодна запалка.Челника си дадох на Иво.В далечината видяхме светлините на Казанлък.Малко по-наблизо видяхме и светлините на хижа Рай.Около нея множество лагерни огньове.Чувахме как хората долу ни приветстват и окуражават.По-късно разбрах , че сме били изключителна гледка.Като светеща змия по тарзановата пътека.Разбрахме , че Райското пръскало е пресъхнало.Разбрахме , че хижата е претъпкана.Имало над 150 човека.Били върнали 4 групи от по 30 тина души , които пристигали преди 16 часа.След това нямало как да ги връщат.Когато пристигнахме долу ни посрещнаха с ръкопляскания , възторжени подсвирквания (чух дори вувузели) и викове „Браво” и „Българи Юнаци”.Другата ни група , която бе дошла от Калоферския манастир бяха обяснили на всички от къде идваме.При4стигнахме в 20:30 часа.Бяхме направили 14 часов поход при много лоши условия.Не мисля че заслужавахме „Българи Юнаци” дори съм на мнение , че бе неуместно , но „Браво” определено си бяхме заслужили.

Почевствах се добре.Хижаря отново беше сърдит.Настани в спалното при другата група.Повечето спаха по двама на легло.Аз бях сам макар и на втория етаж.Понякога габаритите имат предимство.Много хора останаха да спят навън , имаше по стълбищата и в трапезарията.Имало баня но дори не я потърсих.Открих „зеления” камък зад хижата от където успях да проведа разговор по глобулския телефон.Преоблякохп си сухи дрехи метнах да съхнат мокрите.Слязох в трапезарията.Хапнах , пийнах от бирата , която другата група бяха качили и след това легнах да спя.Бяхме над 35 човека в едно спално.Поне 10 хъркаха.Казаха ми , че аз не съм хъркал.Преди разсъмване заваля порой.Помислих си със съжаление и загриженост за хората легнали да спят навън.Не станах обаче дапроверя дали са добре.Към 06:30 станахме.Кафе.Отново мокрите дрехи , щото нямаше смисъл да се обличат сухи.Калците макар и неизсъхнали се справиха със задачата си да предпазят краката ми.

Похода от х.Рай до Калоферския манастир бе като разходка в парк.От там втората група , които бяха с коли ни закараха до гарата в Сопот.Градчето ми се стори приятно.Но гарата…По нашия край дори малките села имат по-големи и хубави и с персонал гари и спирки.Дори не разбрах от къде Сагев купи билети.Така и не видях човек от ЖП-то.Събух обувките и заедно с мокрите дрехи ги натъпках в долното отделение на раницата , където допреди това носех храната.Колкото бе останало от нея за из пътя сложих най-отгоре.Всичко си слагам в найлонови кесии и чували за смет.Имах сухи и прилични дрехи за във влака.Но бях по джапанки.Втория чифт обувки точно сега щяха да ми свършат работа.Едвали тежат повече от 1,5 кг.Но не ги бях взел.На всички дори и на тези с туристически обувки с мембрани краката бяха прогизнали и пътувахме по джапанки.На Тулово имахме смяна.

Ядохме в едно кръчме до гарата.Купиха бира.Около 8 литра.За из пътя.Боян сериозно се беше притеснил , че няма от къде да вземат бира , но Влади , който въпрекиче не пие отиде до селлоо и им купи.Аз Костадинка и Ицо , които също не пият бяхме в друго купе.Аз пия.Боян приятелски се грижеше да ми носи от време на време пълно канче с бира.Пристигнахме около 21часа в Попово.

Похода беше прекрасен!Екстремен!Запомнящ се!Без инциденти!Успешен!
Благодаря на всички , които участваха заедно с мен в това приключение и го направиха възможно.Благодаря на хората от планинарския форум , които помогнаха със съвети и снимки.
Извинявам се на тези , които съм пропуснал да спомена,както и на тези , които прочетоха този разказ(заради дължината му).Дано ви е бил интересен.

[Hobo]

Страхотен пътепис. Информативен и впечатляващ. Поздравления! Много високо вдигна летвата още в началото на този раздел. Дано не се уплашат следващите!

Дължината на пешеходните щеки трябва да е такава, че когато човек е в нормална походна стойка и държи щеките, ръцете му трябва да сключват прав ъгъл в лактите. От тук и проблема, че това изисква различна регулировка на равен терен, при изкачване и  при спускане. Затова и повечето щеки са регулируеми, а скиорски фиксирани щеки почти не се ползват, макар, че са по-здрави от регулируемите.

Следващия път ако си забравиш картата за 100-те национални туристически обекта или посетиш такъв, а все още не си си купил, помоли да ти сложат печат на бял лист. След това изрязваш листа до размера на квадратчето в картата и го залепяш на самата карта на съответното място. БТС признава такива печати в картата. Успех в събирането.

С нетърпение очаквам следващия ти пътепис. Поздрави за останалите от групата!

[unior]

Страхотен разказ, прочетох го на един дъх, а в съзнанието ми изплуваха картини ....
Браво, и въпреки несполуките които са ви споходили се радвам че всико е приключило
с усмивка 
Надявах се и на няколко снимки, но самия разказ е много подробен и поучителен за мен.
Браво още веднъж и благодаря за преразказа на това приключение

[vanjo]

Много добре, моите адмирации за пътеписа. Както каза Хобо много високо вдигна летвата, поздравления за постигнатото.

[ckaiyokar]

Благодаря , за коментарите!
бях се отчаял , че няма да видя такива.Получих забележки от приятели в Попово, заради правописните грешки, дължината и прекалените подробности.Грешките и аз ги видях при първото прочитане на хартия , но не ми се занимаваше да редактирам.Обясних , че когато пишех пътеписа идеята бе за публикацията му в бушкрафтърския форум( да си призная имах предвид другия), където тези подробности щяха да се "прочетат" и "разберат" правилно.Целия разказ съм го писал в този дух- за наше потребление, и предполагам , че на хората от планинарския форум ще им е малко скучен.Там сложих само линк към другия форум но ще сложа и към този.Между другото аз тук май също линк бях сложил.Който е публикувал разказа в цялост от мое име- Много Благодаря!
Дано наистина ви е харесал и да е бил полезен.
Хобо енергийната бомба е страхотна.Моя вариант щеопиша там където му е мястото.
Кент ако прочетеш разказа непременно си кажи мнението.Ти си нашия доаен в областа на пътеписите.
Още веднъж Благодаря!

[unior]

Правописни грешки , къде са , аз така се бях унесъл в разказа за подготовката и за самото приключение чееее...
А подробностите са хубаво нещо , бих се радвал ако всички разкази се започват така подробно, и се описва всяка стъпка от подготовката до самоя край.
Продължавай все така 

[Kent]

Чудесен подробен и увлекателен пътепис, продължавай в същия дух.
п.п. Ама много храна носите бе
  Поздрави.